№ 1430
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100105592 по описа за 2022 годИ.
Ищците Г. и Г. Т.и излагат в исковата молба, че са законни наследници
на своята леля А.Б., почИ.ла на 24.01.2022г. След смъртта й научили, че
същата е изготвила завещание в полза на ответника – Б. Н., с когото живеела
на съпружески начала. Поддържат, че завещанието е нищожно, т.к. не е било
написано саморъчно и подписано от тяхната леля, в същото не е посочена
датата й на раждане или ЕГН, нито целият й адрес. Счита, че това е пречка за
индивидуализацията на лицето – завещател, респ. на имуществото, което се
наследява. Считат изразената в завещанието воля за неясна. Поддържат и че
посочената в завещанието дата е поставена след подписа, което опорочава
завещателното разпореждане. Молят съда да прогласи нищожността на
процесното завещание поради несъответствие с императивните изисквания на
Закона за наследството – чл.25, ал.1.
Ответникът Б. Н. подава писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че е живял с А.Б. на
съпружески начала повече от 25 години. Само той, с помощта на свои близки
и приятели, се грижел за нея, когато се разболяла. Ищците са я посетили
веднъж и после дошли на погребението. Въпреки заболяването си, А.вИ.ги
била напълно адекватна и с бистър ум. По време на вълната от Ковид-19
двамата с ответника решили и направили завещания един на друг, защото
волята им била да се наследят взаимно в случай на смърт. Оспорва
1
процесното завещание да страда от каквито и да било пороци, счита същото
да напълно валидно и моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от правна и фактическа страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, буква „б“, вр. с чл.25, ал.1
от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, поради това, че
не е написано ръкописно от завещателя, не е подписано от него и датата е
поставена след подписа.
Установява се от доказателствата по делото, че А.И.Б. е почИ.ла на
24.01.2022г. и ищците Г. и Г. Т.и са нейни законни наследници.
Съгласно представеното по делото саморъчно завещание, обявено с
протокол от 21.02.2022г. на нотариус В.М., А.Б. е завещала на ответника Б. Г.
Н., ЕГН ********** цялото си движимо и недвижимо имущество.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищците имат правен интерес от
водене на делото по предявения иск, като същият е насочен срещу
легитимирания ответник.
Спорно по делото е дали процесното завещание е написано и подписано
от лицето, посочено като завещател и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1
от ЗН за действителност.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания. Съгласно чл.42, б. „б“ от ЗН
завещателно разпиреждане, което не отговара на тези императивни
изисквания, е нищожно.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства е изслушано
заключение на съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Г. М..
Заключението е категорично, че ръкописният текст в саморъчното завещание
не е написан, а подписът не е положен от лицето, посочено като завещател –
А.И.Б.. За да достигне до този извод вещото лице е работило по сравнителен
материал – образци от почерка и подписа на А.И.Б. в заявление за издаване на
документи за самоличност с вх. № 203/04.01.2013г., разписка за получено
2
разпечатано заявление от 04.01.2013г., разпечатка с разписка за получен
документ от 24.01.2013г.; приложеното по делото пълномощно с нотариална
заверка peг. № 12867/12.10.2021г.; предоставените му от ответната страна
фиш за спешна медицинска помощ от 30.12.2020г., вносна бележка от
09.01.2018г., саморъчно написано заявление от 05.12.2016г., справки до НОИ
вх. № 214-00-4999-1/04.06.2019г. и вх. № 213-00-1122-2/25.05.2009г.,
разпореждания на НОИ с № 213-00-1122- 4/25.05.2009г., № 213-00-1122-
1/18.05.2009г. и № 213-00-1122-3/18.05.2009г., договор за разплащателна
сметка от 05.03.2010г., тефтер с надпис „2005 Министерство на фИ.нсите“.
Вещото лице сочи, че при разделното изследване на подписа за
“Завещател” визуално, с помощта на увеличителни прибори и различен
режим на осветление се установява наличие на постоянен натиск, тъпи
начала и краища, необосновани спирания в буквената част и дописване на
началния елемент, вълнообразност/ъгловатост при изписване на овални
елементи, което свидетелства за забавен темп. Описаните признаци са
характерни при полагане на подписи със стремеж за имитация на
действително съществуващ подпис.
Изследваните ръкописни текстове в завещанието са написани с
различна степен на обработеност в различни думи и срички, с десен наклон,
голям по размер, несвързан почерк. Наблюдава се изписване на еднозначни
букви и цифри с различно графическо изразяване, изместване на думи от
линията на реда, както и цели изречения изписани по линията на реда. В част
от буквите има необосновани дописвания на елементи, забавен темп, ъгловати
и вълнообразни движения. Наред с тези признаци се установява и по-висок
темп при изписване на букви и срички, наличие на плавни и дИ.мични
движения, по - висока степен на обработеност и липса на описаните по-горе
признаци.
Установените признаци оценени в съвкупност дават основание за
извода, че текста на изследваното завещание е изпълнен със стремеж за
снижаване степента на обработеност на почерка с цел имитация, като авторът
е вложил старание да придаде вид на текста, че е написан, от лице с
възрастови промени на писмено-двигатепния навик или с влошено
здравословно състояние.
При сравняване на изследваните буквени и цифрови ръкописни текстове
3
в завещанието с образците от почерка на А.И.Б. вещото лице е установило
различия в общите /степен на обработеност степен на свързаност,
относителния размер/ и такива по-характерни частни признаци като: форма и
вид на свързване при изписване на елементите на буква „И“; относително
разположение на редовата част на вертикалния елемент на буква „а“, спрямо
редовата част на овалния елемент; количество на движения при изписване на
елементите на буква „ф“ и други - подробно изложени в заключението, които
различия са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че
изследваните буквени и цифрови ръколисни текстове в процесното завещание
и образците от почерка на А.И.Б. не са написани от едно и също лице.
Датата в завещанието е „18.07.2021г.“ и е изписана под основния текст,
в дясната част на листа спрямо подписа за „Завещател“, който е положен в
лявата част под текста. Цифрите, изписани като дата на завещанието, също не
са изписани от завещателката А.И.Б. и са изписани вдясно от подписа за
„Завещател“. Под датата е изписано „София“, а непосредствено под подписа е
изписано името „Б.“.
Съдът намира, че заключението е компетентно изготвено и обосновано.
Вещото лице в пълнота отговаря на поставените задачи и при изслушването в
открито съдебно заседание мотивирано и детайлно пояснява изводите си и
отговаря на поставените въпроси от процесуалния представител на ответника.
Ето защо съдът го кредитира изцяло и приема за доказано по делото следното:
На първо място – процесното завещание не е написано и подписано от
лицето, посочено като завещател. Дори само на това основание завещанието
следва да се прогласи за нищожно.
На следващо място – дори да беше установено по делото, че
завещанието е написано и подписано от А.Б., то при все това не би
отговорило на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН и следва да бъде прогласено
за нищожно, поради местоположението на датата. От прегледа на
представеното по делото завещание и от заключението на вещото лице се
установява, че същото е изготвено на кариран лист, като положеният подпис е
под текста завещателното разпореждане, в лявата страна на листа, като на
същия ред, но в дясната страна на листа е разположена датата – 18.07.2021г.
Формираната до момента категорична и непротиворечива съдебна
практика по приложението на чл.25, ал.1 от ЗН приема, че датата е един от
4
съществените реквизити на саморъчното завещание и е налице, ако
завещателят е посочил деня, месеца и годИ.та на съставянето на завещанието.
Няма значение дали датата е поставена в началото или в края на документа,
дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа.
Задължително е обаче да е преди подписа. Изискването за означение
на датата, на която е съставено завещанието, е императивно, тъй като само въз
основа на посочената в завещанието дата може да се извърши преценка за
поредността на няколко последователно съставени завещания, последиците
от отменяването на някое от тях, както и наличието на завещателна
дееспособност на соченото като автор на завещанието лице. За да бъде
редовен реквизит на завещанието, датата на изготвяне следва да е обозначена
при съставянето му, т. е. следва да бъде елемент от текстовото съдържание,
преди подписа. Изискването на закона по отношение на трите елемента - дата,
съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на
завещанието като едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл. 25,
ал. 1 от ЗН е дефинирана поредност, която да не даде възможност датата да
бъде добавяна в последствие, включително от самия завещател. Щом
очевидно е поставена след подписа, датата не е елемент от съдържанието на
изявлението в изискуемия по чл. 25, ал. 1 от ЗН смисъл. Завещанието е строго
формален личен акт, който за да е валиден и да произведе действие, следва да
отговаря на изискванията, визирани в нормата на чл. 25 от ЗН. Полагането на
датата на изготвяне след подписа на завещателя е равносилно на липса на
дата. Ако такава не може да се извлече и от текста на документа, завещанието
е нищожно. /в този смисъл - РЕШЕНИЕ № 343 ОТ 01.11.2011 Г. ПО ГР. Д. №
1147/2010 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 110 от 12.04.2010 Г. по гр.
д. № 654/2009 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, РЕШЕНИЕ № 85 ОТ 17.02.2012 Г. ПО
ГР. Д. № 352/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/. Съгласно възприетото в
РЕШЕНИЕ № 65 ОТ 21.03.2013 Г. ПО ГР. Д. № 906/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА
ВКС Изискванията за форма са гаранция за сериозността и истинността на
завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор. Законът не
разрешава изрично въпроса, къде е мястото на датата, но от определеното
място на подписа, който трябва да е последната дума на завещанието, трябва
да се заключи, че датата не може да бъде след подписа, защото подписа е,
който дава санкция на цялото завещание, а датата се нуждае най-много от
подобна санкция.
5
В конкретния случай и подписът, и датата са положени под текста на
завещанието, на един и същи ред, но подписът е вдясно, а датата – вляво.
Съгласно правилата за писане в българския език, изписването на текст с
писмени знаци се извършва от ляво надясно и в този ред се извършва и
разчитането им. Следователно, датата е разположена след подписа, вдясно от
него. Доколкото дата не е посочена и по-нагоре в текста на завещанието,
следва еднозначно да се приеме, че завещанието няма валидно посочена дата.
Посоченото тълкуване съдът намира за единствено правилно, а не проява на
формализъм, изхождайки именно от строго формалния характер на сделката и
обстоятелството, че същата е mortis causa, което налага стриктно придържане
към изискванията за форма на едностранната сделка, с оглед невъзможността
същата да бъде потвърдена или отречена от завещателя.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде
уважен като изцяло основателен.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените по делото разноски, които съгласно доказателства по делото
и списъка по чл.80 от ГПК на ищеца възлизат на 200 лв. – депозит за вещото
лице и 2 040 лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО саморъчно завещание от 18.07.2021г. на
А.И.Б., почИ.ла на 24.01.2022г., обявено с протокол от 21.02.2022г. на
нотариус В.М., рег. №361 на НК, по иск с пр. осн. чл. 42, б. „б“ от ЗН,
предявен от Г. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Т.,ЕГН **********, двамата от
гр. София, ж.к. „******* срещу Б. Г. Н. от гр. София, ул. *******.
ОСЪЖДА Б. Г. Н., ЕГН ********** от гр. София, ул. ******* да
заплати на Г. Й. Т., ЕГН ********** и Г. Й. Т., двамата от гр. София, ж.к.
„******* на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 240 лв. - разноски по делото.
6
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7