Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260075
гр. Варна, 03.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седми октомври, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова в.т.д.№379 по
описа за 2020г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба /уточнена с молба вх.№2284/26.06.2020г./ от „АКСИС“ ООД /в н./,
представлявано от управителя Р. Г. М., чрез адв.Д., срещу постановеното решение
№13/17.02.2020г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която е
отхвърлен предявения от възззивника срещу „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, при
участието на Г.П.С., в качеството ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./, иск
за приемане за установено, че не съществуват вземанията на „УниКредит Булбанк“
АД, гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в производството по
несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ в размер на 111 895,34лв., представляваща просрочена лихва
/договорна лихва/ по Договор за кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., дължима
за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. и 2/ в размер на 28 214,22 евро или 55 182,22лв.,
представляваща просрочена лихва по договор /договорна лихва/
№1038/12.04.2006г., дължима за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г., на
основание чл.694 от ТЗ.
В жалбата се твърди,
че решението в оспорената му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при разглеждане на делото
пред първата инстанция действителния размер на задължението на въззивника по
процесните договори е погрешно установен. Законната лихва, присъдена с
изпълнителните листи тече от 05.09.2009г. и считано от този момент дружеството
дължи само и единствено законната лихва. Такова е и заключението на вещото лице
по допуснатата и приета ССЕ, в което изрично са посочени размерите на
непогасените договорни лихви и размерите на дължимите законни лихви.
Предявеното с молбата
на кредитора вземане е за лихви посочени като „просрочени лихви по договорите“
и квалифицирани от синдика в списъка по чл.685, ал.1 от ТЗ като „договорна
лихва“. Такава лихва не съществува и не се дължи от дружеството –
кредитополучател. Договорната лихва се дължи само до настъпване на предсрочната
изискуемост на договора за кредит и на крайния падеж на задължението. В този
смисъл е и ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Кредиторът твърди, че вземанията му са
станали предсрочно изискуеми през 2009г., а претендира възнаградителна
/договорна/ лихва за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г. по Договора
№1038/12.04.2006г. и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по Договор
№1154/28.05.2007г. Такава лихва не се дължи от длъжника. Ако лихви се дължат,
то същите е следвало да бъдат предявени и приети като законни, а не като
договорни такива. В случая не се касае и за техническа грешка, тъй като при
предявяване на вземанията изрично е претендирана законна лихва, която е за
различен период.
Излага се още, че
вземанията за лихви са погасени по давност, тъй като от образуване на
изпълнителното дело - 21.12.2009г. до 07.04.2014г. когато е насрочена първата
публична продан, е налице период от три години, през който взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са предприемани
служебно от ЧСИ. За посочения период вземанията за лихви са погасени по давност,
на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да
тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид изложеното,
присъдените в полза на банката с ИЛ от 27.11.2009г. по ч.г.д.№1478/2009г. на
ТРС лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер на 2210,19евро и
законна лихва върху главницата от 05.11.2009г. до 07.04.2014г., както и
присъдените с ИЛ от 06.11.2009г. по ч.г.д.№1474/2009г. на ТРС в полза на
банката лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер на 15 554,70лв.
и законна лихва върху главницата от
05.11.2009г. до 07.04.2014г. са погасени по давност.
По същество
претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на предявения
иск, като се приеме за установено, че вземанията на банката за договорна лихва
не съществуват. В условие на евентуалност претендира отмяна на решението и
уважаване на иска за приемане за установено, че вземанията на банката за
договорните лихви и законната лихва върху главниците по процесните договори за
периода от издаване на изпълнителните листи до 07.04.2014г. /датата на
насрочване на първата публична продан/ не съществуват.
В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище, чрез адв.Д., заявява,
че поддържа жалбата в частта относно твърденията за несъщствуване на вземане за
договорна лихва за периода 21.04.2009г. – 07.09.2017г. по договор за кредит
№1038/12.04.2016г. и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по договор за
кредит овърдрафт №1154/28.05.2007г. Не поддържа въззивната жалба относно
твърденията за погасени по давност лихви, с оглед непредприемане на
изпълнителни действия от кредитора и взискател по изп.д. на ЧСИ Анелия Загорова
и моли същата да не бъде разглеждана в тази част.
По същество моли
жалбата да бъде уважена, тъй като в хода на производството кредиторът не е
доказал основанието и размера на своите вземания, които са включени в
одобрените и приети списъци като договорни, а не като законни лихви. От
признаване на вземането по съдебен ред се дължи единствено законната лихва, а
не договорна – възнаградителна или наказателна. В този смисъл
първоинстанционния съд е приел за съществуващо вземане, което е недоказано по
основание и размер. Признатото от съда вземане е различно от установеното с
издадените заповеди за незабавно изпълнение. Претендира се отмяна на решението
в оспорената му част, уважаване на предявените искане и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че с издадените в нейна полза изпълнителни листи са
присъдени дължимите от кредитополучателя „договорни възнаградителни лихви“, а
предмет на предявените вземания и включени в одобрения от съда по несъстоятелността
„просрочени лихви по договора за кредит“ са вземанията на банката за дължимите
договорни и законни лихви до датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Начина на изчисляване на сумите, предмет на вземанията, както
и техния размер е безспорно установен и от заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза. Вземанията на банката за законната лихва за периода от
датата на издаване на изпълнителните листи до настоящия момент са предявени в
размерите установени от вещото лице.
Излага се още, че
твърденията за погасяване на вземанията по давност са нелогични и необосновани.
В жалбата не се съдържат доводи защо решението е постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
По същество
претендира съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
решението на ТОС в оспорената му част.
В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Г.П.С., в качеството
ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./, с депозиран писмен отговор, в съдебно
заседание и допълнително писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че от събраните по делото доказателства, вкл. и заключението по
допуснатата ССЕ се установява по безспорен начин основанието и размера на
предявените и приети вземания на кредитора, както и тяхната изискуемост.
По делото не е
установено наличието на определените в закона предпоставки за приложение на
института на погасителната давност по отношение на акцесорните вземания за
лихва, възникнали до датата на издаване на изпълнителните листи и след това до
насрочване на първата публична продан по изпълнителното дело. Тълкуването,
което прилага въззивника, както на закона, така и на ТР е стеснително и не
отговаря на духа на закона и смисъла на тълкуването, дадено от ОСГТК на ВКС.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му част.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на
първоинстанционния съд.
Производството пред
ОС – Търговище е образувано по предявени искове от „АКСИС” ООД, в открито
производство по несъстоятелност, представлявано от управителя Р. Г. М., против
„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София за приемане за установено несъществуване на
вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София по Договор за банков кредит
№1038/12.04.2006г. и Договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г.,
както и за признаване за установено, че вземането по Договор за банков кредит
№1038/12.04.2006г. има ред от новото вписване на ипотеката, тъй като същата не
е била подновена преди изтичане на 10 – годишния срок от вписването й.
В исковата молба се
твърди, че с решение по т.д.№34/2017г. на ОС - Търговище е открито производство
по несъстоятелност на длъжника „Аксис“ ООД. В производството са предявени и
включени в списъците на приети вземания по чл.688 от ТЗ вземания от кредитора
„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г.
и Договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., представляващи сбор
от вземания за главници, лихви и разноски.
Твърди се, че
дружеството длъжник е оспорило приемането на процесните вземания с възражение
по реда на чл. 690 от ТЗ, което е оставено без уважение от съда по
несъстоятелността с определение №113/22.03.2018г., след което е извършено и одобряване на
списъка на приетите вземания. Определението е обявено в Търговския регистър на
23.03.2018г.
След влязлото в сила
определение №279/24.08.2018г. за частично прекратяване на производството по
делото, вземанията на ответника са оспорени по следните съображения: 1/ не са
установени по размер, тъй като длъжникът е извършвал плащания за погасяването
им, които не са отразени в счетоводството на кредитора; 2/ вземанията са
погасени по давност – 5 годишна за главницата и 3-годишна за лихвата,
независимо от образуваното изпълнително производство. Погасителната давност за
вземанията е изтекла преди предявяването им в производството по
несъстоятелност, тъй като в рамките на изпълнителното производство не са
предприети действия, които да прекъсват давността; 3/ липса на
привилегированост на вземанията на банката с оглед пропускане срока за подновяване
на ипотеката за обезпечаване на вземанията, както и поради обстоятелството, че
имотът, върху който е учредена ипотеката не е собственост на длъжника, тъй като
не е включен в договора за продажба между „ТЕРЕМ“ ЕАД и „АКСИС“ ООД.
В съдебно заседание и
с писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът „УниКредит
Булбанк“ АД, гр.София с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове. Твърди, че
възражението за настъпила перемция на вземанията е недопустимо и не може да
бъде предмет на разглеждане в производството по чл.694 от ТЗ. Длъжникът
разполага с възможност да брани правата си по нарочно предвидения в
изпълнителното производство ред, докато същото е било висящо, предвид спирането
му с откриване на производството по несъстоятелност. Вземанията на кредитора
произтичат от сключени с длъжника два договора за кредит, по които са издадени
изпълнителни титули по ч.г.д.№1474/2009г. и ч.г.д.№1478/2009г., въз основа на
които е образувано и изпълнителното производство. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД
погасителната давност за вземането се прекъсва многократно – с предприемане на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие. В настоящия случай, в рамките на изпълнителното производство са
извършени множество действия – проведени са 15 публични продани по отношение на
ипотекираните недвижими имоти, последната от които в периода от 10.04.2017г. до
10.05.2017г., поради което и не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8
от ГПК.
Оспорва и
възражението за липса на привилегия, тъй като към датата на предявяване на
вземането е вписаната на 14.04.2006г. ипотека е вписана отново на 13.10.2016г.
Между двете вписвания няма извършена прехвърлителна сделка или учредена друга
ипотека, която да е преди новото вписване. Ипотеката не е заличена по реда на
чл.22 от ПВп. В конкретния случай неподновената в срок ипотека има ред от
новото вписване, но на старата ипотека. Макар вписването да е изгубило своята
„трайност“, ипотеката продължава да съществува. Оспорва възраженията, че
ипотекираният имот е собственост на трето лице, тъй като не са представени доказателства
за това.
По същество моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Синдикът
Г.П.С. с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва предявения иск като
неоснователен. Излага, че длъжникът е обслужвал отпуснатите му от банката –
кредитор кредити, извършвайки погасявания на задълженията си чрез периодични
плащания. Липсват доказателства за извършени погашения, които не са счетоводно
отразени. Не ясно е твърдението за недоказаност на размера на дълга и плащания.
Липсват представени доказателства за погасяване на вземанията по давност.
По същество моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като вземането на
кредитора е доказано по основание и
размер. Констатираните от вещото лице разлики са незначителни, поради което
същото следва да бъде одобрено по начина, по който е включено в списъците.
Спорът за собственост върху сградата следва да бъде разрешен в друго
производство.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
РЕШЕНИЕ №13/17.02.2020г. по
т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от „АКСИС” ООД иск за
приемане за установено, че не съществуват вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД,
гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в производството по
несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г., в размер на 21 006,38лв. – главница; 2/ по Договор за банков кредит – овърдрафт
№1154/28.05.2007г. в размер на 120 000лв. – главница, на основание чл.
694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е влязло в законна сила.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ.
В настоящото
производство между страните не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ОС – Търговище,
както следва: С решение №44/08.09.2017г. по т.д.№34/2017г. на ОС - Търговище,
вписано в Търговския регистър на 11.09.2017г., е обявена неплатежоспособността
на „АКСИС” ООД и е открито производство по несъстоятелност на длъжника.
С определение №113/22.03.2018г.
е оставено без уважение възражение вх.№4418а/27.11.2017г. на длъжника „Аксис”
ООД /в н./ срещу Списък с приети от синдика вземания по чл. 685, ал.1 от ТЗ,
публикуван по партидата на „Аксис“ ООД, на 12.12.2019г., досежно включването в
него на вземания на „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, в общ размер на
324 181,22лв. Със същото е допусната промяна в списъка, като поредността
на удовлетворяване на приетото вземане на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД,
гр.София по Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г. в размер на
21 006,38лв. – главница и 55 182,22лв. – лихва за периода
21.04.2009г. до 07.09.2017г., разноски в размер на 1 045,14лв. и законна
лихва от 110,80лв. за периода 08.09.2017г. до 26.09.2017г. е определена по
чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Вземанията са предявени с молба вх.№3722/04.10.2017г.
Не са спорни и
обстоятелствата, че в полза на кредитора „УниКредит Булбанк“
АД, гр.София са издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи,
както следва: 1/ по ч.г.д.№1474/2009г. на РС – Търговище, 7-ми състав е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №755/27.11.2009г. и изпълнителен лист
от 27.11.2009г. за сумите от: 37 890 евро – неизплатена главница; 2 210,19
евро – лихва от 21.04.2009г. до 05.11.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.11.2009г. до окончателното изплащане на задължението,
дължими на основание договор за банков кредит от 12.04.2006г., както и за
сумата от 1 568,58лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК; 2/ по ч.г.д.№1478/2009г. на РС – Търговище, 11-ти състав е
издадена Заповед за незабавно изпълнение №717/06.11.2009г. и изпълнителен лист
от 06.11.2009г. за сумите от: 120 000евро – главница; 15 554,70 евро
– лихва по просрочена главница за периода от 21.04.2009г. до 05.11.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2009г. до
окончателното й изплащане, дължими на основание Договор за банков кредит –
овърдрафт №1154/28.05.2008г., както и за сумата от 2 711,09лв. – разноски
в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Не е спорно, че
издадените заповеди за незабавно изпълнение са влезли в законна сила, както и
че въз основа на тях и издадените изпълнителни листи е образувано
изп.производство №20097690400818 на ЧСИ
Ананиева, с район на действие района на ОС – Търговище.
От
приложеното заверено копие на изп.д. се установява, че по същото са извършени
изпълнителни действия, както следва: 1/ на 13.04.2010г. е извършен опис на
недвижим имот; 2/ насрочена е публична продан с обявление от 03.08.2010г. на
описания недвижим имот, обявена за нестанала с протокол от 24.09.2010г.; 3/ с
обявление от 05.10.2010г. е насрочена нова продан на имота, обявена за
нестанала с протокол от 26.11.2010г.; 4/ с обявление от 19.05.2011г. е
насрочена нова продан на имота, обявена за нестанала с протокол от 07.07.2011;
5/ с обявление от 13.07.2011г. е насрочена нова продан на имота, обявена за
нестанала с протокол от 09.09.2011г.; 6/ с обявление от 09.01.2013г. е
насрочена нова продан на три недвижими имота, собственост на длъжника, подробно
описани, обявена за нестанала с протокол от 25.02.2013г.; 7/ с обявление от
06.03.2013г. е насрочена нова продан на имотите, обявена за нестанала с протокол
от 26.04.2013г.; 8/ с обявление от 24.02.2014г. е насрочена нова продан на
имоти. С постановление от 07.04.2014г. за купувач на един от обявените имоти с
административен адрес гр.Търговище, ул.“Ал.Стамболийски“ №27 е обявен „Стил
Ген.Комерс“ ООД. Имотът му е възложен с
постановление за възлагане от 07.10.2014г. /л.327/. По отношение на останалите
имоти проданта е обявена за нестанала с протокол от 07.04.2014г.; 9/ с
обявление от 22.04.2014г. е насрочена нова продан на имотите, обявена за
нестанала с протокол от 10.06.2014г.; 10/ С протокол от 15.05.2015г. е
извършено разпределение на постъпилата по изп.дело сума от продажбата на имота,
като в полза на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София е разпределена
сумата от 26 449,68лв. 11/ с обявление от 14.05.2015г. е насрочена нова
продан на имоти. С постановление от 30.06.2015г. за купувач на един от
обявените имоти с административен адрес гр.Търговище, ул.“Ал.Стамболийски“ №27
е обявена С.Н. Г.. Имотът е възложен на
купувача с постановление за възлагане от 09.07.2015г. /л.327/. По отношение на
останалия имот проданта е обявена за нестанала с протокол от 30.05.2015г.; 12/
С протокол от 03.09.2015г. е извършено разпределение на постъпилата по изп.дело
сума от продажбата на имота, като в полза на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД,
гр.София е разпределена сумата от 34 825,45лв. 13/ с обявление от
03.09.2015г. е насрочена нова продан на останалия имот, обявена за нестанала с протокол
от 16.10.2015г.; 14/ с обявление от 18.02.2016г. е насрочена нова продан на
останалия имот, обявена за нестанала с протокол от 04.04.2016г.; 15/ с
обявление от 19.05.2016г. е насрочена нова продан на останалия имот, обявена за
нестанала с протокол от 01.07.2016г.; 16/ с обявление от 10.08.2016г. е
насрочена нова продан на останалия имот, обявена за нестанала с протокол от 27.09.2016г.;
17/ с обявление от 25.01.2017г. е насрочена нова продан на новообразуваните имот,
обявена за нестанала с протокол от 09.03.2017г.; 18/ с обявление от
20.03.2017г. е насрочена нова продан на новообразуваните имот, обявена за
нестанала с протокол от 11.05.2017г.; 19/ нова продан е насрочена с обявление
от 05.06.2017г.
От
заключението по допуснатата пред ОС – Търговище съдебно – счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните
по делото, както и от обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 17.01.2019г.
о.с.з. се установява, че размерът на вземанията на кредитора „УниКредит
Булбанк“ АД, гр.София по процесните договори за кредит, към датата на откриване
на производството по несъстоятелност, след отчитане на разпределените в негова
полза суми по изпълнителното дело, е както следва: 1/ по Договор за инвестиционен кредит №1038/12.04.2006г.: главница: 10 740,39евро; договорна лихва за периода от
21.04.2009г. до 05.11.2009г. - 2 210,19 евро; законна лихва върху главницата:
- 291,69евро – за периода от
06.11.2009г. до 01.12.2009г.; – 25 681,79лв.
за периода от 01.12.2009г. до 07.09.2017г. /датата на откриване на
производството по несъстоятелност и 56,80евро
за периода от 08.09.2017г. до 27.09.2017г. Общия размер на законната лихва за
периода от 06.11.2009г. до 07.09.2017г. /датата на откриване на производството
по несъстоятелност/ е 25973,48 евро. Общия размер на дължимата договорна и
законна лихва към 07.09.2017г. е 28183,67евро. Вещото лице посочва, че размерът
на изчислената лихва се различава несъществено от предявения от банката размер,
като разликата се дължи на закръгления след десетичния знак и многобройните
изменения на пазарния индекс, въз основа на който се изчислява законната лихва
в чуждестранна валута до 01.07.2012г.
2/ по Договор за овърдрафт №1154/28.05.2007г.:
главница 120 000 лева; договорна лихва за периода от
21.04.2009г. до 05.11.2009г. – 15554,70 евро; законна лихва върху главницата: - 93 338,85 лв. за периода от 06.11.2009г. до 07.09.2017г.
/датата на откриване на производството по несъстоятелност/; - 634,60лв. за периода от 08.09.2017г. до
26.09.2017г. Общия размер на договорната и законна лихва за периода към
07.09.2009г. е 111 893,55лв.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесуалните
предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ са: 1/
кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685
ал.1 от ТЗ; 2/ да има произнасяне на синдика по отношение на него; 3/ да има
депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа
за приемане на вземането; 3/ по повод това възражение да има произнасяне на
съда с определение по чл.692 от ТЗ; 4/ да е спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ.
За допустимостта на иска съдът следи служебно, като следва да извърши
самостоятелна проверка за наличието й В случая предпоставките за допустимост на
иска са налице, както при образуването на първоинстанционното производство,
така и към датата на постановяване на настоящото решение.
Спорът пред
настоящата инстанция е концентриран върху въпроса за несъщствуване на приетите
вземания за договорна лихва, както следва: 1/ в размер на 28 214,22 евро,
левова равностойност на 55 182,22лв., за периода 21.04.2009г. –
07.09.2017г. по договор за кредит №1038/12.04.2016г. и 2/ в размер на 111 895,34лв.,
за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по договор за кредит овърдрафт
№1154/28.05.2007г., тъй като същите се дължат до настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането за главница; приетите вземания са за законна лихва, а
не за договорна, както са предявени и приети.
Съдът намира, че при
предявяване на иска с правно основание чл.694 от ТЗ твърденията/възраженията
относно съществуването/несъществуването на вземането, предмет на същия и на
възражение по чл. 690 ТЗ, не са преклудирани с развитието на производството по
чл. 692 ТЗ, тъй като определението постановено в хода на последното не формира
сила на пресъдено нещо. От друга страна, с оглед предмета и вида на иска по чл.
694 ТЗ, изменение на основанието или петитума, както и преминаване от
установителен в осъдителен иск, е недопустимо.
В конкретния случай,
при предявяване на иска не са били наведени твърдения за несъществуване на
вземанията за лихви, тъй като основанието на същите е неточно отразено при
предявяването им и в одобрения от съда списък, поради което въвеждането им за
първи път пред въззивната инстанция е недопустимо.
Независимо от
горното, следва да се посочи, че същите са неоснователни. Действително, при
предявяване на вземанията и в списъка на приетите от синдика вземания по
чл.685, ал.1 от ТЗ вземанията на кредитора „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София за
лихви за по процесните договори /за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г. по
Договор №1038 и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по Договор №1154/ са
посочени като „договорни“, но от обстоятелствената част на молбата за
предявяване на вземания и ССЕ, която изчислява техния размер, се установява, че
предявените вземания са за дължимите по договорите възнаградителни лихви до
обявяването им за предсрочно изискуеми – 05.11.2009г. и за дължимата върху
главниците законна лихва за периода от 05.11.2009г. до 07.09.2017г. /откриване
на производството по несъстоятелност/. По делото не се установи в предявените и
приети вземания да са включени суми за начислени договорни лихви след датата на
предсрочната изискуемост на задълженията по договорите за кредит, поради което
и възражението за недължимост на същите е неоснователно.
При проверка на
обжалваното решение съдът не констатира допуснато нарушение на императивна
правна норма, което да обоснове неговата отмяна.
Предявеният
отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед съвпадане
изводите на двете инстанции решението на ОС - Търговище в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ въззивникът „Аксис“ ООД /в
н./ следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда в полза на бюджета на съдебната власт, за сметка на масата на
несъстоятелността, дължимата за производството държавна такса, възлизаща
на 835,39лв.
Предвид липсата на
доказателства за направени разноски в настоящото производство, такива не следва
да бъдат присъждани в полза на страните.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№13/17.02.2020г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която е
отхвърлен предявения от „АКСИС“ ООД /в н./, ЕИК *********, гр.Търговище срещу
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София, при участието на Г.П.С., в
качеството ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./ ЕИК *********, гр.Търговище,
иск за приемане за установено, че не съществуват вземанията на „УниКредит
Булбанк“ АД, гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в производството по
несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ в размер на 111 895,34лв., представляваща просрочена лихва
/договорна лихва/ по Договор за кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., дължима
за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. и 2/ в размер на 28 214,22 евро или 55 182,22лв.,
представляваща просрочена лихва по договор /договорна лихва/
№1038/12.04.2006г., дължима за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г., на
основание чл.694 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„АКСИС“ ООД /в н./, ЕИК *********,
гр.Търговище, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт, за
сметка на масата на несъстоятелността, сумата от 835,35лв.,
представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕ №13/17.02.2020г. по
т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от „АКСИС”
ООД /в н./ ЕИК *********, гр.Търговище, иск за приемане за установено, че не
съществуват вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в
производството по несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ по
Договор за банков кредит №1038/12.04.2006г., в размер на 21 006,38лв. – главница; 2/ по
Договор за банков кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г. в размер на
120 000лв. – главница, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е влязло в
законна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: