Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.09.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и пети август………...………….….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
административно
дело номер 1729…по описа за…...….…………2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във връзка с параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР
към ПМС 456 / 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Жалбоподателите Юлиян Д. и Н.К. твърдят, че със
Заповед № 10-00-1005/26.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г.
За изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
26.02.2019г. на комисия, назначена със Заповеди №10-00-244/15.02.2017г.; №10-00-1985/02.10.2017г.;
№10-00-20/09.01.2018г. и №10-00-619/02.05.2018г. и №10-00-1714/09.10.2018г., на
основание § 62, ал.1, от ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на
наследниците на Иван Начев Д., ЕГН: **********, е признато правото да придобият
собственост върху имот № 331.515, с площ от 600 кв.м., местност „Найденови
пръти”, в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г.,
при граници и съседи: имот № 331.3; имот № 331.530; имот № 331.2 и имот №331.1.
Жалбоподателите твърдят, че са наследници на Спас
Христов Музински, бивш жител *** и попадаме в кръга на лицата, в полза на които
с Решение № 25145 от 08.10.1997г. на ПК гр.Стара Загора и Решение
№60/29.07.1997г., постановено по гражданско дело № 426/1997г. по описа на PC
гр.Стара Загора е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари граници на следните недвижими имоти: Нива от 5.000 дка,
десета категория, находяща се в терен по §4 на с.Малка Верея, местност Сахат
дере; Нива от 3.000 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на село
Малка Верея в местността Равна усойна; Нива от 3.000 дка, десета категория,
находяща се в терен по §4 на село Малка Верея в местността Асанов трап, както и
лозе от 7.000 дка, десета категория, находяща се в терен по §4 на село Малка
Верея в местността Сахат дере.
Определеният в Заповед № 10-00-1005/26.03.2020г. на
Кмета на Община Стара Загора имот №331.515, с площ от 600, по неодобрения план
на новообразуваните имоти за землището на с.Малка Верея попада върху
притежаваните от наследодателя ни поземлени имоти, правото на собственост върху
които е възстановено в съществуващи стари реални граници с Решение № 25145 от
08.10.1997г. на ПК гр.Стара Загора и Решение №60/29.07.1997г., постановено по
гражданско дело № 426/1997г. по описа на PC гр.Стара Загора.
Оспорва административния акт по следните съображения:
Върху притежаваните от общия наследодател поземлени имоти, респ. върху
възстановените в стари реални граници поземлени имоти и новообразуван поземлен
имот № 331.515 по неодобрения план за землището на с.Малка Верея, никога не е
било предоставяно право на ползване на граждани или ако такова право е било
предоставяно, то не е било по реда и на основание на актовете, посочени в §63
от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В полза на посочените в заповедта лица не е било
предоставяно право на ползване върху имота, от който понастоящем е образуван
имот № 331.515 по неодобрения план за землището на с.Малка Верея. Притежаваният
от наследодателя недвижим имот никога не е имал характеристиката или
предназначението на овощна градина, нито има изградена сезонна постройка в
него, както е описано в заповедта. Имотът, от който е образуван имот № 331.515
никога не е представлявал овощна градина, поради което изложеният в заповедта
мотив, че „към момента на подаване на заявлението за трансформиране имота е
представлявал овощна градина и сезонна постройка със строително разрешение
№242/1990” не отговарял на действителността. Правото на собственост е признато
при отсъствие на законовите предпоставки за трансформиране на правото на
ползване по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в нарушение на установените за това
правила.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени
Заповед № 10-00-1005/26.03.2020г. на Кмета на Община Стара Загора като
незаконосъобразна.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в о.с.з. от 10.07.2020 г. заема
становище за неоснователност на жалбата, която оспорва, включително, че към
датата на подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина /към м.
март 1991 г./.
Заинтересованите страни М.Д., Мариян Д. и Н.Д. редовно
призовани се явяват и вземат становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение № 151/02.04.1990 г. /л. 19 от делото/
на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 11-то ПМС от 02.03.1982 г. и решение №
33а/ 29.03.1990 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него /л. 20-21 от делото/,
на Иван Начев Д. е предоставено право на ползване върху земя от 1000,00 кв.м. в
землището на с. Малка Верея, местност „Седми километър“ /“Найденови пръти“/ за
трайни насаждения.
На 01.06.1992 г. Марийка Д.Д. е подала заявление вх. №
0901069 /л. 18 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право
на собственост за предоставения имот, находящ се в землището на с. Малка Верея,
местност „Седми километър“ /“Найденови пръти“/, при съседи: гора/път. В
заявлението не отразено наличие на сграда в имота, а в т. 2 „имотът
представлява“ е попълнено овощна градина.
Подаденото от Марийка Д.Д. заявление от 01.06.1992 г. е
било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 26.02.2019 г. /л.
25-26 от делото/. От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията
е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде
заповед, с която да се признае правото на наследниците на ползвателя Иван Начев Д. да придобие собственост част от
новообразувани имоти 331.2 и 331.3 след корекция на неодобрения план на
новообразуваните имоти, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от
ползвателя в имота е имало сезонна постройка и овощна градина.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и
обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-1005/26.03.2020г. Заповед
№ 10-на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на
Иван Начев Д., правото да придобие собственост
върху имот № 331.515, целия с площ от 600 кв.м., местност „Найденови пръти”, в
землището на с.Малка Верея при съседи: имот № 331.3; имот № 331.530; имот №
331.2 и имот № 331.1.
С решение № 60/29.07.1997 г. на Старозагорски районен съд
по гр.д. № 426/1997 г. /л.9-11 от делото/, и решение № 25145/08.10.1997 г. на
ПК-Стара Загора /л.7-8 от делото/, е било възстановено правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследниците на Спас
Христов Музински, на недвижими имоти, в т.ч. и не само на: лозе от 7,00 дка, десета
категория, находяща се в терен по §4 на с. Малка Верея в местността „Сахат
дере“. От приложените удостоверения за наследници /л. 12-13 от делото/ се установява, че наследниците на Спас
Христов Музински са жалбоподателите Ю.Д. и Н.К. и заинтересованата страна М.К..
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява,
че ползваният имот с площ 600,00 кв.м. включва
бивш имот 833.31 и част от бивш имот 833.2, записан на наследниците на Спас Христов Музински /съгласно решението на ПК
Стара Загора, л. 7-8 от делото/. Новообразуваният
имот 331.515 не е отразен в регистъра по неодобрения план на новообразуваните
имоти за с. Малка Верея /местност „Найденови пръти“/, изработен през 2019 г., и
не е записан в регистъра към плана и разписния лист на Иван Начев Д..***
Загора. Вещото лице е посочило, че този новообразуван имот 331.515 се намира в
непосредствена близост до спирката/паметника/ на седми километър по шосето за
Старозагорските бани. Този имот е с площ от 600 кв.м. и заема южната част от
ползван имот № 2 и северната част от ползван имот № 3 по неодобрения
кадастрален план от 1992 г. и съответно крайната южна част от бивш имот 833.31
и северната част от бивш имот 833.2. При извършен оглед на място вещото лице е
установило, че новообразуван имот 331.151 представлява пустееща земя с отделни
саморасли дървета, без огради и няколко стари овощни дървета общо 6 /два броя
круши, два броя череши, слива, кайсия в уверение на което е и снимковия
материал, неразделна част от заключението /л. 75 от делото/. В съдебно
заседание вещото лице изясни, че има няколко саморасли овощни дървета, няма
следи от постройка, земята е необработена, пустееща и няма ограда.
При така установеното, съдът от правна страна намира
следното:
Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване
е в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ
предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в
състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.
2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината
издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на
собственост.
С оглед подаденото от Марийка Д. заявление, за да се
трансформира правото й на ползване в право на собственост по смисъла на § 4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1.
Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет,
примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. В имота да има сграда, построена преди 01.03.1991г,
при съобразяване на изключенията, регламентирани в § 1в, ал. 3 от ДР на
ППЗСПЗЗ; 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.
Още тук прави впечатление, че в заявлението се сочи,
че съществува овощна градина /обуславящо приложение на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/,
като в заявлението не се е твърдяло в имота да има налична сграда, но оспореният
административен акт е издаден в хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като това
се поддържаше и в хода на съдебното производство от административния орган.
Първото законово условие, за да се преобразува правото
на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в
коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ,
е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на
акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския
съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че
изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.
Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да
стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто
безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение №
3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за
надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият
да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014
г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./
Сградата в имота следва е построена преди 01.03.1991
г. /така решение № 141/10.04.2020 г. на Старозагорски административен съд по
к.а.д. № 75/2020 г., решение от 13.04.2020 г. на Старозагорски административен
съд по к.а.д. № 948/2019 г./.
В случая, безспорно се установи по делото, че правото
на ползване е предоставено на Иван Д. по силата на предвиден от закона акт и е подадено
заявление в срок, т.е. първата и третата предпоставка са налице. Неоснователни са възраженията в жалбата
за липса на надлежно учредено право на ползване, тъй като право на ползване не
било предоставяно по реда на актовете в § 63 от ПЗР за изменение и допълнение
на ППЗСПЗЗ. От представеното по делото удостоверение № 163/04.06.1992 г. се
установява, че на Иван Д. на основание ПМС № 76/5.12.1977 г., е предоставено за
трайни насаждения, с площ от 1.00 дка, в м. „Седми километър“ в землището на
гр. Стара Загора който имот може да се ползва за трайни насаждения. Това ПМС е
сред изрично изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, поради което дава
право по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. Изрично в
решение № 33а от 91.03.1990 г. на ОбНС Стара Загора е посочено като основание
за предоставяне на право на ползване 26-то ПМС от 23.04.1987 г., т.е. акт,
предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а
в списъка към това решение фигурира Иван Начев Д.. Срокът според действащия към
момента на подаване на заявлението закон, е тримесечен от влизане в сила на
Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /ДВ. бр. 28 от 03.04.1992 г./.
Следователно процесното заявление, като подадено на 01.06.1992 г. се явява
подадено в срок.
Не се установи обаче втората, посочена от
административния орган, предпоставка за издаване на обжалвана заповед – а
именно в имота да има сграда, която да е била построена преди 01.03.1991 г.
Тежестта на доказване на това обстоятелство е на наследниците на ползвателя и
на административния орган /изрично разпределена им с доклада по делото/, които
не ангажираха никакви доказателства в тази насока. Напротив – от събраните по
делото доказателства - и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че имотът
не е бил обработван и представлява пустееща земя без постройки или следи от
такива в нея. В о.с.з. заявителят /и заинтересована страна/ М.Д. изясни, че
поради смъртта на нейния съпруг строеж не се започнал, в подаденото от нея
заявление също не се твърди да е налице постройка, но необяснимо защо
административният орган е квалифицирал искането и издал оспорения
административен акт в хипотезата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Отделно от това цената на земята в имот 331.515 не е
била заплатена от ползвателите, което също е основание за отмяна на
административния акт /вж. решение №
3853/12.03.2020 г. на ВАС по адм.д. № 8755/2018 г., IV о., в което се сочи, че съгласно § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ,
гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при
спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него,
придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху
земята до 1 март 1991 г. и заплатят
земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката/.
Доказателства за плащане не бяха ангажирани, а от т. 5 от на заключението на
съдебно техническата експертиза се установи, че земята не само не е била
заплатена, но дори не е била налице утвърдена оценка на имота /вж. и т. 14 от
констативно съобразителната част на експертизата, в която се сочи, че в
Таблицата за изчисление на дължимото обезщетение и Регистъра към него дори не е
включен процесния имот/.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на
правото на ползвателя са налице всички предпоставки на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага отмяна на
обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото компетентността на
кмета на общината да признае или не правото да се придобие собствеността върху
имота не е специална, съдът следва да се произнесе с решение по същество, като
откаже да признае правото на наследниците на ползвателя да придобият процесния
имот.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите
направените от тях разноски, както следва: 300,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение /л. 40 от делото/ и 380,00 лв. – за вещо лице или общо 680,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1 АПК,
Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Юлиян
Х.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** и Н.К.К., ЕГН: ********** и адрес: ***
Заповед № 10-00-1005/26.03.2020г. на Кмета на
Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62,
ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 26.02.2019г. на комисия, назначена със Заповеди
№10-00-244/15.02.2017г.; №10-00-1985/02.10.2017г.; №10-00-20/09.01.2018г. и
№10-00-619/02.05.2018г. и №10-00-1714/09.10.2018г., на основание § 62, ал.1, от
ПЗР на ПМС № 456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на наследниците на Иван Начев Д., ЕГН:
**********, е признато правото да придобият собственост върху имот № 331.515, с
площ от 600 кв.м., местност „Найденови пръти”, в землището на с.Малка Верея по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при граници и съседи: имот № 331.3;
имот № 331.530; имот № 331.2 и имот №331.1, като незаконосъобразна.
ОТКАЗВА ДА
ПРИЗНАЕ на наследниците на Иван Начев
Д., ЕГН: **********, правото да придобият собственост, на основание § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ, върху имот № 331.515, с площ от 600 кв.м., местност „Найденови
пръти”, в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г.,
при граници и съседи: имот № 331.3; имот № 331.530; имот № 331.2 и имот № 331.1.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Юлиян Х.Д., ЕГН: ********** и адрес: *** и Н.К.К.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, направените от тях разноски по делото в размер на
680,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба пред Старозагорски административен
съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: