Р Е Ш Е Н И Е
19.11.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 27 (двадесет и седми)
септември Година 2019
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 182 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД
от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М. 4,
сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.–
изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК срещу
М.Г.М. с ЕГН **********,***, с които се иска да бъде признато за установено, в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА от 1731.88 лв.
(хиляда седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги
в размер на 317.03 лв. и 1414.85 лв. – договорна неустойка, както законната
лихва от 30.11.2018 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 394,64 лева (триста деветдесет и четири лева и
шестдесет и четири стотинки), представляваща направените разноски 34,64 лв. -
платена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение, по фактура с №
**********/15.11.2016г., фактура с № **********/15.12.2016г. и фактура с №
**********/15.02.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№391/06.12.2018 г. по ч.гр.д.№901/2018 г. по описа на ВПРС. Претендират и направените
по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че на 25.12.2014 г. между
страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги №********* с
декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице. С
договора на ответника-клиент е предоставен мобилен номер ********** и мобилен телефонен апарат Huawei Ascend Y511 Black.
На 16.10.2015 г. между страните е сключен Договор
за мобилни услуги №61419566 с декларация за съгласие за подписване на документи
от непълнолетно лице, с който на клиента е предоставен мобилен номер ********** и мобилен телефонен апарат Telenor M100 Black.
На 29.08.2016 г. между страните по делото бил
сключен и Договор за мобилни услуги №********* с декларация за съгласие за
подписване на документи от непълнолетно лице. С договора на ответника-клиент е
предоставен мобилен номер ********** и
мобилно устройство Huawei Е3531 Telenor 21 Mbps.
Съгласно сключено на 01.10.2016 г. Допълнително
споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
№*********/25.12.2014 г. с декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице за телефонен номер ********** бил в сила нов абонаментен
план.
Ищецът обосновава вземането си срещу ответника със
следните обстоятелства:
Ответникът в периода 15.10.2016 г.-14.11.2016 г. не
изпълнявал условията по Договор за мобилни услуги №*********/25.12.2014 г. с
предоставен мобилен номер
********** и Допълнително
споразумение №********* от 01.10.2016 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги №*********/25.12.2014 г., като не е заплатил месечна абонаментна такса
34.16 лв. и ползвани услуги 70.22 лв./разговори 0.02 лв. и роуминг
таксуване 69.96 лв., SMS 0.24 лв./ на обща стойност с ДДС 125.26 лв.; по Договор за мобилни услуги
№*********/29.08.2016 г. с предоставен мобилен номер **********, като не е заплатил месечна абонамента такса в размер на 14.99
лв. с ДДС и по Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г. с предоставен
мобилен номер **********, като не е
заплатил месечна абонаментна такса 9.32 лв., ползвани услуги 88.46 лв. /други
услуги 10.00 лв., SMS 0.30 лв., международни разговори
12.90 лв., мултимедийни съобщения МMS 1.40 лв., разговори към национални мобилни мрежи
10.26 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0.14 лв., разговори с Теленор 53.46 лв./ на обща стойност с ДДС 97.78 лв. За посочените
вземания мобилния оператор-ищец е и издал фактура №**********/15.11.2016 г. на
стойност 257.58 лв. с ДДС, като след приспаднато плащане от ответника 23.83
лв., ищецът претендира сумата от 233.75 лв.
Ответникът в периода 15.11.2016 г.-14.12.2016 г. не
изпълнявал условията по Договор за мобилни услуги №*********/25.12.2014 г. с
предоставен мобилен номер
********** и Допълнително
споразумение №********* от 01.10.2016 г към договор за мобилни/фиксирани услуги
№*********/25.12.2014 г., като не е заплатил месечна абонаментна такса 34.16
лв. и ползвани услуги 11.39 лв./разговори 0.02 лв. и роуминг
таксуване 6.37 лв., SMS 5.00 лв./ на обща стойност с ДДС 54.66 лв.; по Договор за мобилни услуги
№*********/29.08.2016 г. с предоставен мобилен номер **********, като не е заплатил месечна абонамента такса в размер на 14.99
лв. с ДДС и по Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г. с предоставен
мобилен номер **********, като не е
заплатил месечна абонаментна такса 9.32 лв., ползвани услуги 2.04 лв. /мултимедийни
съобщения МMS 0.40 лв., разговори към национални мобилни мрежи 1.62 лв., разговори към
„Грижа за клиента“ 0.02 лв./ на обща стойност с ДДС 13.63 лв. За посочените
вземания мобилния оператор-ищец е и издал фактура №**********/15.12.2016 г. на
стойност 83.28 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на
задълженията по договорите същите са били предсрочно прекратени по вина на
ответника и на осн.р.3, т.4 от Допълнително
споразумение №*********/01.10.2016 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги №*********/25.12.2014 г., т.11
от Договор за мобилни услуги №*********/29.08.2016 г. и т.11 от Договор за
мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г., последният дължал неустойка в общ
размер на 1414.85 лв., представляваща сбор от дължимите месечни такси по
договорите до изтичане на срока, за който са сключени, а именно: Договор за мобилни услуги
№*********/25.12.2014 г. и Допълнително споразумение №********* от 01.10.2016
г. към него преди 01.10.2018 г. в размер на 1075.68 лв.; Договор за мобилни
услуги №*********/29.08.2016 г. преди 29.08.2018 г. в размер на 250.63 лв. и
Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г. преди 16.10.2017 г. в размер
на 88.54 лв., за които вземания ищецът е издал фактура №**********/15.02.2017
г., в която е включил и вземанията си по
предходните фактури в размер на 317.03 лв.
Изискуемостта по всяка от фактурите ищецът твърди,
че е настъпила 15 дни след издаването й.
Предвид неизпълнението на задължението от страна на
ответника по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство и
образувано ч. гр. д. № 901/2018 г. по описа на ВПРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение №391/06.12.2018 г. по чл.410 от ГПК.
Поради връчването на заповедта
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедния съд указал
на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал
правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В заключение
се моли за постановяване на положително решение по предявените искове.
Претендират се и разноски.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по
чл.131 от ГПК. Редовно е призован на осн.чл.44, ал.1 предл.последно от ГПК, не се явява и не взема становище по
предявените искове в открито съдебно заседание.
Процесуалният представител на ищеца преди началото на съдебно заседание е
представил молба, в която излага становище, че поддържа изцяло изложеното в
исковата молба, като едновременно с това излага и искане за постановяване на
неприсъствено решение, уважаващо предявените искове, в случай че ответникът не
се яви в първото по делото заседание.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №391/06.12.2018 г. по ч.гр.д.№901/2018 г. по описа на ВПРС е разпоредено ответника
да заплати на ищеца сумата 1731.88 лева (хиляда седемстотин тридесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница, законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 30.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 394.64
лева (триста деветдесет и четири лева и шестдесет и четири ст.), представляващи разноски по
заповедното производство. Вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение по договор за мобилни услуги №********* и Декларация за съгласие за
подписване на документ от непълнолетно лице от 25.12.2014г., Договор за мобилни
услуги №********* и Декларация за съгласие за подписване на документ от
непълнолетно лице от 16.10.2015г., Договор за мобилни услуги №********* и
Декларация за съгласие за подписване на документ от непълнолетно лице от
29.08.2016г., Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Декларация за съгласие за подписване на документ от
непълнолетно лице от 01.10.2016г.Неудовлетворените вземания на заявителя са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№**********/15.10.2016г.;№**********/15.12.2016г.и№ **********/15.02.2017г.
Поради
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, съдът дал указания на
заявителя да предяви искове за вземанията си, които са предявени в срок и въз
основа на които е образувано настоящото производство.
По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради ненамирането
на същия, като са дадени указания на заявителя да депозира искове за взиманията
си по заповедта. По отношение на местната си компетентност да разгледа
настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно компетентен да се
произнесе със съдебен акт.
По основателността на установителния
иск по чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1, чл. 86 от ЗЗД: За уважаването на исковете ищецът следва да
докаже наличие на валидни облигационни правоотношения между "Т.Б." ЕАД и ответника; изправността си по
договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния
размер.
От приложените писмени доказателства се установи,
че между страните по делото са били сключени Договор за мобилни услуги
№*********/25.12.2014 г. с предоставен мобилен номер ********** и мобилен телефонен апарат Huawei Ascend Y511 Black и Допълнително споразумение №*********/01.10.2016 г. със срок на договора
до 01.10.2018 г.; Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г. с
предоставен мобилен номер ********** и
мобилен телефонен апарат Telenor M100 Black със срок на договора до 16.10.2017 г. и Договор за
мобилни услуги №*********/29.08.2016 г.
с предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство Huawei Е3531 Telenor 21 Mbps със срок на договора до
29.08.2018 г.
Ответникът в периода 15.10.2016 г.-14.11.2016 г. не
е изпънил условията по Договор за мобилни услуги
№*********/25.12.2014 г. с предоставен мобилен номер **********
и Допълнително споразумение №********* от 01.10.2016 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги №*********/25.12.2014 г., като не е заплатил месечна
абонаментна такса 34.16 лв. и ползвани услуги 70.22 лв./разговори 0.02 лв. и роуминг таксуване 69.96 лв., SMS 0.24 лв./ на обща стойност с ДДС 125.26 лв.; по
Договор за мобилни услуги №*********/29.08.2016 г. с предоставен мобилен
номер **********, като не е
заплатил месечна абонамента такса в
размер на 14.99 лв. с ДДС и по Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015
г. с предоставен мобилен номер
**********, като не е заплатил месечна абонаментна такса 9.32 лв.,
ползвани услуги 88.46 лв. /други услуги 10.00 лв., SMS 0.30 лв., международни разговори 12.90 лв.,
мултимедийни съобщения МMS 1.40 лв., разговори към национални мобилни мрежи 10.26 лв., разговори към
„Грижа за клиента“ 0.14 лв., разговори с Теленор
53.46 лв./ на обща стойност с ДДС 97.78 лв. За които вземания мобилния
оператор-ищец е и издал фактура №**********/15.11.2016 г. на стойност 257.58
лв. с ДДС, като ищецът претендира сумата от 233.75 лв.
Ответникът в периода 15.11.2016 г.-14.12.2016 г. не
изпълнил условията по Договор за мобилни услуги №*********/25.12.2014 г. с
предоставен мобилен номер
********** и Допълнително
споразумение №********* от 01.10.2016 г към договор за мобилни/фиксирани услуги
№*********/25.12.2014 г., като не е заплатил месечна абонаментна такса 34.16
лв. и ползвани услуги 11.39 лв./разговори 0.02 лв. и роуминг
таксуване 6.37 лв., SMS 5.00 лв./ на обща стойност с ДДС 54.66 лв.; по Договор за мобилни услуги
№*********/29.08.2016 г. с предоставен мобилен номер **********, като не е заплатил месечна абонамента такса в размер на 14.99
лв. с ДДС и по Договор за мобилни услуги №61419566/16.10.2015 г. с предоставен
мобилен номер **********, като не е
заплатил месечна абонаментна такса 9.32 лв., ползвани услуги 2.04 лв.
/мултимедийни съобщения МMS 0.40 лв., разговори към национални мобилни мрежи 1.62 лв., разговори към
„Грижа за клиента“ 0.02 лв./ на обща стойност с ДДС 13.63 лв. За които вземания
мобилния оператор-ищец е и издал фактура №**********/15.12.2016 г. на стойност
83.28 лв. с ДДС.
Видно от
доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми няма
и към момента. Поради това и съдът намира, че предявеният установителен
иск за неплатени месечни абонаментни такси и ползвани услуги следва да се уважи
изцяло в претендирания размер 317.03 лв.
По основателността на установителния
иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД: В случая ответника притежава
качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Според чл. 143 от ЗЗП "неравноправна
клауза" в договор сключен с потребител е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като се изброяват примерно такива в точка 1-19.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. В случая, с оглед
начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца – търговец, то ответника не е имал възможност да изрази
волята си и съгласието си по отношение на клаузата за неустойката, поради което
и може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза. В настоящия
случай процесната клауза за неустойка във всеки един
от процесните договори осъществява съставите на чл. 143, т. 5, т. 6 и т. 14 от ЗЗП, тъй като налага на
потребителя изпълнение да заплати абонаментните такси до края на действието на
договора, без доставчикът на практика да предоставя услугите по него, тъй като
е прекратил едностранно същия. Така мобилния оператор получава имуществена
облага от насрещната страна – потребител в размер, какъвто би получила ако
договорът не беше прекратен, но без да предоставя своята насрещна престация във формата на мобилни услуги. С това уговорената
в Договорите неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, което води до
значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на
абоната, създавайки условия за нарушаване на принципа на справедливост. При
това положение клаузата на основание чл. 143, т. 5 и т. 6 и т. 14 от ЗЗП е нищожна. Предвид, че за
нищожността на такава клауза съдът следи служебно и без да е наведено
възражение от ответника – Решение на Съда от 26.04.2012 г. по дело С-472/10
на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Освен това неустойката се дължи при прекратяване на
договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че другата страна по
договора е узнала за неговото прекратяване, както и за датата на прекратяването
му, не са представени по делото. От друга страна няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите на неизпълнението, но същата противоречи на
добрите нрави тъй като е обвързана с размера на абонаментните вноски за пълния
срок на договора, по който едната страна не изпълнява задълженията си, а
другата следва да заплаща цената на непредоставените услуги.
Поради изложеното иска за неустойката е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло в претендирания
размер от 1414.85 лв.
По отношение на искането на ищеца за постановяване
на неприсъствено решение по делото, съдът съобрази следното: Действително
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвидени в нормата
на чл. 238, ал. 1 т ГПК са налице, но те не са
единственото, което законът изисква за постановяване на подобно решение.
Нормата на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК гласи, че съдът
може да постанови неприсъствено решение, когато "искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства. ". Предвид, че настоящият състав,
счита че следва да бъде отхвърлена част от претенцията не е налице посоченото
изискване и не може да постанови неприсъствено решение.
По отношение на разноските в заповедното и в
настоящото производство: Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта
на разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на
делото, то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на
ответника. В заповедното са направени такива в общ размер от 394.64 лв., от
които 34.64 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение. Разноските в заповедното производство обаче следва да се
определят в размер на общо 125.00 лв., предвид частичното уважаване на
исковете. В исковото производство са направени такива общо в размер на 456.12
лв., от които 34.64 лв. заплатена държавна такса и 421.48 лв. адвокатско
възнаграждение. Тези разноски следва да се присъдят на ищеца съобразно
уважената част от исковете или в размер на 125.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД в
отношенията между страните, че М.Г.М. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ НА „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, ж.к.
„М. 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.–
изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК,
СУМАТА от 317.03 лв. (триста и седемнадесет лева и три стотинки),
представляваща потребени и незаплатени мобилни
услуги, както законната лихва от 30.11.2018 г. – датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА ОТ 125.00 лева (сто
двадесет и пет лева), представляваща направените разноски, по Договор за мобилни услуги №*********/25.12.2014г.,
Договор за мобилни услуги №*********/16.10.2015г., Договор за мобилни услуги
№*********/29.08.2016г., Допълнително споразумение №********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 01.10.2016г., за които са
издадени фактура с № **********/15.11.2016г., фактура с №
**********/15.12.2016г. и фактура с № **********/15.02.2017г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №391/06.12.2018 г. по
ч.гр.д.№901/2018 г. по описа на ВПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М.
4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К.–
изпълнителен директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сума в
размер на 1414.85 лв. (хиляда четиристотин и четиринадесет лева и осемдесет и пет стотинки),
представляваща сбора на начислените неустойки по Договор за мобилни услуги
№*********/25.12.2014г., Договор за мобилни услуги №*********/16.10.2015г.,
Договор за мобилни услуги №*********/29.08.2016г., Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 01.10.2016г., за които е издадена фактура с № **********/15.02.2017г. и за разноски в
заповедното производство над сумата от 125.00 лв.(сто двадесет и пет лева), и
за което вземане е издадена заповед за изпълнение №391/06.12.2018 г. по
ч.гр.д.№901/2018 г. по описа на ВПРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Г.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „М. 4, сграда 6,
представляван по закон от Д.К.К.– изпълнителен
директор, заедно с М.С.– член на съвета на директорите, представляван по
пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК сумата от 125.00
лева (сто двадесет и пет лева), представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Приложеното ч.гр. дело № 901/2018г. по описа на ВПРС да се върне в състава, ведно с препис от решението
за сведение.
Районен
съдия: