Определение по дело №10025/2021 на Административен съд - Велико Търново

изслуша докладваното от съдията Банев по административно дело № 10025/ 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от ***Х.О., като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, срещу Определение № 447/ 02.12.2020 г. по адм. дело № 640/ 2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С обжалваното определение на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, ГД „ИН“ – гр. София е осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 450,00 лева. Частният жалбоподател излага доводи, че нормата на чл. 10 от ЗОДОВ се явява специална по отношение на чл. 78, ал. 7 от ГПК, поради което  не е налице основание за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ. Алтернативно излага становище, че ако все пак е налице основание за заплащане на разноски на ищеца, в случая размерът им е завишен, предвид уважената и отхвърлената части на предявения от С.Й.С. иск. Първоначално частната жалба е подадена чрез Административен съд – Велико Търново до Върховен административен съд, като с разпореждане от 20.01.2021 г. на председателя на Трето отделение във ВАС, същата е изпратена по компетентност на АСВТ.

Ответната страна – Националното бюро за правна помощ /НБПП/, не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна по следните съображения:

Производството по адм. д. № 640/ 2018 г. по описа на АСВТ е образувано по искова молба на С.Й.С. с ЕГН **********, против ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, за присъждане на неимуществени вреди в резултат от нечовешките условия в Следствен арест гр. - Велико Търново. Размерът на претендираното от ищеца обезщетение е бил 44 000,00 лв., ведно с мораторна лихва 13 864,00 лв. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 564/ 11.01.2019 г. по адм. д. № 640/ 2018 г. на АСВТ исковата молба е частично уважена, като ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е осъдена да изплати на С.Й.С. обезщетение в размер на 6 180,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлил е исковата молба за сумата от 37 820,00 лева. Решението е било обжалвано от ГД „Изпълнение на наказанията“ и от С.С. и е оставено в сила от тричленен състав на АСВТ с Решение № 74/ 10.07.2020 г. по КАХД № 10026/ 2020 г. на АСВТ.

Ищецът е бил освободен от заплащане на разноски по делото и му е била предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ. За осъществяване на правна помощ е бил определен *** С.Д.С. при Адвокатска колегия – Велико Търново. Адвокат С. е изпълнил ангажиментите си като процесуален представител на страната, както пред първата, така и пред касационната инстанция.

Във връзка с постъпило по делото Решение № ВТ-371-16939/ 2020 от 07.10.2020 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с Определение № 447/ 02.12.2020 г. по адм. дело № 640/ 2018 г. на АСВТ, съдът е уважил искането на председателя на НБПП, като е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София да заплати на Националното бюро за правна помощ разноски в размер на 450,00 лв., представляващи заплатеното възнаграждение на *** С. С. за производството по КАХД № 10026/ 2020 г. на АСВТ.

При така установените факти изводите на съда за основателност на претенцията са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 27а от ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.

Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ, с оглед на което на основание чл. 144 от АПК, приложение намират разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено, като разгледаният от първоинстанционният съд случай не попада в тази хипотеза.

Другата относима разпоредба е тази на чл. 78, ал. 7 от ГПК, като същата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена - изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Разглежданият случай не попада в тази хипотеза. Както бе посочено, в основното производство по адм. дело № 640/ 2018 г. на АСВТ, искът на С.Й.С. е бил частично уважен. Направеното пред първоинстанционния съд искане обаче е за присъждане на изплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство по КАХД № 10026/ 2020 г. на АСВТ, видно от Решение № ВТ-371-16939/ 2020 от 07.10.2020 г. на председателя на НБПП и това е предметът на произнасяне на съда с обжалваното определение. В посоченото касационно производство обаче жалбата на лицето, получило правна помощ е изцяло отхвърлена и за това производство не е налице коментираната хипотеза на чл. 78, ал. 7, изр. първо от ГПК.

Втората хипотеза на чл. 78, ал. 7 от ГПК визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице, тъй като предмет на съдебното производство по КАХД № 10026/ 2020 г. на АСВТ не е осъдителен иск, а обжалване първоинстанционното решение на АСВТ. Следва да се отбележи, че по тези съображения с решението по касационното дело, не е уважена и претенцията за разноски на другия касатор – ГД „Изпълнение на наказанията“, доколкото неговата касационна жалба също е била изцяло отхвърлена.

На последно място е налице и още едно основание за отхвърляне на искането. Съгласно  чл. 78, ал. 7 от ГПК „... изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП“. В случая към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на *** С.Д.С., на определения от Решение № ВТ-371-16939/ 2020 от 07.10.2020 г. на председателя на НБПП, размер на адвокатското възнаграждение. Липсата на доказано заплащане, т.е.е на направени разноски от НБПП по повод адм. дело № 10026/ 2020 г. по описа на АСВТ е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.

Като не е съобразил горните обстоятелства и е уважил отправеното от председателя на НБПП, искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е постановил определението си в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и претенцията на Националното бюро за правна помощ да бъде отхвърлена като неоснователна. Затова съдът следва да остави искането без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 236 от АПК, и чл. 235, ал. 1 ал. 1 от АПК, съдът

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

Отменя Определение № 447/ 02.12.2020 г. по адм. дело № 640/ 2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВАВА

Отхвърля молба вх. № 4654/ 02.12.2020 г. на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждението на адвокат, предоставил правна помощ на страна по КАХД № 10026/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :   1.

2.