Решение по дело №1158/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 331
Дата: 7 май 2020 г.
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20194400501158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 07.05.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и пети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ЕВГЕНИЯ РУСЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 1158 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1732/19.09.2019 г. по гр.д.№ 9286/2018 г. по описа на ПлРС е отхвърлен предявеният от М.Р.Б. против *** ЕАД със седалище гр.София иск с правно основание чл.114, ал.3 ЗЗП за заплащане на сумата от 579.60 лв., представляваща цена по Приложение 1 към договор - заявка № 850515397829072013-28312547 от 29.07.2013 г. за мобилен телефон *** със сериен номер (IMEI) *** като неоснователен и недоказан.Отхвърлен е предявеният от М.Р.Б. против *** ЕАД със седалище гр.София иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД за заплащане на сумата от 95.88 лв., представляваща заплатена застрахователна премия по застрахователен сертификат № 12-75-0017198 за застраховка „***” към групова застрахователна полица № 12-75, като неоснователен и недоказан.Осъдена е на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК М.Р.Б. да заплати на *** ЕАД със седалище гр.София сумата от 100 лв. направени по делото разноски за юристконсултско възнаграждение.

Депозирана е въззивна жалба от М.Р.Б. срещу решение от 19.09.2019 г. по гр.д.№ 9286/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло. Излагат се доводи, че същото е неоснователно, незаконосъобразно и неправилно.Прави се искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго такова, с което да бъде осъден въззиваемият да й заплати сумата от   693.48 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане, като се присъдят и разноските по делото.

За въззиваемата страна – *** ЕАД със седалище гр.София, е депозиран отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище да се потвърди обжалваното решение и да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

 Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема за установено следното.

      Приложена е сервизна карта № ***/23.06.2015 г. (стр.70), в която е описана повредата, а в акта за удовлетворяване на рекламацията е видно, че тя е удовлетворена чрез ремонт, който е извършен от 23.06.2015 г. до 02.07.2015 г.В констативния протокол от 16.10.2015 г. е посочено, че дефектът е забелязан, сменени контрол модул и дисплей, нов IMEI:***, ***.

Във втората сервизна карта № ***/10.07.2015 г. е описана повредата на апарата  GSM ***.Отразено е, че е извършен ремонт, като по време на теста не са забелязани дефекти, апаратът работи нормално според модела, ***, а акт за удовлетворяване на рекламация не е попълнен, но би следвало да се приеме, че дефекта, заявен от клиента не се наблюдава.

Според въззивника апаратът е върнат от втори ремонт на 23.07.2015 г., но при посочената забележка е отказано да се вземе същия от клиента, оставен е отново за трети ремонт.

От приложената трета сервизна карта № ***-1/24.07.2015 г. (стр.72) е видно, че е подписан акт за рекламация.Данните за извършения ремонт са видни от констативен протокол № ***/06.10.2015 г. - не е установен хардуерен проблем, няма забелязани дефекти, апаратът работи нормално, Software, Тест ОК.Според въззивника е върнат от ремонт на 19.08.2015 г., а според въззиваемия устройството е предадено на 20.08.2015 г.

На 12.09.2015 г. е предявена четвърта рекламация-сервизна карта № ***/12.09.2015 г.Посочено е, че телефонът веднъж е заменян, закупен е IMEI:*** (посочен в предходните три сервизни карти),  в тази IMEI:***.Отразено е, че по време на теста не са били забелязани дефекти, апаратът работи ОК, Тест ОК.

 Според въззивника апаратът е бил с общ престой в сервиз 72 дни, с които дни би следвало да се удължи и гаранционното му обслужване, а според въззиваемият с оглед на изложеното във въззивната жалба срокът на гаранцията е удължен с общо 54 дни.

От показанията на свидетелката Г.А. се установява, че основно ползвател на този телефон е била тя, а М.Б. е била абонат и титуляр.Когато телефонът се е повредил го е занесла на ремонт в ***, при което са го върнало в по-лошо състояние.Оттогава телефонът е неизползваем.Ползвала е телефона правилно.На сервизните карти имената са нейни, защото тя е подала документите в „***”.Телефонът е бил върнат в много лошо състояние - хлопал е и не е могъл да се отвори.Бил е в края на сервизното гаранционно обслужване.

Показанията на свидетелката следва да се кредитират като обективни, тъй като същата има лични впечатления от състоянието и ремонта на апарата, който лично е ползвала.

Въззивницата твърди, че е заплатила напълно общата лизингова цена  в размер на 597.60 лв. за предоставения й телефонен апарат модел „GSM ***”.

 В случая следва да се има предвид, че чл.114 ЗЗП  се отнася до договорите за продажба и е съобразено с правното действие на тези договори като в случаите, когато се касае за друг вид договор, това правило следва да се прилага съответно, като се отчитат особеностите на конкретния договор.

Правното основание на първия предявен иск е чл.114, ал.3 ЗЗП във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД.

      Съгласно чл.342, ал.1 ТЗ  с договора за лизинг  лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение, като лизингодателят има задълженията на наемодател ( чл.344, ал.1 ТЗ  ), а лизингополучателят - на наемател ( чл.345, ал.1 ТЗ  ), вкл. задължението за връщане на вещта след изтичане срока на договора.Според чл.346 ТЗ  предмет на договора за сублизинг е предоставяне ползването на вещта от лизингополучателя другиму, със знанието на лизингодателя.Възнаграждение за ползването на вещта са уговорените помесечни лизингови вноски.Следователно, в хипотезата на неупражнено право за изкупуване на лизинговата вещ, какъвто е и процесния случай, лизингът  ( сублизингът ) ограничава предмета си до възмездно ползване на вещта, аналогично на предмета на наемния договор, при изрично уредена от закона идентичност в задължението на наемателя и лизингополучателя досежно връщане вещта след изтичане срока на договора.

В нито една от своите две разновидности договорът за лизинг  няма транслативен ефект, поради което не може да се приеме, че е налице  продажба на изплащане по чл.335 ТЗ.

Пред настоящата инстанция от въззивницата са изложени доводи, че е заплатила изцяло дължимата сума, т.е. следва да се приеме 597.60 лв., а въззиваемият възразява, че те е установено по делото тя да е заплатила изцяло договорената цена на устройството (прието  от първоинстанционния съд, че е заплатена сумата от 575.69 лв., респективно 574.90 лв.).

Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба.Разпоредбата на чл.342, ал.3 ТЗ  дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор (в двете му разновидности - оперативен и финансов) съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба.       

        И при двата вида лизинг плащането на лизинговите вноски е периодично на определен падеж съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора за лизинг.

        Развалянето на договора за лизинг няма обратно действие, тъй като съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД такова нямат договорите за продължително или периодично изпълнение, т.е. платените от въззивницата месечни лизингови вноски за ползване на процесната лизингова вещ за периода, през който е ползвана, не подлежат на връщане.Процесният телефонен апарат е ползван въз основа на договора за лизинг за периода от 29.07.2013 г. до датата на първата рекламация - 23.06.2015 г., както и за периода от 03.07.2015 г. до 10.07.2015 г., в рамките  на срока на договора за лизинг - 29.07.2015 г.Заплатените лизингови вноски за периода на действие на договора от 29.07.2013 г. до 29.07.2015 г. са в размер на 574.90 лв., дължими 597.60 лв., поради което заплатените лизингови вноски не подлежат на връщане с оглед на гореизложеното, не може да се приеме също така, че е придобита собствеността върху устройството с оглед на т.3 от договора от 29.07.2013 г. ( в този смисъл и становището на жалбоподателката, обективирано в исковата молба), т.е., че същото е закупено от М.Б., за да може да претендира възстановяване на заплатената сума поради невъзможност да се ползва същото по предназначение.

      Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въззиваемият не е пасивно материалноправно легитимиран.

Застраховател съгласно застрахователен сертификат № 12-75-0017198 за застраховка „***” към Групова застрахователна полица № 12-75, че застраховател е „***”ЗЕАД със седалище гр.София, а въззиваемият е договорител.Приложена е и самата групова застрахователна полица № 12-75, Общи условия.От приложения договор за застрахователно агентство от 20.09.2012 г. е видно, че въззиваемият има качеството на „застрахователен агент”, а застраховател е горепосоченото дружество.

Материалноправната легитимация е титулярството на гражданското правоотношение.Тя предпоставя съществуването на правоотношението-само тогава то може да има свои носители.

Материалноправната легитимация обуславя основателността на иска.Правилно в процесния случай поради липсата й е отхвърлен предявеният иск от първоинстанционния съд.

Въз основа на гореизложеното съдът  счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса следва на основание чл.78, ал.8 ГПК да бъде осъдена въззивницата да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на  100 лв., съставляващи юристконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1732/19.09.2019 г. по гр.д.№ 9286/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.

 Осъжда въззивницата М.Р.Б., ЕГН **********,***, да заплати на въззиваемия *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** № ***, разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв.

  Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: