Р Е Ш Е Н И Е № 55
гр.Габрово, 27.03.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на дванадесети март през двехиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПОЛИНА ПЕНКОВА
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д.№29 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С обжалваното Решение №326/12.11.2018г. по гр.д.№1074/2017г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от З.Д.В. иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 във вр. с чл.258 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на С.П.В. съществуването на вземане на З.Д.В. за сумата 6050,00лв. - главница, ведно със законната лихва от 13.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима част от възнаграждение по сключен между страните договор за изработка от 10.08.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №991/16.03.2017г. по ч.гр.д №563/2017г. на Районен съд гр. Габрово и ищецът-жалбоподател е осъден да заплати на ответницата сумата от 450лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпруга на ответницата като на незаинтересовано лице. Още в исковата молба било посочено, че същата била приемала работата поетапно чрез съпруга си, който стоял на строежа и при полагане на фундаментите и при полагане на плочата. Задължение на възложителя е да приеме работата, да я прегледа и да възрази срещу качеството й. възложителят не бил приел окончателно извършения строеж по своя вина- бил канен изрично, но не се явил. Приемането не било право, а задължение и с неизъплението му законът свързва определени неблагоприятни последици за длъжника. От заключението на експертизата било установено, че строежът е годен, макар изпълнението да е некачествено. Ищецът нямал задължения, нито да съставя актове по време на строителството, нито да ги представя предварително. Не било ясно дали съдът е приел договора за развален и въз основа на какво, дали е приел, че цената на изработката следва да се намали. Не било ясно по какъв начин е стигнал до извода, че цената на изработеното е точно 6000 лв. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи иска или да обезсили решението като недопустимо, като произнесено извън петитума.
Ответницата не е депозирала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалният й представител е оспорил жалбата. По делото било установено пълното неизпълнение на възложеното. Ответницата не била длъжна да плаща за некачествена работа, която е извън проекта. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението в жалбата, че обжалваното решение е постановено извън петитума. С предявения иск първоинстанционният съд е сезиран с искане да приеме за установено, спрямо ответница, че З.Д.В. притежава спрямо ответницата С.П. В. вземане в размер на 6050лв.-главница-част от възнаграждение по договор за изработка помежду им от 10.08.2016г., ведно с лихвите за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до погасяване на задължението по отношение на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.Д№536/2017г. на РС Габрово. С обжалваното решение е отхвърлен иска, който е предявен, поради което не е налице произнасяне на районния съд с плюс петитум. Следва да се отбележи, че жалбоподателя не конкретизира, в коя част на обжалваното решение съдът се е произнесъл плюс петитум.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел следното :
По силата на сключен между страните по делото договор за изработка от 10.08.2016г. жалбоподателят-ищец се е задължил със свои средства да изработи поръчаното изграждане на бетонови основи и ВиК до кота (+0.00) за жилищна сграда на ответницата в с. Н., общ.Габрово, като стойността на вложените материали и труд е включена в уговореното между страните възнаграждение. Първоинстанционният съд приел, че ищецът не е доказал изпълнението на задължението си съобразно поръчката на възложителя по начина, както същата е уговорена в сключения между тях договор. В договора изрично е вписано, че изграждането на бетоновите основи и ВИК инсталация до кота (+0,00) трябва да отговаря на техническите изисквания на проекта, представен по делото. Районният съд приел, че ищеца не е доказал, че изпълнените от него СМР отговарят на техническите изисквания на проекта, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установявало единствено, че с тяхна помощ ищецът е изградил бетонови основи и ВИК-инсталация в имота на ответницата, но в показанията не се съдържа никаква конкретика по отношение изпълнението на заложените в договора технически параметри.
Основните изисквания за проектиране и изпълнение на строежите са описани в чл.169 от ЗУТ, като представения проект за процесния обект отговаря на тези изисквания, поради което същият е одобрен от главния архитект на Община Габрово. На тези изисквания следва да отговаря и неговото изпълнение от ищеца, като същото следва да се докаже чрез изготвяне на документи на различните етапи от изпълнението, предвидени в специалните нормативни актове. В заключението на вещите лица е констатирано, че такива съставяни по време на строителството документи изцяло липсват. Съдебно-техническата експертиза установява, че на обекта са спазени външните размери на ниво плоча, съобразно конструктивния план-основи. Същевременно обаче е констатирано, че повърхностният бетонов слой на настилката е в голяма степен разрушен, като няма връзка между цимента и зърната на добавъчния материал, което е характерно при замръзване на бетоновата смес в процеса на полагане и набиране на минимална критична якост на натиск в първите 3 дни. Това води и до рязко намаляване на сцеплението на бетона с армировката. Някои от ъглите на плочата са обрушени и се вижда частично армировката. В единия ъгъл е разкрита част от мрежата, с която е армирана бетоновата настилка. Дебелината на армировката /във видимата й част/ е по-малка от предвидената в проекта. Дебелината на армираната бетонова настилка (плоча) на кота -0.06 е различна, като тя варира от 6 до 12 см. по обиколката на сградата. Не са монтирани планките в стоманобетоновите пояси, както са показани на чертежа и за които има детайл. Не е направен обратен насип на основите. По делото е установено, че на обекта са доставяни и положени бетони с по-ниски якостни характеристики (класове В10, B15 и В 20) от предвидения по проект бетон клас В25. Относно изпълнението на ВиК частта от проекта вещите лица са констатирали, че видимата част от предвиденото по договора изпълнение на ВиК-инсталация до кота +0,00 съответства по вид и местоположение на одобрения проект. Вещите лица са категорични, че непредставянето на изискваните от цитираните нормативни актове документи, е основание да се приеме, че липсват достатъчно доказателства относно спазването на одобрените проекти и техническите им изисквания. Обосновали са този извод, като освен горните са посочили и други конкретни примери. Така неприемането на изкопа за основи от проектанта е в нарушение на разпоредбите на Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и забележка N7 към чертежа. Поради несъставен по надлежния ред акт за скрити работи не може да се установи каква е положената армировка съгласно проекта. Липсата на документи, удостоверяващи изпълнението на скритите части от ВиК инсталацията, също води до невъзможност да се даде заключение, че изискванията на проекта са постигнати. Въз основа на заключението на вещите лица съдът достига до извод, че ищецът не е доказал изпълнението на основното си задължение по сключения между страните договор, а ответницата е доказала наличието на съществени отклонения по смисъла на чл.265 от ЗЗД, касаещи извършването на СМР в отклонение от проекта и следователно от уговорената между страните работа. След като ответницата-възложител преди започване на строежа е положила необходимите усилия, за да спази законовите изисквания и се снабди с изработени от правоспособни проектанти технически проект, одобрен от съответното длъжностно лице в Община Габрово, тя има право да иска изпълнителят да изпълни поетото задължение и да изпълни строежа, следвайки същият този проект. Районният съд не е приел довода на процесуалния представител на ищеца, че ответницата, чрез своя съпруг - св. В., не е направила никакви възражения относно по-късното изпълнение на строителството и неговото качество, а практически е приемала работата поетапно и без забележки. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В настоящия случай подобни действия не са установени. Всички свидетели са установили, че бетона е поръчван лично от ищеца в бетоновия възел в гр.С., като по този начин се опровергавала тезата за замяната му със съгласието на ответницата, без да се изяснят причините за тази замяна. От друга страна, свидетелят В. изрично заяви, че изразеното от ответницата /чрез него/ съгласие касае единствено извършването на договорените работи след изтичане на предвидения в договора краен срок. По отношение на качеството свидетелят заявил, че не е знаел за замяната на предвидения в проекта бетон с друга марка, а го узнал едва след запознаване с издадените документи. Заявил, че имал забележки по отношение на качеството, тъй като фундаментът на къщата бил най-важен и че докато извършеното е в този си вид, не може да се постави и строи нищо, както и че той няма право да строи, след като не е получил от ищеца писмено предаване. Направеното от ответницата възражение, основано на чл.265, ал.2 ЗЗД, съдържа изявление за неточно, вкл. некачествено изпълнение на възложеното и оценъчно изявление за приравняването му на пълно неизпълнение, като основание за разваляне на договора. Неустановяването на пълна непригодност на изработеното за използване по предназначение или съобразно договореното между страните, но при доказано неточно /лошо/ изпълнение, не предпоставя уважаване на предявената от изпълнителя претенция с присъждане на претендираното възнаграждение в цялост, тъй като това противоречи на чл.266, ал.1 вр. с чл.264, ал.1 ЗЗД, че възнаграждение се дължи само за приета, извършена съответно с договора работа. Възражението по чл.265, ал.2 ЗЗД имплицитно включва възражение за недължимост на пълното уговорено възнаграждение и в случай на установено лошо изпълнение, макар да не би се потвърдила квалификацията му на абсолютно негодно с оглед интереса на възложителя. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. По тези съображения районният съд приел, че по отношение на ответницата валидно е възникнало правото да намали дължимото по договора възнаграждение, като това не води до неоснователното й обогатяване за сметка на ищеца. И тъй като ищецът не провел успешно пълно и главно доказване за установяване съществуването и изискуемостта на претендираното от него вземане, обусловено от точното изпълнение по договора за изработка между страните, съдът отхвърлил предявения от него иск като неоснователен и недоказан. Поради отхвърляне на иска за главница, неоснователно се явява и искането за присъждане на лихва за забава.
Въззивният съд намира възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на съпруга на ответницата като показания на незаинтересовано лице за неоснователно. Всички събрани по делото доказателства са ценени поотделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. и показанията на св.В., като същите кореспондират с установеното от други свидетели и от писмените доказателства.
Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че макар изпълнението да е некачествено строежа е годен, а ищецът нямал задължения за съставя актове по време на строителството.
Безспорно установено по делото е, че по време на извършване на строителните дейности не са издавани съответните актове в строителството. Същите се издават с участието на възложителя и строителя, както и с участието на други лица. Следователно ищецът като строител е следвало да инициира съставянето на съответните актове или поне са изиска от възложителя да стори това.
По отношение на изпълнените ВиК дейности вещите лица са установили, че видимата част от предвиденото за изпълнение в договора и по проекта е изпълнена, но поради несъставяне на съответните строителни книжа не е възможно да се установи какво е качеството на изпълнението на скритите части от ВиК инсталацията.
От заключението на изготвената техническа експертиза се установява, че изпълнението на възложените с договора строителни е некачествено, като вещите лице подробно са описали, в какво се състоят некачествените дейности, видими и установени от тях при извършения оглед и изрично са заявили, че не могат да вземат становище относно качеството на извършените скрити дейности, поради несъставяне на съответните актове. Никъде в заключението си вещите лице не твърдят, че извършения строеж е годен да се използва по предназначение. Единствено в с.з. от 13.04.2018г. в.л. Б. заявява, че "на този етап, ако се премахне повърхностния повреден слой и се излее нова настилка е годно за употреба това, което е изпълнено.". От това обаче съдът счита, че не може да се направи извода, че строежа е годен. При изготвяне на проекта проектанта е съобразил, за какво ще се използва сградата, като е направил съответните изчисления и въз основа на тях е посочил какви да са характеристиките на използваните арматури и бетон. По делото е установено, че там където е обрушен бетона и се вижда арматура същата не отговаря като характеристикта и дебелина на заложената по проекта, освен това при изливане на бетона са използвани бетони с различни якостни характеристики (класове В10, B15, В 20 и В25) при предвиден по проект бетон само от клас В25. Това навежда на извода, че е възможно поради използването на материали съществено различаващи се от заложените по проект строежа да не е годен да се използва за предназначението, за което е изготвен проекта.
Съдът счита, че поради горните причини и предвид обстоятелството, че по време на строителството не са съставяни необходимите строителни книжа е възможно възложителя, ако завърши обекта да не може да го узакони и въведе в експлоатация, което следва да се вземе предвид при преценката дали извършения строеж е годен. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.261 ЗЗД, като не е изпълнил работата, така, че тя да бъде годна за обикновеното й предвидено по договора предназначение.
Поради горното въззивният съд намира, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по договора качествено, пълно и точно, като неизпълнението му е толкова съществено, че следва да се приравни на пълно неизпълнение.
Съгласно чл.265 ЗЗД ако
при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може
да развали договора.
Действително по делото не е установено дали ответницата се е възползвала от някое от правата си посочени по-горе и от коя от тях, но съдът счита, че в настоящия случай, предвид предмета на делото, този въпрос, както и въпроса каква е стойността на изработеното са ирелевантни.
Предмет на делото да се установи, че ответницата дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение. Жалбоподателят не установи по безспорен начин, че тази сума му се дължи. Същият не е изпълнил точно и пълно задълженията си по договора. Освен това съгласно договореното възложената работа е следвало да бъде изпълнена с материали на изпълнителя и с негови средства, а както се установява по делото, възложителя, чрез съпруга си е заплатил стойността на значителна част от материалите. Именно поради несъставянето на строителни книжа от страна на изпълнителя не е възможно да се установи какви материали като количества и стойност са вложени в обекта, за да се прецени, след приспадане стойността и количеството на заплатените от възложителя материали, какви свои средства е вложил изпълнителя, за да претендира, че ответницата му дължи исковата сума, като част от договорената цена.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният правилно е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правните си изводи, които съвпадат с изводите на окръжния съд. Предвид изложеното по-горе въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №326/12.11.2018г. по гр.д.№1074/2017г. на РС Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: