РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Габрово, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500236 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260100 от 12.03.2021 г. постановено по гр.д. № 1184/2019 г. по описа на
Габровски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от АТ. В. ВЛ. срещу Ц. Д. З. за
ревандикация на 13 кв.м., реална част от собственият на ищеца недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г., одобрени със Заповед РД-18-64/2.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно
изменен на КК и КР, засягащо поземления имот е от 18.12.2014 г., с площ от 367 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***,
***, ***, завзети от Ц.Д. З., чрез преместване на оградата на имота й с идентификатор *** с
1,5 метра, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 109 от ЗС. Осъдил е на
разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 261097 от
05.04.2021 г., в срок от АТ. В. ВЛ.. Счита постановеното решение за недопустимо, а при
условията на евентуалност поддържа тезата за неговата неправилност. Твърди, че решението
е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по ненадлежно предявяване иск.
Индивидуализирането на имота, за който е предявен иск за собственост е задължително
1
условия за разглеждане на исковата молба. Регулираните недвижими имоти задължително се
индивидуализират и чрез номера им по подробния устойствен план – план за регулация.
Съдът е допуснал до разглеждане искова молба, която не съдържа надлежна
индивидуализация на спорния имот, като с това е допуснал нарушение на чл. 127, ал.1, т. 4
от ГПК. Исковата молба е била с неясен петитум, но е била допусната до разглеждане.
Твърди, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на
процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Изготвеният по делото
доклад не отговаря на изискванията на закона, като съдът не е съдействал на страните за
изясняване на спора от фактическа и правна страна. Счита, че съдът не дал вярната правна
квалификация на спора и разпределението на доказателствената тежест е извършено общо,
без да се конкретизират твърденията и фактите по делото, които всяка от страните трябва да
докаже. Твърди, че съдът не е проявил необходимата активност да очертае предметната
рамка на спора, с който е сезиран, поради което преценката на доказателствата е непълна и
неточна. Твърди, че липсва произнасяне от съда по направени доказателствени искания.
Счита, че решението е постановено въз основа на експертно заключение, което е невярно,
непълно и необективно. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че спорът за
реални части от имоти, обхваща евентуално проблема за наличие на грешка или непълнота
на кадастралната карта, което има значение както за евентуално последващо изменение на
кадастралната карта, така и съответно за изменение на регулационния план. Счита, че
неправилен и необоснован е изводът на районния съд, че обемът на правата на ответницата
се определят от представения от нея нотариален акт от 2013 г. за придобиване на имота по
покупка и давностно владение, доколкото в хода на процеса не е установено придобиване по
давност на реални части от съседен имот, които същата е присъединила към собствения
такъв. Оспорва се и разпределението на разноските. Моли да се отмени обжалваното
решение.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на
ответницата адв. Б.. Молят да се остави в сила обжалваното решение и да се отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Счита за несъсотятелни
наведените аргументи за съществени процесуални нарушения. По доклада на съда не е
имало възражения и в него са били дадени ясни указания за тежестта на доказване. Счита
решението за обосновано, пълно и компетентно. В исковата молба не са били наведени
доводи за наличие на кадастрална грешка. Моли да се потвърди решението на районния съд.
Претендира разноски.
В съдебно заседание възивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваеми
подадения отговор на въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в
законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Пред Районен съд – Габрово е предявен иск с правно основане чл. 108 от ЗС – за
ревандикация на реална част с площ 13 кв.м. от недвижим имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Г., целият с площ от 367 кв.м., находящ
се в гр. Г., ул. „Р.“, която площ се намира по границата с имота на ответницата.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Г. с площ от 367 кв.м., а ответницата е собственик на имот
№ ***, находящ се от западната страна на имота му. При закупуването на имота, границата
между двата имота е обхващала част от каменен зид и е продължавал към плодно дръвче
слива, в горната част на двата имота. През 2016 г., ответницата без знанието на ищеца е
изместила границата в горния край на двата имота към имот № ***, който също е
собственост на ответника, с около 90 см. В средата на м. април 2019 г., ответницата е
преместила с 1,50 м границата по продължението навътре в имота му. По този начин е
завзела 13 кв.м. от имота на ищеца з западната страна, граничеща с нейния имот. Така в
нейния имот са попаднали орехи, дюля, които са били в имота на ищеца. Неколкотратно е
разговарял с ответницата да върне границата между имотите така както са по план, но тя е
отказвала да стори това, като е продължила с неоснователните си дейности. Моли да се
постанови решение, с което да се възстанови границата между двата имота, като му се
предаде владението на 13 кв.м., които са реална част от собствения му недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Г., с площ от 367 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
незастроен за жилищни нужди, с номер по предходен план 4538б, кв. 26, парцел 34 по плана
на гр. Г., при граници: ***, ***, ***, ***, ***.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва направените твърдения. Счита
исковата молба за неоснователна, а предявените искове недоказани. Твърди, че е закупила
имота през 1995 г., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135,
т. V, д. № 1527/1995 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
покупка и давностно владение № 549, т. ІІІ, рег. № 5413, д. № 464/10.10.2013 г.. През 2019 г.
се е обърнала към оторизирана и лицензирана фирма за трасиране на западната й граница на
имота и линия за ограда, тъй като ищецът през м. Март 2019 г. е започнал да излива
бетонова ограда, която е засягала вече част от западната й граница по нотариален акт от
2013 г. при трасирането и определянето на линията В. е присъствал на поставянето на
колчетата на западната граница. За това има издаден протокол от 04.04.2019 г., който е
приложен към отговора. Моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
При постановяването не решението си, съдът е приел, че правния спор касае
собствеността на 13 кв.м. по ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Г. Процесите 13 кв.м.
са на границата с имота на ответницата., който е с идентификатор ***. Страните се
легитимират като собственици на имотите си с нотариални актове.
Съдът е приел, че следва да отхвърли предявения иск, тъй като няма навлизане от
страна ответницата в имота на ищеца, както и че ищеца не навлязъл в имота на ответницата.
3
Позовал се е на приетото по делото заключение от съдебно-техническата експертиза, според
която от деня на приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Габрово за този район със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на изпълнителния директор на
АГКК – София и до настоящия момент спорната граница не е променяна. Тъй като няма
навлизане от страна на ответницата в имота на ищеца, съдът е приел, че и
ревандикационния иск е неоснователен, поради което е отхвърлил предявения иск. С оглед
изхода на спора е осъдил ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски
в размер на 420,00 лв.
Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като отхвърлил
предявените искове.
Във въззивното производство съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа
експертиза от друго вещо лице. От заключението на вещото лице се установява, че при
изработване на втория регулационен план за квартала, одобрен със заповед № 572/26.08.1987
г., представени са копия от графичната част /приложение № 2/ и копие от заповедта
/приложение № 3/.имотът на отчетничката е показан на графиката, като парцел VІІ-4538 от
кв. 26. Той не отговаря по форма и размер на първоначалния парцел, посочен в първия план
на града, одобрен със заповед № 2116/05.04.1958 г. Допусната е явна фактическа грешка при
изчертаването парцела на отчетничката, която в последствие поправена с изменението на
ЗПР за кв. 28, и 2б за кв. Радичевец със заповед № 1198/09.11.1998 г. Вещото лице е
представило графични материали в приложения от № 1 до № 6 към делото.
В съдебно заседание, вещото лице допълва, че първо е приложен планът от 1958 г.,
който е бил първичен. Планът от 1987 г. е коригиран, който е променен през 1998 г. от
Общината и е бил приложен. В представената към заключението комбинирана скица, която е
изготвена на основа цифров модел на кадастралната карта за трите имота, които са отразени
на скицата с червен цвят. Върху цифрови модел на имотите, вещото лице е добавил
моделите на регулационните планове, действали през различното време, които в легендата
са показани в различни цветове. Според вещото лице, кадастралната граница на имота
трябва да кореспондира с границата от кадастралния план през 1958 г., в който парцел 11 в
кв. 406 е бил основата. Именно този парцел е бил закупен от ответница първоначално. Имот
5275 е бил голям имот, част от него е излизал извън регулацията. След разделянето на този
имот на парцели, те са станали обект на сделки. Парцел 11 е на ответницата, който е
послужил за продажбата на имотите. През 1987 г. е влязъл другия план и размерите на
парцела са се увеличили. Няма обяснение, как северната граница от 16,86 метра /1958 г./ е
станала 17,78 метра /1987 г./. По същия начин източната граница е била изменена. С
изменението на плана със Заповед № 1198 от 1998 г., Общината прави корекции и
възстановява първоначалните граници на обекта от 1958 г. Връща се това, което е било през
1958 г. Със заповед № 572/1987 г., парцел 11 е добил други размери, с метър по-големи. От
1987 г. до 1998 г. е действал този регулационен план, с по-големите размери на имота.
Оградата, която е посочена съвпада с тази по кадастралната карта. На комбинираната
скица, вещото лице, с червено е сложил точките, които е измери на място, по заповедта от
4
1998 г. Северната граница е била трасирана в присъствието на съдия изпълнител. Тя е била е
сложена точно, където е била по първоначален регулационен план, както е било през 1958 г.
Източната граница, към имот 372 е оправена, но тази към имот 373 не е. Към имот 373
действа частично изменение, затова имота в кадастралната карта не е точно правоъгълен, а с
конусовидна форма. Границата трябва да е по червената линия на комбинираната скица
между точки 7 и 3. Точка 2 е по имотната граница от 1987 г. и това формира спорните 5,57
кв.м. Със зелен цвят на комбинираната скица е показана отлятата бетонова стена между
точки 1 и 7.
Според вещото лице, имотната граница следва да мине по червената линия, която е по
плана от 1958 г. и 1998 г. Източната граница от т. 7 надолу съвпада с отменения план от
1987 г. и като са я изместили на север и на изток е бил породен спора. Причината е сгрешен
регулационен план от 1987 г. Поправката му през 1987 г. е върнала първоначалното
състояние от 1958 г. При изготвянето на заключението, вещото лице е ходило на място,
измерило е оградата и е получило от Общината сканирани копия на плановете през
годините. Вещото лице заявява, че представените доказателства от ответницата не променят
заключението му. Геодезическото заснимане на кадастралната граница на двата имота,
направено от вещото лице и това представено от адв. Б. съвпадат.
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи:
Предмет на правния спор в настоящото производство е правото на собственост върху
13 кв.м., които ищецът твърди, че са реална част от собствения му недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Г. с площ от 367 кв.м., с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план 4538б, кв.
26, парцел 34 по плана на гр. Г., при граници: ***, ***, ***, ***, ***, за който ищецът
твърди, че ответницата е завзела част от него и неоснователно го владее.
За ищеца съществува правен интерес от предявяването на иска по чл. 108 от ЗС. Пред
въззивната инстанция беше установено, че е налице грешка в кадастралната карта, поради
което при разглеждането на иска по чл. 108 от ЗС ще бъде решен и въпросът къде точно
минава границата между двата съседни имота.
Съгласно дадените разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2014 г.
по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът за ревандикация е допустим и може да бъде
уважен дори и спорната част да е заснета неправилно и не е необходимо да се провежда
предварително административна процедура за поправяне на грешки в кадастралната карта
или пък да се води иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Допустимо е в производството по иск за
собственост, какъвто е настоящия да се изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта, поради което съдът приема превяваният иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за допустим.
По делото няма спор, че ищецът и ответница са собственици на процесните имоти, за
5
което се легитимират с актове засобственост. Спорният момент е свързан с правото на
собственост върху заявените в исковата молба 13 кв.м, които според ищеца са преминали в
имота на ответницата, тъй като тя е преместила границата. По отношение на площта на
спорния участък, съдът кредитира заключението на вещото лице Т.Ц., прието във въззивното
производство, според което спорната площ е в размер на 5,57 кв.м. и се намира между точки
1, 2 и 3 от комбинираната скица, очертани с червен цвят на Приложение № 5.
Вярната граница между двата имота- имот № 155 /имота на В./ и имот № 373 /имот на
З./ се намира между точки 3 и 7, така както е по червената линия на комбинираната скица,
Приложение № 5 /л.52 от в.гр.д. № 236/2021 по описа на ГОС/. По посочената червена
линия, кадастралната граница на имота кореспондира с границата от кадастралния план от
1958 г., в който парцел 11 в кв. 406 е бил в основата. С кадастралния план от 1987 г. са били
увеличени размерите на имота на ответницата, което е довело до изместване на източната
граница на имота. Със заповед № 1198/1998 г. Общината прави корекции на плана и
възстановява първоначалните граници на обекта от 1958 г. Източната границата на имота
следва да минава по червената линия, която отбелязва плана от 1958 г. и 1998 г.
Приложеният регулационен план от 1987 г. е бил сгрешен, което е наложило и неговата
поправка през 1998 г.
Така предявеният иск се явява основателен до размер на 5,57 км., вместо
претендиралите 13 кв.м. и за тази част следва да бъде уважен.
Процесуалният представител на ищцата е направила възражение за придобивна
давност в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция. Съгласно дадените
разяснения в т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника
срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.
Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната
поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й
на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата
инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по
гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС не са актуални при действието на ГПК /в сила от
01.03.2008 г./. в тази връзка направеното възражение е преклудирано.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските:
Въззивникът претендира разноски за двете инстанции, както следва:
Разноски пред първата инстанция: внесена държавна такса в размер на 50,00 лв.,
депозит вещо лице в размер на 679,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,000
лв. Пред първата инстанция има представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
6
исканите разноски следва да се уважат относно претендираната държавна такса и депозит за
вещо лице, които са в общ размер на 729,00 лв. За договореното адвокатско възнаграждение
е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение
в размер на 600,00 лв., като не е отбелязано дали е платено в брой или по банкова сметка.
По делото не са представени други доказателства за заплащането на това адвокатско
възнаграждение. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане. В представения договор не е отбелязано как
е било заплатено и в какъв размер договореното възнаграждение, поради което не следва да
се присъжда сумата за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
За настоящата инстанция на А.В. се дължат разноски в размер на 725,00 лв., от които
25,00 лв. – държавна такса, 4000,00 лв. за вещо лице и 300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение, които са платени в брой.
Направените разноски от В. са в общ размер на 1 454,00 лв. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба му се дължат разноски в размер на 727,00 лв.
Ответницата З. претендира разноски пред първата инстанция в размер на 420,00 лв.,
от които 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 20,00 лв. – депозит свидетел. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие е вписан договорен хонорар в размер
на 400,00 лв., но е заплатена сумата само от 200,00 лв., поради което следва са се присъди
само тази сума.
Пред въззивната инстанция са претендирани 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено
възнаграждение в размер на 400,00 лв., като не е посочена каква сума е платена в брой или
по банков път. Съгласно посоченото по-горе ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в искания
размер.
Общо направените от З. разходи пред двете инстанции са в размер на 220,00 лв. и с
оглед частичната основателност на въззивната жалба следва да и се присъдят разноски в
размер на 110,00 лв.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск от А.В. и същия да бъде уважен до
размер на 5,57 кв.м., както и да бъде възстановена границата между имотите на ищеца и
ответницата по действалия през 1958 г. регулационен план, очертани между точки 3 и 7, така
както е по червената линия на комбинираната скица, Приложение № 5 /л.52 от в.гр.д. №
236/2021 по описа на ГОС/. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 260100 от 12.03.2021 г. по гр.д. № 1184/2019 г. по описа на
Габровски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск от АТ. В. ВЛ., ЕГН
**********, с адрес в гр. Г., ул. „Х.А.“ № ** срещу Ц. Д. З., ЕГН **********, с адрес в гр.
Г., ул. „С.К.О.“ № ** за ревандикация на 5,57 кв.м., реална част от собственият на ищеца
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Г., одобрени със Заповед РД-18-64/2.10.2007 г. на ИД на
АГКК, последно изменен на КК и КР, засягащо поземления имот е от 18.12.2014 г., с площ
от 367 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с идентификатори: ***,
***, ***, ***, ***, завзети от Ц.Д. З., чрез преместване на оградата на имота й с
идентификатор *** с 1,5 метра, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Д. З., ЕГН **********, с адрес
в гр. Г., ул. „С.К.О.“ № **, че АТ. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „Х.А.“ № ** е
собственик на площта от 5,57 кв.м., която се намира между точки 2, 3 и 7, граница минава по
червената линия между точки 3 и 7, оцветена в червен цвят, така както е посочено на
комбинираната скица, Приложение № 5, на л. 52 от в.гр.д. № 236/2021 по описа на ГОС.
ОСЪЖДА Ц. Д. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „С.К.О.“ № **да предаде на
АТ. В. ВЛ., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „Х.А.“ № ** владението на 5,57 кв.м.
намиращи се между точки 2, 3 и 7 от комбинираната скица, Приложение № 5, на л. 52 от
в.гр.д. № 236/2021 по описа на ГОС.
Комбинираната скица, Приложение № 5, находяща се на л. 52 от в.гр.д. № 236/2021
по описа на ГОС е неразделна част от решението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Ц. Д. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „С.К.О.“ № **да заплати на
АТ. В. ВЛ. , ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „Х.А.“ № ** сумата от 727,00 лв.
/седемстотин двадесет и седем лева/ – съдебно деловодни разноски пред двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА АТ. В. ВЛ. , ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „Х.А.“ № ** да заплати
на Ц. Д. З., ЕГН **********, с адрес в гр. Г., ул. „С.К.О.“ № ** сумата от 110,00 лв. /сто и
десет лева/ – съдебно деловодни разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9