Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
гр. Нови пазар, 25.11.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 37 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Нови пазар, представлявано от Х.М.Т. и чрез адв. Х.Н.от АК Р., съдържаща кумулативно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР сумата от 450лв.; по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, сключен от разстояние за периода от 05.01.2018 г. до 04.09.2018г.с цена на иска 78,08лв.; по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена неустойка по договор за кредит, сключен от разстояние с цена 702,80лв.; по чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР мораторна лихва в размер на 16,50лв. върху главницата от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
Ищецът сочи, че ответникът е кандидатствал за отпускане и получаване на потребителски кредит на сайта на дружеството с посочен електронен адрес: www.stikcredit.bgq, попълнил е регистрационните данни и след като е бил одобрен е потвърдил желанието си да получи от дружеството потребителски кредит в размер на 450лв.
Кредитът бил отпуснат, като с ответника по електронен път е сключен договор за потребителски кредит № ***г., като сумата е преведена чрез системата e-pay и получен в брой от същия на каса от партньорски офис на „Изипей“ АД срещу представена от ответника лична карта на 05.01.2018 г.
Ищецът сочи, че съгласно договора, ответникът е следвало да изплати предоставения му кредит на 8 равни месечни вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва, съгл. погасителния план. Съгласно договора, чл. 17, ответникът е следвало да посочи трето лице, което е съгласно да отговаря солидарно за задължението му към ищеца. Съгласно чл. 20 от договора, ако ответникът не изпълни това задължение за представяне на обезпечения, то същия дължи неустойка в размер на 702,80лв., която се начислява пропорционално към всяка погасителна вноска.
Съгласно договора ответникът дължи законна лихва върху просрочените задължения, която възлизала на 16.50лв., за периода от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г.
Поради това, че ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца, последният моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му плати по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР сумата от 450лв.; по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, сключен от разстояние за периода от 05.01.2018 г. до 04.09.2018г.с цена на иска 78,08лв.; по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена неустойка по договор за кредит, сключен от разстояние с цена 702,80лв.; по чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР мораторна лихва в размер на 16,50лв. върху главницата от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
На ответника е назначен особен представител, но не е изразено писмено становище по иска. В съдебно заседание особеният представител признава основателността на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.01.2018 г. ответникът е кандидатствал за отпускане и получаване на потребителски кредит на сайта на ищеца с адрес www.stikcredit.bgq, като е попълнил личните си данни в регистрационната форма за кандидатстване, който е одобрен от упълномощено от финансовата институция лице, съгласно изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Заявеният от ответника кредит е от 450лв. За предоставянето на кредита е сключен договор № ***г., а желаната сума е преведена чрез системата е-рау и е получена в брой от същия на каса от партньорски офис на „Изипей“ АД срещу предоставена от ответника лична карта.
Срокът на договора за кредит, съгласно посоченото в т.4 от него е 8 месеца и дължимата по него обща сума е в размер на 528,08лв., от които главница 450лв. и лихва за целия период на кредита в размер на 78,08лв.
Посочения в чл. 1.5.8 от договора размер на лихвата е 36%, а годишния процент на разходите е 54,63% (чл. 1.5.9).
В чл. 17 от договора (раздел VІ. Обезпечения, т.6.1 на стр. 45 от делото) е посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от ЗЗД, в срок от 3 дни от получаване на сумата по договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки и пр. В чл. 20 от договора (т.6.4 на стр. 46 от делото) е посочено, че в случай на неизпълнение на задълженията на заемателя по чл. 17, 18 и 19, той ще причини вреди на заемодателя, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. Посочено е, че размерът на неустойката, която се дължи за неизпълнение на задължение по чл. 17 от договора (раздел VІ. Обезпечения, т.6.1 на стр. 45 от делото) е в размер ра 1230,88лв., която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план.
Към договора е приложен и погасителен план за погасяване на задължението от ответника към ищеца, крайната падежна дата по който е на 05.09.2018 г. погасителния план включва дължимите суми за главница, договорна месечна лихва и неустойка. Размерът на месечните вноски е от 153,86лв.
По делото са приложени и ОУ на „Стик Кредит“ АД относно договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние, приети с решение от 14.11.2017 г.
От приложеното копие на разписка за извършено плащане от 05.01.2018 г. се установява, че на посочената дата е преведена договорената сума. На 05.01.2018 г. в 10:46:26 ч. сумата е изплатена на ответника чрез системата ePay.bg.
От назначената компютърно-техническа експертиза се установява, че е налице валидна регистрация с личните данни на ответника в базата данни на ищцовия уебсайт за кредитиране, като записите са направени на 04.01.2018 г.
От назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че размерът на договорената между страните възнаградителна лихва за периода от 04.01.2018 г. до 05.09.2018 г. е в размер на 78,02лв.
Размерът на договорената неустойка, съгл. чл. 17 от договора е в размер на 702,80лв. Общия размер на незаплатеното задължение по договор за отпускане на потребителски кредит, включващо главница, договорна лихва и договорна неустойка е в общ размер на 1230,88лв. Съгласно вещото лице, дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г. е в размер на 16,50лв.
