РЕШЕНИЕ
№ 1355
Пловдив, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2866 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на Д.Л.Т., ЕГН **********
*** със съдебен адрес:***, чрез упълномощен адвокат – Н.Д., против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София /ГДИН/ с искане за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ Хеброс
от 14.09.2019г. до 04.11.2020г. в размер на 30000 лева и обезщетение в размер
на 15000 лева за престой в Затвора гр. Пловдив от 04.03.2022 г. до 01.07.2022
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба/21.11.2023г./ до
окончателното изплащане на сумата. Ищецът сочи, че през посочения период при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвор Пловдив е бил настанен в
пренаселени килии (под 3 кв.м. жилищна площ на човек), при лоша хигиена,
наличие на хлебарки, дървеници, гризачи, липса на лечение, подходяща храна.
Посочва се, че на коридора в Затвора нямало баня и тоалетна. Общата баня се
намирала на двора, поради което през зимата било неприятно да се минава през
двора. По време на каре не можело да се ползва тоалетна, защото там нямало
тоалетна и мивка. Твърди се, че не е могъл да ползва пералня, като се пере на
ръка и съхне в стаята, където се появява мухъл и влага. Графикът на лекаря е за
ползване веднъж седмично, като нямало достъп и до зъболекар. Заради всичките
твърдени действия се иска обезщетение, тъй като са му причинили болка,
страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване чувство
за малоценност, излагане на риск за живота и здравето.
Ответникът
- Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София, в писмен отговор
застъпва становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Сочи
се, че ищецът търпи своята присъда при условия, не по различни от условията,
при които са поставени останалите затворници, като всички те са лишени от
свобода в изпълнение на съответно наложена санкция, но не и от други права и
интереси в местата за лишаване от свобода. Според процесуалния представител на
ответника, не може да се приеме, че условията в затвора биха провокирали
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично
обезщетение да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на
исковата претенцията.
Административен
съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно
от справка с рег. № 9640/07.12.2023г. на л. 36 от делото Д.Л.Т. е постъпил в
Затвора гр. Пловдив на 18.09.2019г. От 26.09.2019г. е преведен на територията
на ЗООТ „Хеброс“ до 06.11.2020. Посочва се, че е наказван два пъти за
притежание на мобилен телефон и самоделно направен бързовар. Назначаван е на
работа няколко пъти, но поради дисциплинарната си практика е спиран от работа.
Бил е настанен в помещение № 3, с размери 20 кв.м., където се настаняват до 5
лишени от свобода. Имал е достъп до баня три пъти седмично по предварително
утвърден график-понеделник, сряда и петък. В банята има 5 душа. Към мокрото
помещение има предверие за преобличане. Може да се държи 2 бр. комплекти спално
бельо и две одеяла. Ежемесечно се дава на всеки прах и сапун за лична хигиена.
Смяната на спалното бельо е личен ангажимент на всеки лишен от свобода.
Представени са копие на график за разпределение на времето в ЗООТ Хеброс,
график за лекар, баня, спорт, библиотека, срещи ИСДВР, свиждане.
Съгласно
представени от ответника справки на л. 31 и л. 33 от делото се установява, че Д.Л.Т.
е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 04.03.2022г. и е настанен в стая ОП-1 на
Приемно отделение, където пребивава до 22.03.2023г. Стаята е с площ от 26,47
кв.м. ./без да се вкл. площта на санитарен възел/, с два прозореца с размери
0,50м.х1,28м. и 0,97м.х1,18м. Има отделно санитарен възел с площ 2,80м., с
прозорец 0,30м.х1,18м., с течаща студена вода, самостоятелно осветлени,
възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела, достъп до
дневна светлина, отопляема с централно парно. Редовно се извършва санитарна
обработка против дървеници, хлебарки, гризачи. Имало мебели, представят се за
ползване дюшек, възглавници, спално бельо, като се осигурява възможност
лишените от свобода да си внесат спално бельо и сами. Хигиената е възложена на
самите лишени от свобода. От справката е видно, че за този период съобразно
размерите на помещението за 7 дни са спазени изискванията за минимално
изискуема жилищна площ от 4 кв.м., за 11 дни жилищната му площ е била под 4
кв.м.(но над 3 кв.м).
