Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 23.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №972 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази :
Облигационен осъдителен иск за непозволено увреждане с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за сумата 300 лева неимуществени вреди и 211
лева имуществени вреди.
Ищецът С.С.П. ***, чрез пълномощника си адв.И.К.
*** исковата си молба предявена срещу ответника Община Ловеч, ЕИК : *********,
с адрес : гр.Ловеч, ул.”Търговска”№22, представлявана от Кмета Корнелия
Маринова, че на
09.03.2019 год., около 22.00 часа паркирал автомобила си в гр.Ловеч, ул.„Търговска"№65 като бил с двама приятели. Времето
било ясно, а мястото осветено. Слизайки от автомобила стъпил на асфалта, с левия си крак, пропаднал в недобре укрепена шахта на
пътното платно. Вследствие на инцидента изпитал силна болка в левия глезен и не
могъл да стъпва на него. Веднага след събитието посетил спешен ортопедичен кабинет в
гр.Плевен, където след извършена образна диагностика, било установено, че има травма
на левия глезен и ходилото било гипсирано.
Наложило се да заплати разходи за гипс,
патерици и ортеза в размер общо на сумата 211 лева.
Пояснява, че в резултат на тези
събития изпитал силни болки и стрес. Лекарят му препоръчал да не стъпва с обездвижения крак, поради което се наложило използването
на патерици за период от около 20 дни. Това силно затруднило движението му, създало му редица неудобства в ежедневието, като за елементарни
битови нужди се налагало да му помагат. Освен това преди инцидента, редовно спортувал,
играел футбол с приятели, но след травмата и към днешна дата все още не могъл да спортува активно и да води предишния си
начин на живот.
Счита, че травмата му е претърпяна
в резултат на бездействието
на служителите на Община гр.Ловеч, които не са поддържали
дъждосъбираща шахта на ул.„Търговска"№65 в гр. Ловеч в изправност. В този смисъл цитира разпоредбата на чл.8, ал.З от Закона за пътищата, която регламентирала, че собствеността върху общинските пътища е определена на общината. На основание чл.31 от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът
и поддържането на
общинските пътища се осъществяват
от общините. Следователно ответникът Община гр.Ловеч е този, който е следвало да поддържа в изправност шахтата, която е част
от пътното платно.
Предвид гореизложените
факти за него се пораждал правен интерес от предявяване на настоящият иск със следния петитум : Моли да бъдат призовани
с ответника на съд и след разглеждане на приложените доказателства и преценка на приложимите
норми, да
постанови решение, с което да осъди ответника Община Ловеч, ЕИК : *********, с адрес: гр.Ловеч, ул. „Търговска"№22, представлявана от Кмета Корнелия Маринова да заплати на С.С.П., ЕГН-********** обезщетение в размер на сумата 3 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат-
на падане в необезопасена шахта на територията на гр. Ловеч.
ул.„Търговска"№65, ведно с дължимата законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, от деня на завеждане на исковата молба
до окончателното заплащане, както и да му
заплати обезщетение в размер на сумата 211 лева за претърпени имуществени вреди - заплатени медицински
материали, ведно е дължимата законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от деня на завеждане на исковата молба до окончателното
заплащане. Претендира ответникът да му заплати и сторените съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатски
хонорар.
В законният срок по чл.131 от ГПК е представен отговор
вх.№8369/26.07.2019 год. от ответника Община Ловеч, представлявана от Кмета
Корнелия Маринова, в който оспорва исковата молба на С.С.П., подадена чрез
пълномощника му адв.И.К.. Счита, че тя е допустима като подадена от активно
легитимирано лице и пред компетентния районен съд, но я намира за
неоснователна. Твърдението на ищеца, че е пострадал в резултат на пропадане в
недобре укрепена шахта на пътното платно на ул."Търговска"№65, не се
доказвало от представените с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че
не са налице условията на чл.49 от ЗЗД и най-вече няма причинно-следствена
връзка между падането на лицето и състоянието на пътната мрежа. Пояснява, че в
периода от 01.01.2019 год. до 28.03.2019 год. не е възниквала необходимост от
извършване на действия по поддръжка на канализационната дъждосъбираща шахта,
намираща се в гр.Ловеч, ул."Търговска"№65, на пътното платно,
непосредствено до тротоара/бордюра, тъй като същата е била в изправност. В този
смисъл намира за неоснователно изтъкнатото от ищеца, че шахтата не е била добре
укрепена и в никакъв случай не следвало да се говори за бездействие на
служителите на Община-гр.Ловеч.
Ако действително, както се посочва в исковата молба, инцидентът се е
случил на 09.03.2019 год., около 22.00 часа, счита, че с оглед късния час и
зимния сезон, е следвало ищецът да бъде по-внимателен и че той е подходил
небрежно към ситуацията, без необходимото внимание, с което е съпречинил
настъпилото събитие. Затова и се позовава на чл.51 от ЗЗД, съгласно който, ако
увреденят е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. С оглед на изложеното оспорва претендираното обезщетение по размер, тъй
като счита, че то е несъразмерно на действително претърпените от ищеца вреди.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично, но се
представлява от пълномощника си адв.И. Кривошива и от адв.Ваня К., последната преупълномощена
от адв.И.К., които от името на доверителя си поддържат исковата молба и молят
съда да я уважи като основателна и доказана с оглед на събраните в хода на
процеса писмени и гласни доказателства. Молят съда да присъди на доверителя им
и направените по делото разноски, съобразно представен списък на разноски по
чл.80 от ГПК.
Ответникът се представлява от пълномощника си Гл.юрисконсулт Чобанова,
която от името на доверителя си поддържа писмения отговор. Оспорва така подадената
искова молба и счита, че твърденията на ищеца, че е пострадал вследствие на
пропадане в недобре укрепена шахта на пътното платно на ул.”Търговска”№65 в
гр.Ловеч, са останали недоказани от представените с исковата молба писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетили. Категорично от
ангажираните гласни доказателства счита, че механизма на увреждане „стъпване на
асфалта и с левия крак пропадане в недобре укрепена шахта на пътното платно”
остава абсолютно недоказан факт. Позовава се и на заключението на вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза, в която е посочено, че травмата на ищеца
при правилен оздравителен процес следва да се възстанови за около две седмици,
което е потвърдено и от вещото лице в съдебно заседание, както и че
травматичните увреждания са му причинили временно и неопасно разстройство на
здравето. Ето защо оспорва и по размер претендираната сума за неимуществени
вреди. В този смисъл моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана
исковата претенция на С.С.П., като в случай, че съдът счете, че е налице
ангажиране отговорността на Община гр.Ловеч, заявява от името на доверителя си,
че ищцовата претенция е силно завишена по отношение размера на претендираните
неимуществени вреди, основаващи се на претърпени болки и психически дискомфорт
в сравнение с обичайната съдебна практика по сходни случаи. Намира адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ищеца за силно завишено с оглед
изискванията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните
разМ.на адвокатските възнаграждения. Моли за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски, за което представя списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът
като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите
на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
Като
доказателство по делото е представено искане/назначение за образна дигностика
на името на пациента С.С.П. в Спешен оргопедичен кабинет с дата 09.03.2019
год., 23,49 часа, като искането е за глезенна става - фас и профил, както и
рентгенография на ходилото. Налице е и амбулаторен лист №000409/18.03.2019 год.
на името на пациента С.С.П., издаден от Д-р Абдулхаким Алшаргаби, видно от
който е, че на ищеца е поставена основна диагноза : Повърхностна травма на
глезена и стъпалото, неуточнена в ляво. Снета е следната анамнеза : на 09.03.2019
год. при битова злополука пада и травмира лява глезенна става, получавайки
силни болки и функционална немощ. Обективното състояние на пациента е :
Палпаторна и спонтанна болка, оток, ограничени обем на движения на крайника.
Назначената терапия е гипсова имобилизация.
Представена
е фактура №**********/19.03.2019 год. за закупване на медицински консумативи в
размер на сумата 211 лева, а именно : патерици тип канадка, ортеза за глезен и
гипсов бинт. Към фактурата е налице и издаден фискален бон за същата сума с
дата 19.03.2019 год.
Съдът
по молба на ищеца е допуснал назначаването на съдебно-медицинска експертиза с
вещо лице Д-р Мери Г., която при съобразяване на наличната документация и при
съобразяване на представен от ищеца диск от 09.03.2019 год. е посочила в
заключението си, че на С.С.П. е причинена травма на лява глезенна става,
изразяваща се в оток, болезненост и ограничени движения в областта на става без
данни за травматични изменения на костите, които са му причинили временно и
неопасно разстройство на здравето. Травмата е настъпила на 09.03.2019 год.,
видно от направената рентгенова снимка, отразена в диск, който диск е приобщен
към доказателствения материал по делото. Поради това и експерта е приел, че не
се прекъсва причинно следствената връзка между произшествието и травмата в
областта на лявата глезенна става на П.. Тази травма при правилен оздравителен
процес следва да се възстанови за около две седмици.
За
да докаже на кого Община Ловеч е възложил да извършва дейностите по поддържане
на уличната мрежа и обществени площи през периода 2018/2019 год. ответникът се
позовава на представен с отговора на исковата молба като доказателство Договор
№ДВ-282/14.02.2018 год., от който се установява в чл.1, ал.1 възложителят Община
Ловеч и изпълнителят „Еко”ЕАД са постигнали договореност изпълнителят на свой
риск, със свои сили и средства и за сметка на възложителя, при посочените
по-долу условия, да поддържа улична мрежа и обществени площи Община Ловеч в
периода 2018/20919 год., включващо : почистване на улици, площади, алеи,
междублокови пространства, обособени детски площадки, паркове, гробищни паркове;
почистване на битови отпадъци на сервитутни зони на общински пътища; почистване
на извънредно настъпили обстоятелства и при необходимост от допълнително
почистване на територии за общество ползване; почистване на локални
замърсявания; почистване на дъждоприемни канали и шахти, подлези, както и
битови отпадъци на речни корита, дерета и други в рамките на населеното място;
безопасност на движението и други. В Раздел V, чл.10 е договорено между
страните, че предаването, съответно приемането на изпълнението на услугите по
чл.1 от този договор се документира в двустранен протокол за приемане и
предаване, който се подписва от определени от страна на възложителя и
изпълнителя лица.
От
ангажираните в хода на процеса гласни доказателства на св.Й.П.П., която познава
ищеца от около 4-5 години, се разбира, че излязли вечерта на кафене „Квалите”. Мястото
било осветено и точно там имало лампа. С. спрял колата на улицата, слязли, но
той стъпил накриво в дълбока шахта, която е на тротоара. Свидетелката поясни,
че ищеца изпитал болка, припотил се и започнал да казва, че много го боли и се
прибрал в къщи. Знае, че е ходил до болницата, но там са му казали, че в
болницата в гр.Ловеч няма гипс, поради което се наложили да отиде в болница в
гр.Плевен. Следващият път когато видяла ищеца, той бил с гипс и с патерици,
като с гипс стоял 40 дни. В колата ищеца бил на шофьорското място, а тя на
другата седалка, но когато ищецът слизал от колата, тя го видяла как залитнал и
как продапа, като даже щял да си удари главата. Ищецът паднал, а шахтата имала
една педя надолу. Травмата на ищеца била долу в глезена, но не си спомни на ляв
или на десен крак.
Свидетелят
Е.Г.Х.също познава ищеца от много време, от общи приятели се е запознал с него.
На инцидента бил с ищеца, като това станало пред кафе „Монако”. Ищецът паркирал
пред кафенето и точно една крачка назад, слизайки от колата имало една шахта,
която е потънала в земята с една-две педи, като ищецът при слизането от колата
пропаднал в нея и си счупил кракът. С. веднага след инцидента се прибрал с
колата, без да идва с тях. Свидетелят на другия ден разбрал, че ищеца е със счупен
крак и тъй като в Болницата в гр.Ловеч нямало гипс се наложило да ходи в
гр.Плевен. Ищецът един месец е бил в гипс, като счупването било в областта на
глезена, но не може да каже на кой крак - ляв или десен. Спомни си, че към
момента на инцидента ищеца изпитал болка и едва не паднал на земята. В периода
докато бил първоначално с гипс и веднага на другия ден го видял с гипс и след
махане на гипса, той дълго време ходел с обезопасен чорап /глезенка/, но не знае
колко време е носил глезенката. Поясни, че ищеца живее с майка си, но какви
точно разходи е направил във връзка с тази травма не може да каже.
По
иска с правно основание чл.49 във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
При
наличието на така установената фактическа обсктановка съдът прави следните
изводи от правна страна : За да бъде уважен предявеният иск с правно основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД ищецът трябва да докаже при условията на пълно
и главно доказване, фактите, които се субсумират под хипотезата на граждански
деликт : виновно и противоправно поведение, в причинна връзка, от което да са
настъпили вредите, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя - възлагане на работа на деликвента и причиняване на вреди при или
по повод на извършването й. За вината е въведена законова презумпция, а
противоправността представлява правна преценка.
В
тежест на ответника е да докаже своите възражения.
По
делото не е спорен факта на полученото травматично увреждане на ищеца и същото
се установява от приобщените към доказателствения материал по делото
искане/назначение за образна диагностика от 09.03.2019 год., амбулаторен лист
№000409/18.03.2019 год., съдебно-медицинската експертиза и свидетелските
показания по делото.
Механизмът
на възникване на травматичните увреждания се установяват от показанията и на
двамата свидетели, като св.Й.П.П. е пряк очевидец на инцидента, тъй като е била
в автомобила, управляван от него и е видяла какво точно се е случило с него,
както и от разпита на вещото лице Д-р Г..
Кредитирайки
гореизброените доказателствени материали, неоспорени от ответника в хода на
делото, съдът приема, че в конкретният казус е налице пряка причинно-следствена
връзка между инцидента, станал 09.03.2019 год. и настъпилите вреди.
Съгласно
чл.49 от ЗЗД всеки е длъжен да възстанови вредите, причинени от лице при или по
повод изпълнение на възложена от него работа. Вредите се считат причинени при
изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и
когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане,
когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона,
от техническите и други правила, от характера на възложената работа.
Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на ответника, то
трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
поддръжка, експлоатация и обезопасяване на описаното в исковата молба
съоръжение - шахта на пътното платно.
Съгласно
чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътиища се осъществяват от общините. В същият закон в Параграф 1, т.14 от ДР е
дефинирано и понятието „поддържане на пътищата” - дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване и водене на техническа
отчетност на пътищата. Разпоредбата
чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок, за което чл.167, ал.2 от ЗДвП
предвижда служби за контрол, определени от кметовете на общините, които да
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжение. В случая на ищеца са причинени вреди от бездействието на
лицата, на които Община Ловеч е възложила дейността по поддържане на пътя, включая
и изправността на шахтите, която на ул.”Търговска”№65 в гр.Ловеч, очевидно не е
била добре укрепена и е довела до счупване на глезена на ищеца. По делото не са
наведени твърдения и няма доказателства, че шахтата е обозначена, че е
пропаднала, а не е на нивото на пътното платно, каквато е била другата
възможност за изпълнение на задълженията на ответника, така, че да е могло да
се предотврати настъпването на вредите на ищеца. Противоправността на
бездействието на ответника Община Ловеч се състои именно в неизпълнението на
посочените по-горе императивни разпоредби на Закона за пътищата и ЗДвП, относно
начина на поддържането на общинските пътища.
Според
съда е налице причинна връзка между неизпълнението на задълженията на
посочените законови разпоредби от страна на лицата, определени от Община Ловеч
и причинените на ищеца вреди, тъй като ако те бяха изпълнени, не би имало
необезопасена шахта /или такава би била обозначена ясно/, в която кракът на
ищеца да хлътне. Наведените в отговора на исковата молба доводи на ответника за
небрежно отношение на ищеца към конкретната ситуация и невнимание, с което той
е допринесъл за настъпване на вредите, съдът не споделя, тъй като тази теза не
отговаря на фактите и обстоятелствата по делото. По делото липсват данни
увреденият сам да е допринесъл за настъпването на вредите, поради което и не
може да се намали обезщетението по чл.51, ал.2 от ЗЗД.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД и
ответникът дължи заплащане на обезщетение за причинените вреди на ищеца, в
резултат на настъпилия на 09.03.2019 год. инцидент. Видно от петитума на
исковата молба е, че съдът е сезиран с претенция за заплащане на имуществени
вреди в размер на сумата 211 лева, която претенция е изцяло доказана по
основание и размер. По делото са представени безпорни докаателства затова, че
ищецът сам си е закупил необходимите медицински консумативи във връзка с
лечението си, видно от фактура №**********/19.03.2019 год., с прикачен фискален
бон към нея в размер на сумата 211 лева. В този смисъл според съда тази
претенция на ищеца е основателна и доказана до пълния претендиран размер, което
налага ответника да бъде осъден да му заплати сумата 211 лева за претърпените
от него имуществени вреди - заплатени медицински материали, като това
обезщетение е дължимо, ведно със законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 20.05.2019 год.
до окончателното заплащане.
Ищецът
е сезирал съда и с претенция за заплащане на обезщетение в размер на сумата
3 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
падане в необезопасена шахта, находяща се в гр.Ловеч, ул.”Търговска”№65, ведно
с дължимата законна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 20.05.2019 год. до окончателното
заплащане, която претенция с оглед на събраните по делото доказателства е
основателна, но не и в претендрания от него размер.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, коити трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените страдания /ППВС №4/1968
год./. Към тези фактори следва да се прибави и продължителността на периода на
възстановяване и интензивността на болката. Съдът като съобрази, че инцидента е
станал през м.март 2019 год., кракът на ищеца е бил гипсиран за около 40 дни /показанията
на св.Йоанна Петкова/, като през този перид от време ищецът е търпял интензивни
болки, придвижвал се е с помощта на патерици, неудобството от необходимостта да
ползва чужда помощ за ежедневното си обслужване в началото на периода, а от
друго страна отсъствието на усложнения в оздравителния процес, характера на
травмата, при която не се е наложила оперативна интервенция, а единствено
имобилизиране в гипсов ботуш за около 40 дни, както и обстоятелството, че
ищецът е в трудоспособна възраст, като травмата му е причинила временно и
неопасно разстройство на здравето /заключението на в.л.по съдебно-медицинската
експертиза/, то съдът приема, че обезщетението, определено по справедливост
следва да бъде в размер на сумата 1 000 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер на сумата от 3 000 лева, претенцията се отхвърли като
неоснователна и недоказана. Сумата от 1 000 лева е дължима, ведно със
законната лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 20.05.2019 год. до окончателното
заплащане.
По
разноските.
Разноски
по делото са претендирали и двете страни, като видно от списъка на разноски на
ищеца по чл.80 от ГПК те са в размер общо на сумата 740 лева, включващи 170
лева държавна такса, заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч, 450 лева адвокатско
възнаграждение и 120 лева депозит за вещо лице.
Ответникът
е претендирал заплащане на 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл.25, ал1 от НЗПП, видно от списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В писмената защита пълномощникът на ответника е възразил, че адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ищеца е завишено, позовавайки се на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което възражение съдът намира, че е изцяло неосвоевременно
направено, но независимо от това, вписаното в списъка на разноски адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева не следва да се присъжда от съда по други
съображения, а не по изтъкнатите от ответника. По делото ищецът се е
представлявал от двама адвокати - адв.И.К., подала исковата молба и явила се в
първото по делото заседание и адв.Ваня К., преупълномощена от адв.И.К.,
представляваща ищеца в последното съдебно заседание. Видно от Договор за правна
защита и съдействие №**********/30.04.2019 год. и Договор за правна защита и
съдействие №**********/21.10.2019 год. адв.И.К. е оказала безплатна правна
защита и съдействие на С.С.П., на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3
от ЗА. За вписаното в списъка на разноски по чл.80 от ГПК адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 450 лева в хода на настоящия исков процес не
са представени каквито и да е доказателства за реалното заплащане на тази сума,
в брой или по банков път. Следователно при съобразяване на т.1 от ТР №6/2012 от
06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, предвиждащо, че че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка, сумата в размер на 450 лева за адвокатско
възнаграждение в списъка на разноски на ищеца не следва да се съобразява от
съда като действително направени разноски на ищеца.
В
този смисъл и при изключване на тази сума за адвокатски хонорар, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40,52 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК /по съразмерност и компенсация/, а
за разликата до пълния претендиран размер на сумата в размер общо на 740 лева съдебно-деловодни
разноски, претенцията на ищецза против ответника се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Ловеч, ЕИК : *********,
с адрес : гр.Ловеч, ул.”Търговска”№22, представлявана от Кмета Корнелия
Маринова да заплати на С.С.П., ЕГН-**********
*** 000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на падане в
необезопасена шахта в гр.Ловеч, ул.”Търговска”№65, на основание чл.49 във
връзка с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
20.05.2019 год. до окончателното заплащане, като претенцията на С.С.П.,***, с
горните данни до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Община Ловеч,
ЕИК : *********, с адрес : гр.Ловеч, ул.”Търговска”№22, представлявана от Кмета
Корнелия Маринова да заплати на С.С.П.,
ЕГН-********** *** сумата 211 /двеста и единадесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - заплатени медицински материали, на основание
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда - 20.05.2019 год. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА Община Ловеч,
ЕИК : *********, с адрес : гр.Ловеч, ул.”Търговска”№22, представлявана от Кмета
Корнелия Маринова да заплати на С.С.П.,
ЕГН-********** *** сумата 40,52
/четиридесет лева петдесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски, изчислени съразмерно с уважената част на иска, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК /по съразмерност и компенсация/, а претенцията на ищеца против
ответника за заплащане на сумата в размер общо на 740 лева съдебно-деловодни
разноски ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :