Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 01.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД девети състав в публичното заседание на тридесет и
първи октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1012/2016 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от “БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД против Л.Н. Бозова за установяване на вземания по оспорена заповед
за изпълнение.
Наведени са твърдения, че между
страните е сключен договор за предоставяне на кредитна линия с ипотека, по
силата на който ищецът предоставил на ответника кредитна линия с лимит от
30 000,00 евро. Сумата била предоставена по заемна сметка на ответника на
05.09.2007 г., като страните уговорили срок за връщане на кредита от 60 месеца
от датата на подписване на договора. Страните договорили за предоставения кредитен
ресурс ответникът да заплаща годишна лихва, формирана от тримесечния Euribor с надбавка от 5 %, а при забава на главницата или
предсрочна изискуемост на кредита лихва върху главницата, формирана върху
договорната лихва с надбавка от 10 %. При отпускането на кредита страните
договорили, че ответникът ще заплаща такса в размер на 0,25 % върху
първоначалния размер на кредита. Изпълнението по кредита се казва, че е
обезпечено с ипотека.
С анекс от 11.06.2009 г. страните
договорили договора да се трансформира в многоцелеви кредит с ипотека, като се
счита изцяло усвоен и не може да се погасява многократно, с размер от
31 272,66 евро. Страните предоговорили размер на годишния лихвен процент
от 10,016 %, равен на базовия лихвен процент в евро с надбавка от 4,266 % при
базов лихвен процент на банката към датата на подписване на договора от 5,75 %.
За първите осем месеца от подписване на анекса е договорен намален размер на
лихвения процент от 4,95 %, като в рамките на този период ответникът ще
погасява само лихви, такси и комисионни, след което ще започне изпълнението по
главницата. В същия анекс страните уговорили годишна такса от 0,2 % върху
остатъка от кредита за всяка следваща година, платима ежегодно на датата на
усвояване на кредита. Плащанията по кредита трябва да се извършват в срок от
240 месеца. При забава в плащанията на вноски и при предсрочна изискуемост,
банката е договорено, че ще олихвява просрочената главница с лихва в размер на
договорния лихвен процент с наказателна надбавка от 10 %.
С анекс от 14.05.2013 г. страните
договорили, че към датата на подписването му е в просрочие със сумата от 628,27
евро, като тази сума се прибави към редовната главница, която е в общ размер от
29 863,95 евро и тя се счита за отпусната при условията на договора и
анексите по него. Наред с това, страните договорили, че за ползвания кредит
ответника ще заплаща годишен лихвен процент от 10,0166 %, равен на базовия
процент на за кредити в евро-5,75 % с надбавка от 4,266 %. Кредита ответникът
трябва да погаси на 199 месечни вноски, включващи части от главницата и
начислена за съответния период лихва.
Твърди се, че поради просрочие на
задължения по договора банката подава заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнения за вземания за главница, такси, договорна и наказателна
лихва с настъпил падеж, във връзка с което пред РС Ловеч е образувано ч. гр. д.
№ 1667/2015 г. и издадена заповед за изпълнение за сумата от 1 114,47 евро
главница по договор за кредитна линия и от 31.08.2007 г. и анекси към него за
периода 15.06.2014 г. до 15.09.2015 г.; 55,79 евро- такси към 15.09.2015 г.;
994,66 евро–договорна лихва за периода 15.05.2014 г. до 15.09.2015 г. и 16,85
евро-наказателна лихва за периода 19.08.2015 г. до 16.09.2015 г. вкл.
Изпълнението по заповедта е оспорено от длъжника.
Отправя се искане до
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът има вземания в размер на 1 114,47 евро-главница по
договор за кредитна линия от 31.08.2007 г. и анекси към него за периода
15.06.2014 г. до 15.09.2015 г.; 55,79 евро- такси към 15.09.2015 г.; 994,66
евро–договорна лихва за периода 15.05.2014 г. до 15.09.2015 г. и 16,85
евро-наказателна лихва за периода 19.08.2015 г. до 16.09.2015 г. вкл. Заявява
се искане за присъждане на сторените разноски, включително направените в
производството по издаване на заповед за изпълнение.
В депозиран по делото
отговор ответникът оспорва основателността на заявените искове. Ответникът
отрича ищецът да има вземания срещу него в сочения размер, тъй като не е уведомен
от него за настъпилата изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ответникът навежда възражения за нищожност
на разпоредби от договора и анекси към него /разпоредбите на чл. 9 от договора,
чл. 2 от анекс 1 и чл. 2 от анекс от 14.05.2013 г., касаещи уговорените лихви/
като твърди, че тези уговорки са неравноправни. Ответникът признава, че
договорки между страните относно условията по лихвите са уговорени в договора и
анексите към него, но отрича те да са индивидуално договорени с него, тъй като
са част от стандартно уговорени условия на договора. Оспорва изменението на
договора по втория анекс да са индивидуално договорени с него.
В проведено на 31.10.2016
г. открито съдебно заседание ответникът е заявил, че признава заявените искове
и ангажира доказателства за погасяване чрез плащане на задълженията в
производството по принудително изпълнение, за които ищецът търси установяване.
Ищецът, чрез процесуалния
си представили, е заявил искане за постановяване на решение съобразно
направеното от ответника признание на исковете, като това становище поддържа и
в хода по същество.
В хода на делото по
същество ответникът чрез процесуални си представител-адв. Ушев, излага
становище за неоснователност на исковете, поради извършено плащане в хода на
процеса. Той заявява искане за присъждане на разноските, тъй като доверителкате
му не е станала причина за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид направеното признание на исковете от ответника,
отчитайки, че признатите права не противоречат на закона и добрите нрави, като
страната може да се разпорежда с тях, намира, че заявените претенции за
установяване на вземания по главница, такси, договорна и наказателна лихва,
предмет на оспорена заповед за изпълнение, са основателни. Следва да се
отбележи, че извършеното в хода на изпълнителния процес плащане от длъжника не
се отчита от съда при разглеждането на искове за установяване на вземания по
оспорени заповеди по аргумент от т. 13 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е заявил искане за разноски и е ангажирал списък на сторените. По
делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на 134,05
лв.-платена държавна такса в установителния процес. Ангажирана е фактура
досежно размер на адвокатското възнаграждение за представителство на ищеца. В
нея е посочена, че плащането ще се извърши по банков път, но не са ангажира
доказателства за това. При тези данни съдът приема, че по делото не са
представени доказателства за направени разноски за процесуално предствителство,
които да подлежат на присъждане /в този смисъл т. 1 от ТР № 6/20012 г. на ОСГТК
на ВКС/. В рамките на заповедното производство ищецът е сторил разноски в
размер на 685,34 лв., които подлежат на присъждане в рамките на настоящото
производство /арг. т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При изхода на
делото в полза на ищеца следва да се присъди вземане за разноски в размер на
819,39 лв. Съдът не намира, че са нали предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорност. В хода на делото той е признал
заявените срещу него искове, но е станал повод за завеждането им. Той е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, което е поставило началото на
настоящия исков процес. При изхода на делото заявената от него претенция за
присъждане на разноски не може да се уважи.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес ***,
че „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, район
„Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е има вземания в размер на 1 114,47 евро
/хиляда сто и четиринадесет евро и четиридесет и седем евроцента/-главница по
договор за кредитна линия от 31.08.2007 г. и анекси към него за периода
15.06.2014 г. до 15.09.2015 г.; 55,79 евро /петдесет
и пет евро и седемдесет и девет евроцента/-такси към 15.09.2015 г.; 994,66 евро
/деветстотин деветдесет и четири евро и шестдесет и шест евроцента/–договорна
лихва за периода 15.05.2015 г. до 15.09.2015 г. и 16,85 евро /шестнадесет евро
и осемдесет и пет евроцента/-наказателна лихва за периода 19.08.2015 г. до
16.09.2015 г. вкл., за които е издадена Заповед № 1051 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.09.2016 г. по ч.
гр. д. № 1667 от 2015 г. по описа на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Н.Б. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е сумата от 819,39 лв.
/осемстотни и деветнадесет лева и тридесет и девет стотинки/-сторени разноски в
настоящото производство и в производството по издаване на заповед за
изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Л.Н.Б., с горните данни, за присъждане на сторените
разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните в 2–седмичен срок от
връчването му пред Ловешки окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: