Решение по дело №31/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 143
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20197120700031
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

22.05.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

25.04.

                                          Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

 Мариана Кадиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

 

Адм.

дело номер

31

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от А.Р.Б. от ***, против Ревизионен акт № ***/*** г., изменен с Решение № 724/17.12.2018 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП.

Счита, че констатациите в ревизионния акт и постановеното решение по депозираната жалба против акта са основани на неясни твърдения, а представените от жалбоподателката доказателства са разгледани изолирано едно от друго. В тази връзка сочи, че в случая не е било налице основание за приложението на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Ревизиращият екип неправилно бил определил основата за облагане и задълженията за данъци и осигурителни вноски.

Релевира възражения относно изложените в акта и ревизионния доклад доводи, въз основа на които са изградени изводи за непризнаване на получените като дарение от родителите й Р. Д. Р. и К. И. Р., суми в размер на *** лв. и *** лв. В тази връзка твърди, че родителите й били отделно ревизирани, при което в съставените Протокол № ***/*** г. и Протокол № ***/*** г. били изрично посочени горецитираните суми и признати за извършени дарения в посочения размер. В този смисъл следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че даренията били осъществени с банкови преводи на 01.09.2016 г. и 02.09.2016 г., което опровергавало аргументите на ревизиращия екип, че били съставени за нуждите на производството.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № ***/*** г. с който е определено задължение за ДОО, ЗО и ДЗПО – УПФ, общо, в размер на *** лв., за 2016 год., ведно с допълнително установените задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ, ведно с определените лихви, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован не се явява, чрез пълномощника си - адв. М. Ч. изцяло поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Ц. Д., оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения относно недоказаността на твърденията на ревизираното лице, че през 2016 г. е получила по дарение от своя баща Р. Д. Р. сумата в размер на *** лв., като и сумата от *** лв. като дарение от своя брат Д. Р. Р. през 2014 г. Релевира доводи, че представените в тази връзка писмени доказателства от жалбоподателката в хода на ревизионното производство са съставени за целите на ревизията и нямат достоверни дати, поради което не установяват действителността на соченото дарение на движими вещи – пари. Моли съда да отхвърли депозираната жалба и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно наредба № 1/09.07.2004 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № ***/*** г./л. 343 от делото/, връчена на 30.03.2018 г., с която е възложено извършването на ревизия на А.Р.Б. от ***, за определяне на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО - за самоосигуряващи се, вноски за здравно осигуряване – за самоосигурявящи се и вноски в универсален пенсионен фонд - са самоосигуряващи се, за периода от 01.012016 г. - 31.12.2016 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № ***/*** г./л. 339/ и  Заповед № ***/*** г./л. 335/, касаещи срока за приключване на ревизията, с последната от които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 30.08.2018 г. Цитираните заповеди са издадени от З. Д. В. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № ***/*** г. на директора на ТД на НАП – Пловдив/л. 55/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № ***/*** г./л. 73 – л. 87/ , връчен по електронен път на 06.09.2018 г. Ревизираното лице не подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № ***/*** г./л. 63/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Ф. Г. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 30.09.2018 г.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица, върху определена годишна данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, като е приложена ставка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10 на сто/ и е начислен данък за ревизирания период в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; задължение за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.; задължение за вноски за здравно осигуряване в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължение за вноски в универсален пенсионен фонд в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв.    

В ревизионното производство като доказателство е присъединен Протокол от проверка № ***/*** г./ л. 110/, ведно с приложенията към него, извършена с цел съпоставка на имуществото и доходите на А.Р.Б. от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.  Прието е, че ревизираното лице е местно такова по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ  и като такова е данъчно задължено по същия нормативен акт за облагаемите доходи, посочени в ЗДФЛ. Отчетено е семейното й положение – сключен граждански брак със З. Ш. Б., с когото са родители на *** деца. Въз основа на събраните доказателства от ревизиращите органи, анализ и съпоставка на получените доходи и извършените разходи през ревизирания периоди, както и въз основа на изготвения имуществен поток за 2016 г. органите по приходите са установили, че декларираните приходи и установените постъпления за 2016 г., в т.ч. и налични пари в бой на проверяването лице не съответстват на имущественото му състояние в края на 2016 г. Констатираното несъответствие е в размер на *** лв., респ. прието е че извършените от лицето разходи през годината, заедно с декларираните налични средства към края на годината, превишават постъпленията през годината заедно с наличните средства на лицето в началото на календарната година.

Въз основа на констатациите на ревизиращия екип по движението на банковите сметки на жалбоподателката и констатирани в хода на ревизията, преводи на парични суми, ревизиращите органи са направили извод за наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. По същество горното е аргументирано с извършен банков превод от страна на А.Б. в полза на съпруга си З. Б. на сумата в размер на *** лв., от които *** лв. на 01.09.2016 г. и *** лв. на 02.09.2016 г. Изложени са подробни съображения, защо не са възприети обясненията и доводите на ревизираното лице, че сумата, с която се е разпоредила в полза на съпруга си, произхожда от получено дарение от нейните родители. В заключение е прието за установено, че А.Б. не е декларирала доходи от дейност в размер на *** лв., чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и съответно същите не са обложени с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Счетено е, че тези доходи са такива, които не съответстват на имущественото състояние на лицето и е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. 

Процесния РА е оспорена в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 47 – л. 54/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 122 от ДОПК. Изложени са подробни съображения, че през 2014 г. и 2016 г. А.Б. е получила дарение от своя брат Д. Р. и баща си – Р. Р., които неоправдано не са взети предвид от органите по приходите. Релевира възражения относно начина на формиране на началното салдо и основанията за установяване на задължителни осигурителни вноски.

С Решение № ***/*** г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л.37-л.42/, е изменен процесният РА в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ и лихви за просрочие, а именно намален е размерът на установената главница от *** лв. на *** лв. и установената лихва от *** лв. на *** лв., като в останалата част РА е потвърден. По отношение на диспозитива на цитираното решение е налице и постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка – Решение № ***/*** г./л.33/.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК въвежда оборима презумция за вярност на фактическите констатации в РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, като жалбоподателят е носител на доказателствената тежест да установи в съдебното производство твърдените от него факти и обстоятелства, оборващи фактическите констатациите в акта. Съответно в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

В конкретния случай жалбоподателката е била уведомена, че по отношения на нея са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК/л.94 и сл./ и й е определен 14-дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на становище. В РД са изложени мотиви, че ревизията се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като са налице обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изложени са съображения, че А.Б. не е декларирала доходите си от дейност в размер на *** лв. чрез подаване на годишна данъчна декларация. Прието е, че данъчната основа от установения недостиг на средства на база изготвен паричен поток за 2016 г. е в размер на *** лв., за които се приема, че са средства с неустановен произход и подлежат на облагане с данък по ЗДДФЛ. 

Според настоящия съдебен състав в настоящия процес приходните органи не доказват наличието на обстоятелство по  чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

По делото е безспорно установено, следното: На 01.09.2016 г. по разплащателната сметка на А.Б. е постъпила сумата в размер на *** лв. от Р. Д. Р./неин баща/ с основание за превода „дарение“/л. 318, стр. 2/. Посочената сума е прехвърлена от А.Б. с банков превод от 01.09.2016 г. на съпругът й З. Ш. Б./л. 319, стр. 1/. На 02.09.2016 г. по банковата сметка на А.Р. Б. е постъпила сумата в размер на *** лв. от К. И. Р. с основание за превода „прехвърляне на сума“/л. 319, стр. 2/. Така получената сума е прехвърлена от от А.Б. с банков превод от 01.09.2016 г. на съпругът й З. Ш. Б./л. 320, стр.2./. Съпоставяйки тези данни с представените от ревизираното лице в хода на проверката Договор за дарение от *** г. за сумата в размер на *** лв., сключен между Д. Р. Р. в качеството му на „дарител“ и А.Р.Б. като „дарен“/л. 315, стр. 2/; разписка за получаване на дарената сума от дата 30.10.2014 г./ л. 316, стр. 1/; Договор за дарение за сумата в размер на *** лв. от дата *** г., сключен между Р. Д. Р. в качеството му на „дарител“ и А.Р.Б. като „дарен“/л. 316, стр. 2/; Договор за дарение за сумата в размер на *** лв. от 02.01.2016 г., сключен между Д. Р. Р. в качеството му на „дарител“ и Р. Д. Р. като „дарен“/л. 317, стр. 1/; разписка за получаване на дарената сума от дата 02.01.2016 г./ л. 317, стр.2/, както и представените анекси, декларация от Д. Р. Р. и банкови извлечения, органите по приходите са приели, че сумата от *** лв. не е от дарение от Д. Р., тъй като същият не е пребивавал в България, поради което не е могъл да предаде сумата и подпише разписката. Прието е, че получената от А.Б. сума в размер на *** лв. не е с източник дарение, в която връзка са изложени съображения, че при проверката не се установило цялата сума от *** лв., предмет договор за дарение от дата *** г., сключен между Р. Д. Р. в качеството му на „дарител“ и А.Р.Б. като „дарен“, да е дарена от Р. Р. на ревизираното лице, като приложената операционна бележка от 01.09.2016 г./цитирана по-горе/ била за сумата в размер на *** лв. На следващо място е прието, че предоставената на А.Б. сума в размер на *** лв. от нейната майка К. Р. не обвързана с договора за дарение, тъй като в основанието за превода не посочено прехвърляне на сума. Развити са доводи, че липсвали основания да се приеме, че е налице реално предаване на сумата в размер на *** лв. от Д. Р. на Р. Р., в който смисъл са изложени мотиви, че това се явявало нарушение на разпоредбите на Закона за ограничаване на разплащанията в брой, посочената дата – 02.01.2016 г. бил неработен ден, липсвали данни Д. Р. да е декларирал при влизането си в страната цитираната сума или да е обменил валута в тази левова равностойност. В заключение е изграден изводът, че представените документи са съставени единствено за целите на ревизията, поради което сумата в размер на *** лв. се приема като внесена от проверяваното лице и същата не участва в паричния поток на Б. като източник на доход, респ. паричните средства се признават за разход. С други думи прието е наличие на обстоятелства по  чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, и данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК

Съдът счита така изградените изводи от органите по приходите за неоснователни и необосновани.

В тази връзка по отношение на предоставените на 02.09.2016 г. по банковата сметка на А.Б. парични средства в размер на *** лв. от К. И. Р. - майка на жалбоподателката, неправилни и необосновани са изводите на ревизиращите за липса на безвъзмездност, респ. на дарение, тъй като при основанието за превода не било посочено „дарение“, а и не можело предоставените средства да се обвържат с договора за дарение от *** г. Още в дадените писмени обяснения/л.315/ в хода на извършената й проверка, Б. е посочила, че предоставените от нея на съпруга и парични средства в размер на *** лв., са с произход дарение от майка й и баща й. По делото на първо място е установена възможност на К. Р. да предостави горепосочените парични средства. В този смисъл при извършената от органите по приходите проверка на К. И. Р., приключила с Протокол № ***/*** г. приет като доказателство в настоящето производство/л. 413 – л. 417/, е установено, че за периода 2011 г. – 2016 г. същата е получила от РА при ДФ„Земеделие“ суми в размер на *** лв. и получен доходи от продажба на тютюн, платени от „***“ в размер на *** лв., от които *** лв. през календарната 2016 г. Въз основа на тези данни органът по приходите и изложил извода, че по отношение на Р. са налице декларирани доходи, позволяващи й да дари сумата в размер на *** лв. на своята дъщеря. При доказана възможност за предоставяне на паричните средства на твърдените от ревизираното лице дата и доказателства за това – операционна бележка за осъществен банков превод на 02.09.2016 г. от страна на К. Р. по банковата сметка на А.Б. на сумата в размер на *** лв., лишени от основание и без никаква връзка с основния, подлежащ на доказване факт, са изводите на приходните органи относно липсата на данни за извършено дарение. 

Следва да се посочи, че по аргумент от чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване на банковата сметка на кредитора. Парите са родово определени движими вещи, поради което при плащания по банков път не се изисква писмената форма с нотариална заверка на подписите по чл. 225, ал. 2 от  ЗЗД, като такава за действителност на дарението на движими вещи, а е необходимо и достатъчно да се удостовери "предаването" на парите по реда на чл. 225, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД чрез заверяване на сметката на дарения - чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. В конкретния случай по делото е налично извлечение от банковата сметка на А.Р.Б. от *** за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г./ л. 269 – л. 274/, от което се установява, че сумата в размер на *** лв. е постъпила по сметката на ревизираното лице, поради което следва да се приеме, че фактическият състав на извършеното плащане по банков ред е завършен, респ. налице е хипотезата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД.

На следващо място настоящият съдебен състав не споделя и доводите на органите по приходите за липса на доказателства, че извършеният превод на парични средства в размер на *** лв. осъществен на 01.09.2016 г. от Р. Д. Р. по банковата сметка на А.Р.Р., не представлява дарение. В тази връзка, освен горе изложеното по отношение на превода в размер на *** лв., при нареждането на превода изрично е отразено, че сумата представлява дарение. Това взето в съвкупност с обстоятелството, че сумата е постъпила по сметката на ревизираното лице, което се установява от цитираното по-горе извлечение от сметки, удостоверява предаването на парите, респ. и наличието на дарение на посочената сума. Според съда по делото са налице доказателства, които аргументират извода, че по отношение на Р. Д. Р. са налице възможности да предостави паричната сума. В тази връзка в производството са представени договори за дарение и разписки, като са извършени проверки на Р. Д. Р. и Д. Р. Р., резултатите от които са обективирани в Протокол № ***/*** г. и Протокол № ***/*** г., приети по делото /л. 394 – л. 411/, видно от които са констатирани преводи през 2016 г.от страна на Д. Р. в полза на своя баща Р. Р.

Безспорно представените в ревизионното производство доказателства за установяване факта на предоставяне на сумите като дарение, са частни документи, които не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила. Това обстоятелство обаче само по себе си не е достатъчно да отрече доказателствената им стойност, че материализираните в тях волеизявления на подписалите ги лица са се осъществили. Следва да се отбележи, че доколкото в случая става въпрос за облигационни отношения между физически лица, явяващи се роднини по права линия от първа степен, е нелогично да се очаква съставянето на официални документи, а и липсва законова забрана за доказване на факти от вида на процесните /предоставянето на парични суми/ с частни документи. На следващо място предоставянето на парични суми като дарение, се установява и от съдържащото се в преписката извлечение от сметки в „Банка ДСК“ с титуляр А.Р.Б./обсъдени по-горе/. В случая последните следва да бъдат ценени заедно с всички останали доказателства по делото и изхождайки от цялата доказателствена съвкупност, да се направи извод за осъществяването относимите за предмета на делото правнорелевантни факти. При извършена такава преценка и по горе изложените съображения настоящият съдебен състав счита за осъществен фактът на предоставяне на паричните средства на жалбоподателката, под формата на дарение от нейните родители.

Без значение е в случая факта дали дарителите са декларирали по съответния ред предоставените на жалбоподателката сума, което евентуално е предпоставка за ангажирането на административнонаказателна отговорност на тези лица, но не може да доведе до негативни последици за надареното лице.

Съдът не споделя и изложените в РД мотиви относно липсата на възможности на Д. Р. да предостави като дарение парични средства на своят баща и сестра. В тази връзка видно от извършената проверка на лицето, резултатите от които са материализирани в Протокол № ***/*** г., е установено наличие на значителни парични средства от страна на лицето, формирани от получени доходи в чужбина, както и множество извършени банкови преводи в полза на близки и роднини. В този смисъл изводите за липса на възможности на лицето са неоснователни, а що се отнася до изследвания договор за дарение от дата *** г., сключен между Д. Р. и А.Б., то същият е и ирелевантен за спора, доколкото не са въведени доводи от ревизираното лице, че оборва констатираното от органите несъответствие в доходи и разходи с наличието на предоставени парични средства по този договор.

Предвид горното съдът счита, че настоящето производството по оспорване на РА ,жалбоподателката е провела успешно главно и пълно доказване на факта на получаване на спорната сума от *** лева/*** лв. и *** лв./, представляващи дарение, с чието осъществяване обвързва настъпването на благоприятните за нея правни последици на съответствие между доходите и разходите. Това съответствие освен за обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е и от значение за формиране на данъчната основа по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

За изясняване на делото е назначена и извършена съдебно-счетоводна експертиза, като с оглед приетото за установено по-горе следва да бъде възприет Вариант А т.I от заключението на вещото лице, съгласно който при начално салдо *** лв., приход в размер на *** лв. от ДСП-Момчилград и приход от дарение в размер на *** лв., то паричният поток в края на процесния период е с положителен резултат от *** лв., което не налага допълнително начисляване на осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ за 2016 г.

С други думи за ревизирания данъчен период не е налице паричен недостиг, представляващ доход с недоказан произход, който да формира данъчна основа за облагане с ДДФЛ, респ. задължение за заплащане на данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Във връзка с горното и относно възраженията в жалбата относно определеното начално салдо, съдът намира за недоказани твърденията за такова в размер на *** лв., произтичащи от спестявания. За удостоверяването на това обстоятелство жалбоподателката не излага конкретни факти и доказателства за произхода на сумата и механизма на спестяването й и държането й в брой, поради което съдът счита, че за начално салдо за 2016 г. следва да бъде прието, определеното с Решение № ***/*** г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, а именно в размер на *** лв.  

Отделно от горното и за прецизност, следва да се отбележи, че определените по чл. 124 а от ДОПК задължения за задължителни осигурителни вноски за данъчния период ся явяват и незаконосъобразни и на друго основание. В процесния случай е прието от администрацията, че констатираният доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК е доход на самоосигуряващо се лице, като то е било длъжно да внася посочените вноски и да прави годишно изравняване за целите на определянето на тези вноски по реда и при условията на чл. 6, ал. 9 от КСО в релевантната му редакция. В тази връзка в ревизионния акт липсват констатации, че установеното несъответствие между имущественото състояние на А.Б. и доходите й, е резултат от трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Не би могло да се приеме, че при облагане по аналог до установяване на противното определеният облагаем доход представлява осигурителен доход, тъй като в закона не е налице такава презумпция. По аргумент от чл. 10 КСО осигурителен доход е доходът от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 9 КСО/ в действащата редакция от 01.01.2016 г./ окончателният размер на осигурителния доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, върху декларирания или установен с влязъл в сила ревизионен акт облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност. По силата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО се осигуряват окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 на същата разпоредба, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. 

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен изцяло Ревизионен акт/РА/ № ***/*** г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, изменен частично с Решение № 724/17.12.2018 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А.Р.Б. от ***, с ЕГН **********, са установени задължения за данъчен период 2016 г., както следва: данък върху доходите на физическите лица в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; задължение за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.; задължение за вноски за здравно осигуряване в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължение за вноски в универсален пенсионен фонд в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., общо в размер на *** лв., като незаконосъобразен.

При този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 360 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото и 350 лв. внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. В производството не е надлежно заявено възражение от страна на ответника или пълномощника му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да излага мотиви в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. 1-во от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт/РА/ № Р-16000918001821-091-001/28.09.2018 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, изменен частично с Решение № 724/17.12.2018 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на А.Р.Б. от ***, с ЕГН **********, са установени задължения за данъчен период 2016 г., както следва: данък върху доходите на физическите лица в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; задължение за осигурителни вноски за фонд ДОО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.; задължение за вноски за здравно осигуряване в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължение за вноски в универсален пенсионен фонд в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., общо в размер на *** лв.като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на А.Р.Б. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1 360 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: