Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 334 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с
чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР-Варна, подадена чрез ю.к.Л.-А.
против Решение №2302/13.12.19г. по
НАХД № 3540/2019г. на ВРС, V състав, с което е изменено наказателно
постановление № 19-0819-004090/17.07.19г. на началник група в сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5
пр.1,2 ЗДвП на М.Т.Й. е наложено административно наказание глоба в размер на
200лв. за извършено нарушение на чл.6 ал.1 ЗДвП, като е намален размера на
глобата на 100лв. Касаторът твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно,
тъй като е постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че
ВРС неправилно е изменил размера на наложената глоба, тъй като нарушението е
извършено на 28.06.2019г., а съгласно разпоредбата на чл.179 ал.2 ЗДвП,
действаща към датата на нарушението, размерът на предвиденото наказание е глоба
в размер от 200лв. и прилагайки по-леко наказание съдът е наложил несъществуващо
такова. Моли настоящата инстанция да отмени решението на ВРС и да потвърди издаденото НП. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата М.Т.Й., редовно призован, не се явява, не се представлява в с.з. и
не изразява становище по жалбата.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е
основателна и решението на ВРС следва да се отмени, и се потвърди НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на М.Т.Й.
против наказателно постановление № 19-0819-004090/17.07.19г. на началник група
в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на основание чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 пр.1,2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв. за извършено нарушение на чл.6 ал.1 ЗДвП. За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 28.06.2019г. младши автоконтрольор П.В. в
присъствието на свидетеля Л.М. съставил акт за установяване на административно
нарушение № 381232 на въззивника за това, че на 28.06.2019г. около 17:35 часа в
гр.Варна, от изхода на паркинга от МакДрайв управлявал собствения си лек
автомобил Фолксваген с рег.№ В ****НК, като на кръстовището с ул.Отец Паисий
при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска движещия се от ляво на дясно моторист
с рег.№ В 2035 В, който за да избегне сблъсъка пада, с което причинява
материални щети по мотоциклета. Актосъставителят приел, че Й. е извършил
нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Й. след запознаване със съдържанието на акта е възразил:
„Бях спрял на знак СТОП, при започване на навлизане в ул.Отец Паисий колоната
движещи се коли ме пропуснаха, изнасяйки се още малко напред се появи
мотоциклет предприел непозволено изпреварване през непрекъснатата маркировка и
навлезе в насрещното и ме засече“. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
обжалваното НП, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179
ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.1,2 от ЗДвП на Й. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева. Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок, отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава, в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е
безспорно установено. ВРС е обсъдил възраженията на Й., като е приел същите за
неоснователни. Като е взел предвид, че наложеното наказание глоба от 200 лева е в максималния размер на
законоустановените рамки на наказанието и като е отчел обществената опасност на
деянието и дееца е приел, че размерът на наказанието глоба следва да бъде
намален към минималния, определен в закона – сто лева, което отговаря на
тежестта на нарушението и по този начин се явява справедливо.
Касационната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Правилни и законосъобразни са изводите на ВРС, че на 28.06.2019г.
около 17.35ч в гр.Варна, Й., като е управлявал лек автомобил и при наличие на
знак Б-2 не е пропуснал движещият се от ляво на дясно моторист, е нарушил чл.6
т.1 ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказано извършеното
нарушение и че нарушението е извършено именно от Й., който е управлявал
автомобила и не е съобразил поведението си с пътните знаци и пътната
маркировка.
Безспорно са установени по делото извършеното
нарушение и нарушителя, нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл.6
т.1 ЗДвП и с НП е наложено предвиденото в санкционната норма за това нарушение
наказание.
В случая наказаното с НП лице не е изпълнило
задължението си по чл.6 ал.1 ЗДвП, като не е съобразило поведението си с пътните знаци и пътната маркировка и е станало причина за ПТП.
Правилно
е приложена от АНО и санкционната разпоредба на чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5
пр.1,2 ЗДвП, съгласно която който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал.1, в случая поради неспазване предписанието
на пътните знаци и пътната маркировка /чл.179 ал.1 т.5 пр.1,2 / причини пътно
транспортно произшествие се наказва с глоба в размер на 200лв. Съгласно §6 т.30
ДР на ЗДвП пътнотранспортното произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая безспорно е
налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6 т.30 ДР на ЗДвП. Законът
не въвежда изисквания повредата да е на собствено или на чуждо пътно превозно
средство, а вследствие на това събитие да е налице повреда на пътно превозно
средство.
Размерът
на наказанието е предвиден от законодателя- 200лв. и като го е изменил при
липса на предвидена такава законова възможност, ВРС е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено, като се потвърди НП.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2302/13.12.19г. по НАХД № 3540/2019г. на
ВРС, V състав, с което е изменено наказателно постановление №
19-0819-004090/17.07.19г. на началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР
Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1,2 ЗДвП на М.Т.Й. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за извършено
нарушение на чл.6 ал.1 ЗДвП, като е намален размера на глобата на 100лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-0819-004090/17.07.19г. на началник група в сектор Пътна полиция към ОД на
МВР Варна, с което на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.1,2 ЗДвП на М.Т.Й.
е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за извършено
нарушение на чл.6 ал.1 ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.