Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание, в
състав:
Председател:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА ` Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 12602 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, вх. номер 288649/17.11.2020 по описа на
СГС на Г. Ф. срещу постановление за определяне на разноски по изпълнително дело
20208490403194/2020 на ЧСИ А.П., с което ЧСИ е отказал да намали приетия по
делото адвокатски хонорар на взискателя до размер на сумата от 200 лева, като е
уважил искането само частично – за намаляване на адвокатското възнаграждение от
1000 на 400 лева. Сочи се, че
единственото извършено от ЧСИ изпълнително действие е налагане на запор върху
сметките на длъжника в У.Б., откъдето е получено пълно плащане. Сочи се, че ГФ
е ЮЛ с публична функция и срещу него не се налага извършване на принудителни
действия. Иска се намаляване и таксите по т.26.
Взискателят
Д.Д.не взема становище по жалбата.
Частният
съдебен изпълнител А.П. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, с които
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи че, присъденото
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерно, с оглед
предвидените размери по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като включва възнаграждение от 200 лева – за образуване на
ИД и 200 лева – за водене на ИД, като искането на длъжника за намаляване е
уважено за сумата над 400 до 1000 лева.
Софийският
градски съд, след като разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди
представените доказателства, намира следното:
Изпълнително
дело д. № 20208490403194 е образувано на 02.10.2020 г. по молба на Д.Д.чрез
адв. Е.В.въз основа на изп. лист по т.д. № 695/2018 г. по описа на АС-Пловдив за
принудително събиране на сумата от 30 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от претърпени телесни повреди на 18.08.2016 година., заедно
със законната лихва от 09.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата. В молбата
е поискано да се изпрати ПДИ и да се наложи запор върху сметките на длъжника.
Към
молбата е приложено пълномощно за адв. Василева и договор за правна помощ и
съдействие, според който са платени в брой 1000 лева – адвокатско
възнаграждение.
По
делото е изпратено ПДИ на 02.10.2020 г., в която са включени и разноски в
размер на 1000 лева – за взискателя и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 3 177,61
лева.
На
същата дата е изпратено и запорно съобщение до У.Б. АД.
На
05.10.2020 е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с твърдения за прекомерност
на адвокатския хонорар, и искане да се преизчисли таксата по т. 26 от Тарифата.
Видно
от справка от У.Б. АД, цялата сума по запорното съобщение е преведена по сметка
на ЧСИ на 14.10.2020 година.
С
постановление от 23.10.2020 г. ЧСИ А.П. изменя постановление за приемане на
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение от сумата 10000 лева на
сумата от 400 лева и намалява размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от
3 771,61 лев ана 3 141,06 лева.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира следното от
правна страна:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение последно от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В
случая характер на такова постановление има постановление от 23.10.2020 г. за
изменени а на постановлението за приемане на разноски по изпълнително дело (аргумент
от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК на ВКС).
Поради
това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 200 лева до пълния присъден
размер от 400 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя
Към момента, отбелязан в договора за
правна помощ – 02.10.2020 г., е сила редакцията на чл. 10, т.1 от Наредбата N о
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело е 200 лева, а по т. 2
- за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
– 7, т.е в конкретния случай ½ от (300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв.);.
Възможността да се иска намаляване на разноските
за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че Съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно, съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
Тази процедура е спазена в конкретния
случай, но възражението на длъжника е УВАЖЕНО ЧАСТИЧНО.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в размер
на сумата от 400 лева, Съдът намира, че същото е частично основателно.
Взискателят
е представляван от адвокат, като същият е депозирал молба за образуване на
изпълнително производство, в която изрично е посочил и един изпълнителен способ
– налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Именно този
изпълнителен способ води до събиране на сумата, предмет на принудителното и
изпълнение - справка от У.Б. АД от 14.10.2020
година.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
с оглед действително предприетите действия от взискателя, съотв. от неговия
процесуален представител по образуване на делото на 02.10.2020 г., в което
искане се съдържа и посочване на един изпълнителен способ, но и липсата на
доброволно изпълнение дори и само за главницата, при оспорване на разноските в
срока за доброволно изпълнение, се обосновава адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
В тази връзка, Съдът намира за
необходимо да отбележи, че се опира на минималните размери, посочени в Наредба
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед определяне на
разумната рамка, в която следва да се определят тези възнаграждения, но от
друга страна намира, че не е обвързан от тези размери, по следните съображения:
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът
на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В същото време, чл. 78, ал. 5 ГПК постановява, че Съдът може да намали адвокатското възнаграждение, когато
същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до
минималния размер, определен с Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Определянето на минимални размери на
адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и защитавания материален интерес.
