№ 13789
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110142291 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от ********** срещу В. Т. К., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ********** извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си за плащане на следните
суми: 2 354,04 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 414,46 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 09.11.2022 г., 23,76 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
28.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,90 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., дължими за топлоснабден имот с
абонатен номер 117834, представляващ апартамент № 52, находящ се на адрес:
**********. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира
1
възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени, с оглед подробно изложените доводи за неоснователност на същите.
Третото лице помагач на страната на ищеца - **********, заявява становище, че
дяловото разпределение за процесните период и имот е извършвано в съответствие със
законоустановените изисквания и представя документи за осъществено дялово
разпределение за същите.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия:
За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот,
2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията.
В доказателствена тежест на ответника е да установи релевираните възражения
в депозирания писмен отговор.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че обсъжданата
искова претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
2
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Този факт се
установява и от представените документи от ********** и от заключението на
неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
За установено по делото от представените писмени доказателства – протокол
от 10.11.1993 г. по гр.д. № 3993/1993 г. с обективирана в него съдебна спогодба /л. 18
и сл. от делото/, съдът намира и обстоятелството, че ответника има качеството
„клиент“ на топлинна енергия за процесния период за недвижимия имот, за който е
начислена топлинната енергия – апартамент № 52, находящ се на адрес: **********, в
качеството на негов едноличен собстветник. За да достигне до този извод, съдът
съобрази и представената молба-декларация от ответника за откриване на партида за
имота на негово име /л. 21 от делото/, както и представеното удостоверение от ГИС за
идентичност на адреси от 21.07.2014 г. / л. 23 от делото/. Не се установява в процесния
период върху имота вещни или облигационни права да е имало друго лице.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданата искова претенция – наличието на
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по
делото.
Количеството реално доставена топлинна енергия в имота, цената на същата и
размера на неплатените суми за главница за топлинна енергия съдът приема за
установени от неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза /л. 121 и сл./, което кредитира като компетентно и обективно изготвено.
Вещото лице е посочило, че доставянето на топлинна енергия в процесните период и
имота, както и осъщественото дялово разпределение са осъществени в съответствие с
изискванията на приложимата нормативна уредба. По данни на фирмата за дялово
разпределение в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и
съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се е ползвала топла вода, но
водомера за същата е стар и без пломба, поради което разходът за топла вода е
изчисляван за два броя потребители при ноерма 140 литра на потребител за едно
денонощие. Вещото лице е посочило, че за дължимата сума за топлинна енергия за
процесния период е в размер на 2 354,04 лв., която включва цена на топлинна енергия
за сградна инсталация и за подгряване на топла вода, за кояято сума предявеният иск
следва да бъде уважен.
От ответника е релевирано възражение за изтекла погасителна давност по
3
отношение на част от претендираната сума.
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Общите условия. В случая за процесния период са
приложими общите условия, в сила в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия в сила от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени
като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45
дни след това).
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б", предл. 1 ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В конкретния случай при съпоставка на датата, на
която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 28.11.2022 г., и началната дата на исковия период – 01.05.2019 г., съдът намира, че
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.11.2022 г.
По-конкретно, не са погасени по давност вземанията за периода от 01.10.2019 г.
/вземането е станало изискуемо през месец декември, 2019 г./ По реда на чл. 162 ГПК
съдът установи, че цената на доставената топлинна енергия за процесния период,
вземанията за който не са погасени по давност, възлиза на сума в общ размер на
2 158,29 лв.
В обобщение, предвид изложеното, исковата претенция за главница за
неплатена топлинна енергия следва да бъде уважена за сума в размер на 2 158,29 лв. и
за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., като следва да бъде отхвърлена за горницата
на уважения до пълния предявен размер, както и за периода 01.05.2019 г. – 30.09.2019
г.
По предявените искове за главница за услугата „дялово разпределение” за
процесните период и имот:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответниците е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение. При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства – договори с „Техем
Сървисис” ЕООД за извършване на услугата „дялово разпределение”, заключенията на
приетите по делото и неоспорени от страните съдебно-счетоводна експертиза и
4
съдебно-техническа експертиза се установява, че през процесния период е бил
сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от
ЗЕ, и че тази услуга е реално извършвана от него. За това свидетелстват и
представените от третото лице-помагач документи за извършено дялово
разпределение.
Установява се и че дължимата цена за извършената услуга за дялово
разпределение за процеснияте период и имот е в размер на претендирания от 23,76 лв.
Вземането за плащането й не е погасено по давност, тъй като няма характера на
периодично плащане. Предвид изложеното, исковата претенциия за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение, следва да бъдат уважени изцяло.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия ********** на битови клиенти в град София, в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираните главници за периода
01.05.2019 г. – 30.09.2019 г. са погасени по давност, съответно погасени по давност са
и претендираните вземания за обезщетение за забава във връзка с тях. Предвид
изложеното и след извършени изчисления с помощта на лихвен калкулатор по реда на
чл. 162 ГПК, съдът намира предявения иск за мораторна лихва, начислена върху
претендираната главница за топлинна енергия е основателен за сума в размер на общо
410,75 лв. за процесния период, поради което следва да бъде отхвърлен за разликата
над уважения до пълния претендиран размер от 414,16 лв.
Искът за сумата от 4,90 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., начислена върху претендираната главница за услуга
„дялово разпределение“, следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен по
следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
5
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответниците са изпаднали в забава
за погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани
от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговореният срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой
момент ответниците са изпаднали в забава в погасяването на процесната сума за
дялово разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат както ищеца, така и
ответника. Ищецът претендира разноски за исковото в размер на 55,94 лв. – държавна
такса, и 550 лв. - депозит за вещи лица. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ .
Съобразно изхода на спора, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в общ размер на 561,67 лв. – държавна такса, и 92,69 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. В тежест на ищеца следва
да бъдат възложи и част от разноските в заповедното производство – 97,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: **********, дължи
на **********, ЕИК: **********, със седалище в град София и адрес на управление:
**********, следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2 158,29 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер
117834 – апартамент № 52, находящ се в **********, ведно със законна лихва от
28.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер до претендирания от 2 354,04 лв. и за периода
01.05.2019 г. – 30.09.2019 г., като неоснователен;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 410,75 лв., представляваща
мораторна лихва за забава, начислена върху присъдената главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2020 г. – 09.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 414,46 лв.;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 23,76 лв. –
главница за цена на услугата „дялово разпределение” за периода от 01.10.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за горепосочения недвижим имот с абонатен № 117834,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64844/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **********, ЕИК: **********, със седалище в град
София и адрес на управление: **********, срещу В. Т. К., ЕГН **********, със
6
съдебен адрес: **********, по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 4,90 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 09.11.2022 г., начислена върху
претендираната главница за услуга „дялово разпределение“ в горепосочения
топлоснабден имот с абонатен номер 117834, представляващ апартамент № 52,
находящ се на адрес: **********, за която е сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64844/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. Т. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: **********, да плати на **********, ЕИК: **********, със седалище в
град София и адрес на управление: **********, разноски за исковото производство в
общ размер на 561,67 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92,69 лв.,
както и разноски за заповедното производство в размер на 97,78 лв., съразмерно с
размера на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ********** като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7