От
22.02.2022г. до 30.06.2022г. Т. е бил настанен в спално помещение на Затвора
гр. Пловдив. Помещението е с размери 39,02 кв.м./без да се вкл. площта на
санитарен възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1,20м.х1,20м. Санитарният
възел е с площ 4,36кв.м. с един отваряем прозорец 1,20м.х1,20м., където има
достъп до студена течаща вода. Отоплението на стаята е чрез централно локално
парно. Проветряването е чрез отваряне на прозорците от обитателите. Достъп до
течаща топла вода се организира по график, а на всеки работещ – всеки ден след
приключване на работния ден. Представени са два графика – за разпределение на
времето и График на служебната пералня в Затвора гр. Пловдив. От справката се
установява, че за период са спазени изискванията за осигурена жилищна площ
съгласно чл. 43 от ЗИНЗС. За малък период площта на всеки пребиваващ е била 3,9
кв.м., което е минимално отклонение от изискванията, само с 10 кв.см.
Според
данните в становище с рег. № 9640/06.12.2023г. в Затвор Пловдив отоплението е
чрез централно парно. Спалното помещение, обитавано от Т. е добре осветено, с
отваряеми прозорци, естествена вентилация. Проветряването е по избор на
обитателите в помещението. Всяко спално помещение има течаща вода, отделен
санитарен възел, до който има неограничен достъп. Лишените от свобода имат
право да притежават нагреватели, с които да затоплят водата. Санитарните възли
за плътно преградени от помещенията. На килията, обитавана от Т., е бил правен
основен ремонт, стени, мазилка, шпакловка, боядисване, подмяна на електрическа
и ВиК инсталацията, цялостна замазка на пода. Своевременно се извършват текущи
ремонти по поддръжка, смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителни тела, счупени прозорци. С постъпването в затвора се дава на всеки
лишен от свобода спално бельо и завивки, колкото комплекта е необходимо, могат
да вземат и лични. Прането е по лично усмотрение – в пералнята на затвора,
ръчно, чрез изнасяне на близки. Сушенето е в помещението към пералнята, на
обособени простори в общо помещение на поста или отвън на карето. Представени
са седмични менюта на храната в Затвора гр. Пловдив.
По
делото са представени протоколи от ДДД обработки за процесния период /л.19-28/.
Представен
е утвърдено разписание за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни
консумативи.
По
делото е разпитан свидетелят П.
Г. Й., който сочи, че е пребивавал в
ЗООТ „Хеброс“ в периода от септември 2019 г. до 05.03.2021 г., като по това
време се е засичал с Т.. С него не са били в една стая, той е бил в 8-ма стая,
а ищецът - в 3-та. Казва, че в стаята на ищеца са били седем души. Не може да
ги изброи поименно. Казва, че е имало хлебарки, дървеници, мизерия страшна.
Имало е само три общи тоалетни. Описва ЗО „Хеброс“, че е било съставено от две
общежития, две големи бунгала с по около 80-100 човека вътре. В самото цяло
бунгало има стаи. Тоалетните са били общи. Баня нямало. Три пъти седмично имало
баня по график. Тоалетните били три за осемдесет човека, като посочва че не
можело да се „вредиш“. Казва, че бунгалото е 50-годишно, срутено, от талашит.
Имало легла и шкафчета, но били изтърбушени отвсякъде. Стари и използвани били.
Имало много хлебарки и дървеници. Влизал е в стаята на ищеца, като всички стаи
били еднакви - с вишка и шкафчета, продънен под, скъсани дюшеци, одеяла,
изтърбушени легла. Яденето не било лошо. Споделя, че Т. не му се е оплаквал за
здравословен проблем.
Свидетелят
е бил Затвора – Пловдив от септември 2021 г. до септември 2023 г. , като е бил
с Т., на един пост. Свидетелят в 33 стая, а ищецът е бил в 27 стая. Споделя, че
условията в ЗО „Хеброс“ и в Затвора са едни и също - вишки, старо обзавеждане,
в стаите в Затвора имало тоалетни. Топла вода нямало, прането над главите си го
простирали. Казва, че не можело да се стигне до пералното помещение, защото или
не работи, или нямало някой от там, само на теория съществувало. Имали стари
одеяла, яденето било еднообразно. Пръскали за хлебарки, но си ги имало. Имат
баня по график, но нямало обособено помещение за събличане. На поста и се
преобличали. Имало помещение пред банята, където да оставяли кърпите. На
въпроси относно медицинското обслужване свидетелят пояснява, че по принцип
лекарят е бил по график, но рядко го спазвал. Не знае дали Т. е търсил лекар и
да го е нямало или имало. Казва, че всеки пост има ден, в който може да потърси
лекар, като ако някой е болен, чака да му дойде графикът. По график имали
достъп до зъболекар, но и той не спазвал графика.
Съдът
частично кредитира с доверие показанията на свидетеля, доколкото са съответни
на останалите писмени доказателства.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора в гр.Пловдив, като
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица
на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията
на ищеца е за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ Хеброс от 14.09.2019г. до
04.11.2020г. в размер на 30000 лева и обезщетение в размер на 15000 лева за
престой в Затвора гр. Пловдив от 04.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба/20.11.2023г./, и е насочена
срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. ГДИН е надлежен
ответник по предявения иск за претърпени неимуществени вреди за действия на
администрацията на затворите.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на ГДИН, е да осигури площ, подходящи
битово-хигиенни условия в ЗООТ Хеброс и в Затвора гр. Пловдив.
Фактическия
състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС
включва три елемента:
1. нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС, 2.
настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в
разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Отделно
от това е приложима Конвенцията за правата на човека и основните свободи на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на жилищна площ
следва да е за продължителен период от време, за да е налице отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи
отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за
условията в българските затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ: (а)
всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко
задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в)
размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат
свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и други против
България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл. 3 от Конвенцията.
От доказателствата по делото се установява, че при
пребиваването си в ЗООТ Хеброс, ищецът е настаняван в помещения, в които
съгласно справката са настанявани до 5 човека. С оглед размерите на стаята, е
налице осигураване на минимално изискуемата жилищна площ. Свидетелят по делото посочва,
че са били повече настанени, но не си спомня нито кои са, нито в кой период.
При настаняване в помещение № 27 в Затвора Пловдив, също са
били спазени изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ. За период
от два месеца, са били настанени 10 човека в помещението, което прави 3,9 кв.м.
жилищна площ, което е минимално отклонение, не е било за дълъг период и не е
осъществено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на затворническата
администрация.
Съобразно
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. В случая осигурената жилищна площ на ищеца е била винаги над 3 кв.м.
За недълъг период от време е била почти близо до изискуемите по закон 4 кв.м.,
като отклонението е несъществено и не може да се счита за незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията на ГДИН.
В стая ОП -1, лицето е пребивавало 7 дни в условия на
пренаселеност. Престоя в приемно отделение и бил само няколко дни. При
съобразяване със горепосочената практиката на ЕСПЧ, условията на пренаселеност
следва да са били продължителни и квадратурата като площ за пребиваване на лице
да е под 3 кв.м., което в случая не е, поради което съдът счита, че не е налице
незаконосъобразно бездействие на администрацията на ГДИН.
Установява се, че през целия период на пребиваване на ищеца в ЗООТ
Хеброс и Затвора гр.Пловдив, в помещенията, в които е бил настанен, е имало
отделен от спалното помещение самостоятелен санитарен възел. Ползване на топла
вода било осигурявано на лишените от свобода, като съобразно утвърден график се
ползвала общата баня в ЗООТ и в затвора, до която затворниците, вкл. и ищецът,
имали достъп три пъти седмично. От страна на затворническите власти е осигурено
и в двете места ползване по график на перално помещение, където имало и
сушилня, а на разположение имало и простори на открито. Прането и сушенето
можело да се извършва и чрез изнасяне от близки. В тази връзка се явява
неоснователно твърдението в исковата молба за наличие на мухъл и влага в
килиите, причинени от сушене на дрехи в същите. Фактът, че лишените от свобода
простирали дрехите си в килиите (при наличието на обособени за това места в
затвора), от което се създават предпоставки за мухъл и влага в помещението,
съдът счита, че не може да се вмени във вина на ответната по делото страна.
Въпрос на личен избор на лишените от свобода е дали да перат на ръка или да
депозират молба до затворническите власти, както и как да перат и сушат дрехите
си.
Проветряването
на помещенията се извършва от лишените от свобода. Същите отговарят и за
поддържане на хигиената на помещението, в което са настанени. В този смисъл
оплакването за лоша хигиена и липсата на чист въздух в помещението съдът намира
за неоснователно. Видно от представените доказателства по делото, от страна на
администрацията в ЗООТ Хеброс и в Затвора гр. Пловдив през исковия период е
извършвана дезинсекция и дератизация на сградите. Разпитаният свидетел също
заявява, че се извършва такава обработка на помещенията. Тоест от страна на
ответника са положени усилия за справяне с проблема.
По отношение на твърденията за липса на медицински грижи от
страна на затворническите власти, съдът счита същите за недоказани. С исковата
молба се посочва, че затворниците нямали ежедневна възможност за лекар. Не се
посочва от ищеца да е имал заболяване, да е търсил медицинска помощ и да не е
получил такава. Свидетелят не знае дали ицещът е боледувал от нещо. Ищецът не
се представя медицинска документация, за да е видно дали е имал заболяване, по
отношение на което да се изследва въпросът, че не е получавал адекватни
медицински грижи. При така общо заявено от негова страна, и установеното по
делото, че има лекар и зъболекар, които по график са ангажирани в затвора и
общежитието, то не се установява незаконосъобразно бездействие на
администрацията, от там и не е налице основание за обезщетение в тази насока.
По
делото се събраха доказателства, че администрацията е осигурявала режим на
хранене, което е разнообразно, в съответния порцион, и съдът не установи незаконосъобразно бездействие в изхранването на ищеца,
каквито са твърденията в исковата молба. В тази връзка са и показанията на
свидетеля, в които се сочи, че храната не е лоша.
Твърденията, че няма баня и тоалетна на коридора, както и че
за общата баня се минава през двора, са без конкретно твърдение какво
незаконосъобразно действие осъществяват. Достъп до баня е осигурен по график.
Тоалетни от санитарния възел към всяко помещение са ползвани неограничено. Няма
незаконосъобразно действие сред така посочените по исковата молба.
Съдът
счита, че при осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните
лица от ЗООТ Хеброс и Затвора – гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на
ищеца Т. за посочените периоди не се установи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. На ищеца е осигурено пребиваване в килии, със съответен на капацитета им
настанени лишени от свобода, при което е спазено изискването за осигуряване на
4 кв.м. жилищна площ, подходяща храна, медицинско обслужване, условия.
С
оглед на изложеното, искът на Д.Т. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на сумата от 30 000 лева – обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС,
дължащи се на незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на
ЗООТ Хеброс и 15000 лева обезщетение за незаконосъобразно бездействие на
администрацията на Затвора в гр.Пловдив следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в полза на ответника, съдът счита,
че същият няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като
специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден
от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с
чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ХVI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Л.Т., ЕГН ********** *** против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр. София /ГДИН/ иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди по време на престой в ЗООТ Хеброс от 14.09.2019г. до
04.11.2020г. в размер на 30000 лева и обезщетение в размер на 15000 лева за
престой в Затвора гр. Пловдив от 04.03.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба/20.11.2023г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Отхвърля
искането на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане
на разноски по делото за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Пловдив.
|
Съдия: |
|