№ 1868
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510759 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20149453 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. № 12452/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.С. Р.,
С.С. Р. и Р. СЛ. Р. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следва: 1./ сумата от 787,37
лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. –
30.11.2019 г., както и стойността по изравнителни сметки № 14487529/31.08.2018 г. /за
периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г./, № 14453116/31.08.2018 г. /за периода 01.05.2017 г. –
30.06.2017 г./, № 16819907 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974415 /за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974402 /за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, №
17138936 /за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г./, № 17138903 /за периода 01.05.2018 г. –
30.06.2018 г./, № 17138887 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № ********** /за
периода 01.07.2019 г. – 30.11.2019 г./, за имот – магазин, находящ се в гр. София, бул.
„******* *******, абонатен № 374122, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2./ сумата от 163,58 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената
главница за периода 02.03.2018 г. – 15.02.2021 г., 3./ сумата от 33,00 лева, представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г. за
описания по-горе имот, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, 4./ сумата от 6,40 лева – лихва за забава
върху горепосочената главница за периода от 02.03.2018 г. до 15.02.2021 г., с които
ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцовото дружество. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати в полза
на адв. Р.А., САК, сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена
на ответника по делото Р. СЛ. Р. безплатна правна помощ и съдействие в производството
пред СРС.
Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ищеца – "Т.С." ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана
1
въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К.. Излагат се съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че неправилно
районният съд е приел, че ответниците не са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот. Сочи, че съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС,
именно собствениците на процесния имот са задължени да заплатят сумите за доставена
топлинна енергия, освен в хипотезата, когато наемателят на процесния имот има договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен с дружеството. В тази насока
се позовава на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, съгласно която „Когато купувачът страна по договора за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди е наемател на топлоснабдения имот,
собственикът или титулярят на вещно право на ползване представя предварително изрично
съгласие пред продавача, друго лице да бъде купувач на топлинна енергия за определен
срок. В този случай договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може
да бъде сключен за срок, не по-дълъг от срока, за който е дадено съгласието“. Поддържа, че
в процесния случай не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия между
„Т.С.“ ЕАД и соченото пред районния съд като трето лице – наемател на имота – „Т.М.“
ЕООД, нито са ангажирани доказателства за дадено от собствениците съгласие по смисъла
на чл. 61, ал. 2 от Общите условия. В този смисъл счита, че по заявените претенции за
неоснователно обогатяване отговорност носи лицето, което си е спестило разходи за
заплащане на доставената ТЕ, а не лицето, което фактически се е намирало в имота и е
потребило отдадената ТЕ. Излага съображения, че липсата на договор не освобождава
ответниците от задължението за заплащане на разходената топлинна енергия, поради което
моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение, с което
предявените искове да се уважат. Претендират се разноски за въззивното производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р..
Третото лице – помагач на ищеца – "Т.С." ЕООД, в законоустановения срок по чл.
263, ал. 1 ГПК, не е взело становище на въззивната жалба.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба и уточняваща молба от 24.03.2021 г. ищецът твърди, че
ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р., в качеството си на наследници на починалия
наследодател С. Р. Р., са клиенти на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот: магазин, находящ се в гр. София, бул. „******* *******, аб. № 374122, като му
дължат разделно – 4/6 от Е.С. Р., 1/6 – от С.С. Р., и 1/6 – от Р. СЛ. Р., сума в общ размер
990,35 лева, от която: 787,37 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода
01.01.2018 г. – 30.11.2019 г., както и стойността по изравнителни сметки №
14487529/31.08.2018 г. /за периода 01.07.2017 г. – 30.04.2018 г./, № 14453116/31.08.2018 г. /за
периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г./, № 16819907 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./,
№ 16974415 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, № 16974402 /за периода 01.05.2018 г. –
30.06.2018 г./, № 17138936 /за периода 01.07.2018 г. – 30.09.2018 г./, № 17138903 /за периода
01.05.2018 г. – 30.06.2018 г./, № 17138887 /за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г./, №
********** /за периода 01.07.2019 г. – 30.11.2019 г./, за имот – магазин, находящ се в гр.
София, бул. „******* *******, абонатен № 374122, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 163,58 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената главница за
периода 02.03.2018 г. – 15.02.2021 г.; 33,00 лева – сума за разпределение на топлинна
енергия за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2019 г. за описания по-горе имот, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; 6,40 лева – лихва за забава върху горепосочената главница за периода 02.03.2018
г. – 15.02.2021 г., с които ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищцовото
дружество. Между ответниците и топлопреносното предприятие не е сключван договор за
продажба на топлинна енергия въпреки отправена от последното покана за сключване на
договор. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
2
договори при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.
Сочи, че в процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение
№ ОУ – 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ – 013/06.03.2006 г. на ДКЕВР и
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 40,
ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 – то число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичане на този
срок ответниците са изпаднали в забава за заплащане на сумите по фактурата. Последните
не са се възползвали от предвидената в чл. 40, ал. 2 от Общите условия възможност да
подадат възражение относно стойността на начислената сума. В изпълнение на разпоредбата
на чл. 112г, ал. 1 ЗЕЕЕ сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Т.С.“ ЕООД.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответниците Е.С. Р., С.С. Р. и Р. СЛ. Р..
С определение от 19.05.2021 г. като трето лице – помагач на ищеца СРС е
конституирал "Т.С." ЕООД.
Не е спорно между страните по делото, че въз основа Договор за доброволна делба от
15.05.2000 г., сключен между С.Н..Н и С. Р. Р., последният е получил в дял и в
изключителна собственост процесния топлоснабден имот, представляващ магазин, находящ
се в гр. София, бул. „******* *******.
Видно от приложено по делото удостоверение за наследници, издадено на 18.03.2021
г. от Столична община – район Искър, С. Р. Р. е починал на 12.06.2016 г., като е оставил за
свои наследници по закон Е.С. Р. – съпруга, С.С. Р. и Р. СЛ. Р. – синове.
С молба от 14.04.2021 г., депозирана преди датата на първото открито съдебно
заседание по делото, е представено съдебно удостоверение от Софийски районен съд, 83
състав, видно от което С.С. Р. е направил отказ от наследството на починалия си
наследодател С. Р. Р., който е бил вписан в специалната книга на съда под № 836/18.07.2016
г. Със същата молба по делото са представени нотариално заверен договор за наем от
06.12.2006 г., сключен между С. Р. Р. и Е.С. Р. – като наемодатели, и „Т.М.“ ЕООД – като
наемател, с предмет процесния недвижим имот, както и нотариално заверено допълнително
споразумение към този договор от 10.05.2011 г., с което страните удължават срока на
сключения договор за наем, като същият следва да се счита за сключен за срок от 15 г.,
считано от датата на влизането му в сила, т. е. считано от 01.05.2006 г.
С молба – декларация от 16.08.2002 г. „Т.М.“ ЕООД е поискал от „Т.С.“ ЕАД
откриване на партида за ползване на ТЕ за нежилищни нужди в помещение, находящо се на
бул. „******* *******. Посочено е, че заплащането ще се осъществява „в брой на каса“.
Видно от представен по делото протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. „******* *******,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с "Т.С." ЕООД, което
дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 30.08.2002 г. е сключен договор № 13235 между "Т.С." ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, бул. „******* *******, по силата на който дружеството се
е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна
обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен между "Т.С." ЕАД –
възложител, и "Т.С." ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
3
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е приложено извлечение от сметки на ишцовото дружество за периода
м.01.2018 г. – м.07.2020 г. с включени в него фактури за топлинна енергия, дялово
разпределение и изравнителни сметки за топлоснабден имот с аб. № 374122.
С молба от 03.06.2021 г. третото лице – помагач "Т.С." ЕООД е приложило
индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот и главен отчет,
касаещи процесния период. В същите като клиент е посочено лицето „Т.М.“ ЕООД.
С молба от 14.04.2021 г., депозирана преди датата на първото открито съдебно
заседание по делото, ответниците по делото са оспорили предявените искови претенции по
съображения, че не са ползвали имота през процесния период, тъй като същият е бил
отдаден под наем и е бил ползван от наемателя. В подкрепа на твърденията си представят
гореописаните нотариално заверени договор за наем от 06.12.2006 г. и допълнително
споразумение към него от 10.05.2011 г. Със същата молба ответниците заявяват, че не
оспорват, че имотът е топлоснабден и до същия е била доставена топлинна енергия в
сочените в исковата молба размери.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 14.06.2021 г.,
първоинстанционният съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния имот е била доставена
топлинна енергия в количествата и на стойността, посочени в исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът намира
следното:
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на ТЕ за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) "потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и приложима за исковия период,
"небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при ОУ,
сключен между топлопреносното предприятие и клиента на ТЕ за небитови нужди – по
аргумент от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.).
Между страните по делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за
задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява
магазин, с адрес: гр. София, бул. „******* *******. С оглед на това топлоснабдяването на
имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиента на
4
топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита
за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни действия – по
аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по силата на закона с
придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота). Когато
обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът предвижда това да
се осъществява въз основа на писмени договори при Общи условия. Регламентираната в чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна
енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до
извода, че тя е форма за действителност на сделката. В конкретния случай ответниците имат
качеството на небитови клиенти на ТЕ по смисъла на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ, поради което и за
да е действителен сключеният договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва
да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма. В
настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди.
При невъзможност на топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на
блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от
установяването на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от
общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за
имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е
потребявал ТЕ в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово
разпределение, че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия
/липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете
страни/, стойността и количеството на потребената ТЕ и на възнаграждението за дялово
разпределение на същата, както и че е поканил ответника да плати сумите. Ответникът
следва да докаже своите възражения, включително че е погасил процесните вземания.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили разходи за
доставената и ползвана от тях ТЕ, доколкото за исковия период страните не са сключили
писмен договор. Ищецът поддържа, че като собственици на имота ответниците са ползвали
топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплащат, поради което е
налице неоснователно обогатяване на ответниците и съответно обедняване на ищеца, като
имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са си спестили разходи за доставената
и ползвана от тях топлинна енергия за процесния имот.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ответниците Е.С. Р. и Р. СЛ. Р. са
съсобственици на процесния недвижим имот като наследници по закон на С. Р. Р., в каквато
насока са и представените по делото Договор за доброволна делба от 15.05.2000 г. и
удостоверение за наследници на С. Р. Р. на 12.06.2016 г., издадено на 18.03.2021 г. от
Столична община – район Искър. Видно от представеното пред СРС съдебно удостоверение,
издадено по гр. д. № 39530/2016 г. на СРС, 83 състав, ответникът С.С. Р. е направил отказ от
наследството на починалия си наследодател С. Р. Р., който е бил вписан в специалната книга
на съда под № 836/18.07.2016 г. Правната последица от вписания отказ от наследството на
С. Р. Р. се изразява в отпадане качеството на С.С. Р. на наследник на починалия му
родственик. Лицето, което се е отказало от наследството на наследодателя, се изключва от
числото на наследниците, то загубва това качество и се счита, че е трето лице спрямо
правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Предвид така изложеното
5
ответникът С.С. Р. няма качеството собственик на процесния недвижим имот и поради това
същият не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове относно
задължения, възникнали във връзка с наследството на С. Р. Р., в качеството на наследник на
последния.
Релевантно за делото с оглед правния характер на предявените искове е дали
ответниците са ползвали имота през процесния отчетен период, защото само ползвайки го,
последните биха могли да се обогатят със стойността на ТЕ, доставена и потребена в имота.
Видно от приетите по делото /без оспорване от страна на ищеца/ нотариално заверен
договор за наем от 06.12.2006 г., сключен между С. Р. Р. и Е.С. Р. – като наемодатели, и
„Т.М.“ ЕООД – като наемател, и нотариално заверено допълнително споразумение към него
от 10.05.2011 г., валидни през целия исков период, ползвател на имота е било трето за
делото лице – „Т.М.“ ЕООД. Същото лице е посочено като потребител за процесния период
и в индивидуалните изравнителните сметки, изготвени от ФДР "Т.С." ЕООД. Приложените
доказателства налагат извода, че правният субект, който се е ползвал от доставяната до
имота ТЕ, е наемателят, а не собствениците на имота. Това обуславя извод за липса на
обогатяване от страна на ответниците Е.С. Р. и Р. СЛ. Р., като в случая собствениците на
имота нито са придобили имуществени блага, нито са си спестили изразходването на такива.
Въззивният съд намира, че при изложените от ищеца доводи за липса на изискуемия
писмен договор и доставяне на топлинна енергия, при което на извъндоговорно основание
се претендира заплащане на нейната цена, материалноправно легитимирано да отговаря по
исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД е лицето, което действително е ползвало имота и
доставяната ТЕ, като в този случай обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
биха произтичали от общ юридически факт. За разлика от предпоставките за ангажиране на
договорната отговорност на потребителя на ТЕ, при претенцията по чл. 59 ЗЗД е
необходимо установяване, че ответникът действително е използвал имота и се е обогатил,
спестявайки си разходите за потребената ТЕ, като доказателствената тежест за това по реда
на чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца. В конкретния случай по делото не се установи
ответниците да са ползвали за свои стопански нужди процесния имот, за който има данни да
е бил ползван от друго лице. След като ответниците не са ползвали доставена от ищеца
топлинна енергия в имота, то те не са се обогатили с нейната стойност. При така
установеното се налага извод, че не е налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1
ЗЗД – липсва обогатяване на ответниците Е.С. Р. и Р. СЛ. Р. като собственици на процесния
недвижим имот, а ответникът С.С. Р. поначало няма качество собственик на имота, поради
което предявените срещу тях главни искове са неоснователни.
Исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на топлинна енергия са обусловени от изхода на делото по исковете за
стойността на потребената топлинна енергия, поради което и доколкото последните
въззивният съд приема за неоснователни, то неоснователни са и исковете за неоснователно
обогатяване в размер на стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
извършвано за процесния имот.
Предвид неоснователността на исковете с предмет главни парични вземания
неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на исковете с
правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД спрямо ответниците съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, в полза на адв. Р.А., САК, която е оказала на въззиваемите страни
безплатна правна помощ в настоящата инстанция, следва да се присъди сумата от 300 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
По обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и с оглед цената на всеки един от обективно
съединените искове настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
6
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20149453 от 30.06.2021 г., постановено по гр. д. №
12452/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адвокат Р.А., САК, личен №
**********, сумата от 300 (триста) лева, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца: "Т.С."
ЕООД, ЕИК *******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7