№ 177
гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000244 по описа за 2022 година
С Решение №53/03.06.2022г., допълнено с решение №71/ 20.07.2022г.,
по т. д. №19/2021г. ОС- Плевен е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул.
Симеоновско шосе 67А, ЕИК ********* да заплати на:
Ф. С. А. от с. Гривица, обл. Плевенска, *******, ЕГН********** на осн.
чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно
произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска, в
размер на сумата 35 000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата
2889,20лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в
останалата част предявеният частичен иск за неимуществени вреди е
отхвърлен;
М. А. М. от гр.Плевен, ********, ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1
вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие
настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска в размер на сумата 20
000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата 459,45лв, ведно със
законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в останалата част предявеният
частичен иск за неимуществени вреди е отхвърлен;
А. И. С. от с.Гривица, обл. Плевенска, ********* , ЕГН ********** на
осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно
произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска в
размер на сумата 12 000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата
1
1548,74лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в
останалата част предявеният частичен иск за неимуществени вреди е
отхвърлен.
Отхвърлена е претенцията за присъждане на лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода
20.08.2020г.- 14.12.2020г. включително.
Присъдени са разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. К.- пълномощник
на трите ищци- Ф. А., М. М. и А. С. и насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ
ИНС “ АД- София.
В жалбата на адв. К.- пълномощник на Ф. А., М. М. и А. С., се излага,
че обезщетението за неимуществени вреди, определено за пострадалите Ф. А.
и М. М., е силно занижено, като се обжалва решението на първата инстанция
в частта, в която претенциите им са отхвърлен до пълната предявена частична
сума за всяка от тях; а по отношение на трите пострадали- досежно началната
дата на лихвата за определените обезщетения- присъдена от 15.12.2020г., а не
посочената в исковата молба дата- 20.08.2020г.
В жалбата подробно се излагат следните възражения: Определените
суми за неимуществени вреди на пострадалите Ф. А. и М. М. не
съответствали на съдебната практика и не били съобразени с установения
лимит на отговорност на застрахователя. Съдът допуснал процесуални
нарушения, като не уважил доказателственото искане за снабдяване с всички
документи, съдържащи се в медицинското досие, направено по повод престоя
и лечението на А. И. С., както и да бъде назначена допълнителна СМЕ, която
да бъде изготвена от вещо лице със специалност хематология или
ендокринология. Съдът неправилно определил размера на паричния
еквивалент на търпените от ищците морални вреди, маркирайки само част от
критериите по чл. 52 ЗЗД. Не било отчетено, че при Ф. А. реално имало
повече от две счупвания- счупване на седалищните и лонните кости,
двустранно, а по отношение на предмишницата са счупени и двете кости и са
оперирани и двете, като посочените от вещото лице срокове на
възстановяване са обичайни такива при нормално протичане на
оздравителния процес. Не било взето предвид, че първоначално изготвената
СМЕ е оспорена защото вещото лице не извършило личен преглед на
пострадалата и не отговорило на всички поставени въпроси. В
допълнителната СМЕ, вещото лице д-р С. след извършен от него личен
преглед на пострадалата установил, че са налице ограничени движения по
отношение на горния десен крайник, както и е налице болка в тазобедрената
става при движение, като не се очаква пълно възстановяване, а
възстановителният период е бил по- дълъг. По отношение на пострадалата А.
М. съдът не отчел, че са й причинени и увреждания- контузия на млечна
жлеза и остра стресова реакция, а освен това се влошило автоимуното й
заболяване. По делото към ИМ бил приложен амб. лист от 31.08.2020г., че
пострадалата е диагностицирана със заболяването „посттравматично стресово
разстройство“, въпреки, че според вещите лица при нея такова не се е
развило. Неправилно съдът присъдил законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от 15.12.2020г. В случая,
застрахователят не твърдял да не е уведомен от застрахования в 7-дневния
2
срок, поради което лихвата била длжима от датата посочена в исковата молба.
Ако не от деликвента в седемдневния срок, то застрахователят е уведомен от
самите пострадали на 15.09.2020г., която била най- късната дата, от която се
дължи лихва.
Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да
постановите друго такова, с което да уважат предявените искове за сумите,
както следва:
за Ф. С. А. за сумата от 60 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., т.е за още
25 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни
увреждания от процесното ПТП;
за А. И. С. за сумата от 20 000 лв., частичен от 40 000 лв., т.е за още 8
000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания от
процесното ПТП,
ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от
20.08.2020г., евент. от 15.09.2020г. до окончателното изплащане, както и
лихва за забава върху всички присъдени от съда обезщетения за периода от
20.08.2020г., евент. 15.09.2020г. до 15.12.2020г.
Претендират се и разноски- адвокатско възнаграждение, с оглед
установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.
С насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София се
обжалва решението на първата инстанция в частта, в която: на М. А. М. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв. заедно със
законна лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното заплащане; на А. И.
М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 8 000лв. заедно със
законна лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното заплащане; за
присъденото обезщетение за имуществени вреди на М. А. М. и А. И. М.,
както и за целият размер на направени разноски и адвокатско
възнаграждение.
В насрещната въззивна жалба подробно се излагат следните
възражения: Съдът допуснал нарушение на материалния закон и конкретно на
чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД- определеното парично обезщетение,
ведно с компенсаторна лихва, било недължимо поради недоказаност на
твърденията за проявление на нематериални вреди съобразно заявеното в тази
връзка в обстоятелствената част на исковата молба, освен това не
съответствало в присъдения размер на справедливостта- определено в
отклонение от задължителната практика на Върховния съд - ППВС №4/68г.
Налице бил изключителен принос на пострадалите А. И. и М. М. за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент- поради
извършени като пътник в лек автомобил „Хюндай Теракен“ нарушения на
установени от ЗДвП правила- липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза. Поради непоставен предпазен
колан от пострадалите не било налично възпиращото свободното движение на
тялото противодействие, за каквото е предвиден. При използване на
предпазния колан от пострадалите те нямало да получат травми като
3
възникналите, а други, по- леки по медикобиологичен характер. За
пострадалата А. С. не настъпили психологически последици от инцидента,
доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за тьрпяни
такива, както и за проведено лечение. Представените амбулаторни листи не
били относими към случая, тъй като касаели предишни заболявания, които не
могат да се получат при процесното ПТП. В представената рьо графия било
посочено, че костите са с нормална костна структура, без видими
травматични лезии и без данни за хемо и пневмо торакс. Травмите получени
при процесното ПТП от ищцата А. И. били натъртвания. Заболяването
миастения гравис датирало от 2000г. и експертното решение било
категорично, че преживяното ПТП не дава основание да се приеме влошаване.
Проведеното психологично и психиатрично изследване по повод изготвянето
на експертизата не установили данни за остро пхихогенно стресово
разстройство- А. И. не е страдала и не страда от посттравматично стресово
разстройство. В материалите по делото липсвали данни за промени в
клиничното протичане на заболяването на ищцата, а получените при ПТП
натъртвания не предполагали такива. Естеството на получените от нея травми
не предполагало влошаване на заболяванията й, нито отключване на нови
такива, а получените натъртвания не изисквали конкретно лечение. По
отношение на М. А. М.- същата не е имала затруднен начин на живот, поради
травми настъпили при процесното ПТП. Предвид представената медицинска
документация и прието заключение по СМЕ тя следвало да се е възстановила
за период около 20-25 дни като описаните травматични увреждания не
изисквали постелен режим. Възстановителния период от травмите, настъпили
за ищцата от процесния инцидент, е завършил и при извършеният преглед на
16.04.2022г. не били са установени трайни последици от получените травми,
причинени от катастрофата. За М. не настъпили психологически последици
от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало
данни за търпяни такива, както и за проведено лечение. Същата страдала от
множество предшестващи заболявания, които не били свързани с получените
травми от инцидента. Претенцията за имуществени вреди също била
недоказана и неоснователно завишена за всяка от пострадалите. Твърдяните
имуществени вреди не били във връзка с лечение на травмите получени при
процесното ПТП, вкл. по съображения за собствен принос на ищците за
осъществяване на транспортния инцидент.
Претендирано е да се отмени решението на първоинстанционния съд и
да се отхвърлят исковите претенции: на М. А. М. за неимуществени вреди за
сумата над 15 000 лв. и изцяло частта на присъденото обезщетение за
имуществени вреди - 459,45 лв; на А. И. за неимуществени вреди за сумата
над 8 000 лв. и изцяло в частта на присъденото обезщетение за имуществени
вреди -1548,74 лв. Претендират се и разноски .
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Плевен са предявени искове с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ,
вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди от
пострадалите при ПТП на 13.08.2020г.- Ф. А., А. С. и М. М..
4
От представените по делото доказателства се установява наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 432 ал.1 КЗ, обосноваващ пряката
отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на
13.08.2020г.- виновно деяние на М. Е. М., за което е налице влязло в сила
решение № 117 от 25.02.2022г на РС – Плевен по НАХД № 143/22г., че е
нарушил правилата за движение по пътищата на 13.08.2020г при управление
на МПС Хюндай Теракан и е причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на Ф. С. А., изразяващи се в счупване на костите на дясната
предмишница и счупване на таза, което е престъпление по чл. 343 ал.1 б“б“,
предл. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1000 лв. Причина за станалото ПТП е, че при преминаването на лекия
автомобил през жп прелез без бариера, който прелез е бил обозначен с пътен
знак А 34.2 и монтиран семафор, водачът не се е съобразил с мигащата
червена светлина на семафора и включената звукова сигнализация, монтирана
пред жп прелеза, навлязъл е след знака и семафора в зоната на прелеза и е бил
ударен от влака.
Налице е причинно- следствена връзка, както и застрахователно
правоотношение по застраховка ГО, валидна и действаща към датата на ПТП.
За установяване на претърпените от пострадалите неимуществени вреди
са събрани гласни доказателства- показанията на св. Ася А. /дъщеря на
ищцата Ф. А. и сестра на ищцата А. С./, Красимира Първанова /снаха на
ищцата М. М./, както и писмени такива- медицински документи и допуснати,
изслушани и приети медицински експертизи за всяка от ищците.
Не се спори по делото, че във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 15.09.2020г. е предявена застрахователна претенция от всяка от
пострадалите.
С оглед гореизложеното ОС- Плевен е приел за доказано по делото
настъпилото застрахователно събитие и вредите, като пряк и непосредствен
резултат от непозволеното увреждане, които ответната застрахователната
компания следва да обезщети, съгласно сключеният договор за застраховка
„гражданска отговорност”, валидна и действаща към датата на ПТП. Изложил
е съображения, че водачът на лекият автомобил, в който трите ищци са били
пътници, не се е съобразил със съществуващата светлинна, звукова и пътна
сигнализация на жп прелез, но не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите лица, тъй като и при поставени от същите
предпазни колани са могли да настъпят установените наранявания.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди първата
инстанция е приела следното за всяка от ищците:
Ф. А. е претърпяла най- сериозно увреждане, лечението и
възстановяването на което е отнело по- продължително време, била е
обездвижена за период от един месец, имала е затруднения в движенията до
5- 6 месеца, невъзможност за полагане на физически труд за същия период,
търпяла е болки и страдания от получените травми, налагало се е полагането
на грижи от други хора, налични са трайни ограничения в движенията на
5
десния горен крайник. Определено й е обезщетение по справедливост в
размер на 35 000 лв., като за разликата до 80 000 лв частичен иск от 90 000 лв.
претенцията е отхвърлена, като неоснователна.
М. М. е получила кръвонасядане по лицето, шията, десните рамо и
мишница, както и гръдна травма с натъртване на гръдния кош и счупване на
5-то и 6-то ребро. Имала е болки в период от 3-4 седмици, няма данни за
влошаване на съществуващо хронично заболяване, възстановяването е
протекло напълно, няма остатъчна симптоматика, имала е временна нужда от
помощ, изпитвала е стрес след преживяното ПТП, страх от коли, но не е
продължила посещаване на психолог. Определено й е обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лв като за разликата
до 60 000 лв частичен иск от 90 000 лв. претенцията е отхвърлена като
неоснователна.
А. И. С. е получила натъртвания на тялото с кръвонасядане по гръдния
кош вдясно и по десния хълбок. Имала е болкова симптоматика за 1-2
седмици, няма влошаване на автоимунното й заболяване, което датира
отпреди инцидента, изпитвала е известен стрес след преживяното и повишена
агресивност, но няма данни за психогенно разстройство, възстановяването е
протекло напълно. Определено й е обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., като за разликата до 30 000 лв
частичен иск от 40 000 лв. претенцията е отхвърлена.
По отношение на претенциите за имуществени вреди
първоинстанционният съд е приел, че ищците са направили разходи във
връзка с лечението си, които разходи съответстват предписаното лечение и
включват средства за медикаменти, медицински изделия и консумативи
съобразно представените по делото фактури и касови бонове в размер на
2889, 20 лв. за ищцата Ф. С. А., 1548,74 лв. за ищцата А. И. С. и 459,45 лв. за
ищцата М. А. М.. Посочено е общо, че според вещите лица приеманите
медикаменти от пострадалите са относими към травмите, вкл. аналгетици,
приемането им е било необходимо за възстановяването дори и да не са
изрично предписани след медицинска помощ.
По отношение на претенцията за лихва върху обезщетенията ОС-
Плевен е приел, че същата се дължи считано от 15.12.2020г., която дата е три
месеца след предявяване на претенцията до застрахователя, който срок е
предвиден като краен такъв за произнасяне от застрахователя по чл. 496 ал.1
от КЗ.
При самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства за
всички причинени вреди в обжалваната част и релевантните критерии
визирани в ППВС № 4/1968г., въззивната инстанция намира следното:
По отношение обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
на пострадалата А. С.:
Същата е подала въззивна жалба с претенция определеното й
обезщетение в размер на сумата 12 000 лева за неимуществени вреди да се
увеличи с още 8 000 лева, а застрахователната компания с насрещната си
жалба счита, че това обезщетение следва да се намали на 8 000 лева, а
претенцията за имуществени вреди, уважена в размер на сумата 1548,74 лева,
изцяло да се отхвърли.
6
Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Плевен за
основателност и доказаност на претенцията за присъждане на обезщетение на
пострадалата А. С. над сумата 8 000 лева за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, като над тази сума намира претенцията за завишена и
неотговаряща на претърпените от нея болки и страдания, принципа на
справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната.
Видно от данните по делото А. С. е получила в резултат на пътно-
транспортното произшествие само натъртвания /контузии/ по тялото с
кръвонасядане по гръдния кош вдясно и по десния хълбок и поради същите е
изпитвала болкова симптоматика за срок от една- две седмици. Лечението на
тези травматични увреждания /натъртвания/ не изискват конкретно лечение
/хирургично, медикаментозно, физиотерапия/. Пострадалата не е страдала и
не страда в резултат на претърпяното ПТП от посттравматично стресово
разстройство. Получените от нея увреждания /натъртвания/ са повърхностни,
мекотъканни, свързани с болки и страдания, но не са се отразили на
заболяванията, които същата има от преди произшествието / посочени в
заключението на вещите лица- л.461/, включително миастения /установено
2000г./. Вещите лица изрично са заявили в заключението си, че няма данни за
промени в клиничното протичане на заболяванията й, а получените при ПТП
натъртвания не предполагат такива. В с.з. на 24.03.2022г. пред
първоинстанционният съд вещите лица /вкл. психолог/ са потвърдили и
отново са заявили, че при А. С. няма настъпило посттравматично стресово
разстройство, а изпитаната от нея тревожност е отшумяла в рамките на
няколко седмици, като процесното ПТП няма последици за психиката й.
Посочили са също, че лекарството имуновенин се използва за лечение на
миастения, като няма връзка между възникването, протичането и лечението
на миастенията и процесното ПТП. Миастенията е автоимунно заболяване,
като в конкретният случай данните за клиничното протичане изключват
причинна връзка на влошаване на същото от преживяната дори и стресова
ситуация, освен това е налице изследване, че две седмици след
произшествието няма влошаване на автоимуното заболяване и е налице
добър контрол на същото, което означава, че стреса не му е повлиял. Стресът
не влияе и на другите заболявания на пострадалата, включително
желязодефицинта анемия и емфизем /който е хронично заболяване и няма
връзка с ПТП/. Естеството на получените от С. увреждания не предполага
влошаване в протичането на заболяванията й, които е имала, нито отключване
на нови такива.
При тези данни по делото въззивният съд счита, че предвид всички
факти и обстоятелства установяващи претърпените от А. С. болки и
страдания, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и тежестта на
получените увреждания- в случая само натъртвания по тялото с
кръвонасядане по гръдния кош вдясно и по десният хълбок; периода на
възстановяване- една- две седмици, през които е изпитвала болкова
симптоматика; възрастта на пострадалата- 44 г.;липсата на продължителен
дискомфорт и негативни последици за качеството на живот- пострадалата е
изпитала само тревожност, която е отшумяла в рамките на няколко седмици,
намира, че сумата от 8 000 лева напълно адекватно и изцяло обезщетява
претърпените неимуществени вреди.
7
Изцяло неоснователна се явява претенцията за имуществени вреди в
размер на сумата 1548,74 лева. В заключението на вещите лица- лекари,
потвърдено и в с.з. на 24.03.2022г., е посочено, че получените от С.
натъртвания не изискват лечение с медикаменти. Пояснено е, че лекарството
имуновенин, за закупуване на което е представена фактура на стойност 1527
лева, с оглед установяване на имуществените вреди на пострадалата, се
използва за лечение на миастения, като няма връзка между възникването,
протичането и лечението на миастенията и процесното ПТП. Представената
фактура за закупуване на фастум гел и супрадин /витамини/, на стойност
21,74 лева, също не е във връзка с лечението на получените при
произшествието натъртвания.
На основание гореизложеното, поради несъвпадение в изводите на
двете съдебни инстанции, решението на ОС- Плевен в частта, в която на А. С.
е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата 8 000 лева, до
размер на сумата 12 0000 лева, както и изцяло в частта за имуществените
вреди, следва да се отмени, като неправилно.
По отношение обезщетението за неимуществени и имуществени вреди
на пострадалата М. М.:
М. М. не е подала въззивна жалба. Застрахователната компания с
насрещната си жалба счита, че определеното обезщетение на тази пострадала
в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди е завишено и следва да се
намали на 15 000 лева, а претенцията за имуществени вреди, уважена в
размер на сумата 459,45 лева, изцяло да се отхвърли.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен за
основателност и доказаност на претенцията за присъждане на размер
обезщетение на ищцата М. М. за претърпени неимуществени вреди от ПТП, в
размер на сумата 20 000 лева, който размер се явява адекватен с оглед
претърпените от нея болки и страдания, отговарящ на принципа на
справедливост и социално- икономическите условия на живот в страната.
Относно състоянието на пострадалата М. са допуснати, изслушани и
приети по делото две съдебно- медицински експертизи- от съдебен лекар и от
лекари неврохирург и специалист ортопедия и травматология. Състоянието
на същата е проследено в експертизите, като комплексната експертиза е
направила и личен преглед на пострадалата на 16.04.2022г., при който е
констатирано, че не са налице трайни последствия от получените при
произшествието травматични увреждания. М. е получила кръвонасядания по
лицето, шията, дясна раменна става и дясна мишница; счупване на пето и
шесто ребра вдясно /без дислокация и фрагменти, без развитие на хемо- или
пневмоторакс/. Тези увреждания са довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота и не изискват постелен режим. Предписано е
домашно лечение, без медикаменти, без обездвижване. Клиничното
протичане е свързано с болка и страдание за срок от 3-4 седмици
/кръвонасяданията са оздравели в рамките до 10 дни, а счупванията на
ребрата са зарастнали за 20-25 дни съгласно заключението на комплексната
експертиза/, не са налице данни за усложнения последвали от тези
увреждания, а и такива не са били налице към датата на прегледа от вещите
лица- 16.04.2022г.
8
Вещите лица и в двете заключения са посочили че М. има множество
хронични заболявания от преди катастрофата, включително дегенеративни
промени в поясният отдел на грабначният стълб. В с.з. на 05.05.2022г. вещите
лица от комплексната експертиза са потвърдили посоченото и в заключението
им, че обострянето и учестяването на епизодите от болки в дегенеративно
променения поясен отдел са резултат от прекомерното разтягане, опъване на
мускулатурата и връзковия апарат, тъй като при произшествието поради
движението на тялото й е реализирано прекомерно опъване, разтягане на
мускулатурата. Освен изложеното пострадалата М. има посттравматично
стресово рлазстройство, което е в причинна връзка с преживяното
транспортно произшествие.
При тези данни по делото въззивният съд счита, че предвид всички
факти и обстоятелства установяващи претърпените от М. М. болки и
страдания, в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и тежестта на
получените увреждания- кръвонасядания по лицето, шията, дясна раменна
става и дясна мишница; счупване на пето и шесто ребра вдясно; периода на
възстановяване- около 3- 4 седмици, през които е изпитвала болкова
симптоматика; възрастта на пострадалата- 66г.; липсата на продължителен
дискомфорт и негативни последици за качеството на живот- лечението е
било домашно, без медикаменти, без обездвижване, не са налице данни за
усложнения последвали от тези увреждания, вкл. към датата на прегледа от
вещите лица- 16.04.2022г. , но е налице обостряне и учестяване на епизодите
от болки в дегенеративно променения поясен отдел и полученото
посттравматично стресово разстройство в причинна връзка с преживяното
ПТП, намира, че сумата от 20 000 лева напълно адекватно и изцяло
обезщетява претърпените от същата неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита, че
получените травматични увреждания не са нелечими, като по същество от
заключението на СМЕ не са налице трайни последици за здравето на
пострадалата и последствия от счупването на 5- то и 6- то ребро вдясно. Но
в случая не може да се възприеме и тезата на застрахователя, че
справедливото обезщетение за процесните травматични увреждания, макар и
лечими, със сравнително кратък оздравителен период, възлиза на 15 000 лв.,
тъй като при пострадалата в резултат на произшествието е налице обостряне
и учестяване на епизодите от болки, които е изпитвала поради
дегенеративните промени в поясната област и същата е получила
посттравматично стресово разстройство в причинна връзка с преживяното
ПТП. Не е доказано и съпричиняване от пострадалата за настъпване на
вредоносните последици- в заключенията на вещите лица изрично е посочено,
че съобразно конкретният механизъм на ПТП не може да се твърди, че
ползването на обезопасителен колан би предотвратило получените от М.
травматични увреждания.
Изцяло неоснователна се явява претенцията за имуществени вреди в
размер на сумата 459,45 лева. В заключението на вещите лица- лекари е
посочено, че получените от М. увреждания не изискват лечение с
медикаменти. Закупените от същата лекарства, за което са представени
фактури, са относими към другите й хронични заболявания, които е имала
преди произшествието и не са във връзка със същото- хипертония, язва и др.
9
Видно от фактурите закупени са и хранителни добавки, лекарства за
уриналният тракт и др., а в някои от фактурите е посочено само лекарствени
средства. Т.е. тези медикаменти са относими към заболяванията на М., но не и
към лечение на травматичните увреждания получени от произшествието-
кръвонасядания по шията и дясното рамо и мишница и две счупени ребра
вдясно. На пострадалата не е предписано медикаментозно лечение за дома,
както е посочено и в единичната и в комплексната съдебно- медицински
експертизи. А закупените аналгетици с фактура от 14.09.2020г. са закупени
месец по- късно- гръдната травма предполага болезненост и при
необходимост прием на аналгетик до 2-3 седмици след травмата /стр.11 от
заключението от 14.10.2021г./.
На основание гореизложеното, решението на ОС- Плевен в частта, в
която на М. М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата 20 000 лева следва да бъде потвърдено, а да се отмени изцяло в частта
за имуществените вреди, като неправилно.
По отношение обезщетението за неимуществени вреди на
пострадалата Ф. А.:
По отношение определеното обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на пострадалата Ф. А. не е подадена насрещна въззивна
жалба от застрахователната компания и решението на първата инстанция е
влязло в сила за присъдените й суми- 35 000 лева неимуществени вреди и
2889,20 лева имуществени вреди.
Решението на ОС- Плевен се обжалва от Ф. А. само в частта, в която е
отхвърлена претенцията й за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева-
т.е. за 25 000 лева- по предявеният иск за 60 000 лева- частичен от 80 000
лева.
Въззивната инстанция не споделя изводите на ОС- Плевен за
неоснователност и недоказаност на претенцията за присъждане на по- висок
размер обезщетение на ищцата Ф. А. за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, над определената сума 35 000 лева, до размер на сумата 45 000 лева,
който размер би бил адекватен с оглед претърпените от нея болки и
страдания, отговарящ на принципа на справедливост и социално-
икономическите условия на живот в страната.
Съображенията за това са следните: Както е посочила и първата
инстанция А. е претърпяла най- сериозно увреждане- открито /с рана/
счупване на костите на дясната предмишница, счупване на таза /лонните,
седалищните кости и кръстеца/, повърхностни мекотъканни увреждания-
кръвонасядания по лицето, шията и десният горен крайник. За състоянието на
пострадалата са допуснати, изслушани и приети две съдебно- медицински
експертизи- изготвени от в.л. К. и в.л. С.- специалист травматология и
ортопедия, който е извършил и личен преглед на пострадалата на 15.04.2022г.
и е констатирал, че е налице ограничен обем движение на дясна гривнена
става при въртене на ръката навътре от 80 градуса, при норма 90 градуса и
при въртене на ръката навътре от 70 градуса при норма 90 градуса, ограничен
обем на движение при повдигане на китката нагоре от 50 градуса при норма
70 градуса, като е запазен обема на движение в двете тазобедрени стави, но е
болезнен в крайните фази на обема на движение. Посочено е, че
10
ограничението на обема на движение в дясната гривнена става е с траен
характер. Лечението и възстановяването от травмите при А. включва две
оперативни интервенции за откритото счупване на костите на дясната
предмишница в областта на гривнената става- фиксиране на фрагментите с
метална конструкция и втората- за отстраняване на външния фиксатор и
поставяне на плаки и винтове. По отношение лечението на костите на таза е
проведено консервативно лечение с покой на легло и последваща
рехабилитация. Вещото лице д-р С. е посочило, че периода на
възстановяване е бил по- дълъг от 30 дни, тъй като поради счупванията в
областта на дясната гривнена става тя не е можела да ползва ръката си и да
провежда рехабилитация в срок. Видно от заключението на в.л. К.,
пострадалата не е можела да се обслужва в срок около 4-5 месеца и да
извършва физически труд 5- 6 месеца. Въпреки, че оздравителният процес е
протекъл нормално, без усложнеия, Ф. А. е търпяла болки и страдания от
получените травми, налагало се е полагането на грижи от други хора.
При тези данни по делото въззивният съд счита, че предвид всички факти
и обстоятелства установяващи претърпените от Ф. А. болки и страдания, в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП: вида и тежестта на получените
увреждания- открито /с рана/ счупване на костите на дясната предмишница,
счупване на таза /лонните, седалищните кости и кръстеца/, повърхностни
мекотъканни увреждания- кръвонасядания по лицето, шията и десният горен
крайник; дългият период на възстановяване- 5-6 месеца, през които е
изпитвала болкова симптоматика; възрастта на пострадалата- 62 г.;
изпитвания продължителен дискомфорт и негативни последици за
качеството на живот- претърпяни две оперативни интервенции, режим на
лечение на легло повече от 30 дни; 4 месеца пострадалата е имала нужда от
помощ за самообслужване; трайният характер на полученото ограничение на
обема на движение в дясната гривнена става, обезщението за неимуществени
вреди в размер на сумата 35 000 лева се явява недостатъчно. Действително
оздравителният процес е протекъл без усложнения и поради липса на жалба
от страна на застрахователя не може да се обсъжда съпричиняване от страна
на пострадалата относно полученото увреждане счупване на дясната
предмишница поради непоставяне на предпазен колан в автомобила. Но
въззивният съд счита, че при определяне размера на дължимото обезщетение,
първата инстанция не е отчела в достатъчна степен обстоятелството за
трайният и необратим характер на ограничението в обема на движение на
дясната гривнена става.
Поради това определеното обезщетение за неимуществени вреди на А.
следва да се завиши със сумата 10 000 лева, като размер от общо 45 0000 лева
би отговарял в най- пълна степен на принципа на справедливост съгласно чл.
52 ЗЗД.
По отношение на претенцията за лихва: Съгласно чл. 429 ал.2 т.2 вр. ал.3
вр. чл. 493 ал.1 т.5 КЗ върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди и законната лихва от датата на уведомяване за
настъпването на застрахователното събитие от самия пострадал- в случая
15.09.2020г.
С решението си, в диспозитива на същото, първоинстанционният съд е
присъдил законна лихва върху определените обезщетения от 15.12.2020г,
11
която дата е три месеца след предявяване на претенцията до застрахователя,
поради което в тази част решението следва да се отмени и да се определи
дата, от която се начислява законна лихва върху обезщетенията считано от
15.09.2020г.
Неоснователно е възражението във въззивните жалби за несъобразяване
с казуси при други пътно- транспортни произшествия по отношение
размерите на присъдените обезщетения. Доколкото неимуществените вреди
се отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие на
пострадалия, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. Предвид
специфика на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също или
приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размерът на
обезщетението, която ще се дължи на разликата в обстоятелствата, които са
от значение за определяне на справедливо обезщетение.
Неоснователни са и възраженията, че при определянето на
обезщетението за неимуществени вреди не били отчетени в пълна степен
инфлационните процеси и лимитите на застрахователните обезщетения.
Лимитите по застраховка гражданска отговорност и инфлационните процеси
не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а
имат само спомагателен характер, който в случая въззивната инстанция има
предвид при определяне размера на обезщетенията.
Разноски: Съгласно чл. 38 ЗА на адв. К. следва да се определи
възнаграждение, което за първата инстанция е 3368 лева с ДДС, за въззивната
инстанция- 780 лева с ДДС. Съобразно отхвърлената част от исковете на
застрахователната компания се дължат разноски в размер на 1982 лева, а за
въззивната инстанция- 785 лева /разноски за ДТ/ съобразно уважената част от
насрещната жалба. ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, следва да бъде осъдена да
заплати на Ф. С. А. сумата 375 лева разноски /депозит експертиза/ за първата
инстанция съобразно уважената част от претенциите й и на М. А. М. сумата
165 лева разноски /депозит експертиза/ за първата инстанция съобразно
уважената част от претенциите й.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №53/03.06.2022г., допълнено с решение №71/
20.07.2022г., по т. д. №19/2021 год. ОС- Плевен в частта, в която: е отхвърлен
предявеният иск за неимуществени вреди от Ф. А. за сумата над 35 000 лева
до размер на сумата 45 000 лева; е уважен предявеният иск от А. С. над
сумата от 8 000 лева до размер на сумата 12 000 лева за неимуществени вреди
и изцяло в частта за имуществените вреди; на М. М. е присъдена сумата
459,45 лева обезщетение за имуществени вреди; както и в частта, в която е
определена датата 15.12.2020г. като начален момент, от който се начислява
законната лихва върху присъдените обезщетения и е отхвърлена претенцията
за лихва за периода 15.09.2020г.-14.12.2020г.; както и изцяло в частта за
разноските, вместо което постанови:
12
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. С.ско шосе 67А, ЕИК
********* да заплати на Ф. С. А. от с. Гривица, обл. Плевенска, *******,
ЕГН********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл.
Плевенска, допълнително в размер на сумата 10 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. С. от с.Гривица, обл. Плевенска,
*********, ЕГН **********, иск на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и
чл. 432 ал.1 от КЗ против ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско
шосе 67А, ЕИК *********, за обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 8 000 лева до размер на сумата 12 000 лева, както и изцяло искът за
имуществени вреди в размер на сумата 1548,74 лева, като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. М. от гр.Плевен, ********, ЕГН
**********, иск на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ
против ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско шосе 67А, ЕИК
*********, за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 459,45
лева, като неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ датата 15.09.2020г. като начален момент, от който се
начислява законната лихва върху присъдените обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.08.2020г.,
дължими от ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско шосе 67А, ЕИК
*********, съобразно решение №53/03.06.2022г. по т.д.№19/ 2021г. на ОС-
Плевен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение за първата
инстанция 3368 лева с ДДС, а за въззивната инстанция в размер на сумата 780
лева с ДДС.
ОСЪЖДА Ф. С. А. ЕГН**********, А. И. С. ЕГН ********** и М. А.
М. ЕГН **********, да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул.
Симеоновско шосе 67А, ЕИК *********, сумата 1982 лева разноски за
първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско шосе 67А,
ЕИК *********, да заплати на Ф. С. А. ЕГН********** сумата 375 лева
разноски за първата инстанция съобразно уважената част от претенциите й и
на М. А. М. ЕГН ********** сумата 165 лева разноски за първата инстанция
съобразно уважената част от претенциите й.
ОСЪЖДА А. И. С. ЕГН ********** и М. А. М. ЕГН **********, да
заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул. Симеоновско шосе 67А, ЕИК
*********, сумата 785 лева разноски за въззивната инстанция.
Потвърждава Решение №53/03.06.2022г., допълнено с решение №71/
20.07.2022г., по т. д. №19/2021 год. ОС- Плевен в останалата част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14