РЕШЕНИЕ
гр.
София, 14.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни
състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 2262 по описа за 2020 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.А.Б.,
срещу решение № 4985/08.01.2020 г., постановено по гр. д. № 37609/2019 г. на CPC,
III ГО, 83 състав, с което съдът е издал заповед
за защита срещу него в полза на С.С.Б.-И. и Ц.Г.И. и му е наложил мерки по
ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на
решението- счита, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Изложил е съображенията сИ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът
да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира
присъждане на разноскИ.
Въззиваемите страни С.С.Б.-И. и Ц.Г.И. молят
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗАдв.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.
За съдебно заседание въззиваемите страни, редовно
уведомени, не се явяват и не изпращат представител. С писмена молба молят
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на
разноски на основание чл. 38, ал. 3 от ЗАдв.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1
от ЗЗДН от ответникът в първоинстанционното производство, който има правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на
чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от
01.07.2019 г. С.С.Б.-И.
и Ц.Г.И. са поискали
да се издаде заповед за защита в тяхна полза,
срещу С.А.Б.,
който е баща на молителка и тъст на молителя, за актове на домашно насилие
спрямо тях, извършени от ответника на 30.06.2019 г., през месец март 2016 г.,
през месец август 2016 г. и през месец март 2017 г., описвайки в какво се е
изразявало насилието по отношение на всеки от тях.
С
решение № 4985/08.01.2020 г., постановено по гр. д. № 37609/2019
г., CPC, III ГО, 83 състав е издал заповед за защита в полза на С.С.Б.-И. и Ц.Г.И., срещу
С.А.Б., като му е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, осъдил го е да заплати глоба в размер на 400
лв., държавна такса в размер на 50 лв. и на адв. А.Н.-З. разноски в размер на 800
лв.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда
на въззивното производство, прие за установено следното:
Във въззивната жалба са наведени
доводи, че съдът неправилно е кредитирал
показанията на свидетелката И.И.-Т.., а не е обсъдил задълбочено показанията на
св. Х.М., че по делото не е изготвен доклад, съдържащ всички елементи,
разпоредени с чл. 146 от ГПК, че неоснователно СРС е отказал да допусне
доказателствените искания на ответника, които настоящия съдебен състав счита за
неоснователнИ. В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите И.И.-Т..
и Х.М.. Показанията на св. И.-Т.. са дадени под страх от наказателна
отговорност, свидетелят установява обстоятелства, за които има преки и
непосредствени наблюдения, като не се установява и да е заинтересован от изхода
на делото. Относно извършеното спрямо молителя физическо домашно насилие и
посочването от свидетелката на мястото на нанасяне на удар по ръката на Ц.Г.И.-
разминаванията от показанията и съдебномедицинското удостоверение, представено
по делото, е възможно да се дължат и на позицията, от която свидетелката е
наблюдавала инцидента. С тях се установява
извършването на твърдяните актове на домашно насилие от ответника. Свидетелят М.твърди, че не знае кой
е молителя, не може да си го спомни, че много бегло познава молителите, я ги е
виждал, я не, че се е явил някакъв мъж, който е влязъл в конфликт, че
присъстващия на заседанието мъж не може да каже дали е бил тогава на инцидента.
Показанията на този свидетел настоящата инстанция счита за недостоверни и
недостатъчни да установят липсата на извършено насилие на 30.06.2019 г.
В подкрепа доказване извършването на твърдяното домашно насилие, настоящия
съдебен състав счита, че са и представените по делото декларации по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, изхождащи от пострадалите лица С.С.Б.-И. и Ц.Г.И.. На декларациите следва
да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т.
3 от ЗЗДН- декларациите индивидуализират актовете на насилие по начина, по
който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на актовете, дата, час- точен или приблизителен, място и начин
на извършване на съответния акт и т. н. В случая молителите в декларациите са
посочили всяко едно от тези обстоятелства. Декларациите на молителите по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, са в подкрепа установяване наличието на психическо и емоционално
насилие, извършено от ответника спрямо молителите на 30.06.2019 г., както и
физическо насилие спрямо молителя, извършено на същата дата. В подкрепа
основателността на молбата за защита е и представеното съдебномедицинско
удостоверение № 254.06/2019 г.,
установяващо причинените увреждания на молителя.
Относно наведения в жалбата довод за недопускане на поискани от ответника
доказателства- неотносимо към спора по делото е обстоятелството коя от страните
се е обаждала на телефон 112, молбата на Ц.Г.И. за съдействие до Началника на 02
РУ-СДВР не е доказателство по смисъла на ГПК, поради което тези искания са
неотносими към правилността на обжалваното решение.
И във
въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи
основателността на жалбата.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да се остави в
сила.
Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна
такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.
При този изход на делото, искането на въззивника за присъждане на разноски
е неоснователно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, разноски за
възнаграждение на адвоката на въззиваемите страни следва да бъде присъдено и съдът, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв му присъжда
адвокатско възнаграждение в размер на 800
лв. (по 400 лв. за всеки от представляваните).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 4985/08.01.2020 г., постановено по гр. д. № 37609/2019
г. на CPC, III ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА С.А.Б., с ЕГН********** да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на С.А.Б., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСЪЖДА С.А.Б., с ЕГН********** на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати на адв. А. Илчева Н.-Зиколова сума в размер на
800 лв.- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.