Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.08.2018 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 934/17 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.3 и 4 във вр.
с чл.4 от ЗОДОВ.
Исковата молба е предявена
от Е.Х.М.. В същата се твърди, че на 12.05.2008 г. била привлечена като
обвиняем по ДП 15/2008 г. по описа на ГПУ І СТЕПЕН – Варна за престъпление по
чл. 212 ал.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК като участница в
организирана престъпна група с ръководител С.Н.Я.и в условията на продължавано
престъпление за периода февруари – май
2008 г. в гр. Варна, като съизвършител с използване на документ с
невярно съдържание получила без правно основание чужда движимо имущество в
размер на 250 000 лв. с намерение да ги присвои като документната измама е
в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Твърди се в
исковата молба, че ищцата изпаднала в шок. Изложени са твърдения, че на
09.02.2010 г. бил внесен обвинителен акт срещу нея за престъпление по чл. 321
ал.3 пр.3 вр. ал.1 и за две престъпления по чл. 210 ал.1 т.2, т.5 вр. чл. 209
вр. чл. 26 НК. В първото по делото съдебно заседание същото било прекратено и
върнато на П.като на 07.07.2011 г. бил внесен повторно обвинителен акт, в който
били нанесени промени в частта, относно престъпленията по чл. 210 от НК, които
придобили очертанията по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1
от НК. След проведени многобройни заседания ОС – Варна постановил оправдателна
присъда на 10.07.2013 г. по нохд 1110/2011 г. Твърди се, че присъдата била
отменена по протест на ОП – Варна от АС – Варна поради пропуснат оправдателен
диспозитив за един от подсъдимите и делото върнато на ОС – Варна за решаване от
друг състав на съда. С разпореждане от 06.01.2014 г. новият съдия докладчик
прекратил производството и отново върнал делото на П.за отстраняване на
процесуални нарушения. Твърди се в исковата молба, че междувременно по молба на
обвиняемия С.Н.Я.в Специализирания наказателен съд било образувано производство
по реда на чл. 369 ал.1 от НПК. Твърди се, че с постановление от 26.03.2014 г.
на прокурор от СпП е прекратено частично досъдебното производство спрямо всички
обвиняеми като е прието, че не е налице състав на престъпление по чл. 321 от НК
и делото било изпратено на ОП – Варна. По повод подаден сигнал от ОП – Варна на
основание чл. 46а ал.3 от НПК, по който с постановления на АСпП и ВКП били
приети аргументите за наличие на организирана престъпна група. В исковата молба
се твърди, че съгласно указанията на АСпП и ВКП бил направен опит да се внесе
обвинителен акт в СпНС като с разпореждане от 07.07.2014 г. съдията-докладчик
от СпНС върнал делото за отстраняване на процесуални нарушения. Твърди се, че с
постановление от 20.10.2014 г. било прекратено частично производството по
отношение на обвиняемите за престъпленията по чл. 321 ал.3 пр.3 вр. ал.2 от НК
и делото било върнато на РП – Варна. Отново по подаден сигнал от РП – Варна,
АСпП и впоследствие ВКП с постановление от 23.11.2016 г. било отменено
постановлението на СпП за частично прекратяване на наказателното производство и
изпращане на същото на РП-Варна. Твърди се, че в продължителен срок от повече
от 10 години П.не доказала, че ищцата е извършила престъпление по чл. 321 ал.3
пр.3 вр. с ал.2 от НК за периода февруари 2008 – март 2008 г. в качеството й на
кредитен инспектор в „Б.ДСК“ ЕАД и престъпление по чл. 212 ал.4 вр. ал.1 вр. с
чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 от НК в условията на продължавано престъпление в
съучастие с останалите обвиняеми чрез използване на документи с невярно
съдържание и така е нанесена имотна вреда на банката в размер на 297 239,
39 лв. Твърди се, че с постановление от 27.01.2017 г. по пр.пр. 100/2014 г. по
описа на СпП било прекратено наказателното производство спрямо ищцата по ДП
219/2009 г. по описа на ОДМВР – Варна поради изтичане на абсолютната давност и
поради това, че описаните деяния не са престъпления.
В исковата молба са
изложени твърдения, че продължилото близо 10 години наказателно производство
довело до социалното и комплексното здравно и психическо деградиране на ищцата,
както и до невъзможността й да се издържа. Твърди се, че на 26.05.2008 г.
работодателят й „Б.ДСК“ ЕАД прекратил трудовото й правоотношение. Твърди се, че
впоследствие се явила на конкурс в „ОББ“ АД, където й било обещано повишение на
позиция „мениджър на клон“. Твърди се, че започнала работа, но след извършено
проучване било установен фактът, че срещу ищцата се води наказателно
производство, поради което трудовият й договор с „ОББ“ АД бил прекратен на
08.07.2008 г. Твърди се, че впоследствие постъпила на работа като мениджър в
частна фирма, но поради същата причина – водено наказателно производство,
договорът й бил прекратен след по-малко от месец. Изложени са твърдения, че
през целия период на воденото наказателно производство опитвала да започне
работа, но впоследствие била уволнявана по причина наказателното производство
срещу нея. Твърди се, че на 03.05.2012 г. се родила дъщеря й, но бащата на
детето й решил, че не може да има брак и семейство с „престъпник“. Изложени са
твърдения, че останала безработна, без семейство, подслон и средства за
издръжка. Обстоятелството, че дълги години била с наложена мярка за
неотклонение „гаранция“ я депресирало и съсипало, загубила вяра и желание за
живот. Твърди се, че получила страхова психоза и депресия. Твърди, че колегите
и приятелите й я избягвали. Изложени са твърдения, че ходела постоянно на
психолози и психиатри, често се будела през нощта и треперела, мислела за
самоубийство. Тази й психическа тревожност се проявила и във физиологическото й
състояние и при болничен преглед се установило, че страда от „системен лупус
еритематозус и синдром на Рейно. Съмнение за автоимунно заболяване и постоянен
тремор на ръцете и крайниците“.
При тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от искае и иска от съда да осъди ответника П.на РБ да й заплати сумата
от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, с оглед воденото
срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху сумата.
Ответникът – П.на Р България,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът
след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако
образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. С оглед така очертания фактически състав по делото,
следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение
на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи, е
прекратено по причините, посочени по-горе в мотивите на съдебното решение като
от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица
да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата е заявила твърдения в исковата си молба, като
вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане
на обвинения в извършване на престъпления. Видно от
доказателствата по делото с постановление за привличане на обвиняем от
12.05.2008 г. на дознател при ГПУ І степен – гр. Варна ищцата е привлечена като
обвиняема за това престъпление по чл. 321 ал.2 от НК и за престъпление по чл.
21 ал.5 вр. с ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Фактическите твърдения, заявени в исковата молба досежно
внасяне на обвинителен акт в съда, постановена оправдателна присъда, която
впоследствие е отменена по реда на инстанционния съдебен контрол и делото
върнато за ново разглеждане респ. неколкократното връщане на делото на П.се
подкрепят от ангажираните от страните писмени доказателства.
Воденото наказателно производство срещу ищцата е
прекратено, видно от представеното постановление за прекратяване от 25.01.2017
г. на СпП на основание чл. 199 ал.1, чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1, чл.
243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т. 3 и чл. 243 ал.1 т.2, чл. 411а, чл. 411 е от НПК и е отменена взетата срещу нея мярка за неотклонение „гаранция в пари в
размер на 1 000 лв.“.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства настоящият съдебен
състав намира за установено по безспорен начин, че в следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство същата е претърпяла неимуществени
вреди, които по естеството си засягат здравословния статус, психическото
равновесие, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот,
социална изолация, неблагоприятни последици, които са пряко свързани с нейния душевен
и физически стабилитет доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство
на човек. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез
разпит на допуснатите по делото свидетели А.Д.и С.Г., чиито показания
настоящият съдебен състав кредитира като обективни преки наблюдения, а тези на свидетЕ.та
Д.при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. И двете разпитани свидетелки
дават идентични показания, че ищцата е
търпяла неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име в обществото.
Ищцата е заявила
твърдения, че с оглед воденото срещу нея наказателно производство е отключила
автоимунно заболяване, представляващо „системен лупус еритематозус“. С оглед
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещите лица д-р Б.С. /невролог/ и д-р Е.С./психиатър/ настоящият съдебен състав
не може да обоснове извод за наличие на причинно-следствена връзка между
наличието на заболяването и воденото наказателно производство. За да достигне
до този извод, настоящият съдебен състав съобрази, че вещите лица в
заключението си са посочили, че се касае за хронично възпалително многосистемно
автоимунно заболяване, за развитието на което важна роля играе генетичното
предразположение. В заключението си вещите лица са обосновали извод, че при
ищцата единствения неблагоприятен фактор, който би могъл да отключи автоимунния
механизъм е наличието на чужди тела и тъкани, които в конкретния случай се
изразяват в имплантиран силикон в гърдите и устните на ищцата през 2006 г. С
оглед изводите на комплексната СМЕ, че констатираният „синдром на Рейно“ не
съставлява самостоятелно заболяване, а е проява на „лупус еритематозус“ причинно-следствена връзка и по отношение на
този проявен синдром с воденото наказателно производство не може да се
обоснове. Вещите лица са посочили и наличието на „протрахирана депресивна
реакция на дезадаптация“ при ищцата, за която по делото не са ангажирани
медицински документи досежно период на възникване респ. данни, относно
източникът провокирал нейната поява. Следва да бъде съобразено обаче, че в
експертизата е обоснован извод, че фабулата на преживяванията на ищцата
отговарят да са получени вследствие от воденото наказателно производство срещу
нея, поради което настоящият съдебен състав кредитира изводите на вещите лица и
приема, че влошеното психическо състояние при ищцата намира за свой
първоизточник инициираното наказателно производство.
Ищцата е заявила, че с
оглед воденото срещу нея наказателно производство е останала без работа като
неколкократно е била уволнявана поради наличието на това производство. Видно от
отбелязванията в представената по делото трудова книжка на ищцата са налични
данни за две прекратени трудови правоотношения на основание чл. 325 ал.1 от КТ
и чл. 71 ал.1 от КТ. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ по
арг. на чл. 347 от КТ и отбелязаните в нея основания за прекратяване на трудов
договор / взаимно съгласие и прекратяване на договора в срока за изпитване/ не са идентични със
соченото основание в обстоятелствената част на исковата молба – уволнение.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата,
продължителният период от време – 9 години водено наказателно производство /в
досъдебна и съдебна фаза/, през което време тя е търпяла негативни
преживявания, предприетата срещу нея мярка на неотклонение – „гаранция“, тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпления, за който законът предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години т.е. притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото й съдебно минало, все обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На
следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на
неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата е
получила и сериозна психотравма, констатирана от заключението на СМЕ, което
обстоятелство следва да се цени и с оглед изводите на вещите лица, че
заболяването отзвучава след проведено медикаментозно лечение и психотерапия, не
води до трайна неработоспособност и има временен и обратим характер.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и установените по делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би
било да се присъди сумата от 20 000 лв., която би репарирала претърпените от
ищцата неимуществени вреди от воденото срещу нея наказателно производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 20 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. следва да се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса,
поради което на ищцата се следва и сумата от 10 лв. – внесена ДТ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. ******на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във
вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Е.Х.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.О. сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу нея наказателно производство по пр.пр. 100/2014г. /ДП
219/2009 г. на ОДМВР Варна/ по описа на СпП, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан, както
и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 10 /десет/ лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: