Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Русе, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 22 януари, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря Миглена Кънева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ЕООД, гр.София, твърди, че Ищецът твърд, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4880/2019 г. по описа на РС -
Русе. В законоустановения двуседмичен срок И.С.А. възразила срещу заповедта за
изпълнение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК депозира
настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа
на което била издадена заповедта за изпълнение, било Договор за кредит „Бяла карта" № 500441 от
31 март 2017 г., сключен между „Аксес Файнанс"ООД като кредитор и
И.С.А. като кредитополучател. Подписвайки договора, тя удостоверила, че е получила
и е запозната предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия, приложими към него, както и че е получила Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от ЗПК със съдържание, съгласно Приложение № 2 от ЗПК,
посочващ индивидуалните условия по кредита. Основанието, на което Заявлението и
настоящата искова молба се подавали от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11. 2016 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 27.3.2019 г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс" ООД и ищеца, по силата на който
вземането било прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С подписването на процесния
договор „Аксес Файнанс" ООД се задължило да предостави на И.С.А. револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне, съгласно
условията на сключения договор. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора била
предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да
усвоява суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка
настъпването на падежа - 2-ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от
Договора, зависело изцяло от поведението на кредитополучателя - би настъпил
единствено в случай, че същият усвои част или в цялост максималния кредитен
лимит. С подписването на договора за кредит кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт
Файнанс" АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1
към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта,
съдържащи и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. В
договора била предвидена възможност за увеличаване или намаляване на лимита му,
като страните се съгласили да бъде намален същият с подписването на Анекс към
договора за кредит „Бяла карта" № 500441 от 31 март 2017 г. както следва: Анекс
от 25 ноември 2017 г., с който кредитният лимит бил увеличен от 500.00 лв. на
900.00 лв.; С Анекс от 09 август 2017 г. кредитният лимит бил намален от 900.00
лв. на 700.00лв.; С Анекс от 07 март 2018 г. кредитният лимит бил увеличен от
700.00 лв. на 1000.00лв. и с Анекс от 24 юли 2018 г. кредитният лимит бил
увеличен от 1000.00 лв. на 1200.00лв. От усвоените суми по предоставения
кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия момент дължимата главница
възлизала на 1199.88 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от
Договора, върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал
дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, представляващ
договорна/възнаградителна лихва за периода 07.04.2017 г. - датата на първата
транзакция по кредитната карта – 06.09.2018 г. - датата на настъпване на
предсрочна изискуемост, като предпоставките за настъпване на същата били
предвидени в чл. 22, ал. 1 от Договора. В настоящия случай дължимата договорна
лихва била в размер на 88.26 лева. В чл. 16 от Договора страните се съгласили в случай, че кредитополучателят
не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от сумите по чл. 3, ал.
3, т. 1-4, на падежа - 2-ро число на месеца, същият се задължавал да предостави
на кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно посочените в чл. 16, ал. 1, т. 1-5 предпоставки,
за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал договор за поръчителство
за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от договора, при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16 срок,
кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената
и непогасена главница. Неустойката се дължала за всяко отделно неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число
на месеца в случай, че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото
си задължение. В конкретния случай на кредитополучателя била начислена неустойка
за неизпълнение на договорно задължение в размер на 298.97 лева. Съгласно чл. 12, ал.
1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият бил длъжен в 3-дневен срок от падежа да
предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство (чл. 16), както и да
заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задълженията му. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора,
при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 – 15
% от максималния кредитен лимит, ответникът дължал и разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден, които се
начислявали до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1. В случай, че кредитополучателят
не предостави обезпечението по чл. 16, но заплати 15 % от максималния кредитен
лимит, същият не дължал разходите за действия по събиране на задължението, но
дължал неустойката по чл. 21 от договора. Страните се
споразумели при настъпване на предсрочна изискуемост да се начислява еднократна
такса в размер на 120 лева, включваща дейността на служител/лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Съгласно чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от договора били начислени
разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за
същите към настоящия момент И.А. дължала сума в общ 200 лева. Поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответницата цялото и задължение станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост била обявена на
06 септември 2018 г. Считано от тази дата, съгласно чл. 22, ал. 3 от Договора, И.А. дължала заплащането
на лихва за забава върху главницата в размер на 100.87 лева за периода от 07 септември 2018 г. - денят,
следващ датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост, до 30.07.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира да бъде постановено решение, с което да се
признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу И.С.А., произтичащи от
Договор за кредит „Бяла карта" № 500441/31.03.2017 г. сключен между нея и
„Аксес Файнанс" ООД и прехвърлен на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11.11.2016 г.: 1199.88 лева главница; 88.26 лева договорна лихва за периода 07.04.2017 г. - 06.09.2018 г.;
298.97 лева неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 200.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 100.87 лева
от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите.
Ответницата, чрез пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в
който излага подробни съображения за неоснователност на претенциите. Твърди, че
не е надлежно уведомена за извършената цесия на процесното вземане. В случая
уведомлението изхождало от лице, което нямало пълномощия нито от цедента, нито
от упълномощено от него лица, да уведомява длъжници за цедираните вземания.
Счита, че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание – предсрочна изискуемост. Твърди още, че договорът „Бяла карта“ бил
нищожен на основание чл.22 във вр.с чл.11, ал.2 от ЗП. Нищожни, като
противоречащи на добрите нрави, били и отделни клаузи от същия, регламентиращи
размера на договорната лихва, обезпечението чрез поръчителство и респективно
заплащането на неустойка при непредставяне на поръчител, за заплащането на сума
в размер на 15 % от кредитния лимит, както и за заплащането на такси.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По ч.гр.д.№ 4880/2019 г. по
описа на РС-Русе, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответницана за следните
суми: 1199,88 лв. главница по Договор за паричен заем № 500441/31.03.2017 г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата; 88, 26 лв. договорна лихва от
07.04.2017 г. до 06.09.2018 г.; 298, 97 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; 200 лв. разходи за извънсъдебно събиране на задължението;
100, 87 лв. обезщетение за забава за периода от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски
в общ размер 87.76 лв. В срока по чл.414 ГПК длъжникът И.С.А. депозирала
възражение за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение.
На 11.11.2016 г. е подписан към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между „Аксес Файнанс“ООД и ищеца,
по силата на което първото дружество-цедент прехвърля на второто-цесионер ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за паричен заем, индивидуализирани в
Приложение № 1 към него, в което фигурира и
вземането на продавача, произтичащо от
процесния договор за потребителски кредит
от 31.03.2017 г. За да има
действие извършеното прехвърляне на вземането по отношение на длъжника,
законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен на същия
от предишния кредитор/ цедента/. Във формираната с редица решения практика
на ВКС безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.
235, ал. 3 от ГПК. В
случая е приложено пълномощно, с което управителят на „Аксес Файнанс“ООД
упълномощава ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните
вземания, както и пълномощно от представителя на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД в полза на юрисконсулт на дружеството със същите
права.
Като приложение към исковата молба /л.7 от делото/ ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията между него и
„Аксес Файнанс“ООД , изходящо от цедента и адресирано до
ответницата в
качеството й на длъжник. Уведомлението, заедно с
исковата молба и останалите писмени доказателства, са връчени лично на И.А. на 15.11.2019 г., поради което
следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответницата, още повече, че не се твърди да извършила
плащане на задължението си на стария кредитор.
Не се спори между страните,
а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговско
дружество „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата са възникнали облигационни
отношения, основаващи на сключен на 31.03.2017 г. договор за кредит „Бяла
карта“, по силата на който дружеството-кредитодател се е задължило да
предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 500 лева под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна
карта. Насрещното задължение на ответника е да върне използваната сума при
условията на подписания между страните договор. Няма спор, а се установява и от
приложенията към договора, че ответницата е получила кредитната карта, ведно с
приложимия за нея ПИН код. С четири анекса разрешеният кредитен лимит е
променян съответно на 900 лв., на 700 лв., на 1000 лв. и на 1200 лв. Съгласно
договора страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент - 43, 2 % и
дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита в размер на 0, 12 % на
ден /чл.4, ал.1, т.2 от договора/. Съгласно текста на чл.3, ал.2 от договора,
през целия срок на валидност на договора кредитополучателят се задължава да
заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец. Текстът
на чл.3, ал.3 от договора дава дефиниция на понятието „текущо задължение“, а
това е задължението на кредитополучателя към всяко последното число на месеца,
определено като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и
19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и
последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва
върху главните задължения и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец.
Ищецът представя справка,
отразяваща транзакциите по карата, видно от които усвоените суми по
предоставения кредитен лимит възлизат на 1199.88 лв. С оглед уговорения между
страните падеж /второ число на текущия месец/, вземането е станало изискуемо и
подлежи на връщане. Няма спор, че ответницата не е извършвала плащания по
договора. Ето защо следва да се приеме, че същата дължи усвоената по договора
главница в посочения по-горе размер, ведно с уговорената възнаградителна лихва,
която се претендира от датата на първата транзакция по кредита – 07.04.2017 г. до
06.09.2018 г. – датата, на която се твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост по кредита, в размер на 88.26 лв.
Текстът на чл.22 от договора за кредит „Бяла карта“
урежда предпоставките, при които кредитополучателят изпада в забава за плащане,
при наличието на които кредитодателят има право да обяви цялото задължение за
предсрочно изискуемо по някой от начините по чл.28 от контракта. Както сочи и
ответницата в отговора си, по делото липсват доказателства предсрочната
изискуемост да е съобщена по надлежния ред на ответницата, за да се приеме за основателна и доказана претенцията за
дължимост на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
всеки ден на забавата, съгласно чл.22, ал.3 от договора. Уведомяването в настоящото производство с получаване на препис от
исковата молба и приложените към нея доказатества не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск за дължимост на акцесорното вземане, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението. То може да представлява само ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнениео. Ето защо, съобразявайки и приетото в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК /а именно щом фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/,
следва да се приеме,
че акцесорното вземане за
мораторна лихва в размер на 100.87 лв. не е доказано по основание и размер и
подлежи на отхвърляне.
Член 16 от Договора предвижда в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, същият се
задължава да предостави на кредитодателя в 3-дневен срок, а именно до 5-то
число, обезпечение чрез поръчителство при конкретно посочените в текста
предпоставки, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство за срок от 30 дни. Уговорено е задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство да възниква при всеки отделен случай на забава
за плащане на текущото задължение на падежа. Съгласно чл. 21 от договора, при
неизпълнение на това задължението кредитополучателят дължи неустойка в размер
на 10 % от усвоената и непогасена главница, като неустойката се дължи за всяко
отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. В
конкретния случай начислената неустойка за неизпълнение на това договорно
задължение възлиза на 298.97 лева.
Освен дължимостта на неустойка при непогасяване на
текущото си задължение, кредотополучателят съгласно чл.12 от договора, бил
длъжен да заплати и сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която
да послужи за частично погасяване на задълженията му, както и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв. за всеки ден, които се
начислявали до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.
12, ал. 1 /чл.22, ал.4 от договора/. Страните се споразумели още, че при
настъпване на предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на
120 лева, включваща дейността на служител/лице, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
кредитополучателя.
Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма
данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква
претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
разместване на блага. В случая неустойката не цели да задоволи имуществения
интерес на кредитора, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от
длъжника, а да го обогати неоснователно. На следващо място, видът на
задължението, за което е предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение
изпълнението на основно и съществено задължение на заемателя по договора за
кредит. Безспорно, както е посочено по-горе, една от основните функции на
неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението на главното задължение.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит /договор за заем/ е
връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е
уговорена такава. Поради изложеното заключава, че този иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По същите мотиви съдът счита за
недействителна и клаузата, с която е предвидено кредитополучателят да заплати
сума от 200 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител в случай
на предсрочна изискуемост на вземанията по договора. Така уговорена тази сума
отново има смисъла на неустойка, съвпадаща с неустойката по чл.22, ал.4 от
договора, т.е. съдът приема, че са уговорени няколко неустойки за обезщетяване
на едни и същи вреди, като неустойката по 22, ал.5 от договора съдът намира за
прекомерна, поради което, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, нарушаване на
добрите нрави, счита за нищожна. Освен всичко останало, по делото не са
ангажирани доказателства за действително извършени разходи от служител на
кредитодателя по извънсъдебно събиране на просрочените задължения на длъжника.
Ето защо и тази претенция като неоснователна следва да се отхвърли.
Съобразно изложеното съдът намира
за основателна установителната претенция на ищеца за заплащане на сумите: 1199,88 лв. главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 500441, сключен на 31.03.2017 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и
ответницата, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
в съда и 88, 26 лв. договорна лихва за периода 07.04.2017 г. - 06.09.2018 г. Останалите
искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в двете производства разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно 75.76 лв. в заповедното производство /от
които 25.76 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение/ и 349.49
лв. разноски за настоящото производство. На основание чл.38, ал.2 от ЗА и
съразмерно на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на процесуалния
представител на ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 95.31 лв. за
заповедното производство и 115.33 лв. за настоящото дело.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.С.А., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска, сумата 1199,88 лв. - главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ № 500441, сключен на 31.03.2017 г. между „Аксес
Файнанс“ ООД и ответницата, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2019 г.
до окончателното заплащане на вземането и 88,26
лв. договорна лихва за периода 07.04.2017 г. - 06.09.2018 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д № 4880/2019 г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за дължимост на сумите: 298.97 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 200.00 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и 100.87 лева лихва за забава от 07.09.2018 г. до 30.07.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.С.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, гр.София,
ЕИК *********, 75.76 лв. - разноски по ч.гр.д № 4880/2019 г. по
описа на РС-Русе,
както и 349.49 лв. - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано
от Ивелина Цанкова Кавурска, да заплати на адв.С.В. ***, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, 95.31 лв. адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д № 4880/2019 г. по описа на РС-Русе и както и 115.33
лв. – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: