№ 181
гр. Враца, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело №
20211420200833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от
****, с ЕГН: ********** против наказателно постановление № 637/2021г. от
09.04.2021 г. на Началника на РУ Полиция при ОД на МВР, с което за нарушение на
чл.6 от ЗБЛД, на осн.чл.80, т.5 от ЗБЛД й е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при съставяне на наказателното постановление, които нарушават правото на защита на
жалбоподателката. Твърди се, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен в нейно отсъствие, два дни по-късно от установяване на
нарушението и за съставянето му жалбоподателката не била поканена. Твърди се в
АУАН липсва описание на конкретната фактическа обстановка, в резултат на което не
ставало ясно дали служителят е изискал установяване на самоличността и имало ли е
основание такава проверка да се извършва. Поддържа се, че не е извършено
нарушението, за което на жалбоподателката е съставен АУАН и е издадено НП.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично. Представлява се от
адв.Галя Захариева, която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателката И.Х. е съставен акт за установяване на административно
нарушение №637/21 от 12.03.2021 г. за това, че на 10.02.2021 г. около 11:40ч. в
гр.Враца, ул. „Христо Ботев“ до №152, при извършена полицейска проверка не
представя личен документ, с който да установи самоличността си.
Повод за съставяне на АУАН бил получен от КАТ-Враца сигнал за лице, което
не спазва противоепидемичните мерки, като не носи маска и не иска да сложи маска.
За установяване на нарушението била изпратена свидетелката Д.Й. /актосъставител и
ст. полицай при РУ-Враца/, заедно със служители от инспектората към Община Враца.
На място Й. поискала на И.Х. документ за самоличност, при което жалбоподателката
отказала да представи такъв документ и на Х. бил съставен АУАН, който
жалбоподателката подписала. Тъй като АУАН бил сгрешен, същият бил анулиран и на
негово място бил съставен нов акт /след два дни/, който бил изпратен за подпис на
жалбоподателката по пощата. Новият АУАН бил подписан от свидетелят Д.Д., който
не бил присъствал при констатиране на нарушението.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
наказателно постановление № 637/2021г. от 09.04.2021 г. на Началника на РУ Враца,
при ОД на МВР, с което за нарушение на чл.6 от ЗБЛД на осн.чл.80, т.5 от ЗБЛД й е
наложена глоба в размер на 50.00лв.
Така установената фактическа обстановка се установи от приложените по
делото АУАН №637/21 от 12.03.2021 г., наказателно постановление № 637/2021г. от
09.04.2021 г. на Началника на РУ Враца при ОД на МВР, Заповед №8121з-
493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на
Д.Й. /актосъставител и старши полицай в РУ-Враца/ и Д.Д. /свидетел по съставянето
АУАН/, които съдът кредитира като последователни непротиворечиви.
Въз основа на горе установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята
самоличност. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т.3 от ЗМВР предвижда, че полицейските
органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при
осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и
пребиваване в страната. Не е било необходимо жалбоподателката да е извършила
престъпление или нарушение на обществения ред, за да може да се иска представянето
на документ за самоличност. Полицейските органи могат да издават устни или писмени
разпореждания до граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените
им функции, съгласно чл. 64, ал.1 от ЗМВР. В ал.4 на чл.64 от същия закон е посочено,
2
че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.
Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за
самоличност на лицето (чл. 70, ал.4 от ЗМВР) и в този смисъл разпореждането на
полицейският орган е съответствало на закона. Същото е било надлежно отправено,
което се установява от показанията на свидетелката Д.Й., която по сигнал на КАТ-
Враца за неспазени противоепидемични мерки от страна жалбоподателката, й е
поискала да представи документ за самоличност, но Х. не е представила такъв
документ.
При ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателката обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
незаконосъобразност на издаденото срещу нея наказателно постановление. Преценката
за законосъобразност на същото е процесуално задължение на съда в хода на
проверката при обжалването му.
На първо място, АУАН е съставен при грубо нарушение на процедурата по чл. 40
от ЗАНН, която е формална до степен, че всяко отклонение от нормативно разписаните
правила води до нейната незаконосъобразност, тъй като засяга съществено правото на
жалбоподателя за участие в производството и съответно накърнява правото му на
защита в административнонаказателния процес. Това е така, тъй като е
нарушено основното правило по чл. 40 ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя. Видно от
съдържанието на АУАН и от показанията на актосъставителя, актът е съставен на
12.03.2021 г., два дни след установеното нарушение, в отсъствие на лицето,
индивидуализирано като нарушител. При предявяването и подписването на АУАН от
нарушителя пък не е присъствал актосъставителя - ****, тъй като АУАН бил изпратен
на жалбоподателката по пощата. Тези обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Д.Й. и Д.Д.. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя е
съществено нарушение на процесуалните правила, което компрометира правото на
защита на жалбоподателя още в началния момент на стартиране на
административнонаказателното производство, като препятства възможността му да
присъства при съставянето на акта и съответно да направи възражения. Изключението
от това правило е допустимо само в хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН, според която
когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, същият се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това
нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за
съставянето на АУАН и да не се е явил.
На второ място, нарушено е и другото изискване на чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН да
се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали при извършване или
3
установяване на нарушението. Такива безспорно е имало, видно от показанията на
актосъставителката ****, тъй като при извършената по повод на сигнал на КАТ–Враца
проверка на жалбоподателката, са присъствали и служители от инспектората. Този
свидетели обаче не са присъствали при съставянето на АУАН в съответствие с
горното императивно изискване, а АУАН е съставен в присъствието на свидетеля Д.Д.,
който не е присъствал на мястото на извършване на нарушението. Последният акт
може да бъде съставен от свидетел, който не е присъствал при установяване на
нарушението само когато липсват свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или не съществува възможност да се състави акт в
тяхно присъствие – чл.40, ал.3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща към АПК. Съгласно чл. 143, ал.
1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а това е ОД на МВР – Враца като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити / Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд/. Адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл.18 от
Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което възнаграждение в настоящия случай от 150.00лв. дори е под минимално
предвиденото в чл.18, ал.4 от цитираната Наредба.
С оглед изложеното атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 637/2021г. на Началника на РУ Враца
при ОД на МВР Враца, с което на **** с ЕГН: ********** за нарушение на чл.6 от
ЗБЛД, на осн.чл.80, т.5 от ЗБЛД й е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР да заплати на **** сумата от 150.00лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца
по реда на глава XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5