Съгласно чл. 633 от ГПК решението на
съда на Европейската общност по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в република България. Следователно, при разрешаване на
спорния въпрос относно възможността съдът да присъжда адвокатско възнаграждение
под минимално определеното с Наредбата на ВАС, настоящият съдебен състав следва
да се съобрази с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела
С-427/16 и С-428/16 година. С посоченото решение е даден отговор на въпросите
дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват
в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в по-нисък от минималния размер.
В посоченото решение е прието
най-напред, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4,
параграф 3 ДЕС, но че същата не попада непременно в обхвата на забраната по чл.
101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС. Прието е още, че с оглед преписката,
с която разполага, СЕС не е в състояние да прецени дали правна уредба като
разглежданата, може да се счита за необходима за осигуряване на изпълнението на
легитимна цел. Посочено е, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия
контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали в
светлината на всички относими обстоятелства, с които разполага, правилата,
налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за
осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел.
Както бе посочено по-горе, основната
легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за
справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на
делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. Познавайки
контекста на прилагане на тази уредба и обстоятелството, че съществува друга
правна уредба, предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските
възнаграждение (при хипотезата на безплатна правна помощ), както и че
особеностите на делото реално не се вземат предвид при определяне на минималния
размер на адвокатското възнаграждение, а единствено и само критерият - цена на
иска, то посочената правна уредба налага ограничения, които, според настоящата
съдебна инстанция, не са необходими за постигане на посочените легитимни цели,
съответно нарушават полезното действие на правилата на конкуренцията, приложима
за предприятията.
Поради това и националният съд следва и
е длъжен да не приложи тази норма от националното законодателство, която
противоречи на разпоредбите на ДФЕС (точка 53 от решение от 08.09.20190 г. по
делото Winner Wetten GmbH, C-409/06, с позоваване нa точка 17 от решението
Simmenthal II 106/77).
По изложените съображения, както бе
изложени и по-горе, с оглед данните по делото, обемът на извършената дейност от
процесуалния представител на длъжника, съпоставима с дейността по подаване на
молба по дело, като се съобрази и размер на сумата, подлежаща за събиране,
липсата на доброволно изпълнение, а събиране на сумата именно в резултат на
наложен запор на банковите сметки на длъжника, справедливият размер на
адвокатско възнаграждение, дължим на взискателя, според настоящата съдебна
инстанция следва да се определи 300 лева, което включва и възнаграждение за
образуване на ИД и за последващите действия по ИД.
До този размер жалбата е основателна.
Относно искането да се намали и
определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при
определяне на "паричното вземане" и "събрата сума", въз
основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за
адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз "парично
вземане" следва да се разбира както паричното вземане, предмет на
изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния лист като титул,
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на взискателя, така и
разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които няма
издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането
за тези разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите
правила. То е вземане, което е различно от това, за което е издаден
изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания - това по
изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат, са
едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера на
вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за
адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране
на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая,
когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В
последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от
тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя
постановление и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на
изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и
парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За последното ще се
пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в закона за паричните
притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по
Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не
може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по
постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му
притезание по изпълнителния лист. (в този смисъл т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г.
по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е и
редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която при определяне основата за
изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени
определени разноски на взискателя по изпълнението - авансовите такси по т. 29
от Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.
С оглед гореизложеното, Съдът намира, че
дължимата такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи на основа събраните
суми, посочени в ПДИ (като се изключат авансовите такси - забележка 4),
съобразно правилото на чл. 26 от тарифата, намалена със сумата от 100 лева.
Поради това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б.
"в" от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена на 2600 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С
оглед изхода на производството, Съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата - за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство - в размер на 37,50 лева, 18,75 лева – за държавна такса и 36 лева – разноски
за частна жалба пред изпълнителното дело.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановлението за разноските от 23.10.2020 г., с което е оставено без уважение
възражение, вх. номер 9146/06.10.2020 г. на Г. Ф. срещу постановление за
разноски по изпълнително 20208490403194 , включено в ПДИ по описа на ЧСИ А.П. В
ЧАСТТА относно определеното адвокатско възнаграждение за сумата над 300 лева до
400 лева и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 2 600 лева до
3 141,06 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за разноските от 02.10.2020 г., включено в ПДИ по изпълнително
дело № 20208490403194 по описа на ЧСИ А.П., като НАМАЛЯВА присъденото
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата от 300 лева и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 2600 лева.
ОСЪЖДА
Д.П.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** ** да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 78
от ГПК разноски по частната жалба в размер на 37,50 лева – юрисконсултско
възнаграждение, 18,75 лева – за държавна
такса и 36 лева – разноски за частна жалба пред изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, вх. номер 288649/17.11.2020 по описа на СГС
на Г. Ф. срещу постановление за определяне на разноски по изпълнително дело
20208490403194/2020 на ЧСИ А.П. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
- на страните по производството и на ЧСИ Ивелина Дамова по изпълнително дело № 202009220400140.