Р е ш е н и е
№ 318 / 18.5.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова и с участието на прокурора Стефан Георгиев Янев,
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 1177 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния Административен съд –
Пазарджик след отмяната от ВАС на първоначално постановеното решение. Делото е
образувано по искова молба от Г.Д.Г.,*** против Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик с претенция за заплащане на
обезщетение в размер на 3 500 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, унижение и възмущение, резултат от причинени му телесни повреди от
служител на ответника по време на престоя му в Районно управление – гр.
Панагюрище на датата 24.07.2021 г., ведно със законовата лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа исковата си молба лично и чрез
процесуалния си представител в проведените съдебни заседания и при двете
разглеждания на делото. Излага съображения за нейната доказаност и
основателност. Ищецът претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пазарджик, оспорва исковата молба чрез
процесуалния си представител в проведените открити съдебни заседания и в
представени писмени защити при първоначалното и повторното разглеждане на
делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик и
при двете разглеждания на делото представя заключения за неоснователност на
исковата претенция с оглед събраните по делото доказателства.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице,
което твърди, че при престоя му в ареста му е нанесен побой, в резултат на
което е преживял болки и страдания, които следва да бъдат компенсирани с
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Разгледана по същество исковата молба основателна:
От събраните по делото множество гласни и писмени
доказателства се установи следната фактическа обстановка:
На 24.07.2021 г. вечерта е възникнал скандал между
ищеца и двамата му братя, в който е участвала и тяхната майка. Скандалът е бил
шумен, имало е заплахи но не се е стигнало до физическа саморазправа. Била е
извикана полиция но още преди полицаите да пристигнат ищецът и братята му са се
успокоили и са се прибрали в жилищата си. При пристигането си на адреса
полицаите са наредили на братята да излязат от жилищата си и са се опитали да
установят както се е случило преди пристигането им. В този момент скандалът
между братята се е възобновил и ищецът е направил опит да удари единия от
братята си. Тогава полицаите са се опитали да го задържат но той е влязъл в
къщата. Двамата полицаи са извикали подкрепление и когато са пристигнали други
двама техни колеги са повикали ищеца и той е излязъл без да оказва съпротива.
На ищеца е извършено полицейско задържане и е отведен в Районно управление на
МВР – Панагюрище. Двамата му братя също са пристигнали в управлението за
изясняване на случая. Твърдението на ищеца е, че малко по-късно в коридора на
управлението са му нанесени няколко удара от един от по-рано задържалите го
полицаи. Всички разпитани свидетели – полицейски служители отричат да се видели
някой да е упражнявал върху ищеца физическо насилие. Независимо от това
разпитаният като свидетел Н. Г. – брат на ищеца посочва, че е видял последния в
коридора на управлението бос и “да му тече кръв“.
Два дни по-късно на ищеца е извършен медицински
преглед, при който са констатирани следните находки: „насиняване в тилната област
на главата с размери 4 см – 2 см, рана в областта на брадата с размери 1 см –
0,5 см, насиняване в областта на гърба с размери 4 см – 2 см“.
Свидетелят Ю., който в процесната нощ е отговарял за
задържаните, сочи, че е възможно да е имало моменти, през които да е имало
конфликт между ищеца и някой полицейски служител, който конфликт да не бъде
забелязан от дежурния или от други служители.
При тази фактическа обстановка съдът намира за доказани
твърденията на ищеца, че е бил удрян от служител на ответника. Преди всичко, са
налице доказателства от медицинския преглед, осъществен два дни по-късно, че
ищецът е получил наранявания. Разпитан като свидетел, лекарят извършил прегледа
потвърди, че нараняванията са били именно с давност от преди два дни. Тъй като
нараняванията не са причинени по време на инцидента в къщата на ищеца,
доколкото братята му са категорични, че не е имало физическа саморазправа, а и
полицейските служители не са забелязали той да е имал наранявания към този
момент, то следва да се приеме, че те са причинени, по-късно при престоя му в
полицейското управление. Действително причиняването на ударите не е непосредствено
възприето от свидетели но от една страна свидетелят Ю. установи, че е имало
моменти, в които това е могло да стане без да бъде забелязано от него или от други
лица. От друга страна, свидетелят Н. Г. установи, че е видял брат си да кърви
докато са били в полицейското управление, като това обстоятелство не е
опровергано от останалите свидетели.
Следва да се посочи, че тежестта на доказване по
делото се носеше от ответника, който следваше да представи пълно и достатъчно
обяснение за това как са причинени уврежданията на ищеца. Безспорно в този
смисъл е постановеното отменително решение на ВАС по настоящото дело, в което е
посочена и относима практика на ЕСПЧ. В настоящия случай не беше дадено
правдоподобно обяснение относно получените наранявания на ищеца. Нещо повече,
по делото се установи също, че към момента на процесния случай ответникът не е
бил направил необходимото, за да постави видеокамери в полицейското управление,
с които от една страна да се препятства евентуален произвол по отношение на
задържани лица, а от друга – при наличие на съмнения за осъществен такъв, да
може да бъде направена проверка посредством преглед на видеозаписите.
Предвид горното, съдът приема за установено, че на
ищеца са били нанесени удари от служител на ответника по време на задържането
му в полицейското управление. Нанесеният му побой безспорно представлява
нарушение на забраната на чл. 3 от ЕКПЧ за неподлагане на нечовешко и
унизително отношение и му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания.
Съдът намира, че претендираният размер на обезщетение
от 3 500 лв. е справедлив с оглед на броя и вида на причинените наранявания и
начина и обстановката на причиняването. Обезщетение в посочения размер ще
представлява адекватна компенсация за недопустимото подлагане на ищеца от
ответника на нечовешко и унизително отношение, в момент в който е бил в невъзможност
да се защити, тъй като е бил задържан в полицейското управление.
Затова следва на ищеца да се присъди обезщетение в
размер от 3 500 лв. ведно с претендираната законна лихва от 13.09.2021 г.
(датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото са основателни претенциите на
ищеца и процесуалния му представител за присъждане на разноски. На ищеца следва
да се възстановят 15 лв., колкото е общият размер на платените от него държавни
такси за двете досегашни инстанции. На адвокат В.С. следва да се присъди
претендираното от него адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство по отношение на
ищеца като материално затруднено лице, което възнаграждение е под минималното
такова, предвидено в закона съобразно материалния интерес.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пазарджик да заплати на Г.Д.Г.,*** обезщетение в размер на 3 500 лв. /три
хиляди и петстотин лева/ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
унижение и възмущение, резултат от причинени му телесни повреди от служител на
ответника по време на престоя му в Районно управление – гр. Панагюрище на
датата 24.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пазарджик да заплати на Г.Д.Г.,*** разноски по делото в размер на 15
лв. /петнадесет лева/.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пазарджик да заплати на адвокат В. *** разноски по делото в размер на 550
лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/