Районна
прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт срещу В.В.Г., роден на ***г. в ***
за това, че на 10.12.2017г. в гр.Пловдив, по непредпазливост е
запалил чужд имот със значителна стойност- едноетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 72 кв.м., находяща се на адрес: ***, на стойност
15 000лв. и реално причинени имуществени вреди в размер от 3 200лв.,
собственост на А.Н.П., Д.А.З., Р.И.Х. и Е.Б.Х.,*** - престъпление по чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.
В хода на съдебните
прения представителят на РП- Пловдив поддържа в цялост
повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение. Изтъква, че са налице в
своето единство всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци
на престъпния състав по смисъла на чл. чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК. Изтъква,
че обвинението е доказано по един категоричен и несъмнен начин от всички
извършени в хода на разследването действия по събиране и проверка на
доказателствени материали. Допълнително, налице е и пълно признание от страна
на обвиняемия на изложените в обвинителния акт факти. Предлага се, подсъдимият
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода”, ориентирано към предвидения в закона минимум. Предлага се, така
наложеното наказание „лишаване от
свобода“ да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от
три години. Предлага се, вещественото доказателство- диск, да остане приложен по
делото, а сторените в рамките на досъдебното производство разноски да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно установеността на престъплението от обективна и субективна страна. Изразява
различна позиция досежно наказанието, което следва да бъде наложено на неговия
подзащитен. Изтъква, че процесното деяние е извършено при форма на вина
непредпазливост, като деецът е сторил всичко зависещо от него, за да ограничи
вредите. Предвид това, счита че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, поради което моли наказанието на подсъдимия да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и на подс. Г. бъде наложено
наказание „пробация“.
В правото си на лична защита, подсъдимият поддържа
казаното от своя защитник. Досежно
наказанието, което следва да му бъде наложено, предоставя на съда.
В правото си на последна дума, моли да му бъде
наложено по- леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.В.Г. е роден на *** г. в ***, живущ
***, самоопределя се като ****, без гражданство, с основно образование, неработещ,
неженен, неосъждан, без ЕГН или ЛНЧ.
В гр. Пловдив, на *** се
намирало дворно място с площ от 177 кв.м., представляващо поземлен имот № 330
от кв. 223-ти по плана на гр. Пловдив, УПИ
ІХ-330,312, ведно с построена в него едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от два
стаи, кухня, складово помещение, баня и антре. Собственици на ½ ид.ч. от
него били свидетелите Е. и Р. Х., а на останалите ½ ид.ч. – свидетелите Д.З.
и А. П. в качеството им на наследници на Н. З., починал на ***г. Нито един от собствениците не живеел в имота. Сградата на административен адрес: гр.Пловдив, *** била електроснабдена и водоснабдена, но услугите били временно преустановени.
Подс. В.Г. бил роден в ***, но от ранна детска възраст
живеел в България. Бил без дом, като се препитавал като клошар. Около 2015г. видял имота, находящ се в гр.Пловдив,
на ***, чиято врата била отключена и констатирал, че там не живее никой.
Почистил и се настанил да живее вътре. При него по-късно заживели баща му – В. Г. и приятелката на баща му. Поради
липса на електричество, в къщата се
отоплявали с печка на твърдо гориво, за която ползвали дърва. Същата била
метална, под формата на шкаф с решетка и се намирала в първата стая, вдясно, влизайки в самата къща.
На 10.12.2017г. подс. В.Г. ***. Около 15.00-15.30ч. подс. Г. започнал
да чисти печката в къщата. Почистил капака и ламарината под печката от
въглените и саждите, натрупали се с времето от изгорелите дърва.
Веднага след това излязъл на двора, за да мете. Оставил печката без надзор и
докато метял, видял, че в стаята, в която била разположена печката се е запалил
силен огън, който бързо се разгорял. Подс. Г. разполагал с туба с вода, която изсипал върху
огъня, като се опитал да ограничи възникналия пожар. Последният не само не бил потушен, но се и
разраснал. В стаята имало дървени мебели
и доста хартиени отпадъци, които били обхванати от огъня. Много бързо пламъците
обхванали и останалите стаи в къщата, а подс. Г. започнал да вика за помощ. В този момент св. С. К., която живеела в съседния имот видяла, че се
носи гъст дим. Излязла на терасата и установила, че съседната къща гори, като
огънят вече бил до покрива. Веднага сигнализирала на спешен телефон „112“. Същевременно и останалите съседи възприели пожара и
успели да сигнализират органите на РСПБЗН- Пловдив. Няколко минути по-късно, на
местопроизшествието пристигнали противопожарни автомобили, като екипите напълно
потушили пожара. В резултат на запалването, около 40 кв.м. от покривна конструкция на сградата
и 40 кв.м. от жилищната площ – врати и прозорци били унищожени.
Според експертното становище на вещото лице, изготвило пожаро-техническата
експертиза, причината за възникване на пожара е неправилно боравене с открит
огън. Огнището на възникване на пожара е в стаята, намираща се вдясно от
дворната входна врата /източна стая, където се е намирала печката на твърдо
гориво/. Последващото разпространение на пожара е от стаята вдясно от входната
дворна врата на къщата, по горимите
материали към прилежащите стаи на къщата.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство стоковооценъчна експертиза и допълнителна
стоковооценъчна експертиза се установява, че общата стойност на сградата на ***,
гр. Пловдив възлиза на 15 000 лева,
като стойността на изгорялата покривна конструкция и жилищна площ – врати и
прозорци е оценена на 3200 лева.
От заключението по назначената и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, се установява, че подс. В.Г. не се
води на диспансерен отчет към ЦПЗ гр. Пловдив и не страда от психично заболяване, алкохолна, наркотична или друга
зависимост, налагаща лечение. Има данни за вредна употреба на алкохол. Подс. Г. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си към инкриминирания период. Може да възприема и възпроизвежда
факти и обстоятелства от значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях, както и да участва като обвиняем в наказателния процес.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия Г., заявени по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза от процеса и
надлежно приобщени по делото доказателствени материали, а именно: Протоколи за
разпит на свидетелите П. /л. 14- 15/, З. / л. 16- 17 /, Х. /л. 18- 19/, К. /л.
23- 25/, св. Ч. / л. 26- 27/, св. Д. / л. 28- 29/, св. В. / л. 30- 31/, св. Х.
/ л. 123- 124/, св. Д. / л. 152- 153/; Протокол за доброволно предаване от
28.09.2019г. /л. 12/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2017г.,
ведно с фотоалбум към него /л. 2- 13/, Скица на поземлен имот № 15- 253445 от
24.04.2018г. / л. 67- 68/, Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
от 18.04.2007г. / л. 70/, Удостоверение за наследници изх. № 1400- 4649 от
13.01.2015г. / л. 72/, Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от
8.10.1969г. / л. 80/, Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 02.09.1996г. / л. 81/, Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
02.09.1996г. /л. 82 -83/. В рамките на проведеното досъдебно производство са
назначени, съответно изготвени Пожаро- техническа експертиза / л. 33- 37/,
Съдебно- стокова експертиза / л. 40- 41/, Допълнителна съдебно- стокова експертиза
/ л. 45- 46/, Допълнителна съдебно- стокова експертиза / л. 47- 48/ и Съдебно-
психиатрична експертиза на подс. Г. / л. 52- 55/.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от съда в настоящите
мотиви. Допълнително, отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти са изцяло признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът е
разяснил на подсъдимия последиците от неговото изрично изявление, че признава
фактите такива, каквито са отразени в обвинителния акт и е обявил, че на
основание чл. 372, ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на подсъдимия досежно
фактите. Предвид изложеното дотук и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то не се налага по- детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложеното от фактическа страна, то се установява, че са налице в своето
единство всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по смисъла на чл. 331,
ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.
С
категоричност се изяснява, че на процесната дата, подс. Г. се е намирал в
обитаваната от него къща, находяща се в ***. Извършвал е и действия по
почистване на поставената в къщата печка на твърдо гориво, посредством която се
е отоплявал. Привършвайки с това, съвсем лекомислено и без да се увери, че няма
опасност запалими остатъци да излязат извън печката, подс. Г. е напуснал
помещението и е излязъл на двора на къщата. Вследствие на оставен необезопасен от
Г. при почистването на печката източник на запалване, е възникнал пожар. Така
започналият физико- химичен процес на горене бързо е обхванал недвижимия имот,
като е засегнал покривната му конструкция, гредите на къщата, както и вратите и
прозорците. Следва да бъде посочено, че съобразно заключението по назначената
съдебно- стокова експертиза, общата стойността на запаления имот възлиза на
15 000лв. Предвид това, то е налице признакът от обективна страна-
имуществото да е на „значителна стойност“. Съгласно константната практика на ВКС
на Р. България, имущественият критерий
за този съставомерен признак е свързан с размера на минималната работна заплата
в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни
заплати към датата на извършване на деянието ( в този смисъл Р-е № 312 от 27.06.2008 г., постановено по НД № 273/2008
г., ІІІ НО; Р-е № 45 от 11.02.2009 г., постановено по НД № 658/2008 г., ІІ НО;
Р-е № 273 02 07.2012 г. по НД № 691/ 2012г., по описа на ВКС, I- во н.о).
Съобразно ПМС № 141/13.07.2017 г. минималната работна заплата към 10.12.2017г.
възлиза на 460 лв., като стойността на четиринадесет такива е равна на
6 440лв. От материалите по делото е очевидно, че стойността на
инкриминираната сграда е над посочената по- горе, респективно предметът на
престъплението по настоящото производство е годен да обоснове наказателната отговорност,
носена от подс. Г.. Следва да се посочи и че при преценката за съставомерността
на престъплението по чл.331, ал.1, вр. чл. 330, ал. 1 НК следва да бъде
отчитана не стойността на предметите, които са били унищожени в резултат на
осъществения палеж, а стойността на имуществото, което е било запалено и
обективно е могло да пострада.
От субективна страна: процесното
престъпление е извършено с непредпазливост като форма на вина и по- конкретно-
при подформа небрежност. Деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Неговото конкретно задължение да предвиди възможното
настъпване на общественоопасните последици, произтича от естеството на
извършваната дейност по почистване на печката от неизгорели остатъци за
отопление и резонната житейска необходимост от вземане на базисни мерки против
възникване на пожар. Възможността на дееца да предвиди настъпването на
общественоопасните последици следва от неговото добро ментално състояние и
разсъдливост ( съобразно заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
психиатричната експертиза на подс. Г.). Въпреки това, съвсем лекомислено,
деецът не е положил елементарна грижа и не е спазил основни правила при
боравене с открит огън, което е довело и до възникването и разпространението на
пожара.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 303, ал. 2 НПК, съдът призна подс. Г. за виновен в извършването
на вмененото му престъпление по смисъла на чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК.
По вида и размера на
наказанието за извършеното деяние.
За престъпление по смисъла на чл. 331, ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до три години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете влошеното
социално, материално и битово положение на подсъдимия. Съдът взе предвид и обстоятелствата, че деецът
е в млада възраст, разкайва се за извършеното и проявява готовност да промени
негативната си линия на поведение. Съдът взе съобрази и факта, че деецът е с
необременено съдебно минало.
Съдът не установи да са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради
това, то адекватното наказание, което следва да се определи и наложи на
подсъдимия е „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Предвид заявеното на
основание чл. 371, т. 2 НПК изрично признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то на основание чл. 58а, ал. 1 НК
следва така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, да бъде редуцирано с една трета- тоест, след редукцията се
налага наказание четири месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 66, ал. 1 НК така наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане в законна сила на
присъдата. Съдът счита, че с прилагане института на чл. 66, ал.
1 НК ще бъдат постигнати в цялост целите на наказанието, разписани в чл. 36 НК.
Процесното престъпно деяние се явява изолирана и откъслечна проява в живота на
подсъдимия и не е поредно проявление на трайно следвана престъпна линия на
поведение. В тази насока, то е очевидно, че подсъдимият Г. не е лице с трайно
изградени престъпни навици и така определеното наказание ще окаже нужния
поправително- превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект върху личността
му.
На основание чл. 59, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 НК следва да бъде приспаднато при изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан по реда
на ЗМВР на дата 10.12.2017г., като един ден „задържане“ се зачита за един ден „лишаване
от свобода“.
В рамките на своята
пледоария, защитата поддържаше становище за наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, като бе предложено на подс. Г. да се определи и
наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, което да бъде
„пробация“. Настоящият съдебен състав счита, че процесният случай не разкрива
наличието нито на изключително, нито на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Гореизброените смекчаващи отговорността обстоятелства са типични
и същевременно не са многобройни. Съдът не възприема и тезата на защита, че
подс. Г. е сторил всичко, което зависи от него, за да ограничи възникналия
пожар. От пожаро- техническото заключение по делото се установява, че пожарът е
локализиран и впоследствие потушен изцяло от екипа на РСПБЗН- Пловдив.
Допълнително, сигналът до спешен телефон „112“ е бил подаден от св. С. К., а не
от подс. Г..
За яснота и пълнота
на изложението, съдът счита за нужно да посочи и че наказание „пробация“ е на
практика невъзможно за прилагане спрямо подс. Г.. Съобразно нормата на чл. 42а,
ал. 4 НК, пробационните мерки, разписани в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК се
прилагат задължително. Пробационната мярка по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК е „задължителна регистрация по настоящ адрес“. В рамките на настоящото
производство се изясни, че подс. Г. не разполага с такъв. Той води скитнически
начин на живот и няма данни той или членове на неговото семейство да разполагат
с жилище или да са трайно установени на определен административен адрес. Дори
напротив- по делото се изяснява, че бащата на подс. Г. води начин на живот,
идентичен с този на сина си, като до момента на палежа, те са обитавали
процесния имот. Тези изводи на съда са затвърждават и от факта, че за целите на
съдебната фаза от наказателния процес, подс. Г. бе открит с цената на доста
усилия и ангажирането на няколко държавни институции. Подс. Г. бе открит в дом
за временно настаняване на бездомни хора, намиращ се в гр. Пловдив, ***.
Доколкото посочената институция осигурява престой на хора в затруднено социално
и битово положение само за зимния период, то след това е напълно неизяснено
къде би могъл да се установи, съответно да бъде открит подс. Г..
По веществените доказателства:
Вещественото
доказателство- 1 бр. оптичен носител – диск, „Verbatim” CD- R, прикрепен на л. 64 от д. пр., да остане
пришит към същото.
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият В.В.Г. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-
Пловдив сума в размер от 311, 29 лв., представляваща сторени в рамките на
досъдебното производство разноски.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..........................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.