Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 07. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на деветнадесети юни през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 941 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС и чл. 61
ал. 2 от ЗЗД.
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от А.Г.А. *** против Л.В.К., А.Т.Т.
и Ц.В.И.,***. В молбата се твърди, че ищецът е
собственик на самостоятелен обект в сграда, а именно: трети жилищен етаж,
построен в триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. П., ***, ведно с
припадащите се части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди
се, че сградата се състои от три самостоятелни обекта, с предназначение-
жилище, апартамент, разположени на всеки едни от трите етажа. Твърди се, че
другите собственици на самостоятелни обекти в сградата са: В. и К.К.-
собственици на първи жилищен етаж и Й.и Ю.П.- собственици на втори жилищен
етаж. Твърди се, че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в
триетажна жилищна сграда с адрес: гр. П. ***, ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди се, че
гореописаните две сгради представляват сгради- близнаци, като първоначално е
била построена сградата на ответниците (с адрес ***, бивша ***, а впоследствие и сградата с адрес ул. ***.) Твърди се, че сградата на *** е изградена в поземлен имот с пл. № *** в кв. *** по
плана на гр. П., а сградата на ул. *** е изградена в поземлен имот с пл. № ***,
кв. *** по плана на града. Твърди се, че през *** год., с влезлия в сила ЗРП на
гр. П., двата имота са били обединени в
общ парцел *** за имоти пл. № *** и пл. № ***, в кв. ***. Твърди се, че двете
жилищни сгради са изградени независимо една от друга, но имат обща част и това
е общ вход с общо стълбище, което обслужва и двете сгради. Твърди се, че с договор от *** год.
праводателите на ответниците, от една страна, като собственици на сградата на ***,
и ищецът и праводателите на останалите собственици на сградата на ул. ***, от
друга, са постигнали споразумение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗС по отношение на
това кои части са общи за всяка една от двете сгради- близнак и кои са общи и
за двете сгради. Твърди се, че входната врата на общото стълбище на двете
сгради е изключително стара, построена е преди изграждането на самата сграда
още през 1961- 62 год. Твърди се, че вратата е дървена, като с течение на
времето и ползването й същата е била значително амортизирана, остаряла и
нефункционираща. Твърди се, че дървените части са били изгнили от атмосферните
влияния, изкривени, механизмите износени и неработещи. Твърди се, че често се е
случвало вратата да бъде заключена, а после да не може да се отключи, пантите
са били деформирани (изкривени), като вратата провисна. Твърди се, че
неколкократно ищецът е сменял бравата или патронника, но те отново са се
чупели, заради деформираната (провиснала) дървена врата и изкривените панти.
Твърди се, че в това състояние входната врата не е била годна за ползване по
обичайното й предназначение, била е амортизирана и се е нуждаела от подмяна.
Твърди се, че основен ремонт или подмяна на вратата не е правен от изграждането
на самата сграда до настоящия момент, вече близо 60 години. Твърди се, че
ищецът е уведомил собствениците в двете сгради- близнак, в т. ч. и ответниците,
за необходимост от подмяна на входната врата на общото стълбище, поради силно
износеното й нефункционално състояние. Твърди се, че поради недобрите отношения
между собствениците в сградата на ул. ***
и живущите в сградата- близнак на *** съгласие за подмяна на входната врата не е
било постигнато. Твърди се, че тъй като в това си състояние входната врата не е
изпълнявала функциите и предназначението си и е била негодна за нормално
ползване ищецът е решил да извърши подмяната сам, със свои средства. Твърди се,
че ищецът е направил поръчка- договор от *** год. с фирма, специализирана в
производство и монтаж на врати като е била извършена доставка и монтаж на
врата, състояща се от две части- отваряема част и неотваряема, изпълнени от
алуминиева дограма и стъклопакет. Твърди се, че фирмата- изпълнител е извършила
демонтаж на старата врата и доставка и монтаж на новата. Твърди се, че общата
стойност на услугата, съгласно сключения договор, е била 605 лв., която сума
ищецът е заплатил изцяло. Твърди се, че след монтажа на новата врата ищецът е
ангажирал майстор, който да извърши ремонт (т. нар. обръщане) като при това
е било изпълнено измазване на стените и
ръбовете около рамката на врата. Твърди се, че общата стойност на тези
строително-ремонтни работи е била 114, 80 лв., в т. ч. за труд 80 лв. и за
материали 34, 80 лв. Твърди се, че освен това със свои средства ищецът е
поръчал и закупил 22 бр. ключове за новата врата (за всички живущи в двете
сгради близнаци), на обща стойност 55 лв.. Твърди се, че гореописаните суми са
били заплатени изцяло от ищеца. Твърди се, че общата стойност на направените от
ищеца разходи за подмяна на входната врата е в размер на 774, 80 лв. (605 лв. +
80 лв. + 34, 80 лв.+ 55 лв.). Твърди се, че от страна на собствениците в
сградата- близнак с адрес ул. *** на ищеца е била заплатена съответната част от
така направените разходи. Твърди се, че ответникът е поканил ответниците да
заплатят припадащата им се част от разходите, съобразно притежаваните от тях
части от общите части в сградата, а именно по 1/ 6 идеална част за всеки от
тях, но същите не са сторили това. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.
48 ал. 6 от ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени средства,
материали и/или труд необходим ремонт или обновяване на общи части на сградата
без решение на общото събрание, а съгласно ал.7 на същия член ако разходите на
собственика не бъдат възстановени с решение на общото събрание (каквото в
случая няма), той има право да предяви иск срещу собственици. Твърди се, че
извън специалната уредба на отношенията в режима на етажна собственост чл. 30
ал. 3 от ЗС установява, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Твърди се, че ответниците дължат и следва да
заплатят на ищеца по 1/ 6 част от направените разходи за обновяване (чрез
подмяна с нова) и ремонт на общата входна врата, а именно: сумата от 129, 13
лв. (1/ 6 от 774, 80 лв.) за всеки от тях. В заключение ищецът моли съда да
осъди ответниците да му заплатят горната сума всеки един поотделно, която сума
се претендира при условията на евентуалност на две правни основания: чл. 48 ал.
7 от ЗУЕС, респ. чл. 61 ал. 2 от ЗЗД /квалфицирано от ищеца като чл. 30 ал. 3
от ЗС, но необвързващо съда/. Претендира се присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответниците ангажират
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По исковете с правно
основание чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС.
Безспорно
по делото е, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, находяща
се в гр. П., ***, а ответниците са собственици на самостоятелни обекти в
сграда, находяща се в гр. П., ***. Безспорно по делото е, че двете сгради-
близнак са обединени в един общ парцел. В правната теория и съдебната практика
се приема, че когато в един имот има самостоятелни
сгради, които принадлежат на отделни собственици, притежаващи и идеални части
от земята, правното положение е близко по характер, сходно с това при етажната
собственост, и се касае за т. нар. „хоризонтална етажна собственост“. Безспорно по делото е, че и двете самостоятелни сгради имат обща част-
стълбището, което ги обслужва. Не се спори между страните
и относно обстоятелството, че без съгласието на ответниците ищецът е извършил
подмяна на дървената входна врата с алуминиева такава. Съгласно разпоредбата на
чл. 41 от ЗС
всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Тази обща разпоредба е детайлизирана в разпоредбата на чл. 48 ал. 6 от ЗУЕС,
според която всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали
и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото
събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова
сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от
дължимите от него вноски по чл. 50 след
представяне на документи, удостоверяващи плащанията. В разпоредбата на §1 т. 8
от ДР на ЗУЕС е дадено легално определение на понятието „необходим ремонт“-
това е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части
от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на
сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и
самостоятелните обекти в нея. Съдът счита, че конкретният случай не попада в
горната хипотеза. Действително от показанията на разпитания по делото свидетел Й.П.
се установява, че сменената врата е била стара /на 50- 60 години/, имало е
периоди, в които трудно се е отваряла и затваряла, патронникът й често се
повреждал и се налагало отремонтирането му. Независимо от това обаче вратата е
била годна да се използва по своето предназначение и необходимостта от нейната
смяна с нова не е била наложителна. При това положение не би могло да се
приеме, че извършените от ищеца разноски за подмяната на входната врата следва
да се квалифицират като необходими и при всички случаи подлежат на
възстановяване от останалите етажни собственици. Липсата на необходим ремонт от
своя страна изключва възможността защитата на ищеца да се извърши по реда,
предвиден в чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС, поради което предявените на това основание
субективно съединени претенции следва да се отхвърлят изцяло.
По исковете с правно основание чл. 61 ал. 2 от ЗЗД.
Предвид
отхвърлянето на първите три от предявените искове се поставя въпросът за
основателността на евентуалните осъдителни искове. Както се посочи и по- горе,
извършените от ищеца А.Г.А. разходи не представляват необходим ремонт, а
съставляват полезни разноски, тъй като увеличават стойността на сградата и имат
характера на подобрения. Видно от приложените по делото писмени доказателства
/протокол за проведено общо събрание от *** год. и жалба до ОД на МВР гр. П.
вх. № *** от *** год./, че ответниците не са приели предложението на ищеца за
поръчка на нова входна врата. Следователно предприетите от ищеца действия по
подмяната на общата част в етажната собственост са извършени без да е било
налице съгласие на всички етажни собственици, обективирано в съответно решение.
Съгласно константната съдебна практика /срв. решение № 85- 2014- II г. о., решение № 228- 2016- III г. о., определение №
390- 2016- IV г. о. и много други/, когато се касае за подобрения,
извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на
чл. 61 ал. 2 от ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на
обекти в етажната собственост съответната част от направените разноски до
размера на обогатяването и то ако работата (извършените СМР) е предприета
уместно. Несъмнено монтирането на нова алуминиева врата на мястото на
поставената през 60- те години на миналия век износена дървена врата е уместно
водена работа, която подобрява общата вещ и ползва всички етажни собственици. Ето защо всички
останали собственици дължат връщане на направените от гестора полезни разноски,
пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общата част- обект на
предприетата работа. Тук е мястото да се отбележи, че за разлика от първите
двама ответници Л.В.К. и А.Т.Т. ответницата Ц.В.И. не е едноличен собственик на
обект в етажната собственост, а съсобственик заедно със своя брат Г.В. Б..
Поради това припадащата се част на тази ответница от полезните разноски е
наполовина от припадащата се част на останалите ответници. За установяване
стойността на разноските, които е направил, ищецът е представил писмени
доказателства. Приложеният поръчка- договор с „Д. - П.“ ЕООД установява, че
стойността на поръчаната алуминиева врата възлиза на 605 лв. Представени са
фискални бонове, че горната сума е заплатена от ищеца, а от друга страна са
налице и други фискални бонове за закупени от ищеца секретни ключове и
строителни материали. Единственият разход, който не е установен по надлежния
ред, е този за т. нар. обръщане на вратата. Приложената на л. 15 от делото
разписка с дата 20. 01. 2020 год., с която едно трето лице- И.М. -
удостоверява, че е изпълнило ремонт след монтажа на входната врата като срещу
вложения труд е получило сумата от 80 лв., по същество съставлява свидетелски
показания, дадени в писмен вид, т. е. недопустимо доказателствено средство.
Осъществяването на отразените в разписката факти е следвало да се докаже чрез
разпит на извършилото ремонта лице като свидетел в съдебно заседание в
изпълнение на два от основните принципа в гражданския процес- за
непосредственост и устност. Следва да се посочи също така, че процесната
разписка представлява частен свидетелстващ документ, който не притежава
материална доказателствена сила, а само установява авторството.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че доказаните по размер разноски на ищеца са за
сумата от 694, 80 лв. Припадащата се част на ответниците Л.В.К. и А.Т.Т. от
тази сума възлиза на 115, 80 лв., а припадащата се част на ответницата Ц.В.И.
възлиза на 57, 90 лв. В тези размери
претенциите на ищеца следва да се уважат, като за разликата до 129, 13 лв.
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК всеки от ответниците Л.В.К. и А.Т.Т. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца А.Г.А. деловодни разноски по компенсация в
размер на 102, 37 лв. На същото правно основание ищецът А.Г.А. следва да бъде
осъден да заплати на ответницата Ц.В.И. деловодни разноски по компенсация в
размер на 32, 15 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от А.Г.А. ***, ЕГН **********, против Л.В.К. ***, ЕГН **********, иск по чл. 48
ал. 7 във вр. с ал. 6 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 129, 13 лв.,
представляваща припадащата се на ответника част от разходите за обновяване и
ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради- близнак,
находящи се в гр. П., *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от А.Г.А. ***, ЕГН **********, против А.Т.Т. ***, ЕГН **********, иск по чл. 48
ал. 7 във вр. с ал. 6 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 129, 13 лв.,
представляваща припадащата се на ответницата част от разходите за обновяване и
ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради- близнак,
находящи се в гр. П., *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от А.Г.А. ***, ЕГН **********, против Ц.В.И. ***, ЕГН **********, иск по чл. 48
ал. 7 във вр. с ал. 6 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 129, 13 лв.,
представляваща припадащата се на ответницата част от разходите за обновяване и
ремонт на входна врата, представляваща обща част на жилищни сгради- близнак,
находящи се в гр. П.,
*** и ***.
ОСЪЖДА- на основание чл. 61 ал. 2
от ЗЗД- Л.В.К. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 115, 80 лв., представляваща припадащата се на ответника част от
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на
жилищни сгради- близнак, находящи се в
гр. П., *** и ***, ведно със законната лихва, считано от 19. 02. 2020
год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
129, 13 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 61 ал. 2
от ЗЗД- А.Т.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 115, 80 лв., представляваща припадащата се на ответницата част от
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на
жилищни сгради- близнак, находящи се в
гр. П., *** и ***, ведно със законната лихва, считано от 19. 02. 2020
год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
129, 13 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 61 ал. 2
от ЗЗД- Ц.В.И. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 57, 90 лв., представляваща припадащата се на ответницата част от
разходите за обновяване и ремонт на входна врата, представляваща обща част на
жилищни сгради- близнак, находящи се в
гр. П., *** и ***, ведно със законната лихва, считано от 19. 02. 2020
год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираните
129, 13 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 и
3 от ГПК- Л.В.К. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 102, 37 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 и
3 от ГПК- А.Т.Т. ***, ЕГН **********, да заплати на А.Г.А. ***, ЕГН **********,
сумата от 102, 37 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 и
3 от ГПК- А.Г.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Ц.В.И. ***, ЕГН **********,
сумата от 32, 15 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: