№ 1508
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. М.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110207665 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Й., ЕГН ********** чрез адв. К. А. срещу
наказателно постановление № 578/04.05.2022 г., издадено от началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на основание на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1800 лева за нарушение на
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е
съставен в присъствие на един свидетел в нарушение на изискванията на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Застъпва се тезата, че нарушението е следвало да се
санкционира с издаване на електронен фиша, а не с наказателно
постановление. Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО.
Поддържа се тезата, че НП не съдържа всички изискуеми от закона
реквизити, а именно място на извършване на нарушението, както и че
нарушението е описано неясно – не е посочено дали за ППС не е закупена
маршрутна карта или не е било налице бордово устройство, което да подава
данни за движението на камиона, което препятства жалбоподателя да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен. Според жалбоподателя
фактическото описание на нарушението не съответства на дадената му правна
1
квалификация. Оспорва се техническата изправност на средството, което е
заснело движението на МПС. Оспорва се, че жалбоподателят е извършил
нарушението, тъй като АУАН не е съставен на място. Поддържа се, че самият
АУАН не съдържа всички изискуеми реквизити, а именно имената на
нарушителя и ЕГН, че не е обсъдена вината на жалбоподателя, че не е
посочено дали нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че
нарушение изобщо не е извършен.
В съдебно заседание жалбоподателят – М. Й., редовно призован не се
явява, представлява се от адв. Л., надлежно упълномощена. Същата пледира
за отмяна на обжалваното наказателно постановление по изложените в
жалбата съображения, както и поради това, че не е установено мястото на
извършване на нарушението, както и не е доказано, че същото е извършено от
жалбоподателя. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно
призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 26.11.2021 г. в 15:04 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Гюешево
пристигнало пътно превозно средство – влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС с
peг. № **********, с обща техническа допустима максимална маса - над 12
тона, управлявано от жалбоподателя М. Й.. След извършена проверка от
страна свидетеля Л. И. Д. – старши инспектор в Териториална дирекция
Митница - София било установено, че на 14.11.2021 г. в 14:36 часа
горепосоченото пътно превозно средство с регистрационен номер **********
е било заснето да се движи по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Предвид на това срещу водача М. Й., ЕГН ********** бил съставен
АУАН № 578/26.11.2021 г. за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът бил
подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично
доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 578/04.05.2022 г., с което за нарушение и на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля Л. И. Д. и приложените по делото писмени
доказателства – свидетелство за регистрация на влекач „МАН ТГХ 18.440
4Х2 БЛС с peг. № ********** – част I и част II, копие на страници от паспорт
на М. Й., ЕГН **********, заповед за командироване, заповед № ЧР-НТУ-
ЗЗ/23.01.2019 г., заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г. на директора на
Агенция „Митници“, заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на
УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, доклад от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, включително снимков материал във връзка с
установеното нарушение, известие за доставяне на наказателно
2
постановление, писма от АПИ.
По отношение показанията на свидетеля Л. И. Д. съдът отчете, че
същите са значими досежно начина на установяване на извършеното
нарушение. Свидетелят посочи, че данни относно извършеното нарушение,
дата и място извежда от електронната системата, с която работи, в която при
въвеждане на регистрационен номер на МПС се визуализира дали същото е
било заснето да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и дали е била заплатена пътна такса, респ. дали се е отклонило от
предварително посочения маршрут. Свидетелят изрично посочи, че не може
да установи кой е управлявал МПС на дати, предхождащи тази на съставяне
на АУАН, но електронната система е настроена по такъв начин, че не
позволяла преминаване на ППС, докато не бъде заплатена компенсаторна
такса или не бъде съставен АУАН. От показанията на свидетеля е видно, че
той не е установил, дали жалбоподателят М. Й. е управлявал процесното МПС
на датата, за която няма заплатена пътна такса, а е съставил АУАН на лицето,
което в момента на проверката е управлявало ППС. Следва да се отбележи, че
по делото не бяха ангажирани доказателства от въззиваемата страна относно
обстоятелството кое лице е управлявало заснетото на 14.11.2021 г. в 14:36
ППС влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС с peг. № **********. От приетото
по делото веществено доказателство – фотоснимки, приложени на л.49 и л. 50
се установява превозното средство и неговият регистрационен номер, но не и
водачът, който го управлява. Във връзка с това следва да се отбележи, че
собственик на тежкотоварния автомобил е юридическото лице „О.Т.“ ЕООД,
а не жалбоподателят М. Й., като в случая не е санкциониран собственикът на
превозното средство, а лицето, което се е явило с ППС на ГКПП „Гюешево“
за напускане територията на Република България. С жалбата е представена
заповед за командироване № 063/10.11.2021 г., в която е отразено, че лицето
Филип П. е командирован за периода 10.11.2021 г. до 16.11.2021 г. до
Румъния, но в самата заповед е посочен друг товарен автомобил, а не
заснетия, поради което не може да се приеме, че П. е управлявал процесното
ППС на 14.11.2021 г.
От приетите заповеди се установява компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по следните
съображения.
На първо място от правна страна не се доказа авторът на нарушението,
а именно не се доказа, че на 14.11.2021 г. в 14:36, когато е извършено
деянието, именно жалбоподателят М. Й. да е управлявал заснетото превозно
средство влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС с peг. № **********. По делото
се доказа категорично единствено, че посоченото МПС е било управлявано от
Й. на 26.11.2021 г. в 15:04 часа, но отговорността на Й. е ангажирана за
деяние, извършено 12 дни по-рано, поради което няма как да се приеме, че
след като на 26.11.2021 г. М. Й. е бил водач на автомобила, то го е управлявал
и на 14.11.2021 г. От друга страна Й. не е собственик на превозното средство
и не е наказан в това му качество, нито е посочен от собственика като лице,
3
което е ползвало МПС, а само и единствено като водач на същото. Дали
същият е бил водач на заснетото на 14.11.2021 г. ППС остана недоказано,
респ. авторството на нарушението не е доказано. Събраните доказателства не
сочат, че на 14.11.2021 г. М. Й. е управлявал процесното ППС, а това
обстоятелство е следвало да се установи от административнонаказващия
орган в хода на административнонаказателното производство, което не е
сторено. Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП –
„собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство“. В случая обаче
жалбоподателят М. Й. не е наказан нито като собственик на превозното
средство, нито като представляващ юридическото лице - собственик, нито
като посочено от собственика лице, на което е било предоставено това МПС.
Той е бил наказан като водач на превозното средство, а по делото се доказа
единствено, че същият е управлявал ППС на 26.11.2021 г., но не и на
14.11.2021 г. С оглед цитираната разпоредба административно наказание е
следвало да бъде наложено на представляващия юридическото лице -
собственик на превозното средство или на лицето, за което изрично е
посочено от собственика, че е предоставил управлението на автомобила, а не
по презумпция да се приема, че след като на 26.11.2021 г. Й. е управлявал
тежкотоварния автомобил, то значи го е управлявал и 12 дни по-рано на
14.11.2021 г. Предвид на изложеното съдът приема, че не е доказано по
категоричен начин авторството на деянието. Презумпцията в настоящия
процес е за невиновност, тоест всеки е невинен до доказване на противното и
тази доказателствена тежест е за наказващия орган, а жалбоподателят не е
длъжен да доказва, че е невинен. Нарушението трябва да е доказано по
несъмнен и категоричен начин, за да бъде признат жалбоподателят за
виновен, като всяко съмнение се тълкува в полза на дееца. След като по
делото липсва категорична доказаност за съпричастност на М. Й.към
деянието, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради
недоказаност на авторството на нарушението.
Освен това съдът намира, че не се доказва и мястото на извършване на
нарушението. В издаденото НП се твърди, че превозното средство влекач
„МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС с peг. № ********** се е движило без заплатена
пътна такса по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. В същото време по делото е представено писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“ (лист 56), в което учреждението, към което се числи
органът издал процесното НП посочва, че към месец юли 2022 г. на път А-6
„Европа“ няма километър 50+427, а от отразеното в писмото не може да се
направи извод, че такъв е имало или че предвиден за изграждане. В писмото е
отразено, че част от път I-8, а именно от км. 1+000 до км. 48+666 след
модернизирането му, /което се осъществява към датата на писмото/ ще бъде
път А-6 „Европа“ /Граница Сърбия – София/. При тези отразени данни
възниква резонният въпрос как от АПИ се посочва, че до момента /м. юли
2022 г./ на път А-6 няма км. 50+427, но същевременно в издаденото на
04.05.2022 г. НП се твърди, че 10 месеца по –рано именно на това място е
4
извършено процесното нарушение и че този км. 50+427 е включен в обхвата
на платената пътна мрежа. След като са представени доказателства
изхождащи от Агенция „Пътна инфраструктура“, че на път А-6 „Европа“
няма изграден километър 50+427, то съдът приема за недоказано и
посоченото в НП място на извършване на нарушението.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото
описание на нарушението, тъй като нито от съставения АУАН, нито от
издаденото НП става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и
как е бил определен този размер. Според чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата – „за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък“. В случая не е ясна формулата, по която е изчислена
дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния
участък и т.н., за да се направи преценка дали правилно е била определена и в
крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са
посочени в съставения АУАН и издаденото НП, което пък съществено
нарушава правото на защита на наказаното лице и възможността му да
разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило и как е бил
определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна сметка
препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото НП във връзка с тези обстоятелства.
С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно
от който уговореното възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 600 /шестстотин лева/ без
ДДС или 720 /седемстотин и двадесет/ лева с ДДС, платими по банков път, за
което е издадена и проформа фактура № **********/01.06.2022 г. Видно от
представеното авизо за преводно нареждане за кредитен превод сумата от 720
лева е била заплатена по сметка на Адвокатско дружество Л. и партньори на
14.11.2022 г., поради което същата следва да се присъди на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал. 3 т.1 и т.2 и
5
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 578/04.05.2022 г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание на основание чл.
179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя М. Й.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1800 лева за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. Й., ЕГН
********** сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева, представляваща
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6