№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 20. 01. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Калинка Ковачева
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2814 по описа на
съда за 2021 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по жалба на П.М.П. от гр. Варна , против решение № 759/ 28.10.2021 г. по НАХД № 20213110203746/2021 г. по описа на ВРС, с което
е потвърдено издаденото от ВПД началник
група към ОД МВР – Варна, РУ Аксаково НП
№ 21-0445-000302 / 6.08.2021 год. и същият
е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. С
развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на
обжалваното решение , предвид пропускът на въззивния съд да констатира
допуснати при издаването на обжалваното НП съществени процесуални нарушения , се
иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото
на делото за отмяна на НП и присъждане на сторените по делото разноски. В
съдебно заседание касационната жалба се
поддържа с подадената от упълномощения адвокат А. молба с.д.
836/19.01.2022 год.
Ответникът РУ-Аксаково при ОДМВР– Варна , с подадената от
упълномощения юрисконсулт Л.-А.молба с. д. 643/17.01.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията
на евентуалност отправя възражение за прекомерност на платеното от противната
страна адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен
акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП са наложени
на П. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП адм. наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, а именно : затова, че на 29.04.2021 г. в 14.26 ч. в община Аксаково на
път втори клас № 29 , пътен възел Летище Варна в посока гр. Варна, управлява
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № **,
като отказва проба с полеви тест Дрегер
Дръг чек 3000 за установяване употребата на наркотични вещества и техните
аналози, след което на водача е издаден
талон за изследване № 0069344.
За да потвърди обжалваното НП , районният
съд е приел за доказано
описаното в НП деяние изразяващо се в
отказ на водача да му бъде извършена проверка с полеви тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като е отхвърлил възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение с оглед включеният в съдържанието на
НП текст за неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Касационният
съд намира, че повдигнатите с настоящата жалба възражения не съответстват на
заявеното с нея касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон.
Възраженията
на касатора имат изцяло процесуален характер, т.е. наказаното лице както в хода
на въззивното производство, така и в хода на касационното производство не
оспорва фактите за негов отказ да му бъде извършена проверка с полеви тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози - вместо това, твърди се от
страна на П. наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения, поради неяснота на повдигнатото срещу него обвинение, както и
поради нарушена процедура по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Неяснотата
в обвинението е обоснована с твърдението за смесване в НП на двете форми на
изпълнителното деяние от адм. наказателния състав на чл. 174, ал.3 от ЗДвП – първата за отказ за
проверка с тест, а втората за неизпълнение на предписание за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози. Действително в съдържанието на НП, във връзка с посоченият
в него факт за издаване на талон за изследване № 0069344 е изписана текстово и втората форма на изпълнителното
деяние, чиято правна квалификация се съдържа в третото предложение от нормата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, което обаче не е посочено в обжалваното НП – в диспозитива е посочена
правната квалификация по чл. 174, ал.3, предложение
второ от ЗДвП, именно на основание на която са наложени двете кумулативни адм.
наказания. При тази яснота относно правното основание на което настоящият касатор
е наказан и като се има предвид, че ефективното упражняване на правото на
защита е обусловено най-вече от яснотата на фактите, за които в случая липсва спор, то наведеното с касационната жалба процесуално нарушение не притежава характеристиките на
съществено такова, поради което същото не
може да има за правна последица отмяна на НП. Що се касае до второто наведено с
касационната жалба процесуално нарушение, то такова изобщо не съществува – както правилно е
приел ВРС, редът по Наредба №1/19.07.2017 г. не е нарушен с оглед действителната липса на съставен протокол по чл.5, ал.2, тъй като
видно от съдържанието на същата разпоредба такъв се съставя само при реално извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, на което сочи регламента в разпоредбата, че резултата от
проверката се попълва в протокола, т.е. при отказ за извършване на
проверка няма резултат който да бъде попълнен и съответно
не е необходимо съставянето на протокол.
По тези
съображения, касационният съд намира за правилни правните изводи на ВРС за процесуална законосъобразност на обжалваното
НП.
Правилни
са и правните изводи на въззивния съд относно материалната законосъобразност на НП – безспорно установените факти за отказ на
водача да му бъде извършена проверка с полеви тест за употребата на наркотични
вещества или техните аналози, съответстват на дадената с НП правна
квалификация за осъществен състав на адм. нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП , а наложените адм. наказания съответстват по вид и размер на предвидените
такива в същата правна норма.
Така, като е потвърдил процесуално и материално
законосъобразното НП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Освен
материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд
проверка за допустимост и валидност на обжалваното решение такива пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход от делото, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, съответно
основателна е тази на ответника с оглед
осъщественото по делото процесуално представителство от упълномощен юрисконсулт,
поради което на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
касаторът дължи такива в минималния размер
от 80 лв.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 759/28.10.2021г.
по НАХД № 20213110203746/2021 г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА П.М.П. с ЕГН ********** и адрес : с. Неофит Рилски да заплати на ОД на МВР - Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: