Р Е Ш Е Н И Е
№ 1964/06.11.2013 година, гр. Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на осми
октомври, две хиляди и тринадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при
секретар К.Л., разгледа адм.д. № 1409/2013 година.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.С.С. с ЕГН ********** *** –
партер, офис № 2 против заповед № 70072/19.04.2013 година на началника на
сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас, съобразно направеното уточнение (лист 9).
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразен административен акт, тъй като е издаден в нарушение на
административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че наказателните
постановления, въз основа на които са му били отнети контролни точки, никога не
са му били връчвани и не са влезли в законна сила.
В съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателя, поддържа жалбата.
Ответникът, началник сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
След като се запозна със събраните по делото доказателства
и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното:
Със заповед № 70072/19.04.2013 година на началника на
сектор „ПП” при ОДМВР гр.Бургас е разпоредено, на основание чл.171 т.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя да бъде иззето
свидетелството за управление на МПС. В мотивите на заповедта е посочено, че на
водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП по приложена справка,
както и че същият не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи.
Заповедта е издадена от компетентен орган в
предвидената от закона форма и съдържа законоустановените реквизити. При
издаването й не са допуснати процесуални нарушения.
Съгласно чл.171 т.4 от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл.157
ал.4 от ЗДвП.
Относно съответствието на оспорената заповед за
налагане на ПАМ с административнопроизводствените правила сочещи реда за
нейното издаване и материалноправните разпоредби, въз основа на които
административния орган е намерил основание за нейното издаване, следва да се уточни следното:
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 година за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., в
редакцията към момента на НП №243/13.04.2004г.), първоначалният максимален
размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на правилата за
движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39.
Съгласно чл.3 ал.1 от
Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 година за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата, за които се отнемат, приложима към момента на издаване на
оспорената заповед, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление. Според разпоредбата на чл.4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и
нарушенията, за които се отнемат (цитираната наредба е отменена, но същата е
действала през различните периоди на издаване на сочените от административния
орган наказателни постановления),
отнемането на контролни точки също се извършва въз основа на влязло в сила
наказателно постановление.
Чл.170 ал.1 от АПК изисква административният орган и
лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
В настоящия случай, административния орган твърди, че
срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила наказателни постановления, въз
основа на които на същия са отнети всички контролни точки. Органът е представил
справка от 28.05.2013 година, издадена от началник сектор “ПП” при ОДМВР –
Бургас. Съдът квалифицира представената справка като официален документ по
смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК, тъй като е издадена от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Тази
справка съдържа изброяване на наказателни постановления по номера и дати, като
срещу всяко е посочена нарушената разпоредба от съответния нормативен акт,
наложената глоба и броят контролни точки, които се отнемат. Никъде в справката,
обаче, не се съдържа информация дали изброените НП са влезли в законна сила и
ако са влезли на коя дата е станало това. Справката е изготвена след издаването
на оспорения административен акт и няма как да послужи като фактическо
основание за издаването му.
Отделно, обаче, административният орган е представил
копия от наказателни постановления № 152/20.03.2008 година (лист 18), №
361/13.04.2011 година (лист 27), № 323/10.06.2008 година (лист 20), №
5062/22.06.2011 година (лист 24), № 19 440/28.11.2008 година (лист 22) и №
781/20.11.2009 година (лист 28), в които са извършени отбелязвания, че лицето е
търсено, но не е открито и е прието, че е уведомено по реда на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Наказателните постановления са приети като доказателства от съда с протоколно
определение в единственото заседание по делото, без възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя. Едва в пледоарията си по същество процесуалният
представител на К.С. ги е оспорил (лист 36 стр.ІІ), т.е. след като е
преклудирана представената му от закона процесуална възможност. В този смисъл,
съдът приема, че обстоятелства, отразени в постановленията, следва да бъдат
кредитирани – в това число и отразяването, че лицето е уведомено за тях по реда
на чл. 58 ал.2 от ЗАНН.
Предвид установеното, съдът намира фактическият състав
на разпоредбата на чл. чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Iз-1959 от 27.12.2007 година за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на
моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на
нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (в
редакцията към момента на издаване на оспорения акт), съгласно която, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, е доказан,
тъй като по делото се доказа наличието на влезли в сила НП, въз основа на които
на жалбоподателя, да бъдат отнети контролни точки.
Оспореният административен акт е материално
законосъобразен.
По изложените съображения, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. с ЕГН ********** *** –
партер, офис № 2 против заповед № 70072/19.04.2013 година на началника на
сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: