Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 2006 по описа на съда за
2021 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на И.Н.П. срещу П.на РБ за осъждането й да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство
приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
И.П. твърди в исковата си молба, че на 17.06.2011 г.
бил привлечен като обвиняем по сл.д. № 9-П/11 г. на СО при СГП. С постановление
на прокурор бил задържан за срок от 72 часа, след което му била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.
На 11.07.2014 г. в СпНС П.внесла
обвинителен акт за извършено от П. престъпление по чл. 302, т. 1 от НК, за
което се предвиждало наказание лишаване от свобода от три до десет години,
глоба до 20 000 лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК.
След множество заседания, на 28.11.2016 г. СпНС постановил присъда, с която
ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
След протест на П.с присъда от 11.05.2018 г. АСпНС потвърдил първоинстанционната
присъда, която влязла в сила на 25.05.2018 г.
В продължение на седем години ищецът се явявал
многократно на разпити в следствието и в различни съдебни заседания, което било
свързано с притеснения, психически дискомфорт, липса на перспектива и на
средства за издръжка.
Влошили се отношенията му с близки и познати.
Със заповед от 12.09.2011 г. бил дисциплинарно
уволнен. Макар заповедта да била отменена, ищецът останал без работа в
продължение на повече от две години. Това допълнително натоварило психиката му
и довело до допълнителни разноски за съдебни такси и адвокатски хонорари.
Случаят бил публично коментиран и в медиите, с което
били уронени честта и доброто име на П..
Моли П.на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева от неоснователно повдигане и
поддържане на обвинение, ведно със законната лихва от 25.05.2018 г. до
окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П.на РБ оспорва иска по
основание и размер. Оспорва описаните в исковата молба вреди и счита размера на
претендираното обезщетение за завишен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С постановление от
17.06.2011 г. по пр.пр. № 4-671/2011 г. по описа на
СГП И.Н.П. е задържан в ареста на НСлС до 20.06.2011 г. или до внасяне на
искане от СГП в СГС – НО за задължането му под
стража.
С постановление от
20.06.2011 г. по досъдебно производство № 9-П/2011 г. по описа на ОС-СГП,
пр.пр. № 4-671/2011 г. по описа на СГП на И.Н.П. е била определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.
С обвинителен акт
от 11.07.2014 г. И.Н.П. е обвинен в това, че на 25.05.2011 г. около 15.00 часа
при тунела „Траянова врата“ в качеството си на длъжностно лице от категорията
на 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейски орган – държавен служител в МВР, главен
полицай категория „Д“, командир на отделение в сектор „Престъпления по
пътищата“ при ОКП, група „Пътен контрол“ при ОД МВР – гр. София, е приел от
защитен свидетел № 002-Р дар, който не му се следва – три банкноти от по 20
лева, за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по
ЗДвП – да състави документ (АУАН) във връзка с констатирано нарушение по чл.
182 от ЗДвП (управление на автомобил с превишена скорост от св. № 002-Р) –
престъпление по чл. 302, т. 1, пр. предпосл. вр. чл.
301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК.
С обвинителния акт
са обвинени и други единадесет лица в същото по вид престъпление, а някои от
тях – и за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел от
длъжностни лица.
Със заповед № 2266
от 12.09.2011 г. директорът на ОД на МВР – София е наложил на И.Н.П.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение
поради извършено на 25.05.2011 г. тежко дисциплинарно нарушение.
С решение № 163 от
27.02.2012 г. по адм.д. № 856/2011 г. на АССО заповедта от 12.09.2011 г. е
отменена и на И.П. са възстановени направените от него разноски в размерна 760
лева.
С окончателно
решение № 4/07.01.2013 г. по адм.д. № С-39/2012 г. на ВАС, V отделение
решението на АССО е потвърдено и на ответника по жалбата са присъдени сторените
от него разноски в размер на 500 лева.
С присъда от
28.11.2016 г. по НОХД № 857/2014 г. по описа на СпНС,
ХІ състав И.Н.П. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
По подаден от П.протест
срещу присъдата от 28.11.2016 г. е образувано ВНОХД № 42/2017 г. и с присъда №
5 от 11.05.2018 г. оправдателната присъда на И.Н.П. е потвърдена. Отменена е по
отношение на осем от останалите подсъдими, които са признати за виновни по
повдигнатите им обвинения и са им наложени наказания.
Присъдата е влязла
в сила на 27.05.2018 г., след като не е подаден протест или жалба в 15-дневен
срок от постановяването й. В този смисъл в съдебното заседание на 09.07.2021 г.
е постановено определение по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й.Д.и Р.С..
Свидетелят Д.познавал
И.П. като свой колега от края на 90-те години. Помни, че около 2010 г. бил
задържан и впоследствие уволнен от МВР. В публичното пространство наказателното
производство било наречено „Палките 1“. Случаят получил сериозно медийно
отразяване. Колегите на ищеца реагирали по различен начин, като някои подпитвали
и клюкарствали, което накърнявало достойнството на П., според свидетеля. След
като останал без работа, И. се затворил в себе си. Въпреки че били близки
приятели, понякога ищецът не отговарял на телефонните му обаждания. Обвинението
се отразило зле на семейството му. И. имал две малки деца, а съпругата му развила
онкологично заболяване, което не завършило с фатален край. Докато бил без работа,
работел в строителството като общ работник и като шофьор, но постоянна работа
нямал. Понастоящем били колеги, но не по-малко от 2 години бил извън системата
на МВР.
Свидетелят С.,
също колега на ищеца, заявява, че познава И. от 1995 г., когато заедно започнали
работа в МВР. Като пряк началник на ищеца, го познавал като съвестен служител,
който се ползвал с авторитет допреди обвиняването му в извършване на
престъпление. Призовка за повдигане на обвинение била връчена на И. пред всички
негови колеги. Въпреки че не бил задържан за продължително време, обвинението
му нанесло психическа травма.
Свидетелят съобщил
на съпругата му за повода да задържат ищеца за 72 часа. Вестта тя понесла
тежко, и особено въпросите на сина си къде е баща му.
С. се срещнал с И.
непосредствено след освобождаването му от ареста. Ищецът споделил за условията,
при които е бил задържан и за колебанията си дали трябва да се яви на работа.
Впоследствие П. бил отстранен. Имал здравословни и психически проблеми, за
които търсил лекарска помощ.
Свидетелят помни,
че в много медии случаят бил отразен. Някои се отдръпнали от И. и това оказало
влияние на взаимоотношенията му с колеги и приятели. Затворил се в себе си.
Приети
са и разпечатки от вестникарски и електронни медии, които са отразили
развитието на наказателното производство.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което е постановена оправдателна присъда.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото се установява, че
на 17.06.2011 г. по отношение на И.Н.П. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 72 часа, изпълнявана до 20.06.2011 г., когато
е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“.
Обвинителният
акт е изготвен на 11.07.2014 г. и е внесен в СпНС, а в съдебна фаза
наказателното производство е приключило за три години и десет месеца, когато на
11.05.2018 г. е потвърдена постановената от СпНС оправдателна присъда.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай се претендират вреди от
незаконно обвинение в престъпление, като образуваното наказателно производство
е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Това
основание попада в една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – тази по
предложение 1 на посочената норма.
Следователно,
в случая безспорно е налице елемент от състава на отговорността за обезвреда по
реда на ЗОДОВ - наказателно производство е приключило с оправдателна присъда и
това представлява основание за търсене на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за което е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване, личността на увредения, настъпилите промени в
отношенията в семейството, обстоятелствата, дали негативно отражение от
воденото наказателно производство върху душевното състояние на лицето, извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в
личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д.
№ 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
И.П. е
бил задържан за срок от 72 часа, а без работа е останал за времето от
15.09.2011 г., когато му е връчена заповедта за уволнение, до 07.01.2013 г.,
когато е влязъл в сила съдебният акт, с който тази заповед е отменена, т.е.
около 1 г. и 4 месеца. Установява се от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че към момента П. е техен колега в системата на МВР.
Що се
отнася до заболяването на съпругата на ищеца, на първо място, не се доказаха
наличието, давността и генезиса на това заболяване с допустимите и подходящи
доказателствени средства (официални медицински документи). Не се установи по
делото и причинна връзка между задържането на П. и влошаването на
здравословното състояние на съпругата му. Допълнително, вредите на лице,
различно от това, на което е повдигнато и срещу което се поддържа обвинение, не
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В този смисъл обстоятелството, че се
е влошило здравословното състояние на съпругата на ищеца, само по себе си не
следва да се отчита при определяне на размера на обезщетението. Ищецът не
заявява свои вреди и неудобства от заболяване на съпругата му, което да е
причинено изключително от това, че му е повдигнато и поддържано обвинение.
Не бяха
ангажирани и релевантни за периода на висящност на наказателното производство доказателства
относно здравословното състояние на ищеца. Никакви медицински документи за
търсена специализирана медицинска помощ не се представиха. Поради това съдът
приема, че П. е търпял обичайния психически дискомфорт от образуваното срещу
него наказателно производство.
Той обаче
е бил подсилен от обстоятелството, че за период от една година и четири месеца
той е бил отстранен от длъжност и поради това е срещнал затруднения в издръжката
на семейството. В продължение на седем години той е изпитвал страх от
неоснователно осъждане за престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93,
т. от НК (предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години,
глоба до двадесет хиляди лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7
от НК). П. е търпял и широкия медиен отзвук на обвинението, съпътстван с
коментари от страна на колеги и близки, което е причинило поведенчески
изменения в посока ограничаване на контактите с околните и склонност към самоизолация.
Следва
да се отбележи, че в медийните публикации П. е поименно посочен като лице,
чието оправдаване по обвинението за извършено престъпление е било оповестено
след потвърждаване на оправдателната присъда, което публично го реабилитира
като човек и като служител на органите на реда.
Съгласно
т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението
за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ (сега
чл. 2, т. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗОДОВ) включва и обезщетението за вреди от
незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Това
предполага съдът да определи общ размер на обезщетението за неимуществени
вреди, произтичащи от повдигане на обвинение и задържане за срок от 72 часа.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението (за
което се предвижда наказателна отговорност от три до десет години лишаване от
свобода), отражението им върху професионалния, социален и психо-емоционален
живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди
следва да бъде определено на 7 000 лева. Доказателства за конкретни увреждания
с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца или за
конкретни негативни преживявания, засегнали пряко и необратимо неговия бит и
емоционален живот не бяха събрани. Към момента П. отново заема полицейска
длъжност и е възстановил нормалния си ритъм на живот. До този размер съдът
намира искът за основателен и доказан. За горницата до 30 000 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
да му възстанови заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Определено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г., адвокатското възнаграждение възлиза на 1 430 лева. Претендираното
възнаграждение от 1 500 лева не е прекомерно. То е близко до минималния
размер и съответства на оказаната от адв. Й. правна защита и съдействие на
ищеца. Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат 360 лева
разноски, от които 10 лева държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Република България, с адрес
гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на И.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление по чл.
302, т. 1, пр. предпосл. вр. чл. 301, ал. 1, пр. 2,
алт. 2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 27.05.2018 г. присъда от 28.11.2016
г. по НОХД № 857/2014 г. по описа на СпНС, ХІ състав, ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.05.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лева; на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 360 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: