РЕШЕНИЕ
№ 440
град Пловдив, 17.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав,
в открито заседание на петнадесети
април през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Стефани Черешарова,
като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов административно дело № 2629 по
описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалби от П.Т.З., с адрес: ***,
чрез адв. Б. Б.,
против т. II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни
правила на Общински съвет Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация/за предоставяне на информация за повторно използване, приети с
Решение № 19 взето с протокол № 4 от заседание на Общински съвет Сопот
проведено на 28.12.2011 г.
Общински
съвет Сопот не се представлява.
В съдебно заседание - прокурор Стефани Черешарова
от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбите.
В жалбите се твърди, че жалбоподателят
има правен интерес от обжалването, т.к. е пряко засегнат от оспорените части, в
качеството си на заявител на обществена информация по реда на ЗДОИ, като с разписка
от 22.08.2019г. е заплатил сумата от 1,08лв. с ДДС, а с разписка от 02.09.2019
г. е заплатил сумата от 6 лева с ДДС.
Посочва се, че сумите са заплатени от
него, възоснова на депозирани заявления по реда на
ЗДОИ, до Председателя на Общински съвет Сопот.
Счита се, че процесните
Вътрешни правила, са вътрешно-служебен административен акт, подсъден на
Административен съд Пловдив по смисъла на чл.2 ал.2 т.3, чл.132 и чл.133 ал.2
изр.2 от АПК вр. с чл.120 от КРБ.
Твърди се още, че съгласно чл.20 ал.2
от ЗДОИ, законодателят е разписал правомощия на Министъра на финансите да
определи материалните разходи за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ,
който е издал Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011г., според която не се дължат разходи
по предоставяне на информация на електронен адрес, както и с т.3 от същата е
отменил Заповед №10/10.01.2001г. Посочва се също, че
на основание чл. 35, ал.3 от ЗДОИ, предоставянето на информация на електронен
носител е безплатно.
По жалбата срещу т. II, т.2 от
Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на Общински съвет Сопот за
условията и реда за предоставяне на
достъп до обществена информация/за предоставяне на информация за повторно
използване, се твърди че незаконосъобразно в противоречие със Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г. на Министъра на финансите е определена цена от 5 лв.
десетократно по-висока от нормативно определената.
В заключение се моли за отмяна на
оспорените части от правилата. Претендират се разноски.
По
делото, от страна на ответника, няма депозирано становище по жалбите.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
Правното основание за приемане на
правилата – чл. 21 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ),
предопределя характера им на вътрешноведомствен акт. Разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДОИ възлага на министъра на финансите да определи нормативи за
заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация и именно това е
актът, който съдържа административноправни норми,
отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно
действие. Правомощието на задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ (в случая кмета на
общината) се състои единствено в обявяването на вече определените нормативи – в
чл. 21 от ЗДОИ законодателят е възложил на субектите по чл. 3 от ЗДОИ
задължение за информиране при подаване на заявление за достъп.
Съгласно чл. 21 от ЗДОИ субектите по
чл. 3 от същия закон са длъжни да обявяват на мястото, където се подават
заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена
информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
След като субектът по чл. 3 от ЗДОИ
има задължение само да обяви дължимите разходи за предоставяне на обществена
информация, то актът, посредством който се изпълнява това задължение, касае
организацията на дейността на администрацията на общината и по своя характер е
вътрешноведомствен.
Независимо от този характер на
правилата и с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р
България и Решение № 21 от 26.10.1995 г. на Конституционния съд по
конституционно дело № 18/1995 г., съдът е длъжен да извърши проверка дали
правилата в оспорената им част засягат права или законни интереси на
оспорващия.
С приемане на оспорените разпоредби на
т. II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешни правила на
Общински съвет Сопот за условията и реда за
предоставяне на достъп до обществена информация/за предоставяне на
информация за повторно използване, приети с Решение № 19 взето с протокол № 4
от заседание на Общински съвет Сопот проведено на 28.12.2011 г., ответникът е
излязъл от законоустановеният норматив.
Налице е несъответствие между
установените в т. II, т.2 и т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3 от Вътрешните
правила на Общински съвет Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация/за предоставяне на информация за повторно използване и относимите
нормативни изисквания към определяне
размера на разходите.
Заповед № 10 от 10.01.2001 г. на
министъра на финансите (обн. В ДВ, бр. 7/2001 г.) е
била отменена със Заповед № ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. (обн.,
ДВ, бр. 98 от 13.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.), с оглед на което
Вътрешните правила на община Сопот (в оспорената им част) би следвало да се
явяват съответни на действителното правно положение, тъй като в заповедта от
2011 г. не е предвиден норматив за плащане на обществена информация,
предоставена по електронна поща, а със същата заповед е предвиден размер на
разхода за предоставяне на обществена информация на CD в размер на 0,50 лв.
Установява се засягане на интересите
на жалбоподателя, доколкото в противоречие с действащата нормативна уредба той
е заплатил с разписка от 22.08.2019г.
сумата от 1,08лв. с ДДС за предоставяне
на обществена информация по електронен път, а с разписка от 02.09.2019 г. е
заплатил сумата от 6 лева с ДДС, за предоставяне на обществена информация на материален носител – CD.
В чл.35, ал.3 от ЗДОИ е предвидено, когато
заявителят е поискал достъпът до информация да му бъде предоставен по
електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, органът
изпраща на посочения адрес на електронна поща решението за предоставянето на
достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на който се съдържат
данните. В тези случаи не се съставя протоколът по ал. 2 и не се заплащат
разходи по предоставянето.
При съобразяване на цитираните
разпоредби се налага извод, че за Общинския съвет Сопот не е налице правна
възможност да регламентира по различен начин от този в ЗДОИ и съобразно Заповед
№ ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. (обн., ДВ, бр. 98 от
13.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) размера на разходите за предоставяне на
достъп до обществена информация.
При липса на възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар по чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, от страна на ответника по делото – ОбС – Сопот, на жалбоподателя следва да се присъдят
следните действително доказани разноски по делото, както следва:
На П.Т.З., с адрес: *** се дължат
деловодни разноски в размер на 1640 лв., представляващи внесена държавна такса за
образуване на административни дела в размер на 20 лв., държавна такса за
обнародване в ДВ в размер на 20 лв. и реално заплатен адвокатски хонорар от 800
лв. съгласно ДПЗС от 22.08.2019 г. и ДПЗС от 10.01.2020 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ т. II, т.2 и т.II, т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.3
от Вътрешни правила на Общински съвет Сопот за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена
информация/за предоставяне на информация за повторно използване, приети с
Решение № 19, взето с протокол № 4 от заседание на Общински съвет Сопот проведено
на 28.12.2011 г.
ОСЪЖДА Общински съвет Сопот да заплати от
бюджета на Община Сопот, на П.Т.З., с адрес: *** направените по делото разноски
в размер на 1640лв./ хиляда шестстотин и четиридесет лева/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
На основание чл.194 от АПК решението
следва да се обнародва по начина, по който е бил обнародван оспореният акт,
след изтичане срока за подаване касационна жалба или протест и при липса на
такива или при отхвърлянето им от второинстанционния
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: