Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4551
гр. Пловдив, 28.11.2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV-ти брачен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря СОФИЯ ЧАУШЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3585/2019г. по
описа на ПРС, IV-ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 СК, предявени от С.В.С., ЕГН: ********** като майка и законен представител на детето Д.И.Н.
с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и съдебен
адрес *** - адв. М.Х. срещу: И.Н.Ш., ЕГН: **********,***
От
съвместното съжителство на майката на
ищеца и ответника И.Н.Ш. се
родило детето Д.И.Н. с ЕГН: **********. Първоначално живеели с ответника
в гр. Ш., а в последствие - се преместили в с. Т., където живеело семейството на майката на ищеца, но почти веднага след това ответникът
ги напуснал с аргумента, че не е готов за семеен живот и ангажименти като баща.
От тогава не бил търсил сина си, не бил плащал издръжка никога, не бил помагал
по какъвто и да е начин за отглеждането на сина си, нито се е интересувал от
него. Детето не познавало ответника.
В последствие майката на ищеца имала ново несполучливо съжителство с Б.
И., от когото имала син В. И., ученик в ***** клас. Бащата на В. не заплащал
никаква издръжка за сина си и също не подпомагал финансово неговото отглеждане.
От преди две години майката на ищеца заживяла на семейни начала с друг мъж и
сега имали общо дете на ***** - Н. А. Г.. Синът й Д.И.Н. живеел с
тях. Така майката на ищеца имала общо три деца като всички обитавали
етаж от къща, собственост на нейния баща в с. Т.. В това жилище живеели заедно
с баща й, който й помагал във всяко отношение, защото майка й била починала.
Така или иначе за децата били създали добри условия за отглеждане, всяко дете
си имало стая и необходимото за възрастта му, но тъй като било трудно да се
посрещат потребностите на три деца, едното от които бебе, то необходимото за
отглеждане били ограничили до каквото им е възможно да осигурят. Отделно от
това, в домакинството имали разходи за храна, отопление, лекарства, когато
децата са болни, дрехи, учебни пособия и прочие. За да подготви двамата си
синове за училище, се било налагало да тегли заеми които изплащала и в момента.
Настоящият й партьор - А. Г., приел сина й като свое
дете. Грижил се за него и го издържал, наред с родното им дете, както и наред с
брат му В..
В момента, майката на ищеца била в майчинство, което било в размер
на 380 лева и получавала детски добавки в размер на 130 лева. С тази сума от 510 лева,
която била изключително малка, майката
трябвало да издържа трите си деца.
Всекидневно за издръжката на ищеца били необходими храна и облекло, пари
за дневни разходи. Ищецът бил ученик в **** клас. Учил в гр. П., като пътувал
всеки ден. За дневни пари в училище му били необходими поне 5 лева - за храна, вода и подобни, тьй като в училищния
стол всичко се заплащало, а за пътни - по 150 лева на месец. Стойността на
необходимите средства не била по силите на майката на ищеца с оглед на нарастващите нужди на
детето, както и с оглед на нарастващите цени. Отделно детето В. И. било в *****
клас. За него също средствата за училище вървели ежедневно. Издържала синовете
си единствено с помощта на партньора й А. Г., каквото задължение по закон той
нямал, но го правил от чисто морална гледна точка.
Бащата на ищеца не го търсил, не го бил виждал.
Докато живеели заедно бил *****. Наскоро разбрала от нейна приятелка, живееща в Ш., че продьлжава да работи като такъв
там. Бил споделил с нея, че бил доволен от доходите си. Същият бил млад и трудостопособен.
Имал финансова възможност да предоставя за детето издръжка, тьй като е млад, трудоспособен
и работи, но не го правил. Бащата никога не бил заплащал издръжка на синът си,
от както се е родил. Към настоящият момент не било известно на майката на ищеца,
ответника И.Ш. да има друго дете.
Направено е искане съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника И.Н.Ш., ЕГН: **********, да заплаща на сина си Д.И.Н. с ЕГН: ********** месечна издръжка, в размер на 250 лева, считано от датата на постъпване на исковата молба – 05.03.2019г., до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане при
просрочие;
както и същата
сума за период от
една година преди подаване на
исковата молба , а именно - за периода
от 05.03.2018г. до 04.03.2019г
Претендираното от ищеца право произтича от
следните обстоятелства: ищеца е дете на ответника; ответника има възможност да
предоставя средства за издръжка; доходите на майката на ищцата са
недостатъчни за покриване нуждите на детето.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета
за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд. Преписи
от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен
отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на
такъв. В определение срок ответника не
е депозирал такъв.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между
страните не се спори, а и от представените по делото удостоверения за раждане /л.3 от делото/ се установява, че Д.И.Н. ЕГН ********** е дете на С. В.С. ЕГН ********** и И. Н. Ш. ЕГН **********.
От приетия по делото социален доклад на ДСП
– М. се установява, че детето Д. е с постоянен и настоящ адрес:***. През учебната 2019/2020
г., детето е било ученик в ******
клас във ******, гр. П., редовно посещава училище, има изграден приятелски
кръг. По информация от майката, детето посещава личен лекар профилактично и при
необходимост, има пълен имунизационен статус за възрастта, в добро общо
здравословно състояние. Няма тежки хронични и наследствени заболявания.
Г-жа С. е по майчинство, полага грижи за
детето Н. Г., което е на възраст *****.
Г-жа С. е бременна в 8-ми месец. Д. има брат
- В. Б. И. на ***** г. и сестра - Н. А. Г. - *****
В процеса на социално проучване е проведен
разговор с майката С.С.. Г-жа С. заявява, че със И.Ш. се запознават през 2005г.
През 2006г. заживели заедно в с. Т. в жилище собственост на бащата на г-жа С..
През 2007г. се ражда сина им Д.И.Н.. Г-жа С. споделя, че за кратко се
преместили да живеят в гр. Ш. на квартира, върнали се в с. Т., защото нямало
кой да помага на майката при грижите за детето. През 2008 г. бащата И. напуснал
семейното жилище в с. Т., казал, че не е готов за дете. Детето Д. е било на ***** възраст, когато баща му напуснал
семейството. Г-жа С. споделя, че съседи са й казвали, че след раздялата й с И.,
същият е посещавал с. Т. два - три пъти, но не е търсил контакти с нея и детето
Д.. Майката споделя, че Д. я попитал за баща си, тя го потърсила във Фейсбук и
му го показала. Детето никога не се е срещало и не е контактувало с баща си. По
данни от майката, бащата не се интересува и не търси детето. Г- жа С. заявява,
че няма информация относно местоживеенето на И. Ш..
Понастоящем всички потребности
надетето Д. се задоволяват от майката С.С.. Майката и
трите й деца съжителстват с вуйчовците К. С. и Н. С., дядото по майчина линия -
В. С., които помагат при грижите за Д.. Майката съжителства на семенни начала с
А. Г., който също помага при грижите за детето. Семейството живее в триетажна къща в с. Т.. Майката,
съжителят й и трите им деца живеят на втория етаж на жилището. На първия етаж
има три спални, хол, кухня, трапезария, перално помещение, баня и тоалетна.
Жилището се поддържа в добро хигиенно и техническо състояние. Двете момчета
ползват обща стая подходящо обзаведена.
Майката е осигурена, в момента е в отпуск
по майчинство. Съжителят й А. Г. работи в *****, с
вариращо работно време и почивни дни. Майката се подпомага от ДСП - М. по чл.
7, ал. I от ЗСПД за трите деца в размер на 135 лв.
Детето има изградени много добри отношения
с майка си, със съжителят на майката А. Г., с дядото по майчина линия - В. С.,
с вуйчовците К. С. и Н. С.. Бащата И. Ш. е напуснал майката и детето, когато Д.
е бил на **** възраст, до настоящия момент не се е
интересувал и не е търсил детето. Д. е виждал баща си само на снимки във
Фейсбук.
Детето не контактува с роднинския кръг по
бащина линия. По данни от майката, тя също не познава родителите на бащата. И. Ш.
никога не я е запознавал с родителите си, не са им гостували.
Касателно доходите на майката на детето, видно от
приложеното и прието по делото като писмено доказателство писмо - отговор от ТД
НАП – П. : За лицето С.В.С., ЕГН **********,
следната информация за период от 01.01.2017г. до настоящия момент: Лицето няма регистрация
като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в дружества. Няма подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за отчетни 2017 и 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки по
чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ“, за лицето няма данни за изплатени суми 2017 г. и 2018 г. Няма декларирано движимо и
недвижимо имущество /по данни на Общините.
Касателно
доходите на бащата на детето, видно от приложеното и прието по делото като
писмено доказателство писмо - отговор от ТД НАП – Варна ,
офис Ш. : За лицето В ИС на НАП, няма
данни за извършвана търговска дейност от лицето. Лицето няма
декларирани недвижими имоти. Има регистрирано моторно превозно средство. В ИС на НАП, няма данни за подадена годишна данъчна декларация от
лицето за 2017г. и 2018г. В ИС на НАП, няма данни за регистрирани доходи за 2017 и 2018г.. които
да подлежат на задължително данъчно облагане по ЗДДФЛ.
От
разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна В. К. С, д. по майчина линия на ищеца става ясно, че дъщеря му С. и ответника И.
били разделени от **** години. През
тези години не поддържали връзка, дори ответникът отказъл да си види детето. Вече **** години, откакто
се е родил Д., бащата не го бил вижда. Детето не
познавало баща си. Свидетелят и майката се грижили за детето и го издържали. Ответникът бил по едно време *****,
но сега не знае с какво се
занимава. За детето дневно пътните и храната били около 15 лв. на
ден. В град П. учило детето и пътувало
с маршрутката от с.Т. до П. Около 3 лв. били пътните на ден, отделно за храна, около 10 лв. си отивали
на ден за детето. Новият мъж на дъщеря му помагал
в отглеждането на детето. Той помагал и
свидетелят също помагал. Детето не ходило
на извънкласни занимания, на спорт. Някъде на екскурзия ходило
скоро от училище. Досега бащата не бил плащал никаква издръжка на
детето. Никакви дела не били водени, дъщеря му
сега решила да го съди. Детето не било често
боледуващо, здраво дете било.
При така
установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде
уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на непълнолетното
си понастоящем дете Ж. в определен
размер следва да се установи, че ответника е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на децата си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното за доходите
на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на
детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът
приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му
осигуряват обща месечна издръжка в размер на 320,00 лева - за храна, дрехи и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, необходими за
правилното му интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните му проблеми и необходимите за това лекарства, за училищни пособия, за забавления, за частни
уроци. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 200,00 лева месечна
издръжка за детето си, а останалите 120,00 лева следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Съдът приема, че ответника е млад
и в трудоспособна възраст и може да
реализира доходи от труд в размер на
средния за страната такъв. В същото време той няма задължение за издръжка към
друго малолетно лице /видно то справката
ГРАО за роднински връзки на
ответника/. Предвид изложеното
съдът намира, че на настоящия етап
предвид възрастта на детето и
неговите нужди от
издръжка, предвид доходите на родителите му и факта, че баща му до настоящия момент не еподпомагал
детето или неговата майка по никакъв
друг начин, не е търсил детето,
последното не го познава и самия баща не познава сина си, че издръжката
на детето следва да бъде определена на сумата от 200лева
месечно, което прави предявеният иск частично основателен.
Ето защо искът за присъждане на
издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 200 лв месечно за
детето Д., считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното й изплащане.
За разликата от
уважения размер 200 лева месечно
до пълния претендиран такъв от 250 лева
месечно, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Относно искането за издръжка за
периода от 05.03.2018г. до датата на завеждане
на исковата молба -04.03.2019г. съдът
намира, че същото е основателно и следва да се уважи в размер на месечната издръжка от 200 лева.
Установи се в хода на
производството, че ответника не е живял с детето си и не се е грижил за него в
процесния период. Не е давал пари на детето по никакъв повод, не му е давал
издръжка. Ето защо издръжка за минал период следва да бъде присъдена.
Следва да се има предвид, че за периода
от 05.03.2018г. до 04.03.2019г. социално-икономическите
условия в страната не са се променили
значително, което обуславя извода, че
детето е
имало нужда от издръжка и в този период в същия размер месечно. По
горните съображения съдът счита, че издръжката за минал период от време,
дължима от ответника следва да се определи в размер на 200 лева на месец.
Издръжка в посочените размери за посочения период, макар да би представлявала
известно затруднение за ответника, предвид факта, че ще се дължи наведнъж, то водещи при определяне
на размера на издръжката са преди всичко нуждите на детето, което определено
е било в затруднено положение предвид
факта, че бащата не му е давал никаква
издръжка в този период. Поради гореизложените съображения съдът намира, че
искът за присъждане на издръжка за периода от 05.03.2018г. до 04.03.2019г. следва да се уважи за сумата
в размер на 200 лв. месечно за детето Д..
За разликата от уважения
размер 200 лева месечно до пълния претендиран такъв от 250 лева месечно, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан за периода 05.03.2018г. до 04.03.2019г.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част. Ищцовата страна е направила искане за присъждане на разноски, каквито и
реално са направени в размер на 300 лева –заплатен адвокатски хонорар за един адвокат
от ищцовата страна. С оглед
частичното уважаване на иска на
ищцовата страна се дължат разноски в размер на 240 лева /двеста и
четиридесет лева/, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1
т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна
такса по сметка на ПРС в размер на 288 лв. (двеста, осемдесет и осем лева) – 4 на сто върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка [(200 лв. х 36 месеца) х
4 %] за присъдената издръжка занапред, както и сумата
от 96 лева /деветдесет и шест
лева/ - 200лв. х 12 месеца х 4% за присъдената
издръжка за минал период от време.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И. Н. Ш. ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Д.И.Н. ЕГН ********** , чрез неговата
майка и
законен представител С. В.С. ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 200.00
лева (двеста)
лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 05.03.2019г., до настъпването на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над уважения размер
от 200 лева до пълния претендиран размер от 250 лева.
ОСЪЖДА И. Н. Ш. ЕГН ********** да
заплати издръжка на малолетното
си дете Д.И.Н. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. В.С. ЕГН ********** за минал период от време,
а именно: от 05.03.2018г. до
04.03.2019г., в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, или общо
сумата от 2 400.00
лева /две хиляди и четиристотин
лева/, считано от датата на влизане на
настоящето решение в сила до
окончателното изплащане на
сумата, ведно със законната лихва за забава; като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над уважения
размер от 200 лева до пълния
претендиран размер от 250 лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. Ш. ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата 384 лв.
(триста, осемдесет и четири лева), представляваща държавна такса за
настоящото производство относно определената издръжка занапред и за минал период от време.
ОСЪЖДА И. Н.
Ш. ЕГН ********** да заплати на Д.И.Н. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител С. В.С. ЕГН ********** сумата от 240 лева
/двеста и четиридесет лева/, представляваща направени
от ищцовата страна разноски в
производството, съобразно с уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.