№ 58
гр. Кюстендил, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с
адрес гр. Д., ул. „***********“ № 12 - ответник в първоинстанционното производство,
против Решение № 060183/15.04.2021 г., постановено от състав на Районен съд –
Дупница (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на съда за 2020г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Не бил взет предвид
факта на изричното противопоставяне досежно валидността на обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита. Сочи за нарушения в договора между страните
от страна на кредитната институция, като не били обсъдени наведените възражения с
отговора на исковата молба, вкл. и досежно съобщаването на предсрочната
изискуемост. Твърди, че наистина не е обслужвал кредита си коректно, но като
причина за това сочи оставането му без работа, заради кризата „Ковид“.
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение №
060183/15.04.2021 г., постановено от състав на районен съд – Дупница (ДРС) по гр.
дело № 2171 от описа на съда за 2020г.
Не поддържа доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „********* (***********)“ ЕАД, вписано в
ТРС при АВ с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
„*************“, бул. „***********“ **********, „*************“.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна не се изпратили
процесуални представители.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната
1
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата
инстанция, намира следното от фактическа страна:
Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от „*********“
ЕАД против АЛ. П. АЛ..
Ищецът е поддържал, че на *********г. между страните е сключен Рамков
договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“, съгласно който банката предоставила на
ответника кредитен лимит в размер на *********** лева, със срок на валидност на
картата 3 /три/ години. Този рамков договор бил продължение на преди това
сключения между страните Рамков договор № *********** от *********** г. за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“.
Уговорена била и възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за
ползването на предоставения кредит. (Вземане за такава обаче, не е предмет на иска).
Поддържано е още, че длъжникът е изпаднал в забава при връщането на кредита,
като не платил дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати: ********* г.,
******** г., ********** г., ********** г. и *********** г.
Към момента задължението на ответника било, както следва: изискуема
главница ********* лева и законна лихва в размер на ******** лева.
Поради липсата на изпълнение Банката предприела действия за принудително
събиране на вземанията си, като депозирала заявление за издаване на заповед за
изпълнение, на основание чл. 410 от ГПК. По него било образувано ч.гр.д. № 1765 по
описа за 2020г. на РС - Дупница, като била издадена заповед за изпълнение, срещу
която ответникът възразил.
Предвид изложеното е поддържано искане съдът да постанови решение, с което
да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сума
в размер на ********* лева, представляваща изискуема главница по Рамков договор №
*********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“, сключен между страните на *********г., ведно
със законната лихва за забава от ***********. до изплащане на вземането, съгласно
издадената Заповед за изпълнение от ***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.
При условията на евентуалност (в случай, че бъде отхвърлен установителният
иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК), ищецът е поддържал и осъдителен иск за същите
суми срещу ответника.
Поддържано е било и искане за присъждане на сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който е било
поддържано становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът е навел
и възражение, че договорът за кредит не е надлежно обявен за предсрочно изискуем.
Посочил е също, че не е могъл да обслужва кредитната си карта, поради
2
обстоятелството, че във визирания в исковата молба период останал без работа поради
мерките във връзка с пандемията от „Коронавирус“.
РС-Дупница в постановеното решение по спора е приел, че са налице всички
основания за основателност на установителната претенцията и е постановил съдебен
акт, с който я е уважил. Поради това не е бил разгледан и евентуалния осъдителен иск.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба,
против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на заповедния
съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, като
е спазен и срокът за предявяване на установителния иск.
По правилността на решението:
Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от с.к., като са разгледани искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
чл. 430 от ТЗ ЗЗД.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е било при условията на
пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че
"******************" ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и
забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи и начина на
формиране на компонентите на задължението, както и достигане уведомлението до
длъжника, че цялото задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо. В
тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно вноските си договора.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е безспорно
установено, че между страните на *********г. е бил сключен Рамков договор №
*********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“, съгласно който банката предоставила на
ответника кредитен лимит в размер на ************ лева, със срок на валидност на
картата три години.
Преди това страните били обвързани и с Рамков договор № *********** от
***********г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“ (също представен с исковата молба и приет като
доказателство по делото).
Досежно посочените факти по делото липсва спор, а с това съдът намира за
доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с
кредитен лимит ********** лева срещу задължение на кредиполучателя да връща
ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска.
3
Установява се от заключението на вещото лице Н. Ш. по изготвената експертиза,
че кредитният лимит е усвоен изцяло още на ********* г., като след ********** не са
извършвани плащания на дълга.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане, като
възражение в тази насока е било поддържано от длъжника, който е твърдял, че
уведомление в т.см. не е достигнало до него.
За яснота, преди да се произнесе по спорния въпрос, съдът ще посочи, че
вземанията в заповедта се претендират на основание предсрочна изискуемост, а не като
сбор от падежирали минимални месечни вноски. Затова, макар че при издаване на
заповедта по ч. 410 от ГПК не се извършва проверка относно изискуемостта на
вземанията, същата следва да бъде установена в исковото производство по реда на чл.
422 от ГПК. При разрешаване на спора относно дължимостта на вземанията по
заповедта е необходимо изискуемостта на задълженията да бъде установена към датата
на заявлението, без значение дали заповедното производство е по реда на чл. 410 или
на чл. 417 от ГПК. И уведомлението до длъжника е условие за настъпването й,
независимо дали банката се е възползвала от възможността да се снабди с
изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка.
По този според въпрос следва да се посочи, че доколкото предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, то датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Със задължителни указания по прилагането на закона в т.
18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. От това следва, че, за да може договорното изменение да прояви
действието си, необходимо да бъде установено надлежно посоченото уведомяване,
наред с материалните предпоставки в т.см.
Че предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост в случая са на
лице, страните не спорят. Налице е забава в плащанията, които обосновават посоченото
изменение на договора. Наличието на сочените обективни причини за това, посочени
от ответника – настъпилата пандемия по повод кризата COVID-19 и оставането му без
работа, не влияят на дължимостта на вземането. Доводите на жалбоподателя в тази
насока, доколкото са въздигнати и с въззивната жалба, следва да бъдат обсъдени, макар
и да се възприемат за несъстоятелни, при следните мотиви:
Известен е фактът, че с решение на Народното събрание е обявено извънредно
положение върху цялата територия на Република ***********, считано от 13 март
2020 г. по повод кризата COVID-19. В това време обаче, е било възможно разсрочване
на задължения по кредити за срок до 6м. - до ********** г., при условие, че са редовно
са редовно обслужвани или с просрочие не повече от 90 дни към ********** г., и след
изрично искане пред обслужващата банка – (спр. напр. Механизъм № 1 за отсрочване
на главница и лихва за до 6м.). Условия, които в случая не се твърдят, а и не се
доказват. В тази насока несъстоятелни са и доводите досежно нарушения на чл. 49 от
договора, т.к. дали банката е пристъпила към действия по преразглеждане
кредитоспособността на длъжника, или не, съгласно посочената договореност, е
обстоятелство, което не се отразява на дължимостта на процесното вземане. Поради
това, следва да се приеме заключението на вещото лице досежно наличието на
4
просрочени задължения в размер на ********** лв. главница към датата на депозиране
на заявлението, като забавата до *********0 г. е ********* дни, а до ************ г. –
********** дни.
При тези данни е в процес на действие клаузата на чл. 60 от процесния договор,
по силата на която при неплащане на 4 погасителни вноски в пълен размер и в срок,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора е
изискуемо в пълен размер. Длъжникът е спрял плащанията си от ********* г., според
заключението на вещото лице Н. Ш., което се възприема с доверие, като не е заплатил
вноски с падежни дати от ********* г., до *********** г. – общо пет погасителни
вноски на стойност ******** лв. Предсрочната изискуемост била осчетоводена от
банката на *********** г. С това наличието на забава, обуславяща приложимостта на
чл. 60 от договора, е установена.
Досежно уведомлението за това по делото е представено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, но то е останало
невръчено като непотърсено. Въпреки това са предприети действия по реда на чл. 410
от ГПК, доколкото е прието фингирано връчване. Но според чл. 201 от договора
картодържателят е дал съгласие за писмено уведомяване, чрез SMS, е-mail, с писмо на
адрес или пощенска кутия, като съгласно уговореното в чл. 202 е поел задължение при
промяна на адрес за уведомяване на банката. При тълкуване на посочените договорни
клаузи в тяхната взаимна връзка и по правилата на чл. 20 от ЗЗД, се налага извод, че
когато съобщението е изпратено на адреса, който не е променен, но не е удостоверено
доставянето му, същото не се счита за получено. Ако в договора не са разписани ясно
съответните предпоставки или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа от кредитора, и ако неуспешният опит за
връчване не е приравнен на фактическо получаване и не е обвързан с конкретни
последици за получаващата страна, то не може да се приеме, че договорната клауза
предвижда фингирано връчване на съобщения.
В настоящия случай нито в посочените клаузи, нито в останалите договорни
клаузи са предвидени ясни правила относно предпоставките, при които кредиторът
може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължима грижа,
поради което не може да се приеме, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК е извършено уведомяване на длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост, което, съобразно постановките на т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността в производството по чл. 422, ал. 1
от ГПК да бъде признато за съществуващо вземано на ищеца поради настъпила
предсрочна изискуемост. Така и Решение № 75 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. №
749/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова.
Дори и да не споделя горното, според договореното, фингирано връчване би
било налице, ако има промяна на адреса и недобросъвестно поведение на длъжника. В
случая не е установено длъжникът да е променил адреса, който е посочвал като свой и
пред двете съдебни инстанции. Осъществен е само един неуспешен опит за връчване
на пощенска пратка, който не може да обоснове извода на първоинстанционния съд, че
връчването е фингирано надлежно. В тази насока и според Общите правила и чл. 36,
ал. 2 ЗПУ не съществува фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при
изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила,
пратката ще се счита за доставена на получателя - така Решение № 180/23.11.2016 г. по
т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Поради това настоящият въззивен състав приема, че длъжникът не е изгубил
5
преимуществото на срока, договорен първоначално в негова полза.
Възприетият извод, тълкуван с оглед разясненията дадени в т. 2 на ТР № 3/2017
г. на ВКС ОСГТК от 27.03.2019 г., и изхождайки от датата на връчване на исковата
молба ведно с книжата, включващи и изявлението на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, навеждат убеденост, че предсрочната изискуемост следва да се
счита за настъпила на ******** г., (датата на която книжата са връчени на ответника –
спр. л.67 от първоинстанционното производство).
Така и съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 8/02.04.2019
г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Вземайки предвид посочените задължителни указания по прилагането на закона,
респ. и фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, този въззивен състав приема, че към
******** г. дължима е сумата от ******** лв., т.к. според заключението на вещото
лице, прието пред първата инстанция без да бъде оспорено, към ******* г. вноски с
настъпил падеж са 5 на брой, за времето ********* г. до ******* г., на обща стойност
******** лв., като след период до ******** г., вноските са още 3 на брой на стойност
********* лв. В същото време, отчитайки вече посочените постановки на ТР №
8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, а и актуалната практика на ВКС
в тази насока – напр. Решение № 10/25.02.2020 г. по гр.д. № 16/2019 г. на ВКС, II т.о.,
следва да се приеме, че дължими са и вноските с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания във въззивното производство (съобразно
правилата на чл. 235, ал. 3 ГПК). Така до 09.11.2021 г. изискуеми са още 10 бр. вноски
в общ размер на ******** лв., доколкото, отново според приетото заключение на
вещото лице Н. Ш., минималната месечна вноска е в размер на ****** лв. Или
установителната претенция, се възприема за основателна до общ размер от
*********** лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като за разликата до пълния
предявен такъв от ********* лв. тя подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на спора главното вземане следва да бъде признато за
установено, ведно със законната лихва, но не от датата на сезирането на заповедния
съд. Съгласно чл. 86 вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД главницата се дължи ведно с претендираната от ищеца
законна лихва, от датата, следваща датата на изискуемост на последно падежиралата в хода на
процеса вноска – тази, дължима на ******* г., която се явява и дата на забавата на плащането на
главницата в установения по делото размер от *********** лв.
За пълнота на мотивите съдът следва да посочи, че възраженията за неяснота при
определяне на кредитния риск, както и за това как е формиран кредитния лимит, не се
свързани с предмета на доказване, поради което се възприемат за неотносими.
С възприетата частична основателност на установителния иск, не се е сбъднало
посоченото вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на осъдителния иск - в този
смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и
обективирана в Решение № 210/27.07.2015 г. по гр. д. № 5600/2014 г. на ГК. Освен това
той би бил и недопустим, т.к. тук заповедта за изпълнение, установителният иск и
6
осъдителният иск са предявени на едно и също основание, от което произтича
вземането на кредитора - облигационното правоотношение, породено от Рамков
договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“, съгласно който банката предоставила на
ответника кредитен лимит в размер на ************ лева. В този смисъл,
различните твърдения относно уведомяването на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост на целия кредит, не водят до различие в основанията на предявените
искове, тъй като не променят същността на релевираните в подкрепа на спорното
правоотношение факти. Заявеният спорен предмет е един и същ, поради което е налице
недопустимо съединяване на искове, като фактът на уведомяване с връчване на
исковата молба, е съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане
на исковете по чл. 422 от ГПК, както е прието в цитираното Решение № 10/25.02.2020
г. по т. д. № 16/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
При изложените съображения атакуваното съдебно решение, в частта, в която
първоинстанционният съд е приел за установено вземането на ищеца в пълния му
размер следва да се отмени като неправилно над сумата от ******** лв., до пълния
предявен размер от ********* лв., както и в частта за законната лихва до ******* г., и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК потвърдено в частта, в която за основателна е приета
претенцията в размер от *********** лв. представляваща изискуема главница по
Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
„******************************“, сключен между страните на *********г., ведно
със законна лихва за забава за периода от ******* г., до окончателното плащане,
съгласно издадената Заповед за изпълнение от ***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. №1765 по описа за 2020г. на Районен съд-Дупница.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника-ответник на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят разноски с оглед отхвърлената част от иска. Пред първата
инстанция обаче, няма данни за реално сторени такива, поради което такива не се
дължат. Действително приложен е договор за правна помощ и съдействие – на л. 83 от
делото, но в него липсва отбелязване за реално плащане, респ. и начинът, по който това
е следвало да стане. В този случай приложими са постановките на Тълкувателно
решение № 6 от 2013г. на ОСГТК по тълкувателно дело № 6/2012г., като разноски за
осъществената правна помощ на въззивника не се следват.
На въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сума в размер на *******
лв. от общо доказани такива в исковото първоинстанционно производство от
**********, както и ******** лв. от доказаните такива в заповедното производство в
общ размер на ******** лв.
7
Така с оглед отхвърлената част от исковете първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски за исковото производство за разликата над ******* лв. до присъдения размер
от ******** лв., както и над ******** лв. до присъдения размер от ******** лв.,
сторени в хода на заповедното производство по гр.д. № 1765/2020 г. на ДРС.
По разноските пред въззивната инстанция:
Частичната основателност на въззивната жалба има за последица присъждане на
разноски в полза на двете страни.
Пред въззивната инстанция въззивникът е ангажирал доказателства единствено
за сторени разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване. Така с оглед
изхода на спора от тях му се следва сумата от ******* лв.
На въззиваемата страна също се следват разноски пред въззивната инстанция, но
т.к. доказателства за сторени такива не са ангажирани, не се следва произнасяне в т.см.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради
липса на искане в т.см.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение подлежи на касационен контрол при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 060183/15.04.2021 г., постановено от състав на Районен
съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на съда за 2020 г. В ЧАСТТА, в
която е признал за установено по предявените от „********* (***********)“ ЕАД, с
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „*************“,
бул. „***********“ **********, „*************“ искове с правно основание чл. 422,
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86
ЗЗД, че АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „***********“
*********, дължи на дружеството-ищец сума в размер над *********** лв.
(****************************************************************) до пълния
предявен размер от ********* лв. (********************), представляваща изискуема
главница по Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта „******************************“, сключен между страните на
*********г., както и в частта за присъдената законна лихва за забава за периода от
***********. до ******* г., съгласно издадената Заповед за изпълнение от
***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №1765 по описа за 2020г. на Районен съд-
Дупница,
8
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана исковата
претенция за признаване на установено в отношенията между страните, че АЛ. П. АЛ.,
с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. „***********“ *********, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА
ДА ЗАПЛАТИ на „********* (***********)“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н „*************“, бул. „***********“ **********,
„*************“ сума в размер над ************* лв.
(****************************************************************) до пълния
предявен размер от ********* лв. (********************), представляваща изискуема
главница по Рамков договор № *********** за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта „******************************“, сключен между страните на
*********г., ведно със законната лихва за забава от ***********. ******* г., съгласно
издадената Заповед за изпълнение от ***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница, КАТО
На основание чл. 271, ал. 1 от ГПК ПОТВЪРЖДАВА Решение № 060183/15.04.2021 г.,
постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на
съда за 2020 г. В ЧАСТТА, в която съдът е признал за установено по предявените от
„********* (***********)“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „*************“, бул. „***********“ **********,
„*************“ искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, че АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с
адрес гр. Д., ул. „***********“ *********, дължи на дружеството-ищец сума в размер
от *********** лв.
(****************************************************************),
представляваща изискуема главница по Рамков договор № *********** за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта „******************************“,
сключен между страните на *********г., ведно със законна лихва за забава за периода
от ******* г., до окончателното изплащане на вземането, като част от вземанията по
издадената Заповед за изпълнение от ***********. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№1765 по описа за 2020г. на Районен съд- Дупница.
ОТМЕНЯВА Решение № 060183/15.04.2021 г., постановено от състав на
Районен съд – Д. (ДРС) по гр. дело № 2171 от описа на съда за 2020 г. в частта за
разноските, по силата на което ответникът АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с адрес гр.
Д., ул. „***********“ ********* е осъден да заплати на ищеца *********
(***********)“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
р-н „*************“, бул. „***********“ **********, „*************“, разноски за
исковото производство за разликата над ******* лв. до присъдения размер от ********
лв., както и над ******** лв. до присъдения размер от ******** лв., сторени в хода на
заповедното производство по гр.д. № 1765/2020 г. на ДРС, като в останалата част го
ПОТВЪРЖДАВА.
ОСЪЖДА ********* (***********)“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „*************“, бул. „***********“ **********,
„*************“, да заплати на АЛ. П. АЛ., с ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул.
„***********“ *********, сумата от ******* лв. (***************), представляваща
9
припадащата се част от сторени разноски във въззивното производство с оглед изхода
от въззивното обжалване.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10