№ 88
гр. Пазарджик , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20215200500391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалва се Решение №1 постановено на 10.03.2021г. по гр.дело № 957 по описа на
Пещерския съд за 2020г., с което уволнението на Д. М. ЯН., ЕГН **********,от гр. Б., ул.
„Т.М.“№316, от длъжността "Д." в Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания-южно крило при Община Б.,
представлявано от Директор–З.Н., извършено със Заповед № 02-17/ 31.07.2020 г. на
основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ е признато за незаконно и е отменено; възстановена е Д. М.
ЯН. на заеманата преди уволнението длъжност "Д." в Комплекс за социални услуги за
деца и семейства, Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания- южно
крило при Община Б., представлявано Директор КСУДС – З.Н.. Присъдени са сторените
в производството съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК въззивникът Комплекс за
социални услуги за деца и семейства, Център за настаняване от семеен тип за деца
без увреждания,чрез пълномощника си-адв.Ив.Б. –ПАК твърди, че обжалваното решение е
необосновано и незаконосъобразно. Излага следните съображения:Изводите на съда ,че
промяната на щатното разписание и съкращаването на длъжността „Д.“ били произволни са
необосновани, тъй като безспорно било установено по делото ,че тази промяна е
съгласувана с кмета и е в интерес на защитеното жилище. Изводите на съда ,че подборът е
незаконосъобразен също са необосновани, тъй като подборът бил извършен изцяло с
1
установите законови критерии на чл.329 от ГПК. По отношение на мнението на
инспекцията на труда, въззивникът твърди,че е била сезирана, но липсвало обосновано
становище при проверката, а по отношение на констатираната липса на мнение от ТЕЛК ,то
ищцата не е представила документ за заболяване по Наредба №5. Искането е решението да
бъде отменено, а предявените искове да се отхвърлят от въззивната инстанция като
неоснователни.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата в първоинстанционното
производство,в който излага съображения,че първоинстанционното решение е
правилно,обосновано, законосъобразно. Претендира сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от въззивника доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства установи следното:
Не се спори между страните по делото,че помежду им е съществувало трудово
правоотношение ,по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Д.“ и което трудово
правоотношение е прекратено със Заповед № 02.-17 от 31.07.2020г. на вр. изп.дл. директор
на КСУДС Б.- З.Н.,считано от 01.08.2020г.
В мотивите на обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел,че Директора на
Център от семеен тип за деца без увреждания –южно крило, към КСУДС разполага с
работодателската власт да извърши съкращаване на служителите,след съгласуване с кмета
на общината.Но, от данните по делото се установява,че няма данни прекратяването на
трудовото правоотношение да е съгласувано с Кмета на Община Б..
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,че съкращаването на
щата,, Д. „ в ЦНСТАБУ- южно крило при КСУДС гр.Б. е одобрено с Решение № 51 взето на
заседание на Общински съвет гр. Б. проведено на 28.02.2020 г. с Протокол № 7 с обща
численост 11броя служители от които 1 бройка „ Д.“.
Новото длъжностно и поименно разписание на длъжностите считано от 01.08.2020г.
предвижда 1 щат Д. и 2 щата социален работник.Първоинстанционният съд е приел,че към
датата на изготвяне на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение –
31.07.2020г., та дори и към момента на провеждане на самия подбор – 29.07.2020г. реално е
било в сила длъжностното разписание от 01.01.2020г. съгласно което в ЦНСТДБУ –южно
крило е имало два щата за длъжността Д..Съдът е приел,че новото щатно разписание –
длъжностно и поименно е влязло в сила от деня следващ уволнението.
Първоинстанционният съд съобразявайки чл. 329 КТ и разясненията в Тълкувателно
решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 на ОСГК е съобразил ,че подборът се
извършва на основание два законни критерия- ниво на образование и квалификация,
2
ефективност на работа- начинът по който работникът или служителят изпълнява работата в
срочно, качествено или количествено отношение. Преценката на работодателя по чл. 329,
ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-
добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа.
В тази връзка ,и съобразно доказателствата по делото съдът е установил, че в подбора са
били включени всички участници, като останалата на работа служителка Корева не
отговаряла на необходимите критерии за образование- а именно: тя имала основно
образование, а за длъжността се изисквало средно образование, каквото имала ищцата Д.Я. и
която е уволнена. В случая критерия здравословно състояние, има значение дотолкова
доколкото при евентуално уволнение на служител със заболявания включени в Наредба
5/1987г. следва преди уволнението да се изиска съгласието на Инспекция по труда и ТЕЛК, а
не априори да се приема, че такъв работник въобще не подлежи на съкращаване.
В конкретният казус, работодателят е извършил подбор по следните критерии-
квалификация,общ трудов стаж; трудов стаж в КСУДС гр.Б. и здравословно
състояние. Правилно първоинстнационният съд е съобразил,че работодателят не е следвало
да взема предвид здравословното състояние, тъй като то не е сред критериите, по които се
прави подбор. По установените показатели, ищцата е имала по- високо ниво на
образование от Д.ката, който е останала на работа. Оттук задължението на
работодателя да извърши подбор поради съкращение на един от два щата за длъжността
"Д." е изпълнено в нарушение на закона, откъдето следвало, че уволнението е
незаконно според първоинстанционния съд.
На следващо място, съдът е приел,че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от
КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, при изчерпателно посочени основания,
включително и дисциплинарно уволнение, работодателят е задължен преди уволнението да
вземе мнението и на трудово- експертната лекарска комисия. Предварителната закрила е
задължение на работодателя да иска съгласие за уволнение на работник или служител,
при някои основания за прекратяване на трудовия договор, съответно от Инспекцията по
труда, ТЕЛК и/или синдикалния орган. В хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ юридическият
факт, който поражда предварителна закрила е наличието на болест, включена в Наредба на
министерство на здравеопазването. В чл. 2 от Наредба №5/1987 г. е предвидено, че
работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1 , са длъжни при поискване
да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско
удостоверение и др.) от лечебно- профилактичните заведения, където се лекуват или се
водят на диспансерен учет. Тоест работодателят преди уволнението е длъжен да
поиска от работника сведения дали не страда от някоя от визираните болести, даващи
3
основание за предварителна закрила. Видно от събраните по делото доказателства
работодателят не е поискал такива сведения от ищцата. В същото време от приетите по
делото писмени доказателства се установило, че ищцата страдала от захарен диабет,
включен в болестите, даващи основания за предварителна закрила на работника. Предвид
което първоинстанционния съд е приел,че само на това основание заповедта за уволнение се
явявала незаконосъобразна.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е приел,че исковете с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ са доказани.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй
като първоинстанционния съд е разгледал допустими искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 ит.2 от КТ - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с
право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания акт,въззивният съд съобрази следното:
Пещерският районен съд е постановил правилно решение,което следва да бъде
потвърдено,като са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното
решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Това е така,
доколкото пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, които да бъдат
обсъждани и които да обосноват промяна по отношение на възприетата от Пещерския
районен съд фактическа обстановка ,която е правилно установена,а въз основа на правилно
установената фактическа обстановка пък са направени и правилните правни изводи за
основателност на предявените искове.
По въведените с въззивната жалба оплаквания, Пазарджишкият окръжен съд прие следното:
От ангажираните по делото доказателства, следва да се приеме за установено, че страната,
носеща доказателствената тежест за установяване законосъобразността на извършения
подбор – работодателят – въззивник, при условията на пълно и главно доказване не
установи, че същият е правилно извършен, а оттам /с оглед предметните предели на
настоящето въззивно производство/ - и законосъобразността на уволнението. В този смисъл
предявеният иск по чл.344,ал.І ,т.1 от КТ се явява основателен.
В своите решения ВКС приема,че работодателят може да избере свободно каква тежест да
има квалификацията и каква - качеството на работа при формирането на общата оценка;
законодателят е посочил общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да
има значение за тяхната тежест; преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за
всяка специфична дейност, е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде
4
контролирана от съда; съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката
по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Поради
това е неоснователен доводът на въззивника,че съдът неправилно е приел,че подборът е
незаконосъобразен.Видно от длъжностното разписание ,в сила от 01.08.2020г.,за длъжността
„Д.ка“ се изисква средно образование. Въззиваемата страна отговоря на това условие, но
оставената на работа служителка- не, същата има основно образование. Освен това, в
критериите за извършен подбор е включен и показателят : здравословно състояние. Както
правилно първоинстанционният съд е приел,този критерий не следва да обсъжда от
комисията към този момент на подбора, тъй като той не е от кръг на критерии ,по които се
прави подбор. Едва след извършване на преценката, кой от служителя не отговаря на
зададените критерии ,следва по отношение да се прецени отсъстват ли пречките и по чл.333
от КТ след искане на съответните мнения от Инспекция по труда, ТЕЛК, синдикална
организация.
При извършване на подбора ,всъщност работодателят е задал само два критерия :
образование и стаж. Въззиваемата страна отговоря и на двете условия. Оставеният на работа
служител не отговаря на единият от критерии. В този смисъл доводите на въззивника, че
изводите на съда ,че подборът е незаконосъобразен на посоченото основание, са изцяло
несъстоятелни.
На следващо място: Също несъстоятелни са доводите на въззивника, че след като комисията
за подбора не е уведомена за наличие на заболяване под закрила от КТ, съответния
подзаконов нормативен акт, а в същност се установи такова, то това обстоятелство не
обосновава незаконосъобразност на подбора. Както правилно първоинстанционният съд е
приел,работодателят е длъжен да поиска от работника сведения дали не страда от някоя от
болестите, даващи основание за предварителна закрила. Несъмнено по делото се
установи,че работодателят не е поискал такива сведения от ищцата. В същото време от
приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата страда от захарен
диабет, заболяване даващо основание за предварителна закрила при прекратяване на
трудовото правоотношение,по инициатива на работодателя.
Други възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт във въззивната жалба не се
релевират, поради което по изложените съображения,настоящият въззивен състав приема,че
решението е правилно.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да се присъдят сторените от
въззивамата страна съдебно-деловодни разноски , съобразно списък по чл.80 от ГПК- в
размер на 900,00 лева.
По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1 постановено на 10.03.2021г. по гр.дело № 957 по описа на
Пещерския съд за 2020г.
ОСЪЖДА Комплекс за социални услуги за деца и семейства, Център за настаняване
от семеен тип за деца без увреждания- южно крило при Община Б., представлявано
Директор КСУДС – З.Н. да заплати на Д. М. ЯН., ЕГН **********,от гр. Б., ул.
„Т.М.“№316, сумата в размер на 900,00 /деветстотин / лева-представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6