№ 19
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Константина Христова
при участието на секретаря ПЕНКА АНГ. ЦАНКОВА
в присъствието на прокурора Радка Стоянова Иванова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211100601980 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С протоколно определение от 23.12.2020 г., постановено по н.ч.д. №3983/2021г. на
СРС, НО, 108-ми състав на осн. чл. 25, ал. 1 вр чл. 23, ал. 1 от НК е наложил едно общо най-
тежко наказание на осъдения ИВ. ЕМ. ИВ., измежду наложените му по НОХД № 3046/2020
г. по описа на РС-Стара Загора; НОХД № 3042/2020 г. по описа на РС-Стара Загора и НОХД
№ 1011/2021 г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца. Същото е увеличено по реда на чл. 24 от НК с шест месеца,
като е определен първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същото определение съдът е присъединил на осн. чл. 25 вр. чл. 23, ал. 3 НК към
определеното и увеличено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от за
срок от 2 /две/ години наказанието глоба в размер на 2000 лева, наложено по НОХД №
1011/2021 г. по описа на СРС.
Против протоколното определение в законоустановeния срок е постъпила жалба от
осъдения, с която се релевират доводи за явна несправедливост на наложеното общо
наказание и в частност увеличението му по реда на чл.24 от НК. Прави се искане за отмяна
на съдебния акт в тази част.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения И.
поддържа подадената жалба. Излагат се доводи относно необоснованост на приложението
на чл. 24 от НК, като се поддържа становището, че осъденият И. е с ниска обществена
опасност и за поправянето му не е необходимо увеличаване на общото най-тежко наказание.
1
Представителят на държавното обвинение застъпва становище за правилност на
атакуваното определение, излагайки доводи за обосновано и законосъобразно приложение
на чл. 24 НК. Моли първоинстанционният акт да бъде потвърден, а жалбата оставена без
уважение.
В правото си на последна дума осъденият И. моли да не бъде увеличавано
определеното общо най-тежко наказание, тъй като е признал за извършените от него деяния
и е възстановил отнетите вещи.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на първоинстанционното определение съобразно изискванията
на чл. 314 НПК, не намира основания за неговото ревизиране, като основанията за това са
следните:
За да постанови определението си, районният съд е изпълнил задълженията си по
изясняване на правното положение на осъдения, изисквайки информация за предходната
съдимост на И., както и справка от ГД”ИН” относно изтърпяната част от наложените му
наказания. Въз основа на така събрания доказателствен материал относно престъпната
деятелност на И. и спазвайки разпоредбите на чл. 23-25 от НК, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че на групиране подлежат
наказанията, наложени на осъдения И. по НОХД № 3046/2020 г. по описа на РС-Стара
Загора; по НОХД № 3042/2020 г. по описа на РС-Стара Загора и по НОХД № 1011/2021 г.
по описа на СРС. Видно от справката за съдимост и по трите производства са сключени
споразумения със следното съдържание:
1. със споразумението по НОХД № 3046/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, влязло в
законна сила на 23.11.2020 г., за престъпление, извършено на 20.10.2020 г.,
квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, на
осъдения И. на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година и шест месеца.
2. със споразумение по НОХД № 3042/2020 г. по описа на РС-Стара Загора влязло в
законна сила на 24.11.2020 г., за престъпление, извършено на 20.10.2020 г.,
квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от
НК, на осъдения И. на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца.
3. със споразумение по НОХД № 1011/2021 г. по описа на СРС влязло в законна сила на
23.02.2021 г., за престъпление, извършено на 21.02.2020 г., квалифицирано по чл.
354а, ал.3, пр. 2, т. 1 от НК, на осъдения И. на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и наказание
„глоба“ в размер на 2000 лева.
Съпоставяйки времето на извършване на деянията и датите на влизане в сила на
горепосочените съдебни актове, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
преценил, че трите престъпления са извършени в условията на реална съвкупност – преди И.
да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Предпоставките на чл. 25, ал.
1 вр чл. 23, ал. 1 от НК са налице, поради което правилно са били групирани наказанията,
наложени с изброените по-горе три споразумения. Правилно е преценено, че най-тежко се
явява наказанието, наложени както по НОХД № 3046/2020 г. по описа на РС-Стара Загора,
така и по НОХД № 3042/2020 г. по описа на РС-Стара Загора, тъй като същите са идентични
по вид и размер, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца.
Въззивният съд не намира основания да ревизира и приложението на чл. 24 от НК, в
2
каквато насока са възраженията на защитата. Възможността за увеличение на определеното
общо най-тежко наказание е способ за постигане на справедлива оценка на общата
престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът констатира, че определеното
наказание е несправедливо и не съответства на съвкупността от престъпни деяния и на
личната опасност на дееца. В конкретния случай въззивният съд споделя изводите за
завишена обществена опасност на осъдения И. не само с оглед обремененото му съдебно
минало, но и предвид включените в съвкупността три деяния. Последните представляват по
своето естество тежки умишлени престъпления, които разгледани съвкупно и на фона на
цялостната престъпна деятелност на осъдения го характеризират като личност с утвърдени
престъпни навици. Предходните осъждания на И. разкриват неговия престъпен модел на
поведение. Същият извършва предимно престъпления против собствеността, прониквайки в
жилищата на своите жертви и отнемайки чужди вещи без съгласието на собствениците им.
Две от включените в съвкупността деяния не се различават от така създадените трайни
престъпни навици у осъдения, които не са били повлияни от реализираната спрямо него
наказателна репресия. В тази връзка въззивният съд не може да сподели възраженията, че в
настоящото производство повторно и неоснователно са взети предвид предходните
осъждания на осъдения И.. Както бе посочено по-горе, от престъпната деятелност на И. се
извеждат изводи относно неговия престъпен модел на поведение и създадените трайни
престъпни навици, които са повлияли извършването и на деянията, включени в
съвкупността, което обуславя завишената обществена опасност на осъдения И.. Показателно
за нея е и обстоятелството, че в процесната съвкупност е включено и общоопасно
престъпление – държане на високорискови наркотични вещества, макар и в малко
количество, което сочи на задълбочаване на неговите престъпни навици.
Посочените от защита обстоятелства в жалбата млада възраст, тежко семейно и
материално положение не могат да бъдат третирани като смекчаващи такива. Осъденият е
на 34-годишна възраст, която предполага изградени социални навици, поради което същата
не може да бъде отчетена като обстоятелство смекчаващо вината на осъдения. По делото
няма и данни за тежко семейно и материално положение, които да окажат влияние върху
размера на наказанието.
На следващо място, въззивният съд отчита, че упражнената спрямо И. наказателна
репресия не е постигнала поправителния и превъзпитателния си ефект. Въпреки че
осъденият И. е изтърпявал многократно за различни срокове наказанието „лишаване от
свобода“, той не се е повлиял от същото. Междувременно преценявайки осъжданията на И.
е видно, че той многократно е сключвал споразумения, в резултат на което налаганата му
санкция е била смекчавана. Противно на застъпените доводи, че с това си поведение той
показва продължително и трайно осъзнаване на вината си за извършваните от него деяния,
въззивният съд счита, че проявеното снизхождение спрямо И. е създало чувство за
безнаказаност. Обстоятелството, че след изтърпяване на съответните наказания и
освобождаването му от местата за лишаване от свобода, същият отново се връща към своята
престъпна дейност и то придържайки се към своя изграден престъпен модел на поведение,
потвърждава необходимостта от по-дългото му изолиране и корекционно-превъзпитателно
въздействие.
Не могат да бъдат споделени доводите на защита, че за да бъде приложен чл. 24 от
НК е необходимо да бъдат налице множество еднородни наказания, като това което се
увеличава, за да се приложи разпоредбата. Разпоредбата на чл. 24 от НК е достатъчно ясна,
като е достатъчно да бъдат налице и само две осъждания, включени в съвкупността, за да се
увеличи наказанието. Множеството на осъждания или липсата на такива, включени в
съвкупността, може да бъде предпоставка за приложение на чл. 24 от НК или отказ да бъде
увеличено общото най-тежко наказание, но подобно обстоятелство никога не се разглежда
3
самостоятелно и изолирано от обществената опасност на извършените деяния и на дееца.
Единствено след съвкупен анализ се преценява дали да бъде увеличено дадено наказание
или не.
С оглед изложеното дотук въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно
увеличаването на общото най-тежко наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като спрямо
осъденият И. е необходимо осъществяването на по-интензивна наказателна репресия, за да
бъдат постигнати корекционно-превъзпитателната и превантивната цел. В този смисъл
напълно обосновано и законосъобразно районният съд е увеличил с 6 месеца определеното
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ на 2 години. Изолирането му в
пенитенциарно заведение е необходимо не само с оглед постигане на индивидуалната
превенция, но и на генералната такава. Определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години съответства както на обществената опасност на извършените
от И. деяния, така и на личната негова обществена опасност. Ето защо, въззивният съд
намира същото за справедливо, законосъобразно и съответно, с което в пълна степен биха
могли да се постигнат целите, заложени в чл. 36 от НК.
Първостепенният съд правилно е приложил и разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 25,
ал. 2 от НК и по отношение на съвкупността.
Въззивният съд, счита, че правилно в съответствие с чл. 23, ал.3 от НК е приобщено и
наказанието „глоба“ в размер на 2000 лева, наложено по НОХД № 1011/2021 г. по описа на
СРС.
С тези съображения настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е приложил както разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал.
1 от НК, така и на чл. 24 от НК, като определеното общо най-тежко наказание е
справедливо. Не се констатираха, каквито и да е основания за отмяна или ревизиране на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, поради което жалбата като неоснователна
следва да се остави без уважение, а протоколното определение да бъде потвърдено като
правилно.
Така мотивиран Софийски градски съд на осн. чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.12.2020 г., постановено по н.ч.д.
№3983/2021г. на СРС, НО, 108-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5