РЕШЕНИЕ
№
……………../26.04.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II състав в открито заседание, проведено на осми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 19 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р.Г.Д. срещу И.А.Д. искове
с правно основание чл.49, ал.1 и чл.53 от СК за развод
поради разстройство на сключения между страните граждански брак, без произнасяне по въпроса за вината и за постановяване след развода
съпругата да носи предбрачното си фамилно име „К.“.
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили
граждански брак на 27.09.2020 г.,
като от брака си нямат деца. Сочи се, че съпрузите живели заедно около една
година преди да сключат брак, като от тогава до фактическата им раздяла
през месец октомври 2020 г. липсвало разбирателство помежду им, а ищцата
през цялото време била подложена на психически и физически тормоз. Всичко това
довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. В тази
връзка, молбата е за прекратяване на брака. Предлага да се уредят отношенията
между страните чрез сключване на споразумение.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба.
В
открито съдебно заседание молбата за развод се поддържа от ищеца, чрез
процесуалния му представител. Моли се бракът да бъде прекратен. Ответната
страна не се явява и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Съобразно приетото по делото удостоверение за
сключен граждански брак се установява, че Р.Г.Д. и И.А.Д. са сключили граждански брак на 27.09.2020 г. в гр.В., с акт за сключен граждански брак
№61 от 27.09.2020 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.В..
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Г.Д.К., баща на ищцата по делото и от чиито
показания се установява, че съпрузите не живея заедно от месец ноември 2020 г.,
когато дъщеря му напуснала съпруга си и от гр.В. дошла при родителите си в
гр.Каблешково. Споделя, че през цялото време на съжителстването на съпрузите
дъщеря му е била подлагана на тормоз, като лично е бил свидетел на упражнявано
физическо насилие над нея от злоупотребяващия с алкохол ответник при
гостуванията им в дома му.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.49,
ал.1 СК:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация
чл.49 СК следва да се установи по делото, че бракът между съпрузите е дълбоко и
непоправимо разстроен.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че е налице фактическа раздяла между
брачните партньори започнала непосредствено след сключването на брака им, както
и че преди раздялата съпрузите са имали проблеми в отношенията си, поради което
не са продължили съвместния си живот. Налага се по убедителен начин изводът, че
бракът не изпълнява социалната си функция, между съпрузите не съществува
физическа и духовна близост, която осмисля запазване на брачната връзка и
приетия за нормален семеен живот. Към настоящия момент същите не изпълняват
задълженията си, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. При липсата на обич,
привързаност и взаимност между страните и настъпилото отчуждение между тях,
следва да се приеме, че са накърнени сериозно основните принципи, на които се
основава бракът и той е именно дълбоко и непоправимо разстроен.
Поради горните мотиви, бракът следва да бъде
прекратен.
Съдът не изследва въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тъй като искане в този смисъл не е направено от страните.
По иска с правно осн. чл. 53 СК относно фамилното
име на съпругата след развода:
С оглед изрично отправеното искане и по силата на чл.53 СК, след
развода съпругата може да възстанови фамилното си име К., поради което следва
да бъде постановено решение в този смисъл.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора сторените в производството
разноски следва да останат така, както са направени от страните, на основание
чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК.
На основание чл.6 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна
държавна такса в размер на 50 лв. за производството, която по аргумент от
чл.329 ГПК да бъде понесена поравно от двамата съпрузи по делото.
Мотивиран от
изложеното, съставът на Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак между И.А.Д., ЕГН **********,
с адрес *** и Р.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, сключен на 27.09.2020
г. с акт за
сключен граждански брак №61/27.09.2020 г., съставен от длъжностното лице
по гражданско състояние в гр. В., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, на основание
чл.49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, че съпругата ще
носи брачното си фамилно име „К.“.
ОСЪЖДА И.А.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6,
т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл.329 ГПК вр. с чл. 6,
т.2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: