РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Сандански, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Галина Ас. Герганова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно
наказателно дело № 20211250200566 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Г. Т. от гр. ****, подадена в качеството му на управляващ и
представляващ „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. ****, ул.“Ч. К.“ №
***, ЕИК – ****, против Наказателно постановление /НП/ №01/001826 от 04.01.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-
жалбоподател, за административно нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на НП. Излагат се доводи за
обективна невъзможност за изпълнение на законовите изисквания по предоставяне на
препис от сключен трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, предвид ранно
започващия работен процес в обекта за производство на хляб и закуски. По същество не се
оспорват фактическите констатации в НП. Претендира се маловажност на нарушението.
В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – се явява лично
управителя и с надлежно упълномощен защитник, който подържа жалбата по изложените в
същата съображения. Управителят на дружеството дава обяснения във връзка с вмененото
му административно нарушение. В хода на делото по същество процесуалният му
представител пледира за отмяна на атакуваното НП. Излага подробни доводи за липсата на
настъпили вредни последици, обосноваващи извод за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград,
редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата.
В хода на делото по същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Представя писмени бележки.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не
1
ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи следното:
На 21.10.2020г., около 10.25 часа представители на Дирекция „ИТ“ Благоевград –
свидетелите Б.И. и А. А.-Ч. извършили проверка по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Хлебопекарна, находяща се в гр. ***,
М. „М. г.“, експлоатиран от „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
ул.“Ч. К.“ № ***, управлявано и представлявано от С. Г. Т.. Контролните органи
констатирали, че дружеството-жалбоподател – „****“ ЕООД, в качеството му на
„работодател“ е допуснал на 21.10.2020г. лицето Й. С. М., ЕГН – **********, да извършва
трудова дейност в обекта на проверка – „прави кифли“, без да и е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
След приключване на проверката по работни места търговеца-жалбоподател е призован по
реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – гр. Благоевград с
призовка от 21.10.2020г.
При проверката по документи в Д“ИТ“ – Благоевград не се е явил законен или упълномощен
представител на търговеца, който да представи изисканата с горепосочената призовка
вътрешно-фирмена документация на предприятието, а същата е изпратена по пощенски път.
Представен е Трудово договор № ***/21.10.2020г., сключен с Й. С. М., който видно от
приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от
ТД на НАП е регистриран на 21.10.2020г., 11.27 часа, след часа на проверката по работни
места.
По реда на чл.40, ал.2 ЗАНН дружеството-жалбоподател – „****“ ЕООД е поканено за
съставяне на АУАН с Покана Изх. № ****/02.11.2020г., която е получена от законния
представите на нарушителя, видно то товарителница към пощенска пратка. Поради
неявяване на законен или надлежно упълномощен представител на търговеца, на
посочените в поканата дата и час – 11.11.2020г., 10.00 часа, АУАН е съставен в Д“ИТ“ – гр.
Благоевград в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя по реда на чл.416,
ал.3 от Кодекса на труда.
Въз основа на акта, на 04.01.2021г. административно-наказващия орган е издал атакуваното
НП № ***/***/04.01.2021г., с което на търговеца-жалбоподател, за административно
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3
КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено на 06.01.2021г., видно от
отбелязването върху екземпляра от самото НП /л.26 от делото/.
По същество относно изложената в НП фактическа обстановка почти липсват
противоречия. Не се оспорват времето и мястото на извършване на проверката,
доброволното попълване на декларации от страна на работещите на място лица и тяхното
съдържание. И свидетелите – служители на Д“ИТ“ и самият управител на жалбоподателят
установяват, че същият е присъствал на проверката, казал е на работещите да съдействат на
проверяващите, бил е спокоен, тъй като заявил, че договорите са сключени и са изпратени за
регистриране в НАП. Не се оспорва също така, че на свидетелката М. и на лицето, посочено
в обжалваното НП – М. – не са били предоставени преписи от сключените трудови договори
и от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Същевременно
свидетелката М. и управителят Т. твърдят, че М. и М. не са били на работа. И двете били
дошли по-рано от уговореното, за да се запознаят с работния процес, поради което и към
момента на проверката не са им били предоставени необходимите документи, но според
съда и двете – включително посоченото в атакуваното НП лице М. – не се осъществявали
трудова дейност.
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи върху
наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се
2
основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на производството по налагане
на административни наказания приема за верни до доказване на противното. Това не е така
обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл.63, ал.2 от КТ е необходимо да
се установи, че работникът полага труд за работодателя и не са му представени посочените в
разпоредбата документи – трудов договор подписан от двете страни и уведомление по чл.62,
ал.е от КТ. За да е налиц;е упражняване трудова дейност е необходимо да са налице
елементите на трудово правоотношение (ТПО) - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време.. АНО е приел, че тези елементи са налице в конкретния
случай, въз основа на декларираните от М. обстоятелства и събраните в хода на адм.
проверка доказателства. Настоящият съдебен състав счита този извод за неправилен и
некореспондиращ с доказателствата по делото. Посочените елементи на ТПО следва да са
подробно описани в НП, което по своята същност е акт от категорията на
правораздавателните. Именно този акт и поточно неговото съдържание е предмет на
проверка. В този смисъл в НП следва да са посочени конкретните работно място, работно
време и уговорено трудово възнаграждение, въз основа на които АНО е приел, че лицето М.
и осъществявала трудова дейност.
В хода на проверката работника е посочил, че има сключен трудов договор и „правя кифли“
...Действително, описал е параметрите от сключения договор, с една съществена разлика –
по договор М. следва да заема длъжността „Майстор на хлебни изделия“. Възможно и
вероятно е правенето на кифли да влиза в задълженията на „Майстор на хлебни изделия“.
Така описаният работен процес обаче много повече съответства на описаното от М. и Т.
запознаване с естеството на работата преди постъпването на работа и престирането на
труд, отколкото извода на контролните органи – включително и АНО, че в случая е налице
участие в трудовия процес в качеството на лице, което осъществява конкретна трудова
дейност. Не се събраха никакви доказателства за това, дали М. е „правила кифли“ сама или
е помагала на някого в процес на обучение. От АНО не се представиха доказателства за
това, кога е пристигнала на работа М., каква по вид и обем работа е свършила, била ли е
същата облечена с работно облекло и на конкретно обособено работно място... Всичко
посочено са обстоятелства, които не са задължителен елемент от едно трудово
правоотношение, но липсата или наличието им е индиция ,при положение, че не е налице
безспорно установено престиране на труд.
По изложеното и съдът приема, че не се доказа посоченото в НП лице да е осъществявало
трудова дейност съгласно сключеният договор, поради което не е било налице задължение
за работодателя да изпълни разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ. С оглед разпределянето на
доказателствената тежест в процеса всяка страна е длъжна да докаже фактите, от които
черпи изгодни за себе си правни последици. В случая жалбоподателят не е бил длъжен да
доказва отрицателни факти – че М. не е на работа, а се запознава с работния процес, а
административният орган в производството пред въззивната инстанция е следвало да
докаже, че е налице полагане на труд от страна на същото лице. Съгласно разпоредбата на
чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице
осъществява трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са
характерни за трудова дейност. Особеният характер на трудовия договор, предпоставя
нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно
овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова
функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на
извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение. Тези елементи на
трудовото правоотношение не са установени в настоящото производство. АНО черпи извод
за такива от сключеният договор и изготвената от М. декларация, но откъснато от конкретно
установеното на място и от обясненията както на представителя на работодателя, така и от
3
самите лица, попълнили декларация.
От казаното по - горе, може да се направи обоснован извод, че към момента на извършване
на проверката свидетелката М. не е престирала труд и не е упражнявала трудова дейност в
полза на санкционираното лице, поради което и за същото не е била налице задължението
по чл.63, ал.1 и забраната на ал.2 на същата разпоредба. Няма как да бъде споделен извода
на АНО за задължение на въззивното дружество да предостави препис от трудовия договор
пописан от двете страни и заверено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Такова задължение би
било налице за работодателя при допускането на лицето да осъществява трудовата дейност
за която е сключен договора, а не да „прави кифли“…
Предвид изхода от производството претенцията на представителя на въззиваемата страна за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Жалбоподателят не
претендира съдебни и деловодни разноски, поради което – въпреки изхода от процеса,
съдът не може да присъди такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № .../.../04.01.2021г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Благоевград, с което на „*****“ ЕООД със седалище и адрес на
управление – гр. ****, ул.“Ч. К.“ № **, ЕИК – ****, с управител С. Г. Т. от гр. ****, за
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3
КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две
хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по
реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4