№ 337
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000234 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата
инстанция „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“-АД чрез пълномощника му
адв.С. Г. против решение №65 от 13.01.2025 г. на СГС, ТО, VI-18 състав,
постановено по т.д.№257/2023 г.,с което дружеството е осъдено да заплати на
„КА ЕНЕРДЖИ“-ЕООД по искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.79 ЗЗД, вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, съотв. чл.86 ЗЗД сумата 60 506 лева,
представляваща възнаграждения за осъществяване на физическа охрана на обект
„FAMILY LIFE NEVIS RESORT“ за периода от м.януари 2020г. до м.юни 2020г. по
Договор за охрана №2/17.10.2016г., за което са издадени 6 бр. фактури, подробно
описани в решението, ведно със законната лихва от 06.02.2023г.до окончателното
изплащане, както и сумата 17 260,22 лева - лихва за забава за периода от
10.02.2020г. до до 03.02.2023г., които вземания ищецът е придобил по силата на
Договор за прехвърляне на вземане от 19.01.2023г., сключен между „МАГНУМ
СЕКЮРИТИ“-ЕООД като цедент и „КА ЕНЕРДЖИ“-ЕООД като цесионер, както и
разноски в размер на 10 610,65 лева.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението
поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост, като в жалбата се излагат подробни и
конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението като
незаконосъобразно и отхвърли предявените искове като неоснователни.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът „КА ЕНЕРДЖИ“-ЕООД чрез
пълномощника си адв.К. Т. е депозирал писмен отговор, в който излага
подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се
споделят изложените от първоинстанционния съд мотиви. Моли съда да
потвърди решението като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна
в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и
съобразено със закона. Фактическата обстановка е правилно установена на
база събраните по делото писмени и гласни доказателства и ССЕ, правните
изводи съответстват на фактическите констатации и разпоредбите на
материалния закон – ЗЗД, както и на трайно установената съдебна практика и
настоящият състав изцяло ги споделя, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към изложените мотиви. Във връзка с оплакванията във
въззивната жалба намира следното:
СГС е бил сезиран с искове с правно основание чл.266, ал.2 ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства са установени следните
факти:
На 17.10.2016г. между „Холидей вилидж аква невис” АД
(възложител) и „Магнум секюрити” ЕООД (изпълнител) е сключен Договор
за охрана, по силата на който е извършвана охрана на хотел на възложителя в
КК “Слънчев бряг”;
За извършваната дейност изпълнителят е издавал ежемесечно
фактури към възложителя, като част от неплатените са тези за месеците 02-
07.2020 г, на обща стойност 60 506 лв;
В договора е уговорено, че плащането на възнаграждението по
издадените от изпълнителя към възложителя месечни фактури за извършена
охрана става до 10-то число на месеца, следващ предоставянето на услугата;
Поради забава в плащането на всички фактури за м.02 - м.07.2020г.,
се дължи законна лихва за забава, считано от датата на падежа на паричното
задължение до датата на депозиране на исковата молба;
На 19.01.2023 г. „Магнум секурити” ЕООД - изпълнител по договора
за охрана от 17.10.2016г. като цедент прехвърлил с Договор за цесия
вземането си от „Холидей вилидж аква невис” АД в размер на 164 809.20 лв.
- сбор от неизплатени възнаграждения за предоставена охрана за периода
2
01.12.2018 г -01.06.2020г., на ищеца-цесионер „Ка Енерджи“-ЕООД;
На 07.02.2023г. цедентът уведомил длъжника за извършената
цесия чрез уведомление по чл.18, ал.5 ЗЧСИ (изх.№5289/02.02.2023 г на ЧСИ
Г. К., per. № ***);
На 08.03.2023г. „Магнум секюрити” ЕООД е уведомено, че „Холидей
вилидж аква невис” АД оспорва вземането на цедента по основание и размер,
както и че е уведомено за извършената цесия;
На 03.01.2023г. е сключен Договор за цесия между „Емсен
дизайнс” АД (цедент) и „Холидей вилидж аква невис” АД (цесионер) за
прехвърляне на вземането му от „Магнум секюрити” ЕООД, произтичащо от
7 броя договори за заем на парични суми, сключени на дати: 19.12.2018 г,
10.12.2018 г, 03.12.2018 г, 26.11.2018 г, 10.11.2018 г, 05.11.2018 г, 13.11.2018 г,
общо в размер на 63 000 лв. (главница), както и лихва за
неиздължени/върнати в срок суми в размер на 12 111.99 лв. (съгласно чл.3
от договорите за заем);
На 05.01.2023г. представители на „Емсен дизайнс” АД след
неуспешен опит за откриване на управителя или друг представител на
„Магнум секюрити” ЕООД на адреса на управление, залепили Уведомление за
извършената цесия. Извършено е повторно посещение на адреса на
управление на „Магнум секюрити” ЕООД на 16.01.2023г. и отново не е
открито лице-представител на длъжника, като е извършено залепване на
документи;
На 10.01.2023г. „Холидей вилидж аква невис” АД извършило
прихващане на задължението си по договора за охрана към „Магнум
секюрити” ЕООД с вземането си към него, придобито по силата на Договора
за цесия от 03.01.2023 г.;
На 11.01.2023г. представители на „Холидей вилидж аква невис” АД
посетили адреса на управление на „Магнум секюрити” ЕООД, за да връчат
уведомление за извършеното от дружеството прихващане и след неуспешен
опит за откриване на управителя или друг представител на “Магнум
секюрити” ЕООД на адреса на неговото управление, залепили уведомлението
за прихващане. Извършено е повторно посещение на адреса на управление на
„Магнум секюрити” ЕООД на 24.01.2023г. и отново не е открито лице-
представител на длъжника, като е извършено залепване на документи;
Видно от заключението на ССЕ, договорите за заем на парични суми,
сключени между „Емсен дизайнс” АД и „Магнум секюрити” ЕООД са
осчетоводени в счетоводството на дружеството-заемодател на датата съгласно
съответния договор, посочени са в ГФО и ГДД на дружеството, като този размер
кореспондира и на размера на задълженията на „Магнум Секюрити“ ЕООД
съгласно обявения в ТР ГФО на това дружество за 2018 г. Договора за цесия от
03.01.2023г. е счетоводно отразен от цедента „Емсен Дизайнс“ АД и от цесионера
„Холидей вилидж аква невис” АД. Изложеното сочи на извод за доказаност на
факта, че посочените заемни суми реално са били предоставени от „Емсен
3
Дизайн“ АД на „Магнум Секюрити“ ЕООД и за достоверност на датите на
договорите за заем и на договора за цесия. Обстоятелството, че страните по
договора за цесия са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ не обосновава
обратен извод.
Следователно възраженията на ищеца, въззиваема страна в настоящото
производство, че договора за цесия няма достоверна дата и че с него се прехвърля
несъществуващо вземане, са опровергани от заключението на ССЕ, неоспорена от
страните.
Както е приел и първоинстанционния съд обаче, датата на договора за
цесия е без правно значение. За да престара надлежно на новия кредитор при
прехвърляне на вземането, длъжникът трябва да бъде уведомен именно от своя
кредитор - цедента, а не от цесионера, че междувременно е настъпило
правоприемство между кредиторите /арг. чл.99, ал.3 ЗЗД/. В противен случай всяко
точно и добросъвестно изпълнение на задължението на първоначалния кредитор -
преди той да е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането, притежава
правопрекратително действие. В този смисъл е разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
която предписва, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Така изяснената фактическа обстановка е дала основание на СГС да
приеме, че извършената между „Магнум секюрити” ЕООД и ищеца „Ка
Енерджи“-ЕООД цесия е породила своето действие както между страните по
сделката, така и по отношение на третите лица и длъжника „Холидей вилидж
аква невис” АД. Вследствие на това „Холидей вилидж аква невис” АД,
считано от 07.02.2023г., когато цесията му е съобщена, дължи плащане на
задълженията си по фактури за охрана, издадени от „Магнум секюрити”
ЕООД за периода м.02-м.07.2020г. на „Ка енерджи” ЕООД. И тъй като по
делото липсват твърдения на ответника, както и доказателства, паричното
задължение да е погасено чрез плащане, съдът е приел предявения иск по
чл.266, ал.1, вр. чл.79, ал.1, изр.1, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД за основателен и по
отношение на главницата от 60 506 лв, и по отношение на лихвата за забава в
размер на 17 260.22 лв.
Разглеждайки съществуването на вземането на „Емсен дизайнс” АД
към „Магнум секюрити”ЕООД по договори за заем на парични суми и
датата на неговото възникване, СГС е приел, обосновавайки се с отразените в
счетоводството на заемодателя записвания в съответствие със Закона за
счетоводството и надлежното деклариране на предоставените заеми в НСИ
(Справки за заемите и начислените лихви по институционални сектори за
периода 2018-2021 г), че договорите са действителни и надлежно са
изпълнени от „Емсен дизайнс” АД, което е породило паричното задължение
на заемателя „Магнум секюрити”ЕООД за връщане на предоставената в заем
сума в размер на 63 000 лв, съответно - лихвата за забава при липсата на
надлежно погасяване на паричното задължение.
Като се мотивира с отразените в счетоводствата надлежни и
4
кореспондиращи си записи, СГС приема също, че Договора за цесия между
„Емсен дизайнс” АД и „Холидей вилидж аква невис” АД е с достоверна дата
и е породил правните последици по отношение на участващите в договора
лица.
По отношение възражението на ответника за погасяване на
претендираната от него сума чрез извънсъдебно прихващане, съответно -
заявено пред съда възражение за прихващане в рамките на процеса, СГС се е
позовал на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, според която длъжникът има
право да упражни правопогасяващото възражение за прихващане срещу
цесионера с вземане срещу цедента, ако то е възникнало до момента на
получаване на съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД. И тъй като съдът е приел, че
ответникът не е доказал връчване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от
цедента „Емсен Дизайнс“ АД на длъжника „Магнум секюрити“ ЕООД, то не
се установява, че е достигнало до длъжника „Магнум секюрити“ ЕООД
представеното по делото изявление за прихващане на насрещни
вземания, изходящо от ответника „Холидей вилидж аква невис” АД.
Съдът е приел, че представените с отговора на исковата молба докладни
записки и уведомления, които са оспорени своевременно от ищеца,
представляват частни свидетелстващи документи, които нямат материална
доказателствена сила за обстоятелствата, които удостоверяват.
Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и съобразно
дадената му процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща към
тях. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да добави и следното:
Спорни както пред първоинстанционния съд, така и пред
настоящата инстанция са въпросите:
Налице ли е надлежно уведомяване от „Емсен дизайнс” АД на „Магнум
секюрити” ЕООД (като длъжник по договори за паричен заем) за
извършената от заемодателя цесия към „Холидей вилидж аква невис” АД,
и
Налице ли е извършено прихващане на задължения на „Холидей вилидж
аква невис” АД към „Магнум секюрити” ЕООД по Договора за охрана с
вземания към това дружество, произтичащи от сключения между него и
„Емсен дизайнс” АД договор за цесия.
За доказване на тези обстоятелства ответникът е представил частни
документи, наименовани „докладни записки“, адресирани до изпълнителния
директор на „Емсен Дизайнс“ АД, изходящи от В. И. М. и Р. К. Д. – негови
служители, на които е възложено връчването на книжа. В тези докладни записки е
посочено, че на 05.01.2023 г. в изпълнение на възложената задача за връчване на
уведомление, е посетен адреса на управление на дружеството „Магнум секюрити“
ЕООД - Парк хотел Одесос в к.к. Златни Пясъци. На адреса не е открит
управителя на дружеството или негови служители, поради което е залепено
уведомление до управителя, заедно с документа за връчване - уведомлението за
цесия.
5
На 16.01.2023г. отново е посетен адреса на управление на дружеството и
е констатирано, че документите били на мястото и не са премахнати, отново не е
открито лице от фирмата. Поради това уведомлението до дружеството от името на
„Емсен Дизайнс“ АД и документа, който трябва да бъде връчен /уведомлението за
цесия/, са залепени.
Представени са и две уведомления, изходящи от А. М. и Г. Б.,
адресирани до законния представител на ответника „Холидей вилидж аква
невис” АД, с които го уведомяват, че на 11.01.2023 г. тези лица посетили
адреса на управление на „Магнум Секюрити“ ЕООД - хотел „Одесос“ в к.к.
„Златни пясъци“ в изпълнение на задачата да връчат на управителя му
изявление за прихващане на задължения на „Холидей вилидж аква невис” АД
с негови вземания към дружеството, придобити в резултат на извършената
цесия. Тъй като не открили никой от фирмата в хотела, залепили на входа на
хотела написано на ръка уведомление до управителя, както и документа за
връчване - изявление за прихващане.
На 24.01.2023 г. същите лица отново посетили адреса и
констатирали, че залепените документи били на място и не са премахнати,
отново не е открит управителя и представител на дружеството. Представено е
уведомлението, което според съдържанието на документите, е залепено на
адреса.
При тези доказателства съдът приема, че не е извършено надлежно
уведомяване на длъжника „Магнум секюрити” ЕООД от цедента „Емсен дизайнс”
АД за сключения от него договор за цесия от 03.01.2023 г, по който цесионер е
„Холидей вилидж аква невис” АД, тъй като съставените от цедента и представени
по делото писмени доказателства за положените от него усилия за осъществяване
на контакт с длъжника и неговото уведомяване, са частни свидетелстващи
документи, които нямат материална доказателствена сила за обстоятелствата,
които удостоверяват, своевременно са оспорени от ищеца, оспорването не е
опровергано и не може да се приеме, че същите са истински. На практика
изявленията на лицата, натоварени с осъществяването на възложената им от
управителя задача – връчване на споменатите по-горе уведомления, представляват
извънсъдебни свидетелски показания. Разпит на съставителите на частните
документи като свидетели не е искан, но това и не би могло да стане, тъй като е
недопустимо да се доказва със свидетелски показания съобщаване на длъжника за
извършена цесия, както и да се уведомява по този начин за нея. Тази
недопустимост и забрана произтича пряко от разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от
ГПК според която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако
се отнася за погасяване на установени с писмен акт парични задължения.
За пълнота на изложението следва да се отбележи също така, че
представените частни документи удостоверяват проведена процедура по
чл.50, ал.1 и 2 ГПК. Връчване по този ред обаче могат да правят само
оправомощените от закона държавни органи - съд /съдебен призовкар към
съда/, съдебен изпълнител, нотариус и др.
6
Разпоредбата на чл.42, ал.1 ГПК постановява кое лице може да бъде
връчител, като това е служител на съда, длъжностните лица от общината,
куриерските служби, пощата и ЧСИ. Само някои от така изброените
връчители на книжа обаче може да удостоверят връчване и да проведат
процедура по чл.50, ал.1 и 2 ГПК - служители на съда или ЧСИ.
Представените от „Холидей вилидж аква невис” АД доказателства
/частни документи/, удостоверяващи връчване на „МАГНУМ СЕКЮРИТИ“
ЕООД по реда на ГПК уведомления и изявления, е недопустимо и
незаконосъобразно. Освен това, в документите не става ясно какво е
качеството на лицата, извършили това връчване и дали действително такива
лица съществуват.
С оглед изложеното се налага категоричният извод, че поради липсата
на уведомяване от „Емсен дизайнс” АД до „Магнум секюрити” ЕООД за
извършена на 03.01.2023г. цесия на вземането по договори за паричен заем, по
който „Холидей вилидж аква невис” АД е цесионер, към 07.02.2023 г (когато е
било уведомено от „Магнум секюрити” ЕООД като цедент по договор за цесия с
„Ка енерджи” от 13.01.2023 г.), дружеството - ответник не е разполагало с
правопогасяващо право (плащане на дълга чрез прихващане с насрещно вземане)
по отношение на ищеца по делото, поради което материалноправното и
процесуалноправното възражения за прихващане са неоснователни, както е приел
и първоинстанционният съд.
Действително, разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, предвижда правото на
длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за
прихващане с вземане срещу цедента. В теорията се приема, че за постигане
баланс в обезпечаване интересите на длъжника и на цесионера, когато някое
възражение на длъжника срещу цедента произтича от друго правоотношение
между тях, а не от правоотношението, породило прехвърленото вземане, /както е в
настоящия случай/, това възражение може да бъде противопоставено на
цесионера, ако е възникнало до момента на получаване на съобщението по чл.99,
ал.3 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 50160 от 24.11.2022 г. по т.д. № 2248/2019 г.,
I т.о на ВКС.
Няма спор, че действието на договора за цесия по отношение на страните
се поражда от момента на сключването му. Преди цедентът да е съобщил на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, цесията е действителна,
породила е действие между страните по нея /цедент и цесионер/, но само след
съобщаването на цесията от цедента на длъжника тя ще има действие за длъжника
и за третите лица. В кръга на последните следва да се включат правоприемниците
и кредиторите на цедента и цесионера. От съществено значение в разрешаване на
конкуренцията между множество правоприемници и кредитори на страните по
цесията, е релевантният съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД момент - съобщаването на
цесията от цедента на длъжника. Следователно от този момент титуляр на
вземането по отношение на третите лица е цесионерът.
В случая, както бе изложено по-горе, ответникът не е установил чрез
7
пълно и главно доказване връчване на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента
„Емсен Дизайнс“ АД на длъжника „Магнум секюрити“ ЕООД. Не се установява,
че е достигнало до длъжника „Магнум секюрити“ ЕООД представеното по
делото изявление за прихващане на насрещни вземания, изходящо от ответника
„Холидей вилидж аква невис” АД.
При това положение длъжникът „Холидей вилидж аква невис” АД не
е разполагал към момента, когато му е съобщена цесията - 07.02.2023г. /с
предмет прехвърлените вземания по договора за охрана/ с възражение спрямо
цедента „Магнум Секюрити“ ЕООД за прихващане на цедираното вземане със
съществуващо и изискуемо вземане в своя полза спрямо цедента /по
договорите за заем/, както и той няма такова правопогасяващо право спрямо
цесионера - ищеца по делото „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД.
Предвид всички изложени съображения, неоснователно се явява
направеното извън процеса изявление за прихващане, до каквито изводи е
достигнал и първоинстанционният съд.
Не са налице предпоставки за извършване и на евентуално
заявеното възражение за съдебно прихващане. Това е така, тъй като
съдебното прихващане има действие занапред. Между страните по спора
обаче не е възможно да се извърши съдебно прихващане, тъй като действието
занапред предпоставя насрещност на вземанията на двете страни по спора към
момента на приключване на съдебното дирене, което не е налице, тъй като
„КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е придобило вземанията си преди „ХОЛИДЕЙ
ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД.
Съществено обстоятелство в случая е, че двете вземания - това на
ищеца и това на ответника, не произтичат от едно и също правоотношение.
Ответникът „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД би могъл да направи
правопогасителни възражения единствено в случай, че има вземания към
„МАГНУМ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, почиващи на Договора за охрана от
17.10.2016г., което условие в конкретния случай не е изпълнено. Напротив,
ответникът черпи права от друго правно отношение, по което длъжник е
цедента „МАГНУМ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, което правоотношение е извън
предметния обхват на правоотношението за охрана, което обстоятелство
препятства възможността да се извърши съдебно прихващане.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, които се правят за
първи път едва във въззивното производство, а именно:
-наличието на продължителни преговори до края на 2022г. с
участието на „МАГНУМ СЕКЮРИТИ“ ЕООД, когато дружествата ,,ЕМСЕН
ДИЗАЙНС“ ЕООД и „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД постигат
съгласие за цесия. Твърди се, че имало още решение на пет търговски
дружества, които договаряли няколко месеца и съставили и разменили
множество документи;
-наличието на споразумение през 2022г., което има за предмет
прехвърляния на вземания; /
8
-управителят на „Магнум Секюрити“ ЕООД бил присъствал на
преговори през последните месеци на 2022г., като устно му било съобщено за
начина на уреждане на правоотношенията между 5 дружества, сред които и
управляваното от него, устно му било съобщено за извършеното прихващане,
което е направило „ХОЛИДЕИ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД спрямо
„МАГНУМ СЕКЮРИТИ“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. Възможността за въвеждане на нови
фактически твърдения и отправяне на доказателствени искания е уредена като
изключение в чл.266, ал.2 и 3 от ГПК. Уредбата на забрана за изтъкване на
нови факти се определя като своеобразен израз на концентрационното начало
в гражданския процес. При ограничения въззив страната не разполага с
възможността да поправи допуснато процесуално бездействие, като отправи
искане пред въззивния съд да бъдат взети предвид, съответно събрани
съществували, но неизтъкнати и непосочени своевременно пред първата
инстанция фактически обстоятелства и доказателствени средства. В този
смисъл е налице константна съдебна практика, като напр. Решение №5 от
22.01.2023 г. по т.д. № 2473 / 2022 г. на ВКС, 1 т.о., Решение № 50116 от
27.11.2023 г. по т.д. № 113 8 / 2022 г. на ВКС, 1 т.о., Решение № 312 от
07.01.2020 г. по гр. д. № 1083 / 2019 г. на ВКС, 4 гр.о. и др.
Освен това, всички изложени нови факти и обстоятелства не са
обективирани в нарочен писмен документ, такъв не е представен по делото.
Въззивникът обосновава доказването на споразумение от 2022г. със
свидетелските показания на свидетелката Е. С.. Показанията на св. Е. С. не
възпроизвеждат от своя страна конкретни договорки, същата не е присъствала
на тези разговори лично, а освен това е в трудово правни и служебни
отношения с въззивника „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД и
неговата финансова група, поради което същите следва да бъдат ценени с
оглед всички останали доказателства, събрани по делото и при условията на
чл.172 от ГПК. Същата е заинтересована от изхода на делото, с оглед защита
на каузата на ответника.
С оглед изложеното и при съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
По разноските:
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и на основание
чл.78,ал.1 ГПК, на въззиваемото дружество „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД се дължат
от насрещната страна „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД разноските
за тази инстанция съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Видно от
същия, претендира се сумата от 7 000 лева, представляваща адвокатско
9
възнаграждение.Представен е Договор за правна защита и съдействие от който
е видно, че тази сума е платена от възложителя изцяло и в брой при
сключването на договора. Затова тези разноски като доказани, следва да бъдат
присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №65 от 13.01.2025 г. на СГС, ТО, VI-18
състав, постановено по т.д.№257/2023 г.
ОСЪЖДА „ХОЛИДЕЙ ВИЛИДЖ АКВА НЕВИС“ АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Атанас
Дуков“ № 32 да заплати на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул. „Георги Живков“
№ 22, ет. 5, ап. 19 на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 7 000 лева разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10