№ 7019
гр. София, 18.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110107966 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. В., ЕГН
**********, срещу ответника П. В. Д., ЕГН: **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата от сумата от 25
000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в психическо безпокойство, нарушен битов режим, за периода от 08.06.2020 г. до
20.09.2021 г.
Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот - апартамент № С 36, находящ се
в адрес намиращ се в жилищен блок в режим на управление на общите части - етажна
собственост. Излага твърдения, че апартаментът е разположен непосредствено под
покривното пространство на сградата. Излага правни доводи, че покривът на сградата е
обща част и съгласно чл. 41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участва в поддържането и възстановяването им и в полезните разноски, за
извършването на които е взето решение от общото събрание. Навеждат се твърдения, че на
08.06.2020 г. На територията на гр. София е имало проливни дъждове, поради което
отводните тръби/воронки не поели обема на водата и в резултата на водата протекла в
апартамента на ищцата и нарушила целостта на таваните. Твърди се, че ищцата е уведомила
управителя на етажната собственост към онзи момент - П. М., и поискала незабавно
свикване на общо събрание за разрешаване на неотложния проблем. Навеждат се твърдения
че общо събрание не било свикано, а при последващи опити на самата тя да свика общо
събрание, такова не се е състояло поради липса на кворум. На провелото се на 29.03.2021 г.
1
Общо събрание на етажната собственост в дневния ред не бил включен въпросът във връзка
с покрива на сградата. Посочва, че за претърпените вреди в резултата на протеклия таван,
ищцата е получила парично обезщетение в размер на 1 135,38 лв. от застрахователя си.
Посочва, че в резултат на снегове и валежи през зимния период течовете зачестили, което
довело до нови имуществени и неимуществени вреди.
Поддържа, че причинените вреди не са настъпили от свойствата на процесната вещ -
покривното пространство, а от виновното поведение на ответника, а именно виновно и
противоправно бездействие, изразяващо се в непредприемането на действия по
отстраняване на повредата на покрива на сградата. Излага доводи, че поведението на
ответника е в нарушение на установените предписания и/или общоприети правила при
ползването на вещта. Счита, че отговорността на собствените на самостоятелни обекти в
сграда е солидарна, тъй като било налице деликт, поради което всеки един от тях отговаря за
целия размер на претенцията, обосновавайки се на чл. 53 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД. Навеждат се
твърдения, че процесният апартамент е стА.л необитаем и се е наложило ищцата да се
изнесе в друго жилище извън София. Твърди се, че ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в страх за здравето и живота, психично безпокойство и драстично
нарушен битов ритъм, предвид на особеното й състояние, а именно първа бременност.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
се оспорват исковете по основание и размер. Излага доводи за недопустимост на
производството, тъй като в исковата молба били изложени твърдения за настъпили вреди от
теч на покривното пространство, за което отговаряли собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим етажна собственост, които имали положение за задължителни
необходими другари, а процесното производство е насочено единствено срещу един от
собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Счита, че предявяването на процесната
претенция за репариране на причинените вреди срещу един от собственици на
самостоятелни обекти в сградата представлява злоупотреба с право. Оспорва се твърдението
за проливни дъждове на твърдяната от ищеца дата 08.06.2020 г. Излага доводи, че е било
невъзможно да се проведе общо събрание поради епидемичната обстановка. Твърди се, че
ищцата била организирала събрание на представители на етажната собственост, на което
заявила, че лично ще осъществи ремонт на покрива и впоследствие ще събере парите по
съдебен ред. Счита, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредите,
доколкото не е свикала общо събрание след проявата на теча и не е уведомила своевременно
застрахователната компания при настъпването на щетите, не е направила своевременно
ремонт и не е отстранила щетите. Направено е възражение за съпричиняване
Софийският районен съд, след като А.лизира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна стрА.:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 25 000 лева, представляваща
2
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и по иска с правна квалификация чл.
45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо безпокойство, нарушен
битов режим, за периода от 08.06.2020 г. до 20.09.2021 г., които вреди са породени от
противоправното бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемането на действия
по отстраняването на повредата на покривното пространство на жилищната сграда,
находяща се в АДРЕС
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2)
противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-
следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина
От приобщения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
122, том № V, рег. № 17417, дело № 851/2008 г. се установява, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект в процесната сградата - апартамент № C 36, който е разположен на
последния етаж на сградата под покривното пространство на същата.
Настоящият състав на съда приема за установено, че ответникът П. В. Д. е собственик
на самостоятелен обект в процесната жилищна сграда, а именно апартамент № 26. Този факт
се установява по косвен път от приобщените по делото уведомление по реда на чл. 46б
ЗУЕС с рег. № РВТ21-ГР9-5358/19.11.2021 г. за регистриране на ответника в качеството му
на председател на управителния съвет на сградата, арг. от чл. 19, ал. 5, изр. 1 ЗУЕС, както и
от представените протоколи от проведено ОС на 18.10.2021 г. и списък на присъствалите
собственици (стр. 93 от преписката пред СГС).
Настоящият състав приема за установено, че процесната многофамилна жилищна
сграда с адрес: АДРЕС е в режим на управление на общите части - етажната собственост.
Покривът на сградата е обща част по своето естество, аргумент от чл. 38 ЗС. Относно
въпроса за разпределяне на необходимите разноски, направени в сграда в режим на етажна
собственост, е формирА. непротиворечива практика на ВКС, обективирА. в Решение №
238/19.08.2013 г. по гр. дело № 1012/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; Решение № 85/24.06.2014 г.
по гр. дело № 1157/2014 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; Решение № 445/11.05.2016 г. по гр. дело №
2535/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК. С тях е разяснено, че
необходимите разноски са за сметка на собствениците на сградата, като принципът на
участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски следва да
е съобразено с дела му в общите части. Общото събрание на етажните собственици може да
задължи всички да участват в разходите по подобряването на общите части, но това не
изключва възможността някой от тях да извърши подобренията и без решение на
3
общото събрание, при което той ще има правата по чл. 61, ал. 2 ЗС. Претенцията за
разпределяне на разходите между отделните собственици на обекти в етажна собственост,
касае хипотеза на управление на чужда работа, когато гесторът е действал не само в полза
на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако подобренията са извършени без да е
взето решение на общото събрание - предварително или последващо, на основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от остА.лите собственици на обекти в етажната
собственост само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването и
то, само ако работата е извършена уместно. Липсата на решение на общото събрание на
етажните собственици за извършване на ремонти дейности, касаещи общи части на
процесната сграда, не представлява основание за освобождаване на ответниците от
отговорността да заплатят съответната част от стойността на извършените разноски.
За да бъде основателна претенцията за репариране на твърдените вреди е необходимо
поведението на ответника да бъде преди всичко противоправно, т.е. при твърдения за
виновно бездействие следва да се установи в условията на пълно и главно доказване, че
ответникът има нормативното задължение да предприеме точно определено действие и
то в конкретната хипотеза, като непредприемането, т.е. виновното му бездействие нарушава
определена императивна материално правна норма, което обуславя и настъпването на
вредите. Константно в практиката на ВКС се приема, че поведението е противоправно,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В този смисъл виж:
Решение № 657 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 500/2008 г., III г. о.; Решение № 567 от
24.11.1997 г. на ВКС по гр. д. № 775/96 г.; Решение № 532 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
90/2008 г., III г. о.,; Определение № 135 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6890/2014 г., IV г.
о.,; Решение № 242 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2008 г., IV г. о., ГК,; Решение №
189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК. Поведението е
противоправно когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а в
тази характеристика не може да бъде вместена хипотезата на нарушаване и/или неприлагане
на правилата на ЗУЕС за свикване на общо събрание, съответно вземане на решения при
съответния кворум и процесуален ред за извършване на ремонт на общите части на сградата.
Безспорно задължение на общото събрание е да управлява и поддържа общите части,
каквато част е покривът на процесната сградата, но неизпълнението на това задължение не
представлява противоправно поведение, тъй като 1) ирелевантно дали е налице подобно
решение на етажните собственици, доколкото всеки от тях може да извърши самостоятелен
ремонт, с който да се ограничат бъдещите вреди, като впоследствие ще разполага с
претенцията по чл. 62, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл е цитирА.та вече практика на ВКС) или 2) по
реда на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, т.е. с последващо решение на общото събрание да се покрият
разходите, направени от собственика на самостоятелен, във връзка с ремонта на общи части
от сградата; или 3) да се извърши неотложен ремонт по реда на чл. 49 ЗУЕС. Тъй като това
бездействието на етажните собственици не е противоправно, дори да са последвали за ищеца
вреди, то те не могат да бъда обезвъзмездени по реда на чл. 45 ЗЗД, защото липсва елемент
от фактическия състав, а именно противоправността на деянието. Деликтната отговорност
предполага да бъдат обезщетение виновно причинените вреди, но само ако действието или
4
бездействието което ги е причинило е противоправо, каквато противоправност в случая не
се установява. Невземането на своевременно решение на ОС на ЕС не представлявала
забранено от закона, т.е. притвоправно бездействие, което да обуслови деликтната
отговорност на отделните собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени
такива в размер на 3 400 лева, от които от които 3 000 лева с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие,
както и сумата от 400 лева, представляваща депозит за допусната съдебно-техническа
експертиза. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно, доколкото е осъществена защита
по два обективно съединени иска в условията на кумулативност, т.е. адвокатското
възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Допълнително
буди голямо недоумение обстоятелството, че процесуалните представители на двете страни
са обективирали възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на насрещната стрА.,
при положение че уговорените хонорари са с еднакъв размер.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. В., ЕГН **********, срещу П. В. Д., ЕГН:
**********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 25 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и иска с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо
безпокойство, нарушен битов режим, за периода от 08.06.2020 г. до 20.09.2021 г., които вреди
са породени от противоправното бездействие на ответника, изразяващо се в
непредприемането на действия по отстраняването на повредата на покривното пространство
на жилищната сграда, находяща се в АДРЕС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А. И. В., ЕГН **********, да заплати на
П. В. Д., ЕГН: **********, сумата от 3 400 лева, представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5