№ 124
гр. Севлиево, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20244230100179 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по
подадена от „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ - Д-Р З.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, искова молба насочена срещу
Д. И. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции, с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, чл. 266, и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 5000 лева – остатък от дължима
сума по фактура за дентални услуги - за поставяне на „констукция импланти”
и лихва за забава от 54,67 лева за периода от 12.10.2023 г. до 10.11.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението -
13.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 710/30.11.2023 г. по ч.
гр.д. № 1204/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В исковата молба /и уточнение към нея от 28.08.2024 г./ се твърди, че
със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ - Д-Р З.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от д-р З.Б.,
поискал да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу Д. И. Д.. Образувано било ч.гр.дело № 1204/2023 г. по описа на Районен
1
съд - Севлиево, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 6000 лева - дължима сума по
фактура за дентални услуги - за поставяне на „констукция импланти” и лихва
за забава от 65,60 лева за периода от 12.10.2023 г. до 10.11.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
За извършените дентални услуги на ответницата била издадена
фактура № 28 от 12.10.2023 г., която тя получила лично срещу подпис на
12.10.2023 г., като във фактурата бил указан начин на плащане - по банка и
била изписана банковата сметка на изпълнителя на услугата - „констукция
импланти”.
Ищецът твърди, че Сумата от 5000 лева била дължима от ответницата,
като остатък за плащане на извършени дентални услуги от д-р З.Б.. За
извършената услуга същата била заплатила частично, като по банковата му
сметка била преведена сумата от 1000 лева от дължими общо 6000 лева.
Твърди се, че между ищецът, като лекар по дентална медицина, и
ответницата бил сключен на 21.08.2023 г. договор за дентални услуги, който
притежавал характеристиките на договора за изработка. Предмет на договора
било зъболечение и поставяне на титанови инпланти.
Също така се твърди, че ответницата била подписала „декларация за
информирано съгласие”, документ, приет за задължителен при извършване на
дентално лечение. Този документ бил съгласуван с Агенцията за медицински
одит и приет за задължителен на Конгрес на Българския зъболекарски съюз. В
декларацията за информирано съгласие се съдържали данни за вида на
лечението, приблизителните срокове за изпълнение и информация за
използваните материали. Наличието на такъв документ, подписан и от двете
страни, удостоверявало направения от пациента информиран избор за вида на
лечението и давал право на лекаря по дентална медицина да го извърши.
След извършване на лечението, което било приключило на 12.10.2023
г., била издадена фактура № 28 от 12.10.2023 г., която била връчена срещу
подпис на ответницата и тя я заплатила частично, като превела сума от 1000
лева по банковата сметка на д-р Б. - успоредно с депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК пред съда и след приканване от негова страна със съобщение,
изпратено по вайбър, на мобилния й телефон.
Ищецът твърди, че по време на лечението и след завършване на
лечението и подписване на издадената фактура за заплащането му, както и до
момента на подаване на уточнителната молба (28.08.2024 г.), от страна на
ответницата не било постъпило известие за откриване на недостатъците към
изпълнителя на работата, нито такова за причини, за да не заплаща
уговорената цена – твърди се, че ответницата е приела работата. От съда се
иска да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
2
Ответницата признава, че между страните бил сключен договор за изработка,
по силата на който следвало на ответницата да се проведе зъболечение,
изразяващо се в поставяне на импланти. Ответницата твърди, че трябвало
предварително да заплати сумата от 5000 лева за лечението си, която сума
включвала възнаграждение и изработка на имплантите и която сума била
преведена от ответницата на 12.02.2021 г.
Ответницата твърди, че й били поставени импланти и й били
монтирани върху тях временни пластмасови зъби, които след време следвало
да бъдат заменени с постоянни от цирконий, които още не били изработени. В
продължение на две години ответницата била с временни пластмасови зъби, а
през 2023 г. почувствала болка в единия зъб, като посетила ищеца и поискала
да й бъдат поставени постоянните зъби. Ответницата сочи, че д-р Б. се
съгласил, но поискал от ответницата да доплати сумата от 1000 лева за
изработката им. Ответницата твърди, че възразила, тъй като такава уговорка
нямали и била платила исканата цена напълно. Ответницата твърди още, че
била принудена да заплати сумата, тъй като в противен случай нямало да й
бъдат поставени имплантите. Ответницата заплатила, с платежно нареждане
от 07.11.2023 г., сумата от 1000 лева, с което твърди, че е заплатила напълно
проведеното й лечение.
Претендира се да се отхвърлят така предявените искове и да се
присъдят разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител,
моли така предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
Представено е платежно нареждане за сумата от 5000 лева, от дата
12.02.2021 г., от наредител - Д. И. Д., а като основание в същото е посочено
„зъболечение”.
По делото е представена фактура № ********** от 12.10.2023 г., като
в същата е отбелязано, че е издадена за „конструкция - импланти”, а като
данъчна основа е посочена сумата от 6000 лева. Като „получател” на същата
се е подписала ответницата.
Представено е платежно нареждане за сумата от 1000 лева, от дата
07.11.2023 г., от наредител - Д. И. Д., а като основание в същото е посочено
доплащане по фактура № ********** от 12.10.2023 г.
За изясняване на посочените спорни въпроси и правно релевантни
3
факти страните са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Б.Г.Г. /на работа като дентален асистент при ищеца/ и М.В.П. /във
фактическо съпружеско съжителство с ответницата/, които съдът кредитира,
съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелката Б.Г.Г. сочи, че от 2022 г. работи при д-р З.Б., като
дентален асистент и познава ответницата, която била посещавала кабинета
през 2021 г. /преди свидетелката да работи при ищеца/. Дават се сведения, че
тогава на ответницата й се поставили импланти в кабинета на Идеал Стандарт
от Б.К. и П., като свидетелката не е присъствала на тази операция по
поставянето на пластмасови/временни имплани. Свидетелката сочи, че
ответницата, след тази операция, ходила многократно в кабинета за
консултации, като 2023 г. „дошло ред” да се махнат тези непостоянни
конструкции от пластмаса и да се сложат постоянните конструкции, които
стрували 6000 лева. Дават се сведения, че от първата манипулация, за да се
сложи постоянната конструкция нямало конкретен срок за поставянето, като
трябвало да минат най-малко 6 месеца, за да може имплантите да са вкостени.
Сочи, че с ответницата са се чували много пъти, идвала и на контролни
прегледи, като не било проблем кога ще се сложи постоянната конструкция,
като свидетелката посочва, че може това да се случи след 4-5 години, но може
и никога да не се сложи. Дават се сведения, че са водени разговори с
ответницата във връзка с циркониевите импланти и дали иска да й бъдат
изработени.
Свидетелката посочва, че на 23-ти август, вечерта била оставила
много часове за ответницата, като дошъл и зъботехникът от Варна - Л.И.,
който правил конструкции. Свидетелката посочва, че седмица преди това
разговаряла с ответницата и лично й била обяснила за тази нова конструкция,
която трябва да се смени с пластмасовата и каква й е цената, която нямала
нищо общо с операцията, с цената на имплантите, които тя е плащала някога.
След това дошъл зъботехникът, изготвили всичко и след 2 месеца
конструкцията била готова. Дават се показания, че ответницата питала
свидетелката за цена, като свидетелката й казала, че ще струва 6000 лева, като
й обяснила какво се включва – че тази конструкция е завинаги и е постоянна, с
титаниев бар, циркониева и е доста по-различна от предходната. Свидетелката
посочва, че ответницата е платила сумата от 5000 лева през 2021 г., като в тази
цена влизат имплантите, които й са поставени и тази конструкция, която се
4
натоварва веднага. Конструкцията била от пластмаса, защото било важно да
има зъби, за да се храни, но да не се натоварват имплантите. Свидетелката
посочва, че не е възниквал спор между ответницата и стоматолога, като не
била казвала, че възразява и че няма да плати тази сума.
Свидетелят М.В.П. дава сведения, че я началото на 2021 г. започна
лечението, като уговорката била за импланти с цирконий покрити.
Ответницата посетила д-р Б. през 2021 г. много пъти –вадили й зъбите, след
това й слагали изкуствена кост, след което се чакало известно време и после се
поставили временни пластмасови зъби. Свидетелят посочва, че уговорката за
плащането била 5000 лева, като впоследствие били поискани още пари. През
2023 г. свидетелят сочи, че зъбите на ответницата не били добре и отишла през
2023 г. на преглед при същия зъболекар и впоследствие, след 2 години,
ответницата била установила, че е с пластмасови зъби временни. Сочи се, че
ответницата попитала зъболекаря няма ли да й слагат вече постоянни зъби,
като той й поискал още 1000 лева, които ответницата доплатила. Свидетелят
посочва, че на ответницата й били слагани временни зъби 2 пъти – първо
едните се счупили, поле други.
При оценка и анализ на гласните доказателства съдът намира, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните по делото свидетели,
в частта, в която показанията им не почиват на техни лични преки възприятия,
което ги дискредитира изцяло и ги прави негодни като доказателства за
установяване на релевантни за делото факти. Съдът не кредитира показанията
на последните и в съответните части, в които правят свои предположения или
изводи, въз основа на споделеното им от страна по делото или от трети лица.
Въз основа на представените доказателства по делото съдът намира,
че между страните е сключен договор за изработка. Договорът за изработка по
своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен,
комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши уговорената работа съобразно поръчката в срок и без отклонение
от нея и недостатъци, и да я предаде на възложителя, а за ответника – да
приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 288 ТЗ. Законът задължава поръчващият да приеме изработеното
– чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1)
фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства
5
на поръчаното.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното, но само
тази работа, която е съответна на уговореното – арг. чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява на първо място фактическо
получаване на изработеното и на следващо - признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливо изявление на
поръчващия, че счита работата за извършена съобразно с договора. Приемане
означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението
на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение, вкл. и когато
недостатъците са скрити – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция.
Съдът намира, че изпълнителят е изпълнил възложената му работа
точно. За възложителя се поражда задължение да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя. По делото не е спорно, че през 2021 г. на ответницата са й
поставени пластмасови импланти, за които тя е заплатила 5000 лева. Съгласно
показанията на свидетеля М.В.П. на ответницата й били слагани временни
зъби 2 пъти – първо едните се счупили, поле други. Изхождайки от това, съдът
не споделя твърдението, че през 2023 г. за първи път разбрала, че е с временни
зъби. В отговора на исковата молба самата ответница посочва, че през 2021 г.
са й поставени временни зъби. Следва да се има предвид, че изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадение на фактическите твърдения
на двете спорещи страни, това е указания за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на
всички обстоятелства по делото – в този смисъл е и Решение № 475 от
08.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1311/2009 г. III г. о., ГК.
След поставянето на имплантите от цирконий /през 2023 г./,
ответницата не е възразила срещу изпълнението им, като съдът намира, че е
приела същите.
6
Приемането, като правно действие, представлява: фактическо
получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
Съдът намира, че приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че счита работата за съобразна с договора, че приемане означава
одобряване. За да може да се даде на приемането значение на одобряване,
законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не
направи такива възражения, работата се счита за приета, съгласно уредената в
чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. Съдът намира, че подписването на
фактурата представлява акт на недвусмислено приемане на работата,
обуславящ възникването и на синалагматичното задължение на възложителя
да заплати възнаграждение за извършената работа.
Съдът намира за основателна претенцията на ищеца, предявена на
основание чл. 79, ал. 1, вр.чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 5000 лева – остатък от
дължима сума по договор за изработка за дентални услуги - за поставяне на
„констукция импланти”, за което е издадена фактура № ********** от
12.10.2023 г.
Доколкото съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, то
и акцесорниите претенции са основателни - за законна лихва, за периода от
12.10.2023 г. до 10.11.2023 г., в размер на 54,67 лева, както и лихва върху
главницата, считано от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, затова в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
2022,41 лева, от които: 101,09 лева – платена държавна такса, 900 лева –
адвокатски хонорар. В общата сума на дължимите разноски следва да се
включат и разноските в заповедното производство, в размер на 121,32 лева –
държавна такса и 900 лева – адвокатско възнаграждение, тъй като на
основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Д. И.
Д., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Севлиево, ул. „Воденичарска” № 41,
дължи на „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ДЕНТАЛНА
ПОМОЩ - Д-Р З.Б.” ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, ул. „Шипка” № 3, сумата в размер на 5000 лева –
остатък от дължима сума по договор за изработка за дентални услуги - за
поставяне на „констукция импланти”, сключен между страните, за което е
издадена фактура № ********** от 12.10.2023 г.; 54,67 лева, представляваща
лихва, за периода от 12.10.2023 г. до 10.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.11.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 710/30.11.2023 г. по ч. гр.д. № 1204/2023 г. по описа на Районен съд –
Севлиево.
ОСЪЖДА Д. И. Д., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА
ДЕНТАЛНА ПОМОЩ - Д-Р З.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, сумата от общо
2022,41 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: сумата
1001,09 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция и сумата от 1021,32 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, сторени по ч. гр. д. № 1204/2023 г. по описа на Районен съд -
Севлиево.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8