Определение по дело №1132/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1810                            29.06.2020 година                              град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети  състав

На двадесет и девети юни                                                                година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                              

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                       

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                      2. Йорданка Майска-Иванова

                              

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Росен Парашкевов

частно гражданско дело номер 1132 по описа за 2020 година, съобрази следното:

            Производството по делото е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бончев, чрез юрисконсулт Иван Недков, против Разпореждане № 4120 от 17.02.2020 г. по ч.гр.д. № 1101/2020 г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу П.С.А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Ч. м., ул. „А. Б.“ №***, за заплащане на сумите от: 218,85 лв. – договорна лихва за периода 06.03.2017 г. до 12.03.2018 г.; 309,80 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.03.2017 г. до 13.02.2020 г.; разликата над присъдената сума за разноски по делото до пълния претендиран размер от 86,01 лв. Твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да бъде отменено. Аргументи излага в частната жалба. Моли за уважаване изцяло на заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Не ангажира доказателства.

          На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за  изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.С.А., ЕГН ********** за посочени в заявлението суми, между които и тези, предмет на подадената частна жалба. Със заповед № 459/17.02.2020 г. БРС е удовлетворил претенцията срещу длъжника А. за сумата от 1271,80 лева – главница по договор за потребителски кредит №*********/14.01.2017 г., законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 14.02.2020 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 75 лева. Договорът за потребителски кредит №*********/14.01.2017 г. е сключен между П.А. и кредитодателя „Файненшъл България“ ЕООД, като вземанията са прехвърлени първоначално с договор за цесия между кредитодателя и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. На 01.03.2019 г. последното дружество е цедирал на частния жалбоподател вземането си по сключения договор. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането.

За да откаже претендираните в настоящото производство суми от 218,85 лв. – договорна лихва за периода 06.03.2017 г. до 12.03.2018 г.; 309,80 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.03.2017 г. до 13.02.2020 г.; разликата над присъдената сума за разноски по делото до пълния претендиран размер от 86,01 лв.,  БРС е счел, че искането за присъждане на тези суми е в противоречие с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит, поради което на основание чл.23 от ЗПК е счел, че е дължима само чистата стойност на кредита.

Видно от представения договор за потребителски кредит от 14.01.2017 г., сключен между първоначалния кредитор и П.А., в същия е посочен общия размер на кредита от 1400 лева, такса за оценка на досие – 70 лева, общ размер на фиксирана лихва – 276,16 лева, представляваща 31,8% годишно, равняващи се на 48% ГПР.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, в договора липсва клауза за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, както и срок в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, както и размера на лихвения процент на ден. Тези реквизити са задължителни и изрично са посочени в разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Липсата на който и да е от тях води до недействителност на договора за кредит, поради което на основание чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност по кредита. От представения договор не се установява наличието на посочените от районният съд клаузи като липсващи, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4120 от 17.02.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 1101/2020 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно.                                          

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                

 

 

          ЧЛЕНОВЕ :