НОХД
№ 1205/2017 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. И. Е. Т., с
ЕГН- **********,***, е за престъпление по чл.207 ал.1 от НК, а именно за това,
че на 02.11.2016 г. в гр. Пазарджик в района на стадион „Г. Бенковски“ е
намерил чужди движими вещи на обща стойност 435 лв.- мобилен телефон марка НТС
Дезире с ИМЕИ 351879076340795 на стойност 420 лв. и калъф тип тефтер за него на
стойност 15 лв. и в продължение на една седмица не е съобщил за тези вещи на
собственика Г.С.Г. *** или на властта.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа повдигнатото обвинение, като предлага съдът да му наложи
административно наказание по реда на чл.218б от НК, излагайки аргументи в
подкрепа на становището си.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения си
защитник, като се признава за виновен по предявеното му обвинение, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти, като моли съда за справедлива
присъда. Сл. защитник пледира съдът да определи наказание при условията на чл.58а
от НК.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 02.11.2016 г., след обяд, св. Г.Г.
бил на футболен мач, който се провеждал на стадион „Г. ***. В себе си той носел
мобилния си телефон „НТС Дезире” с ИМЕИ
351879076340795, който бил поставен в
калъф тип тефтер, в който била и личната му карта. Калъфът с телефона и
документа за самоличност били в джоб на яке. След като седнал да гледа мача,
св. Г. съблякъл якето си и го оставил на седалката. След известно време той
отишъл до тоалетна, а когато се върнал догледал футболната среща, след което си
тръгнал, като взел якето си. По пътя св. Г. установил, че му липсвал калъфът с
мобилния телефон. Върнал се на стадиона и го потърсил, но не го открил. Когато
тръгнал да се прибира, св. Г. срещнал подс. И.Т., на когото споделил, че
телефонът му е изчезнал. Св. Г. помолил подс. Т. да звънне от телефона си на
неговия номер. Подсъдимият набрал телефонния номер на Г., като от отсрещната
страна се чул свободен сигнал. Той и св. Г. започнали да се ослушват, за да
чуят звъненето на телефона на пострадалия, но така и не чули звук. След това
св. Г. и подс. Т. тръгнали да се прибират заедно, като в един момент двамата се
разделели. Тогава подс. Т. се върнал обратно на стадиона и отново набрал от
телефона си номера на св. Г. . Тогава чул звънене, което идвало от едни храсти.
Когато се приближил подс. Т. намерил калъфа с телефона на св. Г., взел го и го
прибрал в себе си. По-късно подсъдимият заложил телефона в заложна къща,
намираща се в района на градския пазар в гр. Пазарджик за сумата от 240 лева.
След известно време подс. Т. срещнал свой познат св. Станислав Козарев.
Последният му споделил, че търсел евтин телефон, който да закупи за майка си.
Подс. Т. му казал, че имал такъв, но го бил заложил. Двамата отишли до
заложната къща, където дни преди това подсъдимият бил заложил телефона на св. Г..
Св. Козарев огледал телефона, харесал го и срещу сумата от 160 лева го купил, а
на подс. Т. дал 80 лева. След като купил телефона, св. Козарев го дал на своята
майка, която заминала за чужбина.
Същевременно св. Г. подал жалба до
полицията за изчезването на телефона му. След проведените оперативни мероприятия
било установено, че мобилният телефон се ползва от майката на св. Козарев,
който след като бил потърсен от полицейските органи, предал на полицаите на
14.02.2017 г. телефона с калъфа, за което бил съставен Протокол за доброволно
предаване. На същата дата с Разписка телефонът с калъфа били върнати на св. Г..
В резултат на проведените издирвателни мероприятия авторът на престъпното посегателство в лицето на подс. Т. бил установен.
По повод на всичко това било образувано настоящето
наказателно производство.
От заключението на изготвената в досъдебното производство оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно се установява, че
стойността на вещите, предмет на посегателство- мобилен телефон „НТС Дезире” и
калъф тип „тефтер” възлиза на сумата от 435 лева, към датата на извършване на
деянието с приспаднато овехтяване.
В хода на разследването било установено също, че срещу подс. Т. е имало
образувано ДП за извършено престъпление по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно измама при условията на продължавано престъпление, извършена в
периода 04.03.2016 г. до 05.03.2016 г., като размера на причинената имотна
вреда възлизал общо на 180 лева. ДП е прераснало в НОХД № 1679/2016 г. по описа
на РС- Пазарджик, приключило с влязла в сила на 28.12.2016 г. присъда, по която
за посоченото престъпление на подс. Т. е било наложено наказание 10 месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от
три години.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото Характеристични
справки за подсъдимия и справка за наличието на наложени административни
наказания по реда на чл.218б от НК по отношение на същия, е че в периода от
02.11.2015 г. до 02.11.2016 г. подс. Т. не е извършил други деяния освен
процесното и описаната по-горе измама, както и че в този период не са му
налагани административни наказания по реда на чл.218б от НК за деяние по чл.207
ал.1 от НК. От Справката за съдимост пък се установява, че не е и осъждан за
токова престъпление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз основа на самопризнанията
на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и събраните в
досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят самопризнанието-
показанията на свидетелите Г.Г. и Станислав Козарев, заключението на
назначената по делото оценъчна експертиза, както и писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните по делото гласни доказателства, т.к. те
са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно допълващи се, като
кореспондират с писмените доказателства по делото и по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс. И.Т. е осъществил престъпно деяние по чл.207 ал.1 от НК, тъй като на 02.11.2016 г. в гр. Пазарджик в района на стадион „Г.
Бенковски“ е намерил чужди движими вещи на обща стойност 435 лв.- мобилен
телефон марка „НТС Дезире“ с ИМЕИ 351879076340795 на стойност 420 лв. и калъф
тип тефтер за него на стойност 15 лв. и в продължение на една седмица не е
съобщил за тези вещи на собственика Г.С.Г. *** или на властта.
Съдът обаче намери, че по отношение на подсъдимия са налице
материалноправните предпоставки на чл.218б ал.1 от НК, при което неговото
деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение, което следва да
се санкционира не с присъда и налагане на наказание по НК, а с административно
наказание глоба, по реда на чл.424 ал.5 във вр. с чл.218б ал.1 от НК.
Това е така, защото, както се посочи по-горе извършеното от подс. Т.
съставлява деяние по чл.207 ал.1 от НК, а стойността на предмета на
посегателство е до две МРЗ към датата на деянието, а именно 435 лева, като
същият е възстановен на пострадалото лице.
Отделно от това не е налице никоя от забраните по чл.218б ал.2 от НК.
Първата от тях по чл.218б ал.2 т.1 от НК предвижда забрана за приложението на
алинея първа, когато деецът в продължение на една година е извършил две или
повече деяния, общата стойност на предмета на които е над сто и петдесет лева.
Няма съмнение в правната теория и практика, че тези две или повече предишни
деяния трябва да са различни и да не включват деянието, предмет на разглеждане
по конкретното дело. В този смисъл е и Решение № 41/27.02.2013 г. по н.д. №
2264/2012 г. на ІІІ н.о. на ВКС. В настоящия казус подс. Т. е извършил деяние
по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, което е станало в рамките на
процесната година, т.к. е извършено в периода от 04.03.2016 г.-05.03.2016 г.,
като стойността на предмета на посегателство е в размер на 180 лева, т.е. към
датата на настоящето деяние е имало извършено престъпление. Законът обаче
изисква да са били извършени две или повече деяния. Както се посочи по-горе,
подс. Т. е извършил само едно деяние, за което е бил осъден, с влязла в сила
след извършване на деянието по процесния казус присъда.
Не налице и втората отрицателна предпоставка по чл.218б ал.2 т.2 от НК,
която ще намери проявление само, ако деецът е осъждан за такова престъпление
преди настоящото деяние, както и ако му е налагано административно наказание за
такова деяние и не е изтекла една година от извършването му. Вече бе посочено,
че Т. не е осъждан и не му е налагано административно наказание за друго такова
деяние- по чл.207 ал.1 от НК, което се установява от Справката за съдимост,
Характеристичните справки и Справката за наличието на наложени адм. наказания
по реда на чл.218б от НК.
Не е налице и третата забрана по чл.218б ал.2 т.3 от НК, доколкото
предметът на деянието не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни,
отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга
специална техника.
С оглед на всичко това съдът прие, че за настоящото деяние подс. Т. следва
да бъде санкциониран по реда на чл.424 ал.5 във вр. с чл.218б ал.1 от НК, като
постанови в съдебния протокол след влизане на оправдателната присъда в сила
заверено копие от същата да бъде изпратена на Началника на РУ- Пазарджик при ОД
на МВР- Пазарджик по компетентност.
Съдът постанови веществените
доказателства- 2 броя СД дискове, находящи се по делото, съдържащи справки от
мобилен оператор В. да останат по
делото.
При този изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът постанови разноските по делото в размер на 105,00 лева за експертиза
да останат за сметка на държавата
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: