№ 75
гр. П. , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20201720201429 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба от срещу Наказателно постановление
№ ПК-15-ДНСК-59/11.08.2020г. издадено от Заместник началник на
ДНСК-София,с което на „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П.,
ул.“Тунджа“ бл.18, ап.12, ЕИК *******, представлявано от Ц.Г.Т. е
наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв., на основание
чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ /Закона за устройство на територията/, за
вменено административно нарушение по чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ.
В съдебно заседание процесуален представител на страната-
жалбоподател –адв.И. поддържа доводите, изложени в писмената
жалба, пледира за постановяване на решение,с което да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Представителят на въззиваемата страна- ЮК И. счита,че в
производството по образуване на административно наказателния
1
процес не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да
са довели да ограничаване на процесуални права.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав,
разглеждайки събраните по административнонаказателната
преписка материали, и след служебна проверка, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 03.06.2020г. от главен инспектор в РДНСК-П. към Главна
дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК е съставен АУАН в
който са отразени следните относими за процеса данни:
АУАН е съставен срещу „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П., което
във функциите си на консултант с Удостоверение № РК -0392,
валидно до 07.01.2025г.,на основание Договор за консултантски
услуги и строителен надзор № SIAD 150/22.11.2019г. изпълнява
консултантска и надзорна дейност по време на изграждането на
строеж „Изграждане на ръкавен филтър №6 към общообменната
вентилация на ЕСДЦ и нов комин“,намиращ се в гр.П.,ул.“Владайско
въстание“№1,УПИ Х,кв.155 по плана на гр.П.-
кв.“Изток“-„Промишлена зона Стомана“ установен с констативен
акт №П 164-20-1/28.04.2020г. като строеж с нарушение по смисъла
на чл.224,ал.1,т.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ и
като лице,упражняващо строителен надзор ,носещо отговорност за
законосъобразното му започване,по силата на чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ,
е допуснало изпълнението на горния строеж с нарушение,който е
започнат преди влизане в сила на издаденото за него разрешение за
строеж №97/16.04.2020г.от главния архитект на Община П.,с което
е нарушило разпоредбите на чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ във
вр.чл.224,ал.1,т.1 от ЗУТ.
Нарушението е извършено в периода от 16.04.2020г.-датата на
2
издаване на разрешение за строеж №97/16.04.2020г. до 28.04.2020г. –
датата на съставяне на констативен акт №П 164-20-28.04.2020г. с
който са установени обстоятелствата по чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ.
Нарушението било установено на 28.04.2020г. при служебна
проверка по административна преписка № П 164/2020г. извършена
от служители на РДНСК –П. по повод постъпил сигнал с дата
14.04.2020г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда П. ,гр.П.
и уведомление от 27.04.2020г. от главния архитект на Община П. за
издаденото от него разрешение за строеж № 97/16.04.2020г. ,като
Разрешението за строеж е влязло в сила на 12.05.2020г.
При предявяване на АУАН от Управителя са направени
следните възражения/означени в документа като обяснения“ :на
търговското дружество не може да се вмени във вина започването
на СМР без да е открита строителната площадка и без влязло в сила
РС,не могат да носят отговорност за действията на
строителя,защото техните задължения и отговорности започват
след влизане в сила на РС, след откриване на ст./може би
строителната/площадка,и след заверка на заповедната книга.В
периода от 16 до 28.04.2020г. не са били на строителната площадка.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление ,с което е наложена имуществена санкция в
минимален законов размер,поради което съдът не изследва
приложението на правилата за индивидуализация на
административното наказание.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление са обсъдени направените от Управителя
възражения/включително и писмените/,като са приети за
неоснователни.
3
Нещо повече,АНО е посочил,че при издаване на наказателното
постановление административно наказващият орган се възползва от
възможността по чл.53, ал.2 от ЗАНН,тъй като с акта за
установяване на административното нарушение безспорно е
установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Фактическата обстановка в процеса се установява от данните,
внесени чрез следните доказателствени средства и писмени
доказателства:показанията на Р.Л. С.-в качеството и на
актосъставител, АУАН,Констативен акт ,Договор за
консултантски услуги и строителен надзор,Разрешение за строеж
/всичките документи подробно описани по-горе/Заповед №РД 13-
196/01.07.2019г. във връзка с правомощията на лицето,в посочено
качество,издало обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице,на което е
ангажирана административно наказателната отговорност,поради
което е допустима ,а съдът следва да се произнесе по същество.
Сравняването на съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение и обстоятелствената част на
издаденото въз основа на него и обжалвано наказателно
постановление предпоставя следните правни въпроси по отношение
на задължително изискуеми реквизити:
Доста съществена разлика между констатациите
обективирани в АУАН /чл.42,т.4 и т.5/и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Каква е правната същност на вмененото в случая
административно нарушение,според посочени като нарушени
законни разпоредби?
Чл.237,ал.1,т.2 от ЗУТ е административно наказателна
4
разпоредба.
Т.е. относимо за казуса, се ангажира административно
наказателна отговорност на лице, упражняващо строителен надзор
на строеж по чл. 224, ал. 1 от ЗУТ от първа до трета категория
включително.
Това е относима редакция преди изменението с ДВ бр.16 от
23.02.2021г.
Впоследствие ,според съдебния състав отпада отговорността
на лицето, упражняващо строителен надзор по чл.237,ал.1,т.2 от
ЗУТ, но впоследствие, / т.18 /не е изменена наказуемостта /размера
на имуществената санкция/.
Разпоредбата на чл.224,ал.1,т.1,от ЗУТ създава правомощия на
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед да
спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от
строеж от първа до трета категория, който се извършва без влязло
в сила разрешение за строеж.
Текста на посочената като нарушена законова разпоредба :
чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ гласи,че Лицето, упражняващо строителен
надзор, носи отговорност за законосъобразно започване на строежа.
На първо място,за разлика от акта за установяване на
административно нарушение,в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление е описан строеж
/местоположение/вид ,извършени СМР /строително монтажни
работи/ за да се направи извод че предмета на констатациите е
строеж ,според дефинитивните понятия,установени в параграф
5,т.37, т.39 ,т.40 от допълнителните разпоредби на ЗУТ.
Такова описание липсва в АУАН.
5
На следващо място,с АУАН се вменява,че нарушението е било
извършено в периода от 16.04.2020г. –т.е. датата на издаване на
разрешението за строеж/№97/16.04.2020г. до 28.04.2020г.- датата
на съставяне на констативния акт №П 164-20-1/20.04.2020г. с който
са били установени обстоятелствата по чл.224,ал.1,т.1 от ЗУТ.
Влизането в сила на процесното разрешение за строеж е
твърде съществен елемент, твърде съществено обстоятелство от
състава на вмененото административно нарушение.
Датата на влизане в сила на разрешението за строеж не е
посочена в констативния акт,посочена е в АУАН , но никъде тази
дата съдът не може да я открие в обжалваното наказателно
постановление, а именно обжалваното наказателно постановление е
предмет на настоящото административно наказателно
производство.
В обстоятелствената част на последното са описани три
хипотези,три възможности относно влизането в сила на
Разрешение за строеж , визира се Наредба №3/31.07.2003г., но
същностният факт, същностния момент е датата на влизане в сила
на конкретното разрешение за строеж,и спрямо този темпорален
критерий да се описва по законосъобразен начин на вмененото
административно нарушение от съответния ВИД регламентирано в
Закона за устройство на територия по отношение на посочено
търговско дружество , и в посочено качество.
Това обстоятелство според съдебния състав предопределя
извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление включително и възможността за позоваване от
страна на административно наказващия орган на правомощията му ,
установени в чл.53,ал.2 от ЗАНН.
6
От гореизложеното в мотивите на съдебното решение следва,
че освен описана нередовност в акта,е налице и съществено
нарушение във връзка с непосочване на обстоятелства на вмененото
административно нарушение ,и то именно в обжалваното
наказателно постановление.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № ПК-15-ДНСК-
59/11.08.2020г., издадено от Заместник началник на ДНСК-София, с
което на „СУПЕРВАЙЗЕР“ ЕООД, гр.П., ул.“Тунджа“ бл.18, ап.12,
ЕИК *******, представлявано от Ц.Г.Т. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000лв., на основание чл.237, ал.1, т.2 от
ЗУТ/Закона за устройство на територията/, за вменено
административно нарушение по чл.168,ал.1,т.1 от ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр. П.,като касационна инстанция 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7