От така приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че договорът за потребителски кредит № ***г., е сключен съгласно условията на чл. 18 от ЗПФУ и по силата на него на ответника е бил предоставен паричен кредит в размер на 450лв., изплатен на 05.01.2018 г., поради което ответникът дължи на ищеца сумата от 450лв.
По делото се претендира сумата от 78,08лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01.2018 г. до 05.09.2018 г. Съгласно заключението на вещото лице, размерът на така договорената лихва е в размер на 78,02лв. съгласно договора размерът на лихвата е 36%, а ГПР е 54,63%.
Съдът намира, че предвидена в договора
клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора
/възнаградителната лихва по договора/. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.20 от процесния
договор е видно, че размерът на уговорената неустойка – 1230,88 лв., възлиза на
почти трикратния размер на предоставената по кредита сума. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска
по договора, както към вноските се добавя сумата от лева.
Съдът намира, че договорената клауза за
неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Съдът намира, че уговорената в чл. 20 от договора неустойка за неизпълнение на задължение, свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Въвеждането в договора на неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение представлява поставянето на потребителя – ответник в неравностойно положение, налагащо по – големи от допустимите по закон неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за една от договарящите страни във връзка с изпълнението на самия договор, но договарянето на неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на вземането на кредитора само по себе си не може да бъде оправдано от закона, който дава достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на кредитора.
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до кумулирана неустойка за забава (лихви), компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени и предварително предвидени от кредитора, тъй като характера на поставеното условие за обезпечаване на вземането следва да е налично към момента на договарянето, а не при едно бъдещо несигурно събитие, и при отсъствието на това условие кредитът (заемът) не би бил предоставен. В случая кредиторът не е изпълнил задължението си за предварителна оценка финансовата обезпеченост на вземането си към момента на предоставяне на заема и поради това не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Кредиторът, поставяйки това условие, след получаването на заема заемателят в тридневен срок да осигури на поръчители е игнорирал разпоредбата на чл. 138, ал.1 от ЗЗД, че всъщност договорът за поръчителство е между поръчителя и кредитора, който договор е в писмена форма. С посоченото в чл. 20 от договора за кредит, се иска отговорност от длъжника – ответник за действия на трети лица, каквато отговорност съгласно договора те не могат да носят. Същото е и с исканата алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на трети лица (банки) с ангажименти по изпълнение на договор, по който те не са страни.
Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 20 от договора по кредит е нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал.5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Въз основа на тази разпоредба, съдът намира, че исковата претенция за неустойка следва да бъде отхвърлена като нищожна, съгл. чл. 146, ал.1 от ЗЗП, независимо от признанието на иска по основание и по размер от страна на особения представител на ответника.
Предвид на горното, съдът намира, че от предявените от ищеца искове, се доказаха и са основателни тези по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 450лв.; по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, сключен от разстояние за периода от 05.01.2018 г. до 04.09.2018г. в размер на 78,02лв., като за разликата над този размер до сумата от 78,08лв. следва да се отхвърли. Основателен и доказан е и искът по чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР мораторна лихва в размер на 16,50лв. върху главницата от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
Като неоснователен следва да се отхвърли искът по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР договорена неустойка по договор за кредит, сключен от разстояние с цена 702,80лв.
По чл.
81 от ГПК, относно разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 200лв. и адвокатски хонорар в размер на 600лв.
Направени са от ищеца разноски и за особен
представител на ответника в размер на 317,32лв. и за двете експертизи 300лв.
Общо направените от ищеца разноски са
1 425,32 лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК
от направените от ищеца разноски следва да му се присъдят тези, които отговарят
пропорционално на уважената част от исковете. Предявени са искове в общ размер
на 1247,38лв. и от тях са уважени такива в общ размер на 544,52лв., в резултат
на което от направените общо 1425,32лв. разходи се дължат 622,20лв. За
останалите разноски искането следва да се отхвърли.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, И.В.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Стик Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., сумата от 450лв. (четиристотин и петдесет лева), главница по договор № ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР, И.В.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Стик Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., сумата от 78,02лв. (седемдесет и осем лева и две стотинки), възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит, сключен от разстояние за периода от 05.01.2018 г. до 04.09.2018г., като отхвърля иска за разликата над този размер до сумата от 78,08лв. (за сумата от 0,02лв.).
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР, И.В.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Стик Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., сумата от 16,50лв. (шестнадесет лева и петдесет стотинки), мораторна лихва върху главницата за периода от 05.09.2018 г. до 14.01.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 92 от ЗЗД, предявен от „Стик Кредит“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., против И.В.А. с ЕГН ********** ***, за сумата от 702,80лв. (седемстотин и два лева и осемдесет стотинки), неустойка по договор № ***г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, И.В.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Стик Кредит“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Васил Левски“ № 16,
вх. 2, ет. 4, ап. 8, представлявано от Х.М.Т., сумата от 622,20лв. (шестстотин двадесет и два лева и двадесет
стотинки) разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля
искането за разноски за разликата до 1 425,32 лв. (за сумата от
803,12лв.).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова