М О Т И В И
към присъда №18/03.05.2017г.
по НОХД №49/2017г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу М.С.М. За това, че :
На 27.09.2016г. по път Ш-7001, км.
17+800, в посока с.Войново -с.Кайнарджа, обл.Силистра, при управление на МПС
л.а.“Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“ с рег. № KF52 TVC е нарушил правилата за
движение по пътищата:
-
Чл. 20 ал.1 от ЗДвП /водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват/;
-чл.20
ал. 2 от ЗдвП /Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Никола Н.Н.–
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“,
във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Наказателното производство протече по
реда да глава ХХVІІ от НПК. В хода на производството бяха конституирани като
частен обвинител Д.Н. ***, чрез повереник
адв. Г.Г. от Софийска АК. Направени са изявления
на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти в
съдебното производство.
В хода на производство се приеха като
доказателства със съгласието на страните
психологическа справка удостоверяваща състоянието на подсъдимия М. сред
допуснатото ПТП.
На
подсъдимия М. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимия е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1 НК. Иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”,
което след съответната редукция да бъде определено в размер на три години, при
приложението на чл.66 от НК за срок от пет години. Излага доводи за наличието
на смекчаващи вината обстоятелства-
чисто съдебно минало, липса на нагазания по ЗДвП. Взема се отношение по
веществените доказателства, мярката за неотклонение и приложението на чл.343г.
от НК, съобразно резултата от редукцията на наказанието.
Повереникът на частният обвинител се
солидаризира със становището на
прокурора.
Защитникът на подсъдимия изразява
становище, че квалификацията на деянието следва да се определи по
привилегирования състав на престъплението, тъй като М., непосредствено след ПТП
се е опитвал да окаже помощ на пострадалия измерил му е пулса, правил е
изкуствено дишане,у обадил се е на спешния телефон112 и 150.
На второ место се развиват доводи за
наличието на съвина от страна на пострадалия Н., тъй като същия се е движил на
2,80м. от ДРПП, при непосредствена близост на колелата на ППС до мислената
осева линия, без светлоотразителна жителка и знаци, а такъв вид ППС би следвало
да се движат плътно в дясно.
Правят се бележки по обстоятелствата
от тройната експертиза относно ограничаващата видимостта растителност в страни
от пътя и заслепяване от страна на
слънцето.
Посочват се дълбокото съжаление от
случилото се, вложеното психическо състояние съобразно психологическата справка
в следствие на преживяното от ПТП.
Иска се определяне на наказанието в
минимален размер с приложението чл. 343а, ал.1, б.“б“ от НК, на минимален
размер на изпитателен срок, както и минимален размер на наказанието по чл.343г
от НК.
В даденото му право на последна дума
подсъдимия М. моли за минимално наказание.
Като
взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото писмени
доказателства и доводите на страните, СОС приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М.М. е правоспособен
водач на МПС от около година и притежава съответното свидетелство за
правоуправление. На 27.09.2016г., около
07,40 часа, М. заедно със своя брат-свид.К.М.
с автомобил „Мицубиши JI-200“ с рег.№ KF52 TVC. Автомобилът бил с десен волан,
като управлявал подс. М.М., а свид. К.М. бил седнал на предната лява седалка.
Времето било ясно, слънчево, потната настилка суха, запазена, без неравности и
повреди по нея, в добро състояние. Видимостта била отлична. В същото време, в
същата посока се е движела каруца теглена от кон, управлявана от постр.Н.Н..
Наближавайки мястото на произшествието л.а.“Мицубиши“ се е движил със скорост
около 78 км/ч.. При навлизането си в плавен десен завой, подс.М. и свид.М. / по
техни данни/ са били заслепени от слънцето. Подсъдимият обаче продължил да
управлява л.а. със същата скорост на движение, като в следващия момент е
възприел движещата се пред него, в същата посока каруца, управляване от постр.
Н.Н.. В този момент, в резултат на припокриване на коридора на движение на
л.а.“Мицубиши“ и задната част на каруцата е настъпил удар между предната част
на л.а. и задната част на каруцата. Точното място на удара се намира на около
245 метра от ПЛО и в лентата за движение в посока с.Кайнарджа. В момента на
удара, лявата част на л.а. се е намирала на отстояние около 3,20 м. вляво от
десния край на платното за движение , а лявата част на каруцата на около 2,80
метра в ляво от десния край на платното за движение, по посока на движение на
двете превозни средства. Твърденията на подс.М. са били, че е предприел
задействане на спирачната система на автомобила едва след настъпване на удара.
Това се потвърждава от липсата на спирачен път, преди мястото на удара. След
произшествието л.а.“Мицубиши“ и коня са се установили в покой на мястото
посочено в протокола за оглед и фотоалбума към него. Двете момчета веднага
слезли от колата, били силно уплашени, но направили опит да окажат първа помощ
на постр.Н.. Последният обаче лежал с лице към пътната настилка и не давал
признаци на живот. Подсъдимиат М. се
опитал да напипа пулс в областта на шията на пострадалия, но не усетил такъв.
Понеже от удара каруцата била напълно разрушена, частите и били разпръснати по
платното, то двамата братя ги избутали встрани от платното, за да не пречат на
движението. След това подс. се обадил на тел. 150, за да извика линейка. Същият
твърди, че трупа на коня и на постр. Н. не е бил местен от тях. По това време в
района на произшествието преминал свид.И. П. /л.54 от ДП/, който е заявил, че
действително двете момчета са били силно уплашени. Проданов е сигнализирал на
тел. 112 за случилото се и отминал. По това време на място вече е бил и бащата
на момчетата.
Произшествието е било посетено
от полицейски автопатрул в състав - свид.С.С./л.52 от ДП/ и свид. Д.П./л.53 от
ДП/, които са изпробвали обв. М. с техническо средство за наличие на алкохол в
кръвта, което отчело 0,00 промила.
В хода на разследването са били
разпитани близките на постр.Н.- свид.Д.Н. /син л.39 от ДП/, свид.К.Н. /внук
л.40 от ДП/, свид. Г. Н. /снаха л.41/, свид. В.Н. /съпруга л.42/ и свид.В.Н.
/внучка л.44 от ДП/, които са потвърдили, че въпреки напредналата си възраст
постр. Н. е бил в добро здравословно състояние и кондиция.
Видно от заключението на
назначената съдебномедицинска експертиза /л.60-63 от ДП/ непосредствената
причина за смъртта на постр.Никола Н.Н. се дължи на тежка съчетана травма с
прекъсване на шийния и гръдния гръбнак, с двустранни множествени дислоцирани
счупвания на ребрата, под формата на гръден капак, предизвикали нарушаване на
целостта на белите дробове с натрупване на пмевмоторакс.
Всички телесни увреждания са
били прижизнено причинени по общ механизъм на удари с или върху твърди тъпи
предмети и повърхности с голяма кинетична енергия. Същите могат да бъдат
получени по време, начин и място, както сочат данни в огледа, а именно в
резултата на ПТП, след блъскане на ППС, в което се е возил постр. от идващото
зад него МПС.
Непосредствено преди смъртта си Н.
не е бил употребил алкохол и не е бил алкохолно повлиян/ л.57 от ДП/.
В хода на разследването е била
назначена АТЕ /л.67-80 от ДП/, която настоящата инстанция не кредитира поради
причина, че в същата са съдържат отговори, некореспондиращи с фактите по делото
относно дължината на т. нар „опасна зона за спиране“. Това е мотивирало и
разследването да назначи тройна АТЕ.
От заключението на назначената
тройна АТЕ /л.85-100 от ДП/ е видно, че:
1. Към момента на настъпването на ПТП л.а.“Мицубиши Л-200“ с
рег.№ KF52 TVC е бил технически изправен;
2. Непосредствено преди произшествието л.а. .“Мицубиши Л-200“ с
рег.№ KF52 TVC се е движил със скорост около 78 км/ч.;
3. Причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е
липсата на реакция от страна на водача, при заслепяването от слънцето или при
възприемане на каруцата, изразяваща се в интензивно спиране. Водачът е имал
тази техническа възможност.;
4. Разстоянието на пряка видимост до мястото на удара по посока
на движение е била 62 метра при дължина на опасна зона от 56,60 метра. От
момента на възприемане на каруцата от страна на подс., същата не е попадала в
дължината на опасната зона за спиране.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от
писмените доказателства по делото, автотехническите и съдебно-медицински
експертизи, и др.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП № 1886ЗМ-606/2016г. по
описа на РУ МВР – Силистра, пр.пр.
№1506/2016. На ОП Силистра.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимия М.С.М..
Предвид събраните по делото
доказателства категорично се установява, че подсъдимия М. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
С деянието си подсъдимия М.С.М. на 27.09.2016г. по път Ш-7001,км. 17+800, в
посока с.Войново-с.Кайнарджа, обл.Силистра, при управление на МПС л.а.“Мицубиши
L200-TD PICK UP 4X4“ е рег№ KF52 TVC е нарушил правилата за движение по
пътищата:
-Чл.20 ал.1 от ЗДвП/водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват/;
-чл.20 ал.2 от ЗдвП/ Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението./ и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Н.Н.
Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е осъществила изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене
от него с различни лостове за управление на МПС, в резултат на което, са
приведени в движение механизмите му. Подсъдимият е управлявал моторно превозно
средство по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Във връзка със заключенията на вещите
лица по тройната АТЕ следва да се отбележи, че под опасна зона за спиране на
едно МПС трябва да се разбира най-малкото възможно разстояние,на което може да
бъде спряно същото от неговия водач, след като задължително се вземат пред вид
обективният фактор спирачен път и субективният време за реагиране на
препятствието, което се намира или се е намирало по пътя на движение. Опасната
зона за спиране е от решаващо значение и може да послужи като основание за
отпадане на отговорността на водача при ПТП, само когато препятствията по пътя
на движение му са се появили бързо и изненадващо в границите на най-малкото
възможно разстояние за спиране. Тези елементи категорично липсват в процесното
ПТП. Моментът на възникване на опасността в конкретния случай е този на
възприемането му от страна водача, като движещо се ППС в същата посока.
Момента, в който е следвало водача М. да предприеме мерки по безопасност на
движението, които се изразяват в намаляване на скоростта/макар същата да е била
в рамките на допустимото/ и спиране е още преди възприемането, предвид
заслепяването от слънцето. Водачите на МПС са длъжни незабавно да предприемат
мерки за намаляване на скоростта или за спиране. В тези случаи водачите не
могат да се позовават на „опасна зона за спиране”, защото със самото си
поведение са се поставили в невъзможност да изпълнят задълженията си по чл.20
ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай ПТП е настъпила именно поради непредвиждането
на развитието на пътната ситуация , която накрая е поставила водача в обективна
невъзможност да избегне сблъсъка с каруцата на постр. Н., а имало време и
възможност да бъдат взети мерки за избягване на произшествието. В такава пътна
обстановка подс.М. е управлявал лекия автомобил с допустимата скорост от 78
км/ч, която в случая, макар и разрешена за конкретен пътен участък, се оказала
несъобразена с конкретните пътни условия. М. е пренебрегнал законовото
задължение, подценил пътната обстановка и не предприел действия за намаляване
скоростта на движение, позволяваща му да спре пред всяко видимо препятствие на
пътя. Нарушавайки правилото за движение по пътищата, въведено с чл. 20 от ЗДвП,
водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара. Действията на
подс.М. не са защитени от предвидените в правото предпоставки, които изключват
вината на дееца. Поведението на М. на пътя не представлява случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК. Посочените неблагоприятни фактори предпоставяли
необходимост от управление на превозното средство с по-ниска скорост от
действително избраната.
В случая е
неприложима разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, тъй като същата
регламентира действия на единия участник в ПТП спрямо друг, но тогава, когато
последният е жив, с други думи, каквато
е и постоянната съдебна практика, помощ може да се окаже само на живо лице.
Предвид всичко гореизложено,
настоящия съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата.
От обективна страна:
Поодсъдимият М.С.М. на 27.09.2016г. по
път Ш-7001,км. 17+800, в посока с.Войново-с.Кайнарджа, обл.Силистра, при
управление на МПС л.а.“Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“ е рег№ KF52 TVC е нарушил
правилата за движение по пътищата:
-Чл.20 ал.1 от ЗДвП/водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват/;
-чл.20 ал.2 от ЗдвП/ Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението./ и по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Н.Н.
Престъплението е квалифицирано по наказуемия състав на чл. чл.343 ал.1,б.„в“, вр. е чл.342 ал.1
от НК.
От субективна страна - налице е непредпазливо деяние, като
настъпилите обществено опасни последици са в пряка причинна връзка с виновното
поведение на Й., който е нарушил разпоредбите на ЗДв.П.
Нарушавайки,
описаните по-горе, разпоредби на ЗДв.П, подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, че подс. М.С.М. е извършил престъпление по чл.343 ал.1,б.„в“, вр. е чл.342
ал.1 от НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета.
Съдът приема като смекчаващи отговорността обстоятелства опита
на подсъдимия да потърси помощ и оказаната такава.
Съдът установи като отегчаващо
отговорността обстоятелство настъпилите тежки последици в резултат на
инкриминираното деяние, настъпилата смърт на лицето.
Причините за извършване на
престъплението са принизено правосъзнание, недостатъчни морално-волеви
задръжки, подценяването на редица фактори от значение за безопасността на
движение.
Настоящият състав намира, че
направеното самопризнание не трябва да се преценява като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК. Освен това, съгласно съдебната практика (Решение №
1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.) самопризнанието
представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална
стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Въпреки това, по гореизложените
причини относно поведението на подсъдимия и конкретиката на установената
фактическа обстановка, е налице превес
смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства,
че не са на лице изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства за да може да приложи чл. 55, ал.1
т.2, б. „б” от НК при определяне на наказанието, а следва да се приложи чл. 54
от НК.
На основание чл. 343а, ал. 1,
б."в", във вр. с чл.342 ал.1, вземайки предвид доказателствата по
делото, обществената опасност на извършеното и на подсъдимия, наличието на смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съдът
определи наказание по вид „Лишаване от свобода” в размер на три години , което
след съответната редукция на основание мл.58а ал.1 от НК, определи на две
години.
Да се освободи ли подсъдимия от
изтърпяване на наказанието и какъв да бъде изпитателния срок при евентуално
условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното
наказание може да бъде отложено по реда
на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е осъждан и следователно изпълнението на наложеното му наказание
лишаване от свобода може да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Съдебният състав намира, че така
определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на наказанието - да се
поправи и превъзпита подсъдимия, да му окаже необходимото сплашващо въздействие и да се
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото.
На основание чл.343г от НК, след
съответната редукция съдът лишава подсъдимия от право да управлява лек автомобил за срок
от ДВЕ ГОДИНИ от влизане на присъдата в
сила.
Веществените доказателства иззети в
хода на досъдебното производство – МПС
л.а.“Мицубиши L200-TD PICK UP 4X4“ с рег. № KF52 TVC да се върне на
собствениците му.
ОСЪЖДА М.С.М. с установена по делото
самоличност да заплати по сметка на ОД
на МВР гр. Силистра сумата от 1463,07 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три
лв. и 07 ст./, представляваща направени разноски по досъдебното производство.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия на основание чл.
309, ал. 2 от НПК съдът потвърди взетата МНО.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: