РЕШЕНИЕ
№ 1492
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.200 от
КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадени две въззивни жалби против Решение
№ 68/28.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1674/2021г. по описа на Районен
съд – Асеновград, I гр.с. –
съответно от „**********, представлявано от И. Й. Д., чрез адв.
А. Ч., само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на П. Г. Х.,
ЕГН ********** от с. **********, сумата от 9 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, невъзможност да се обслужва сам, ограничено движение, ведно
със законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 460,77 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение,
както и е осъдено дружеството да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград държавна такса в размер на 369,80 лв. и разноски за депозит за
СМЕ в размер на 430 лв. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо
1
това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите
претенции; респ. присъденото обезщетение да бъде намалено като
прекомерно завишено.
съответно от П. Г. Х., ЕГН ********** от с. ***********, чрез
адв. Н. Ш., в частта, с която е отхвърлен предявения иск против
„**********, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния му предявен размер от 19 000 лв. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло иска.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивните жалби са
допустими, подадени от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от П. Г. Х., ЕГН ********** от с.
**********, против „**********“ ЕООД, е заведена искова молба, с която
посочва, че е работил при ответника въз основа на трудов договор
№3/29.03.2019г. на длъжност „***********“. На 20.10.2020г. той и други
двама работници били изпратени от управителя на дружеството – работодател
да инсталират газов котел в цех в с. М. Котелът трябвало да се монтира на
височина от 3 метра. Те се качили на метално скеле, което намерили на място,
за да достигнат тази височина. Тримата качили котела върху скелето, а той и
Д. го повдигнали, за да го закачат на поставената на стената кука. В този
момент котелът се изплъзнал от ръцете му и ги повлякъл. За да не ги
премаже, ищецът и Д. скочили на земята. При падането ищецът усетил силна
болка в глезена на десния крак и установил, че не може да стъпи на него.
Колегите му уведомили ръководителите за това и извикали екип на „Спешна
помощ“. Ищецът бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги“ АД, където му била
поставена диагноза „*********“ – *******. Кракът му бил подут, а болката –
нетърпима. Наложило се да бъде направена операция, след което останал в
болницата 10 дена. След това трябвало да ходи с помощни средства, без да
стъпва на крака за срок от два месеца, след което трябвало да се отстранят
поставените в крака му метални тела. В продължение на седем месеца бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност, имал нужда от непрекъснати
грижи и помощ, не могъл да извършва ежедневните си дейности, изпитвал
силни болки, кракът му бил отекъл и подут. Затова, е направи искане към
2
съда за присъждане на гореописаните суми.
Към исковата молба са приложени Разпореждане № Ц5104-15-
204/17.11.2020г. на ТП НОИ – П. за трудова злополука, Епикриза, изд. от
******** АД, отделение по ортопедия и травматология и др.
Ответникът „********“ ЕООД е депозирал Писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорил предявения иск по основание и
размер. Твърди, че на ищеца е проведен начален инструктаж, както и
периодичен такъв, като в деня на злополуката на същия са разяснени
подробно задълженията и технологията, по която трябва да се работи.
Твърди, че след инцидента ответното дружество е заплатило неколкократно
парични суми, за да се помогне на ищеца да преживее инцидента и да бъде
компенсиран за претърпените болки и страдания и направените имуществени
разходи, като всички вреди са възстановени. Така на същия били заплатени
следните суми – 180 лв. за заплащане на болнични консумативи, 300 лв. за
лекарства в болницата, 1059 лв. за здравни осигуровки, 350 лв. в заем, 650 лв.
за лекарства след изписване от болницата, 360 лв. за покупка на дървесни
пелети. Освен това му предали пиролизен котел на стойност 7 430,40 лв.,
монтиран в дома му в с. И., като за целта били закупени и монтирани в дома
му и радиатори и части в отоплителната инсталация на обща стойност 474,17
лв. Отделно от това през целия период от време от следболничното му
възстановяване ищецът работи на различни обекти в с. И., въпреки ползвания
от него отпуск.
Към Писмения отговор са приложени Копие- извлечение от
книгата за начален инструктаж на „*********“ ЕООД, Копие- извлечение от
книгата за периодичен инструктаж на място „**********“ ЕООД, Служебна
бележка № 3/01.04.2019г. за проведен начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на лицето П. Г. Х., изд. от „*********“ ЕООД, Длъжностна
характеристика на П. Г. Х. и др.
В хода на производството е прието заключение на СМЕ, изготвена
от в.л. д-р Д. Д. Разпитани са и доведените от ответника свидетели А. Х. /без
родство/, М. С./без родство/ и И. Х. /без родство/, и тримата работещи в
„*******“, като съгласно техни разяснения „******“ е подизпълнител.
Районен съд – Асеновград, за да постанови обжалваното решение,
излага основни съображения, че предвид преценената степен на търпените от
3
ищеца болки и страдания и тяхната продължителност, обстоятелството, че
оздравителният процес е продължил около седем месеца, но към момента
липсва пълно възстановяване на здравето на ищеца, периодът, в който
придвижването се е извършвало с помощни средства; както и че усещанията
за болка не са отзвучали, като са налице трайни промени по отношение на
възможността за движение на десния долен крайник, предявеният иск за
заплащане на обезщетение подлежи на уважаване в размер на 9 000 лв. С тази
сума ще се репарират реално претърпените вреди с неимуществен характер.
До пълния размер от 19 000 лева, искът е отхвърлен с аргументи, че ищецът
не е доказал настъпването на всички описани в исковата молба
неимуществени вреди, а от показанията на свидетелите А. Х. и И. Х. се е
установило, че въпреки причинените увреждания, той не само е общувал с
хора, посещавал заведения, но и е извършвал различна работа, възложена му
от трети лица. Работодателят дължи обезвреда и на причинените
имуществени вреди. В конкретния случай те се изразяват в заплащане на
болничен престой на стойност 180 лв. и закупуване на помощни ортопедични
средства на стойност 65 лв. Съгласно представените фактура и рецепта Х. е
заплатил тези суми за лечението, което представлява имуществена вреда, за
която ответникът дължи обезщетение. Затова искът за заплащане на сумата от
общо 245 лв. е доказан.
По отношение на възражението на ответника, направено в
подадения Писмен отговор по чл.131 от ГПК, че същият е заплатил
обезщетение за така причинените вреди, като твърди, че е направил това на
няколко пъти, то в негова тежест е било да установи чрез пълно и пряко
доказване, че това действително е така. Това обаче не е било направено.
Действително свидетелят А. Х. му е предал парични суми, необходими за
покриване на разноски, свързани с престоя в лечебно заведение и с покриване
на разходи за домакинството, но липсват данни по делото, че той е направил
това от името и за сметка на работодателя, съответно, че същите съставляват
обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука. Същото се отнася до
извършеното плаща на сумата от 1059 лв., представляваща дължими от ищеца
здравноосигурителни вноски, доколкото те са заплатени от И. Д. Няма
доказателства, че тя е действала като законен представител на ответното
дружество. Липсват каквито и да са доказателства, че сумата от 7 430,40 лв.,
посочена във фактура № 90/26.10.2020г. за закупуване на котел, е заплатена, и
4
то от ответника. Получател по същата е П. Х. Няма доказателства също така,
че цената на стоките, посочени във фактура от 14.10.2020г., е заплатена, както
и че същите са монтирани в дома на ищеца. Но дори да се приеме, че това е
така, по никакъв начин закупуването и монтажа на тази отоплителна
инсталация не може да се свърже или приравни на заплащане на обезщетение
за причинени вреди, още повече, че една от фактурите е издадена преди
настъпване на трудовата злополука.
В хода на въззивното производство съд допусна на осн. чл.266 от
ГПК и разпита свидетелите С. Н. Н. /живуща на семейни начала от 20 години
с ищеца/ и И. Х. А. пред първата инстанция с определение по чл.140 от ГПК,
но в първото съдебно заседание Районният съд ги е заличил, тъй като не са се
явили, като не е уважил искането да се разпитат в следващото съдебно
заседание, след приемането на СМЕ. Приети са и като нововъзвикнали
писмени доказателства медицински документи – два болнични листа,
епикриза и медицински протокол, издадени от МБАЛ „Мед Лайн Клиник“
АД, гр.П.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
1.С въззивната жалба на „*******“ ЕООД са направени основни
възражения, че Районният съд не е обсъдил в цялост и пълнота събраните
доказателства по делото, в това число и факта, че дружеството-ответник
напълно и точно, чрез своите длъжностни лица е изпълнил задълженията си
във връзка със създаване на безопасни условия на труд и за недопускане на
настъпване на професионални трудови злополуки. На следващо място,
първата инстанция не е коментирала обстоятелството, че дружеството-
ответник редовно е водело необходимите инструктажи, за да не се стига до
нежелани инциденти. Това обстоятелство било доказано по безспорен начин с
представени от нас писмени доказателства от редовно водените документи и
5
книжа от провежданите редовно инструктажи. Не е било отчетено, че
дружеството, чрез свои представители, е изплатило и/или възстановило
всички необходими парични средства за лечението и възстановяването на
физическото и психическо състояние на пострадалия след инцидента. Не са
били преценени правилно показанията на разпитаните свидетели по делото.
Поддържа се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва в
такъв случай или да бъде изцяло отхвърлен, или значително намален по
справедливост.
2.С въззивната жалба на П. Г. Х. са направени основни
възражения, че считам, че първоинстанционният съд неправилно е
постановил по-ниско обезщетение, като от една страна, е пропуснал да
отбележи претърпени болки и страдания, които са установени по делото, а от
друга страна, се е отразило отмяната на допуснатите двама свидетели.
Районният съд при определяне на обезщетението не е взел предвид, че при
извършената първоначална операция са поставени винтове за вътрешно
фиксиране, които впоследствие, както е стана ясно от разпита на вещото лице
са извадени посредством нова оперативна интервенция, с по- ниска степен на
сложност, но отново с поставяне на упойка. Освен това Районният съд е
пропуснал да отчете и изложеното от страна на вещото лице в т. 3 от
представеното от него заключение по приетата СМЕ, че е загубил значително
количество от мускулната си маса, което е довело до допълнителни
затруднения в периода след гипсовата имобилизация. На следващо място,
след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание,
предвид остатъчните болки и с оглед съветите на медицинските специалисти
па 09.03.2022 г. е постъпил в Болница Медлайн и му е извършена нова
оперативна процедура с голям обем и сложност на долния крайник. При тази
операция с проксимално-латералеи достъп в областта на дясното ходило се е
достигнало до калканео-кубоидната става и с фреза се отстранил ставния
хрущял и се извършила компресивна артродеза на ставата с плака и 4 винта.
След това се е достигнало до субталарната става, отстранени са ставните
повърхности и с втори достъп отзад на петата се е извършила артодеза с два
канюлирани винта. При оперативната намеса отново е използвана упойка.
След извършване на операцията на доверителят ми отново е поставен гипс и
му е предписана гипсова имобилизация поне за 60 дни. На 15.03.2022г. е бил
изписан от болницата и му е бил издаден болничен лист с продължителност
6
37 дни.
Въззивната инстанция намира, че подадените две въззивни жалби
са неоснователни. Няма спор между страните, че ищецът/сега жалбоподател
П. Г. Х. е работил на длъжност „*********“ по трудов договор
№3/29.03.2019г. На 20.10.2020г. по време на работа при изпълнение на
трудови задължения, свързани с инсталиране на газов котел, от монтирано на
около 3 метра скеле, е паднал на земята и е получил изкълчване на задния
ходилен дял на дясно ходило /луксация/. Съгласно Разпореждане № Ц5104-
15-204/17.11.2020г. на ТП НОИ – П., тази злополука е призната за трудова. От
представената Епикриза, изд. от УМБАЛ П. АД, отделение по ортопедия и
травматология, се установява, че на 20.10.2020г. му е оказана медицинска
помощ, като е извършена вътрешна фиксация на кост, без наместване на
фрактура, поставена е гипсова имобилизация, гладък следоперативен период,
усложнения – няма, изход на заболяването – с подобрение, статус на
изписване на 01.11.2020г. в добро общо състояние, спокойна оперативна рана,
подобрена двигателност, липсва медцински риск при приключване на
процедурата след дехоспитализация. От приетото заключение на в.л. д-р Д.
Д., след преглед на всички медицински документи и преглед на ищеца на
17.01.2022г. в хирургичен кабинет на УМБАЛ „Еврохспитал“ ООД се
потвърждава, че причинените на П. Г. Х. телесни увреждания трайно са
затруднили движението на десен долен крайник, дадени му са указания да
ходи с помощни средства и да не стъпва на крайника. При възстановителния
период е изпитвал физическо страдание и болка в областта на десен крайник с
по-голям интензитет, през първите 15-20 дни. Предвид установената при
контролни прегледи сублуксация, на пострадалия е препоръчана нова
оперативна интервенция на дясно стъпало. Разпитаните свидетели пред първа
инстанция /трима за ответника/ и пред втора инстанция /двама за ищеца/
подлежат на кредитиране относно изясняване на физическото състояние на
ищеца след злополуката и търпяните от него болки, страдания, значителни
неудобства в ежедневието. Следва да се оставят без уважение оплакванията
на страните – жалбоподатели в насоката, че обезщетението е в нисък размер,
респективно, че изобщо не следва да се присъжда никакво обезщетение или
присъденото е в прекомерно висок размер и трябва да се намали. Районният
съд обосновано е аргументирал, че без значение за правния спор е
обстоятелството, че работодателят е провел начален инструктаж по
7
безопасност и здраве при работа на 01.04.2019г., както и периодичен такъв,
тъй като по делото липсва възражение за изключване или намаляване на
отговорността поради това, че пострадалият е причинил умишлено
увреждането или че е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. От разпита на свидетелите пред първата инстанция се е
установило, че П. Х., след подобрението от уврежданията е общувал с хора,
посещавал е заведения /виждали са го в кафене/, шофирал е собствената си
кола и е извършвал различна работа, възложена му от трети лица /да реже
дърва/. Определеното обезщетение в размер на 9 000 лв. е справедливо, с
оглед на нормата на чл.52 от ЗЗД, като правилно е отхвърлено за разликата
над 9 000 лв. до пълния предявен размер от 19 000 лв. предвид на
физическото и общо емоционално подобрение след травмата. Липсват
доказателства по делото дружеството да е изплатило обезщетението, както и
няма достатъчно данни за изплащане на други парични средства като помощи,
тъй като са били занесени от физически лица, като същото се отнася и до
подарения пиролизен котел и закупените радиатори за отоплителната
инсталация на къщата на П. Х.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат по делото разноските остават за
страните, така като са ги направили.
По мотивите, Окръжен съд –Пловдив – V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 68/28.03.2022г., постановено по гр.д.№
1674/2021г. по описа на Районен съд – Асеновград, I гр.с., „*********“
ЕООД, ЕИК ********, представлявано от И. Й. Д., чрез адв. А. Ч., в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на П. Г. Х., ЕГН ********** от с.
*************, сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
невъзможност да се обслужва сам, ограничено движение, ведно със законната
лихва от 20.10.2020г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
8
460,77 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и е
осъдено дружеството да заплати по сметка на Районен съд – Асеновград
държавна такса в размер на 369,80 лв. и разноски за депозит за СМЕ в размер
на 430 лв.;
както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск от П. Г. Х.,
ЕГН ********** от с. **********, чрез адв. Н. Ш., против „*********“
ЕООД, ЕИК ********, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния му предявен размер от 19 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването на страните по реда и условията на
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9