Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3809 31.12.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осемнадесети декември Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8286 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от А.П.А. против ГД „Гранична полиция“ на МВР и
изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 536,57 лв. - главница, представляваща допълнително
възнаграждение за 66,35 часа извънреден труд, положен от ищеца през периода 20.09.2018
г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че през процесния период е полагал труд
на длъжността „................“ в ........................ при РДГП - Бургас,
като е работил на 12-часови смени, предварително определени с график за всеки
месец. Твърди
също така, че след преизчисляване на положения от него през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 66,35 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 536,57 лв. (след направеното
изменение в размера на иска), което не му е заплатено от ответника.
Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден
труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага
единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане
на отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал и е полагал труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с предоставените
му от ответника протоколи за отчитане на работното време между 22,00 ч. и 06,00
ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на официални
празници за процесния период и с фишовете за заплати на ищеца, през периода 09.2018
г. - 09.2019 г. ищецът е отработил 58 нощни смени, като е положил общо 464 часа
нощен труд. Според вещото лице, положеният от ищеца през процесния период нощен
труд след преизчислението му с коефициент 1,143 се равнява на 530,35 часа
дневен труд, като е налице разлика между преизчисления и положения труд в
размер на 66,35 часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден
труд, възлиза на 536,57 лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е
обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили, поради което
следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
редът за
организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
През процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва
да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
(отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това
субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане
на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до
поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 464 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 530,35 часа дневен
труд, т.е. налице е разлика от 66,35 часа, за които на ищеца се полага
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 536,57 лв. По делото
липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на ищеца такова
допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност на
предявената искова претенция.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на
извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително трудово
възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от
предявяването на иска – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него
разноски по делото, които са в размер на 420 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск, която е в размер на 50 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 150 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес .........................., да заплати на А.П.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 536,57 лв. (петстотин тридесет и шест лв. и петдесет
и седем ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 66,35 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 20.09.2018 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес ........................, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер
на 50,00 лв. (петдесет лв.), както и разноски в размер на 150,00 лв. (сто и
петдесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 31.12.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.