Р Е
Ш Е Н
И Е
№__753_____
07.10.2011г.;
гр. Шумен
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на трети октомври 2011 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар:
Г. С.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 1675/2011г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове, с правно
основание чл. 45, чл. 48 и чл. 86 от ЗЗД.
Искова молба от Р.Р.Х., ЕГН
: **********,***, срещу Ю.А.М., ЕГН : **********; Д.С.Д., ЕГН : ; А.М.Х., ЕГН :
, и тримата с адрес *** и О.О.Д., ЕГН : **********; Г.А.М., ЕГН : ; О.Д.М., ЕГН
: , и тримата с адрес ***, с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД, и цена от
5000 лева.
Ищеца сочи, че ответниците Ю.М.
и О.Д. му причинил средна телесна повреда, за което били признати за виновни, с
влязла в сила присъда по НОХД № 229/2011г. и № 230/2011г. на ШОС. Считайки, че
деянието на ответниците, тогава непълнолетни, му е причинило вреди, за което
отговарят и родителите им, претендира осъждането им, солидарно, да заплатят
сумата от 5000 лева, неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху
сумата от датата на причиняване на увреждането – 23.12.2010г., до окончателното
плащане.
В срока за отговор на ИМ,
ответниците, редовно уведомени, първите трима не подават отговор, а вторите
трима, вземат становище, както по допустимостта и основателността на иска, така
и по обстоятелствата на които той се основава. Счита го за допустим и
неоснователен. Не оспорват иска по основание, но считат размера завишен.
В съдебно заседание,
страните, редовно призовани, ищеца чрез представителя си, поддържа иска така
както е предявен, а подалите отговор ответници, чрез представител го поддържат,
а останалите не се явяват и не изпращат представител..
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
От приложеното НОХД № 229/2011г. и № 230/2011г. на ШОС, е
видно, че ответниците Ю.М. и О.Д., са признати, за виновни, в това че на 23.12.2010г.,
са причинили, в съучастие, като съизвършители, на ищеца, средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост. Според приложените неоспорени
писмени доказателства /л. 7/, ищецът е претърпял и множество други травматични увреждания.
Материалите по посочените НОХД и разпитаните свидетели, на които съдът не
намери основание да не даде вяра, независимо от явната им заинтересованост,
сочат, че ищецът, е претърпял силни болки и страдания, както при самото
увреждане, така и при продължителният период на възстановяване, като
непосредствено след уврежданията не е можел да се обслужва сам и е имал нужда
от чужда помощ, за справяне с елементарни ежедневни необходимости. Приетото заключение на СМЕ, установи, че
счупеният крайник все още, не е възстановен, болката продължава, затруднено е
вдигането на предмети с маса по голяма от пет килограма, като периодът на
отшумяването и в бъдеще не може да се определи, и без оперативно лечение не
може да се очаква пълно възстановяване на крайника. Тъй като при извършване на
престъплението посочените ответници отнели сумата от 220 лева от ищеца, същият
по време на коледните и новогодишни празници останал без електричество. Поради
невъзможност да осигурява средства за семейството, заради увреждането, същото
живеело разделно, като непълнолетното дете се грижела баба му, а съпругата
живеела при нейни роднини. Всичко това се отразило и на психичното му състояние.
Въпреки дадените указания по доказателствената тежест, не
се посочиха и събраха доказателства за това непълнолетните към времето на
извършване на деянието двама ответници, да са живеели с посочените за техни
родители лица в исковата молба(ответниците по иска с
правно основание чл. 48 ЗЗД), нито дали те са упражнявали
родителски права.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД – За ангажиране
отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на лице
следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие, вина,
вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и
непосредствена последица от причинената средна телесна повреда. Приетото за
установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 300 ГПК, сочи наличието
на всички предпоставки, правейки иска установен, по основание, за
претендираните неимуществени вреди.
Прилагайки принципа на справедливост, залегнал в основата
на определянето размера, на обезщетението, за тях, съдът намира, искания размер
от 5000 лева, по-малко от съответен, както на вътрешните преживявания на ищеца,
така и на продължителният период, през които са се проявявали – 10 месеца.
Обезщетението в тази му част определя на сумата от 5000 лева, както е поискано,
въпреки, че той е по-малко от съответен на негативни преживявания, които могат
да бъдат предизвикани от причинената средна телесна повреда, изразила се в трайно
увреждане на горен крайник и ежедневните трудности, произтичащи от
невъзможността за използване на пълният му капацитет, претърпените болки и
страдания от нанесеният побой, съпроводени от унижение и стрес у пострадалия и
близките му. В тази му част, искът, следва да се уважи в пълният предявен
размер.
Касателно
твърденият в отговора на ответниците, принос на пострадалият, за увреждането,
следва да се отбележи, че съдебните актове, по НОХД № 229/2011г. и 230/2011г.
на ШОС, не съдържа данни за такъв, а влязлата в сила присъда е задължителна и
относно приноса на пострадалия /р. 2173/76г., I
г.о.; р. 33/93г., I н.о./.
Липсата на парични средства, за изпълнение на изискуемо
задължение, не освобождава от отговорност, и ответното възражение, в тази
насока, е неоснователно – чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Обстоятелства като трудова заетост
и финансови възможности на извършителите, не се отразяват на преценката за
размера на обезщетението.
Изложеното налага
уважаване на предявените срещу Ю.А.М., ЕГН : ********** и О.О.Д., ЕГН : **********,
искове, в размер на 5000 лева, която сума следва да заплатят солидарно,
съгласно чл. 53 ЗЗД, като на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на увреждането,
както е поискано, до окончателното изплащане на сумата.
По исковете с правно основание чл. 48 ЗЗД – както се
посочи, не се установи, че ответниците по исковете, са родители на
непълнолетните тогава извършители на деянието, нито, че към него момент, са
упражнявали родителските права и че непълнолетните са живеели при тях. Това, че
от едни от ответниците няма подаден отговор, а другите не са взели отношение по
тези обстоятелства, не означава пълното им доказване. Поради това и исковете
следва да се отхвърлят, като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците Ю.А.М., ЕГН :
********** и О.О.Д., ЕГН : **********, следва да заплатят, по сметка на ШРС,
сумата от 500 лева, представляваща държавна такса в производството на
настоящата инстанция – 400 лева, възнаграждения за вещи лица – 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците Ю.А.М.,
ЕГН : ********** и О.О.Д., ЕГН : **********, следва да заплатят на ищеца сумата
от 400 лева разноски в производството на настоящата инстанция.
Ответниците Д.С.Д.; А.М.Х.; Г.А.М. и О.Д.М., не са
претендирали разноски и такива не им се присъждат.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН : **********,***
и О.О.Д., ЕГН : **********,***, да заплатят солидарно на Р.Р.Х., ЕГН : **********,***,
обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 5000 лева(пет
хиляди лева),
сума представляваща неимуществени вреди, в едно със законната лихва, върху
главницата от 5000 лева, считано от 23.12.2010г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.Р.Х., ЕГН : **********,***, срещу Д.С.Д.;
А.М.Х.; Г.А.М. и О.Д.М.,***, искове с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, за
солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5000 лева обезщетение за
непозволено увреждане, неимуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН : **********,*** и О.О.Д., ЕГН : **********,***,
да заплатят, по сметка на ШРС, сумата от 500 лева – държавна такса и разноски в
производството.
ОСЪЖДА Ю.А.М., ЕГН : **********,***
и О.О.Д., ЕГН : **********,***, да заплатят солидарно на Р.Р.Х., ЕГН : **********,***,
сумата от 400 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Шуменски Окръжен Съд, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Страните нямат право да искат изменение на решението в
частта му за разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: