Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.02.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4940/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 25 500лв, предявен като частичен от иск за 50 000
лв.
С
оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, следва да се има
предвид, че функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите, който
лечебните заведения осъществяват, не представляват административна дейност, за
която могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ.
ИЩЕЦЪТ- А.С.С.,
ЕГН-**********, чрез процесуален
представител Адвокат С.Г., САК, твърди, че на
07.11.2018 г. е бил задържан неправомерно за принудително лечение в ДСБ „Св. И.Р.“,
гр. Нови Искър до 26.11.2018 г.
Задържането за период от 21 дни и прилагането на принудително лечение
било извършено без негово съгласие и без разрешение на съда. Посочва, че при
настаняването му в психиатричната
болница и при престоят му там не е имал
агресивно, неадекватно, раздразнено или каквото и да е друго душевно или
психично състояние и поведение, което да установява нуждата от принудителното
му задържане и от принудителното му лечение. Изрично е заявил, че не е в
болестно състояние и не желае да му бъде провеждано психиатрично лечение (за
което е подписал декларация за отказ от 08.11.2018 г.), но волята му не е била
зачетена. Твърди, че задържането му и подлагането на принудително лечение е
станало без правно основание. От ДСБ „Св. И.Р.“ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 и
т.2 от 33 е отправено искане до съда за издаване на разрешение за провеждане на
принудително лечение, по което искане е образувано ЧНД № 18 909/ 18 г. по описа
на 115 св. на СРС, но съдът се е произнесъл със съдебен акт (протокол ото.с.з.
от 14.01.2019 г.), с който на осн. чл. 162 от ЗЗД е отхвърлил искането за
настаняването му за принудително лечение.
Актът на съда е влязъл в сила на 18.01.2019 г. Ищецът намира, че ответникът е
извършил спрямо него две основни закононарушения, едното е гарантираното
исконно човешко право - да не бъде подлаган на нечовешко и унизително отношение
и против волята му чрез принуда в организмът му да се вкарват силни упойващи
невролептици (химически вещества), а другото е също гарантираното основно
човешко право - да се движи свободно в пространството като сам избира къде да
пребивава, режим на живот, социум, бит и пр. Посочва, че в резултат от
неправомерното му задържане от ответника и извършеното спрямо него лечение са
му причинени неимуществени вреди. На първо място твърди, че възрастните му
родители били много притеснени от това, че изчезнал за 21 дни, тъй като никой не
ги уведомил къде е задържан и защо. Баща му страдал от много заболявания и този
стрес довел до тяхното обостряне, като в крайна сметка той достигнал до такова
здравословно състояние, което не му позволява да става от леглото. Той се
считал за лично виновен за станалото с баща му и много страдал, че е причина за
състоянието му. Освен това сега би
натоварен и със значителни морални и финансови ангажименти спрямо него, тъй
като той не може да се обслужва сам. Излага и че посоченото принудително
задържане и лечение се е отразило отрицателно и върху личния, социалния и
трудовия му живот. Като начало изживял изключително безпокойство от това, че го
затварят в подобно място, без да му е дадена каквато и да било информация защо
и на какво основание се прави това, като на всичкото отгоре му е отнето и
правото да се свърже с роднините си или поне с адвокат, който да защити правата
му. Нямал възможност и да оспори това задържани по никакъв начин. Изживял ужаса
да е затворен и да не може да се придвижва свободно, изпитвал страх за живота
си и здравето си. Не знаел какви медикаменти му вливат и защо, което го
поставило и в опасно за здравето му положение, като освен това било
изключително унизително. Не на последно място посочва, че липсата от работното
му място за цели 21 дни го безпокояла много, тъй като с работата си издържал и
себе си и родителите си. Ищецът твърди, че и след пускането му от болницата
продължил да изпитва ужасът от случилото се, бил напрегнат, изнервен, силно
притеснен от това, което се случва с баща му покрай неговите премеждия.
Трябвало да ходи и на работа, а това било изключително трудно като се има
предвид, че не можел да спи спокойно, а трябвало да се грижи вече и за
безпомощния си баща. С оглед изложеното намира, че ответникът е извършил
неправомерни действия, като го е задържал при себе си за лечение, без за това
да е налице неговото съгласие, нито разрешение на съда. Предвид това претендира
същият да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - Д.П.Б.„Св. И.Р.”,
чрез адвокат Л.С. Д. - М. от Софийска адвокатска колегия оспорва предявения иск
по основание и размер.Твърди, че посочените от ищеца вреди не са настъпили
вследствие на постановен акт на ответника, тъй като такъв акт не е
постановяван. Намира, че, ако са налице такива, то те са резултат от действия
по задържаните на лицето по досъдебно
производство №2189/2018г. по описа на 07 РУ - СДВР. Твърди, че са неоснователни
твърденията, че ищецът е задържан в болницата. Той е бил хоспитализиран на
07.11.2018 г. за изясняване на
здравословното състояние на лицето по Досъдебно производство №2189/2018г. по
описа на 07 РУ - СДВР. Съгласно данните, които се съдържат в ИЗ №572/18г. при
задържане на лицето в 07 РУ — СДВР А.С. е признал за извършен палеж на лек
автомобил ауди 100, собственост на бившият работодател на С.. В хода на
работата по досъдебното производство със С. е извършена беседа от вещи лица -
психиатър и психолог с цел изготвяне на съдебна психологопсихиатрична
експертиза. Вещите лица изразяват становище, че към момента А.С. представлява
опасност за себе си и околните поради факта, че открито говори за гласове,
които чува в главата си, както и за лица, които го следят денонощно и поради
този факт е бил принуден да извърши описаното деяние. В заключение вещите лица
изразяват становище, че А.С. трябва да бъде настанен в лечебно заведение. В ДПБ
„Св. И.Р.”, същият постъпва на 07.11.2018 г. в 15.40 часа, доведен от
полицейски екип. Поводът е запалване на чужд автомобил по вероятно болестни
мотиви. При постъпването С. е бил в следното състояние: „психомоторно вътрешно
леко напрегнат, ориентиран за време, място и собствена личност, без съзнание за
психична болест. Емоционално — стеничен, волево -контролира се, но са налице
данни за психотично мотивирано поведение. Мисловен процес - граматично правилно
структуриран, данни за параноидни налудности за следене и наблюдение. Няма
сетивни измами, но е възможно наличие на налудно възприятие. Памет и интелект —
следва да се изследват допълнително. Некритичен към заболяването си. Излага, че
на А.С. е изготвена етапна епикриза на 08.11.2018г. и искане до СРС по реда на
чл. 154 от Закона за здравето, тъй като е подписал декларация за отказ от
лечение. Горепосочените документи били изискуеми в случаите на чл. 154 от
Закона за здравето, когато ръководител на лечебно заведение уведомява съда за
задържането на лице против волята му поради съмнение, че поведението му е
провокирано от психична болест. Искането по чл. 154 е внесено в СРС с
вх.№1078018/09.11.2018 г. и е за вземане решение за провеждане на задължително
лечение с диагноза: налудно разстройство, по което е образувано НЧД
№18909/2018г. по описа на НО, 115 с-в на СРС. Делото се разглежда на 7 открити
съдебни заседания, както следва: на 21.11.2018 г. 11:30 ч., 26.11.2018 г. 11:00
ч., 10.12.2018 г. 10,30 ч., 17.12.2018 г. 10:00 ч., 27.12.2018 г. 10:00 ч.,
03.01.2019 г. 10:30 ч. и последно заседание на 14.01.2019 г. 11:00 ч. На
заседанието проведено на 26.11.2018г. Софийски районен съд назначава комплексна
съдебно психологопсихиатрична експертиза, като определя амбулаторна форма за
извършване на експертизата и определя лечебното заведение за извършване на
експертизата „ЦПЗ София област . На същата дата пациента е изписан. Освен това
излага, че доколкото пациентът е отказал лечение, такова не му е било
провеждано. Единственото, което е предприето спрямо него е еднократно поставяне
на халоперидол 1 амп. и диазепам 1 амп.
при приемането му, когато е направил „психомоторна възбуда, проявил е агресия
към пациент, заканвал се и е псувал. Това негово поведение е наложило имобилизация, отразена във фиш за
имобилизация от 07.11.2018 г. С оглед изложеното моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
От
представеното с исковата молба писмено доказателство декларация от 08.11.2018 г за отказ от
лечение се установява, че ищецът изрично е заявил, че не е в
болестно състояние и не желае да му бъде провеждано психиатрично лечение.
Видно от представените писмени
документи по ЧНД № 18 909/18 г. по описа на 115 св. на СРС, ДСБ „Св. И.Р.“ на осн. чл. 146 от ЗЗ е
депозирало искане за разрешение за провеждане на принудително лечение, по което
искане е образувано ЧНД № 18 909/18 г. по описа на 115 св. на СРС, като съдът
се е произнесъл със съдебен акт-протокол от о.с.з. от 14.01.2019 г., с който на
осн. чл. 162 от ЗЗД е отхвърлил искането за настаняването на А. С. за
принудително лечение - актът е влязъл в законна сила на 18.01.2019г.
Представени
са с исковата молба етапна епикриза от 08.11.2018г. и епикриза от 26.11.2018 г., от които е
видно състоянието на ищеца към периода на задържането му в ДПБ, както и периодът
на хоспитализацията му- приет на 07.11.2018г.(15.40мин.) и изписан на
26.11.2018г.
Представено
е с отговора на исковата молба заверено копие от цялата
медицинска докуменнтация, съставена по повод хоспитализирането на ищеца А.С., в
което се съдържат описаните по-горне писм. доказателства, представени с
исковата молба.
По делото е
изискано и приложено досъдебно производство №2189/2018г. по описа на 07 РУ –
СДВР, от което е видно, че спрямо ищеца към процесния период е образувано досъдебно
производство по повод запален лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“, с рег. №
*******, собственост на К.Д.К., ЕГН-**********, приключило с мнение за
прекратяване.
В хода на
производството от пълномощника на ищеца са представени амулаторни листове от 03.06.2019г.,
от 10.06.2019г и от 07.01.2020г., от които
е видно, че ищецът имал оплаквания от безпричинно безпокойство, нервност,
безапетитие, сърцебиене, т.е. здравословното състояние на ищеца все още не е
възстановено.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката И.П.С., майка на ищеца, установява, че синът й много трудно преживял престоя си в психиатричното заведение и
задържането му. Не можел да спи и не се чувствал добре, уморявал се бързо,
непрекъснато само за това говорил. Не можел да го преживее, защото му е било обидно. Сочи, че той по принцип е затворен
и не обичал да ходи насам-натам, само с приятели се събирал и това му дошло
изненадващо. Това задържане в психиатрията разболяло цялото семейство, твърди,
че от това синът й не се чувства добре. Непрекъснато само за това се говорило
вкъщи. Все още не са отшумели тези преживявания в него. Той се чувствал психически
нарушен, наранен. Изтъква, че 20 дни бил в болницата. Година и няколко месеца
минало от тогова, но непрекъснато само за това си говори и още не го е
преживял. Сочи, че ищецът имал приятелка, дълго време живяли заедно, тя обаче
от тази силна травма- неговото задържане в псих. болница, не го приела, майка й
заминала за чужбина и тя отишла при нея. Това съвсем наранило сина й. Твърди, че точно този инцидент(задържането в
ДПБ) е причината за раздялата с момичето. Твърди още, че преди задържането в
ДПБ били готови да правят сватба, всичко било подготвено, майката на
приятелката му се радвала на младите. След като станало така, тя също не могла
да преживее този позор (задържането в психиатрично заведение) и заминала при
майка си в чужбина. Обстоятелството, че приятелката
му го напуснала заради задържането в психиатрично заведение, още повече нарушило
психиката му. Променил се досегашният му начин на живот, не искал да излиза,
повече се затворил вкъщи. Добре, че ходил на работа, поне да е между хората, но
станал съвсем друг човек. Твърди, че той вече не е този човек, не е малък
човек, той е човек на години и не може да преживее престоя си в психиатрията,
защото никога не се е сблъсквал с такива ситуации. Обяснявал, че са го закарали
там и са го затворили и 20 дни не са го пуснали. Твърди, че приятелката на сина
й го напуснала именно заради това задържане, всичко било подготвено да се прави
сватба, гости да си имат и в един момент тя разбирала, че той е затворен в
психиатрична клиника, обяснява, че всяко едно момиче на нейно място при такава
ситуация ще го остави. Това допълнително много го наранило и потиснало.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да
установява наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
Не се оспорва от страните, а и това е видно от
събраните и описани по-горе писм. доказателства (етапна епикриза от
08.11.2018г. и епикриза от 26.11.2018 г.), че ищецът е бил задържан на лечение в ДПБ “Св.И.Р.“ за
периода от 07.11.2018г. до 26.11.2018г.- 19 дни
без негово съгласие, видно от представената декларация от
08.11.2018 г. за отказ от
лечение.
Съгласно чл. 146-164 от Закона за здравето,
задължителното настаняване и лечение в психиатрично заведение на лица,
засегнати от психически разстройства, се извършват с решение на районен съд.
Следователно, съдът е единственият компетентен орган да разпореди извършване на
експертиза и ако е необходимо хоспитализирането на лицето за целите на
експертизата. Инициативата за откриване на производство по задължително
настаняване е на прокурора и на ръководителя на лечебното заведение за оказване
на психиатрична помощ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153 и на чл. 154 от
Закона за здравето спешната психиатрична помощ се оказва от психиатричните
диспансери, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ,
психиатричните отделения или клиники към многопрофилните болници и центровете
за спешна медицинска помощ, като се прилага спрямо лица с очевидни признаци за
психично разстройство, когато поведението или състоянието им представлява пряка
и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето
или живота на други лица. Когато състоянието на лице по чл. 146 от ЗЗ налага
продължаване на лечението, след овладяване на
спешното състояние ръководителят на лечебното заведение взема решение лицето да
бъде настанено временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа, като
уведомява незабавно близките на пациента за това. По изключение срокът по ал. 1
може да бъде продължен еднократно с не повече от 48 часа с разрешение на
районния съдия. При необходимост от вземане на решение за провеждане на
задължително лечение ръководителят на лечебното заведение незабавно внася в
съда мотивирано искане за това, придружено със становище за психичното
състояние на лицето, изготвено от психиатър.
Разпоредбите
на чл. 52, ал.4, чл. 29, ал.1 и чл. 30, ал.2, във вр. с ал. 1 от Конституцията
на РБ, както и Законът за здравето забраняват принудителното извършване на
каквито и да е медицински действия върху гражданите, подлагането на принудително психиатрпично лечение, като изключенията от
тези забрани са конкретно и изчерпателно изброени и не се тълкуват
разширително. От събраните по делото доказателства не се установи изключенията
на закона да са били налице. От представения съдебен протокол от о.с.з. от
14.01.2019 г. по ЧНД № 18 909/18 г. по описа на 115 св. на СРС се установява,
че към 07.11.2018 г. до 26.11.18 г. и в последващия период (до датата на
постановяване на обсъжданият съдебен акт) не е било налице поведение на ищеца,
от които да се изведат основания за правно обосноваване за извършване на
принудително лечение, предвид на което съдът изрично със сила на присъдено нещо
е постановил отказ да издаде разрешение за принудително лечение.
В хода на
настоящият процес не се събраха доказателства, сочещи, че ищецът законно е бил
задържан за личение в психиатричното заведение- липсва декларация за доброволно
лечение от негова страна, както и съдебен акт, позволяващ продължителния му
престой в психиатричното заведение.
Нещо повече,
видно от представения по делото съдебен акт-протокол от о.с.з. от 14.01.2019 г.
на осн. чл. 162 от ЗЗД СРС по
образуваното ЧНД № 18 909/18 г. е отхвърлил искането за настаняването на А. С. за
принудително лечение.
От задълбочения анализ на събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е бил настанен в ДПБ „Св. И.Р.“през
периода от 07.11.2018г. до 26.11.2018г. без негово съгласие. Съдът приема за
установено по делото, че лечението на ищеца, проведено в тази болница за този
период от 07.11.2018 г. до 26.11.2018 г. е противоправно поведение на служителите
при ДПБ „Св. И.Р.“.
От събраните по делото доказателства се установи, че в следствие на
стационара без съгласие на ищеца и без акт на орган по чл. 154 и по чл. 155 и
сл. от 33 за периода от 07.11.2018г. до 26.11.2018г. А.С. е преживял стрес,
уплаха от това, че го лекуват без негово съгласие и разрешение по закон, бил подложен на
интензивен емоционален стрес, силен психически тормоз и душевно мъчение, като (приятелката
му го е напуснала), поради което и съдът приема,
че справедливото обезщетени за тези неимуществени вреди е в размер на 20 000
лв. и искът следва да се уважи до този размер. При определяне размера на
вредите съдът съобрази не само противоправното поведение на ответника по
отношение на осъществено лечение без съгласие и акт на орган по ЗЗдравето, но продължителността
на периода, през който са претърпени неимуществени вреди, както и обстоятелството,
че влошеното здравословно състояние на
ищеца-безпокойство, нервност, безапетитие, сърцебиене, резултат от неправомерното поведение на ответника не е отшумяло и към настоящия момент(
видно от представените амулаторни листове от 03.06.2019г., от 10.06.2019г.
и от 07.01.2020г.).
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, но тъй като такова не е релевирано, то и съдът не го
присъжда.
При този изход на делото и двете страни имат право на
разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от иска. На ответника следва да се
възложат разноските по делото, пропорционално на уважения размер от иска. Ищецът
е освободена от такса и разноски. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е
определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1356 лв. (вкл.ДДС). При това решение на съда и ответникът има право на разноски –– съразмерно
отхвърлената част от иска в размер на 172.55лв. от извършени 800лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на
СГС в размер на 800лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.П.Б.„Св.
И.Р.”, представлявана от д-р Ц. Г., в качеството на Директор – законен
представител, с адрес: гр. нови Искър, ул. „*********и чрез адвокат Л.С. Д. - М.
от Софийска адвокатска колегия, да
заплати на А.С.С., ЕГН-**********,*** чрез процесуален
представител адвокат С.Г., САК, съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.49,
вр.с чл.45 от ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. /двадесет хиляди лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 25 500
лв., предявен като частичен от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Д.П.Б.„Св. И.Р.”, представлявана
от д-р Ц. Г., в качеството на Директор – законен представител, с адрес: гр.
нови Искър, ул. „*********и чрез адвокат Л.С. Д. - М. от Софийска адвокатска
колегия да
заплати на адв. С.Г., САК, съдебен
адрес:***, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1 356 лв.(хиляда триста петдесет и шест лева).
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН-**********,*** чрез процесуален
представител адвокат С.Г., САК, съдебен адрес:***, да заплати на Д.П.Б.„Св. И.Р.”, представлявана от д-р Ц. Г., в
качеството на Директор – законен представител, с адрес: гр. нови Искър, ул. „*********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направенните
разноски по делото в размер на 172.55 лв.(сто седемдесет и два
лева и петдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Д.П.Б.„Св.
И.Р.”, представлявана от д-р Ц. Г., в качеството на Директор – законен
представител, с адрес: гр. нови Искър, ул. „*********и чрез адвокат Л.С. Д. - М.
от Софийска адвокатска колегия, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: