Р Е Ш Е Н И Е
№
30.10.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№4217/2017г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “Т.К.” ООД, ***, чрез адв. Здр. М., против К.С.С.,
с която се твърди, че между страните има сключен договор за потребителски
кредит №ПЛ 1181/05.02.2016г, въз основа на който ищецът- като кредитодател, е
предоставил на ответника- като кредитополучател, сумата от 600лв. Твърди се, че
сумата е изцяло усвоена от ответника на същата дата. Твърди се, че падежът на
задължението е 05.05.2017г, и не е погасено от ответника. Твърди се, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано
ч.гр.д. №3183/2017г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
незабавно изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Моли съдът да признае за установено спрямо ответника, на основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи
сумата от 336,20лв- главница, сумата 88лв.- договорна лихва за периода
05.09.2016-03.05.2017г., сумата от 18,20лв.- наказателна лихва, за периода от
05.09.2016-03.05.2017г. и сумата от 112лв- неустойка, съгласно чл.16.1 от
Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, както и направените разноски.
Ответникът
К.С.С., в срока на чл.133 от ГПК, не изразява становище по предявения иск.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №2015/05.05.2017г, по ч. гр.д.№ 3183/2017г по описа на
ПлРС. В указаният от съда срок, след възражение от длъжника, ищецът е предявил
настоящия иск, поради което същият е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
По делото
се установява, факта на сключването на Договор за потребителски кредит № ПЛ 1181/05.02.2016г, между
страните, въз основа на който ищецът, е предоставил на ответника, потребителски
кредит в размер на 600лв. Уговорено е, че кредитът се олихвява с 22% годишна
лихва. Посочено е също- чл. 3, ал.2 от Договора, че общата дължима сума е
765лв. Страните са уговорили също, че при забава, се олихвяват просрочените
суми с наказателна лихва, вкл. действащият лихвен процент, съгласно договора, и
надбавка от 10 пункта. Страните са уговорили също, че кредитът ще се изплаща на
14 равни месечни вноска, всяка от 40лв., на 5-то число на месеца, считано от
05.03.2016г.; крайният срок на договора е 05.05.2017г. От съдържанието на
договора се установява също, че кредитополучателят се е задължил да осигури
обезпечение на задължението си, чрез поръчителство, като при неизпълнение на
това задължение, кредитодателя начислява неустойка в размер на 210лв. По делото
се установява, че такава неустойка е начислена към задължението на ответника. Представен
е и погасителен план, за периода
05.03.2016-05.05.2017г, съобразно който, са уговорени 15 равни месечни
вноска, всяка от 65лв, към която освен главница и договорна лихва, е прибавена
и неустойката от общо 210лв..
По
делото се установява също, че отв. С., е получила сумата от 600лв.- РКО
№4356/05.02.2016г.
От
съдържанието на Договора-чл. 17, се установява също, че страните са уговорили,
че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, че кредиторът
има правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, без за това да е необходимо длъжникът да бъде уведомяван. По
делото- видно от приложеното ч. гр.д.№ 3183/2017г по описа на ПлРС, се
установява, че кредиторът се е позовал на настъпила автоматична предсрочна
изискуемост. По делото се установява също, факта на изпращането на покана до
длъжника, с която е даден 7-мо дневен срок за погасяване на дължимите суми, като
при неизпълнение, целият дълг става предсрочни изискуем; поканата е връчена на
длъжника на 12.01.2017г.- лично.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: от счетоводните
записвания на ищеца се установява, че въз основа на сключеният договор за
кредит, ответника е следвало да заплати общо сумата от 95лв., от които – сумата
от 600лв- главница, сумата от 165лв. договорна лихва, и сумата от 210лв-
неустойка, начислена от кредитора, поради неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение чрез поръчителство. Установено е също, че сумата е
следвало да бъде върната на месечни вноски, всяка от 65лв, за периода
05.03.2016- до 05.05.2017г. ВЛ е установило, че от страна на отв. С., е имало
плащания, с които са погасени месечните
вноски до 05. 09.2016г. ВЛ е установило, че в счетоводството на ищеца, са отразени
следните дължими суми: 336,20лв.- главница, 88лв- договорна лихва, за периода
05.09.2016-03.05.2017г, сумата от 18,20лв- наказателна лихва,, за периода
05.09.2016-03.05.2017г и 11лв- неустойка, на основание чл.16, 1 от Договора за кредит.
По делото няма представени
доказателства от страна на ответника, съобразно на разпределената му
доказателствена тежест, за извършване на плащане на дължимата сума.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По
делото безспорно се установи съществуването на валиден договор за кредит между
страните, въз основа на който, ищецът- в качеството си на кредитор, е предоставил
на ответника- длъжник, сумата от 600лв. В случая, кредиторът- “Т.К.” ООД, ***, е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗКИ, а самият договор за кредит,
няма характеристика на договор за банков кредит, което да дава възможност за
приложението на чл.417, т.2 от ГПК- за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, въз основа на извлечение от сметка, при настъпила предсрочна
изискуемост на задължението. Небанковите финансови институции не фигурират
сред изчерпателно посочените в чл.417, т.2 ГПК субекти и предпоставките за
издаване заповед за незабавно изпълнение, визирани в т.18 от ТР№4/2013г, следва да се прилагат единствено досежно
вземания, произтичащи от договори за банков кредит, без да засягат заемните
съглашения, по които в позицията на кредитор се явяват небанкови субекти от
категорията на ищцовото дружество..с оглед на това, съдът намира, че в случая отношенията между страните,
се регулират по правилата на чл.240-241
от ЗЗД- общите правила за Договора за заем. Съдът счита, че включената в
договора клауза за предсрочна
изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл.9 от ЗЗД / в т. см. Решение №99 от 01.02.2013г. по
т.д.№610/2011г., І т.о./. За да
настъпи предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора обаче, дори при наличие на уговорки за
автоматична такава, следва кредиторът да е упражнил това свое право и да е уведомил длъжника за това, независимо от
факта, че производството се развива по
реда на чл. 410 от ГПК. Вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК
/а не само по чл. 417 ГПК/
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване именно в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 422 ГПК,
тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл. 410 ГПК
за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита./ решение № 123/09.11.2015г по
т.д.№ 2561/2014г на ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. По делото,
както бе посочено по- горе, се установи факта на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез покана,
връчена на длъжника.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен, и бъде
признато за установено спрямо отв. К.С., че дължи на ищеца Т.К.” ООД, *** , сумата от 336,20лв- главница, сумата
88лв.- договорна лихва за периода 05.09.2016-03.05.2017г., сумата от 18,20лв.-
наказателна лихва, за периода от 05.09.2016-03.05.2017г. и сумата от 112лв-
неустойка, съгласно чл.16.1 от Договора, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №2015/05.05.2017г, по ч. гр.д.№ 3183/2017г по
описа на ПлРС.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство
разноски в размер на 655лв., както и направените от ищеца разноски по ч. гр.д.№ 3183/2017г
по описа на ПлРС, в размер на 385лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА кредитора „Т.К.” ООД, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 336,20лв- главница, сумата 88лв.- договорна лихва за
периода 05.09.2016-03.05.2017г., сумата от 18,20лв.- наказателна лихва,
за периода от 05.09.2016-03.05.2017г. и сумата от 112лв- неустойка,
съгласно чл.16.1 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-04.05.2017г.,
до окончателното й изплащане, дължими въз основа на Договор
за потребителски кредит № ПЛ 1181/05.02.2016г, за които суми има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, №2015/05.05.2017г, по ч. гр.д.№ 3183/2017г по
описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора “ Т.К.” ООД, ЕИК *********, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 655лв., съставляващи направени по делото разноски, и сумата
от 385лв., съставляващи
направени разноски по ч. гр.д. №3183/2017г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано пред ПлОС, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: