Р Е
Ш Е Н И Е № 300
гр. Пловдив, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 7113 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран обективно
съединени искове с правно основание чл.61 ЗС и чл.109 ЗС, предявени
от „Мустанг” ООД – гр. Пловдив срещу „Еласт – Метал-Пловдив” ЕООД.
Ищецът
излага твърдения, че е с нотариален акт № *****, е учредил с полза на ответника
безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху собствения си недвижим имот –
реално определена част с площ от 386,49 кв.м., опираща се в северната гранична
линия и разположена по цялата й дължима от 128,83 м. и с ширина 3 м., измерена
по източната и западната гранични линии на имота № *****, находящ се в землището
на гр. *****, местността *****, като ответното дружество се е задължило да се
грижи за реално определената част от имота, отстъпена му за ползване, като
добър стопанин и да я поддържа в годно състояние за ползване и за напред.
Твърди, че с нотариален акт № *****, е учредил с полза на ответника и безсрочно
и безвъзмездно право на ползване върху собствения си недвижим имот – реално
определена част с площ от 167,48 кв.м., разположена на разстояние три метра от
северната гранична линия с дължина на реално определената част от 128,83 м. и с
ширина 1,30 м., измерена по източната и западната гранични линии на имота № *****,
находящ се в землището на гр. *****, местността *****, като ответното дружество
се е задължило да се грижи за реално определената част от имота, отстъпена му
за ползване, като добър стопанин и да я поддържа в годно състояние за ползване
и за напред. Посочва, че с решение № ***** на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ
е променено предназначението на гореописания имот, от земеделска земя, пета
категория, поливна, за изграждане на обект „Автосервиз”. Сочи, че процесният
имот е с идентификатор № ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри.
Ищецът поддържа, че ответникът в качеството му на ползвател на процесните реални
части от имота, не изпълнявал задълженията си по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС, като не
заплащал данъците и такса смет, не застраховал имота за всички застрахователни
рискове, а също така изградил незаконна ажурна ограда, представляваща метална
мрежа с височина 1,87 м., с метални колони – квадратна тръба – 0,05/ 0,05м, с
Н-2,00 м. и бетонова основа с Н 0,30 м и дължина на оградата 129 м., поставил
метална врата на източната регулационна граница, с което приобщил ползваната
част към своя имот с идентификатор № *****, бетонирал я е и я използвал за
транспортна алея. Сочи, че ответникът разделил имота на ищеца, като е оградил
реална част с площ от 553,97 кв.м. с изграждането на оградата в ПИ с идентификатор
№ *****, без съгласието на собственика, като така препятствал правото му да
огради имота си откъм съседните имоти и пречел за използването на сградата с
идентификатор № *****.1. Поддържа, че ответникът си служи с вещта по начин,
който я застрашава от разрушаване, значително я поврежда, нарушава своите
съществени задължения и съществено променя вещта. Поради това, предявява
настоящия иск, с който претендира прекратяване на правото на ползване, учредено
в полза на ответника по отношение на процесните реални части с описаните
по-горе нотариални актове. При условията на евентуалност, при отхвърляне на
главния иск, моли на основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответникът да премахне
ажурна ограда, представляваща метална мрежа с височина 1,87 м., с метални
колони – квадратна тръба – 0,05/ 0,05м, с Н-2,00 м. и бетонова основа с Н 0,30
м и дължина на оградата 129 м., изградена в ПИ с идентификатор № *****. Моли за
уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Еласт-Метал-Пловдив” ЕООД, със становище за неоснователност на предявените
искове. По отношение на твърденията, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплаща данъци, посочва, че е бил поставен в невъзможност за това, тъй
като ищецът не бил декларирал имота в Служба „Местни данъци и такси”. Посочва,
че това деклариране било извършено едва на 23.05.2019 г., след което ответникът
могъл да декларира правото си на ползване и да заплати данъците и таксите. Твърди,
че не е застраховал имота, тъй като не била налице възможност за това, а именно
– да се предвижда застраховка на земя. Счита, че е изпълнил законовите
изисквания по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС. По иска с правна квалификация чл.109 ЗС,
не оспорва, че е монтирал ажурна ограда, отграничаваща учреденото му право на
ползване върху имота с идентификатор № *****, като твърди, че това му действие
не било незаконно, доколкото ищецът сам се бил лишил от правото си да ползва
имота. С оглед защита на интересите си, ответникът отграничил тази част от
имота, като я присъединил към ползването на собствения си поземлен имот.
Поддържа, че изградената ажурна ограда не лишавала ищеца от правото му да
ползва имота. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се
установява от нотариален акт № ***** и от нотиален акт № *****, че ищцотово
дружество в качеството си на собственик на имот № *****, находящ се в землището
на гр. Пловдив, местността *****, представляващ овощна градина с площ от 3.863
дка, е учредило в полза на ответника безсрочно и безвъзмездно вещно право на
ползване върху реално определена част от 386,49 кв.м., опираща в северната
гранична линия и разположена по цялата дължина от 128,83 м., с ширина 3 м.,
измерено по източната и западната гранични линии на имота, както и безсрочно и
безвъзмездно вещно право на ползване върху реално определена част от 167,48
кв.м., разположена на разстояние три метра от северната гранична линия с
дължина на реално определената част от 128,83 м. и с ширина 1,30 м., измерена
по източната и западната гранични линии на имота. С двата договора приемателят
„Еласт – метал-Пловдив” ЕООД е поел задължението да се грижи за реално
определената част от имота, отстъпена му за ползване като добър стопанин и да я
поддържа в годно състояние за ползване и занапред. Имотът с № ***** е нанесен в
КК и КР като поземлен имот с идентификатор № ***** с площ от 3862 кв.м.,
находящ се в гр. Пловдив, местността *****, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м).
От нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *****, се установява, че „Мустанг” ООД е
продало на „Еласт – метал-Пловдив” ЕООД имот № *****, находящ се в землището на
гр. Пловдив, местността *****, който е образуван от имоти с номера ***** и *****,
с променено предназначение на имота от земеделска земя в производствен терен,
съгласно решение № 15 от 29.12.2005 г. на Комисията по чл.17, ал.1,т.1 ЗОЗЗ с
площ от 2,669 дка.
Видно от нотариален акт за
покупшко-продажба на недвижим имот № *****, ищцовото дружество е придобило
собствеността по отношение на имот № *****, находящ се в гр. Пловдив,
местността *****.
Видно от писмо изх. № ***** на *****
на Община Пловдив, е разрешено изработването на проект за ПУП – План за
регулация и застрояване за поземлен имот № *****, местността *****, за обект –
автосервиз с промяна на предназначението на земеделска земя.
С протокол № 46 от 20.10.2006 г.
е приет проект за ПУП – ПРЗ на ПИ № *****, местността *****, за промяна на
предназначението на земеделска земя в обект „Автосервиз”, като отрежда УПИ *****-Автосервиз,
за което предвижда ново, свободностоящо застрояване.
Със заповед № ***** е одобрен
ПУП – ПРЗ за ПИ № *****, местността *****, с който се обособява УПИ *****-Автосервиз,
като предвижда ново, ниско, свободно застрояване.
С решение № 16 от 20.12.2006 г.
на Областна дирекция „Земеделие и гори” – гр. Пловдив, към Министерство на
земеделието и горите, Комисия по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, на основание чл.24,
ал.2 ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 ППЗОЗЗ е променено предназначението на земеделска земя
с площ от 3863 кв.м., пета категория, поливна, собственост на „Мустанг” ООД, за
изграждане на обект „Автосервиз”, имот № *****. Разпоредено е собственикът на
земята да отнеме и оползотвори хумусния пласт от площадките и да заплати на
основание чл.30 ЗОЗЗ такса по чл.6, т.2 от тарифата.
Видно от разрешение за строеж № *****
се разрешава на ищеца да извърши строителство на обект „склад за авточасти и
работилница за смяна на автостъкла в УПИ ***** – Автосервиз – ПИ с
идентификатор № *****, с РЗ – 596,69 кв.м. и РЗП – 657,88 кв.м.
С констативен акт № ***** на *****
„КС” при Район ***** на Община Пловдив е установено извършването на
строителство на ажурна ограда, без да са спазени действащите законови
разпоредби на ЗУТ. Същата е разположена в УПИ *****. Посочено е, че
урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и регулирани
поземлени имоти, съгласно чл.48, ал.1 ЗУТ.
Със заповед № ***** на *****на
Община Пловдив, район *****, е наредено премахването на незаконно направена
ажурна ограда, представляваща метална мрежа с Н – 1.87 м., метални колони –
квадратни тръби 0.05/ 0.05 м., с Н – 2.00 м. и бетонова основа с Н - 0.30 м. и
дължина на оградата около 129 м. Оградата е монтирана на 4.30 м. от северната
гранична линия на имота. Посочената заповед е отменена с решение № 1429 от
26.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2213 по описа за 2018 г. на
Административен съд Пловдив, I отделение, IX състав, за което няма данни дали е влязло в сила.
Видно от приходна квитанция № *****/
24.06.2019 г. са заплатени данъците за недвижимия имот в местността ***** и
таксата битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2019 г. включително.
Видно от писмо от ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”, застрахователното дружество не предлага застрахователно
покритие с обект на застраховка – земя.
Със споразумение от 30.06.2008 г. страните по делото са се споразумели,
приемателят на правото на ползване (ответното дружество „Еласт-Метал-Пловдив”
ЕООД) да ползва реалната част от имот № *****, по отношение на която му е
учредено право на ползване за транспортна алея, която ще осъществи за своя
сметка, както и учредителят (ищецът „Мустанг” ООД) да ползва безвъзмездно изградената
транспортна алея.
От заключението на СТЕ,
изготвено от вещо лице В.Р. се устновява, че стойността на разходите за
премахване на оградата от телена мрежа на метални колове и бетонова основа е в
размер на 2027 лв.
От заключението на СТЕ на вещо
лице В.К. се установява, че е извършен оглед на 27.08.2019 г. на място в
процесния имот, вещото лице е констатирала, че в имот с идентификатор № ***** е
изградена процесната ажурна ограда, представляваща метална мрежа с височина
1,87 м., метални колони – квадратни тръби 0,05/ 0,05 с височина 2.00 м и
бетонова основа с височина 0,30 м. Дължината на оградата е 130,90 линейни
метра. Същата е трайно закрепена – анкетирана към бетонова основа и към
съществуващ бордюр, монтирана на 4,27 м. от северната гранична линия на ПИ с
идентификатор № *****. Процеснта ограда попада изцяло в посочения недвижим
имот. Тези обстоятелства не са спорни между страните по спора. Разстоянието
между оградата и сградата с идентификатор № *****.1 е 0,73 м. Границата между
ПИ с идентификатор № ***** и ПИ с идентификатор № ***** не е материализирана на
място. Оградата по своя характер представлява монтирано съоръжение, нетрайно
прикрепено към терена, като чрез нея в ПИ с идентификатор № ***** е обособена
площ от 522,48 кв.м., графично отразена на скица № 2 към заключението по букви
А-Б-В-Г.
Видно от писмо изх. № ***** от
Община Пловдив – МДТ, с декларация от 11.04.2008 г. е деклариран недвижим имот
в местността „*****”, гр. Пловдив; с декларация от 04.06.2010 г. е декларирана
земя – 3863 кв.м., местността „*****”, собственост на „Мустанг” ООД. Подадена е
коригираща декларация от 23.05.2019 г., с която е деклариран ползвател „Еласт-Метал-Пловдив”
ООД на 553,97/ 3863 идеални части от поземления имот съгласно нотариални актове
от 2006 г. Към момента на изготвяне на справката остатъкът за плащане по
партидата за 2019 г. на „Мустанг” ООД е ТБО – 281,29 лв. и лихва ТБО – 1,05 лв.
От показанията на разпитания по
делото свидетел С. Т. Т. се установява, че работи в цеха на ищцовото дружество
на ул. „******”, построен в процесния имот, като извършва довършителните
работи. В имота има ограда, която е в непосредствена близост до сградата, тя се
намирала на северната страна, на разстояние от не повече 60-70 см от сградата. Близостта
на оградата до сградата затруднявала извършването на довършителните работи; не
позволявала и отварянето на аварийната врата на сградата, която била на северната
й стена. Поставените улуци и водостоци на сградата не можело да се довършат,
защото разстоянието било малко.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
иска с правно основание чл.61 ЗС:
Правото на ползване е ограничено вещно право, което включва
правото да се ползва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се
получават добиви от нея, без тя да се променя съществено – чл.56 ЗС. С
учредяването на право на ползване собственикът на имота се „лишава” от едно от
съществените си правомощия, като в този случай собствеността се нарича гола
собственост (nuda proprietas). За ползвателя
възникват редица задължения, законно регламентирани, като най-основното му е да
се грижи за имота като добър стопанин. Съгласно чл.57, ал.1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително и данъците и
други такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне
на собственика след прекратяване на правото на ползване. В чл.57, ал.4 ЗС е
уредено и задължението ползвателя да застрахова вещта и да плаща премиите за
застраховката, ако не е постановено или уговорено друго.
В
полза на собственика съществува потестативното право съгласно чл.61 ЗС да иска
от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното
му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата
с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени
задължения или ако съществено променя вещта. От законовия регламент, следва, че
за да е основателен искът на собственика за прекратяване на правото на
ползване, следва да са налице някоя или всички
посочените в закона нарушения на задълженията, както и отправено до
ползвателя предупреждение.
По отношение на изискуемото
предупреждение съдебната практика приема, че е налице сходство между
санкционната последица на чл.61 ЗС и на тази, предвидена в чл.87 ЗЗД. Приема
се, че с исковата молба по чл.61 ЗС може да се иска съдът да прекрати всяко право
на ползване, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият е недостатъчен. Ограниченото
вещно право върху чуждата вещ съдът е длъжен да прекрати, ако ползвателят не
изпълни в хода на производството по делото до изтичане на подходящия с оглед на
обстоятелствата по делото срок. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да
вземе предвид изпълнението на законовите облигационни задължения на ползвателя,
направено след предявяването на иска по чл.61 ЗС, включително да прецени дали
то удовлетворява интереса на кредитора (собственик на вещта). Така – решение №
65/ 28.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5115 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. От изложеното следва, че дори и преди предявяване
на иска собственикът на имота да не е отправил предупреждение до ползвателя, то
ролята на предупреждение има исковата молба.
В
настоящия случай, ищецът поддържа, че вещният ползвател не е изпълнявал
задълженията си по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС, като от учредяването на правото на ползване
не е заплащал данъците и такса смет, нито е застраховал имота в полза на
собственика. Освен това, поддържа, че е изградил ажурна ограда, с която е
приобщил ползваната от него площ към собствения му съседен имот, бетонирал я е
и я изполвал за транспортна алея, като по този начин застрашавал вещта от
разрушаване, значително я повреждал и променял.
По
отношение на довода, че ответникът е използвал имота по начин, който го
застрашава от разрушаване или до поврежда, съдът намира следното: От
доказателствата по делото се установи, че след учредяването на правото на
ползване в полза на ответника, по отношение на имота с № ***** е одобрен
ПУП-ПРЗ за застрояване в имота на обект: автосерзив, както и че с решение на
комисия по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е променено предназначението на парцела от земеделска земя за изграждането на обект
„Автосервиз”. Установи се също така, че по съгласие на двете страни,
обективирано в споразумение от 30.06.2008 г., реалната площ от имота, по
отношение на която е учредено правото на ползване, ще се ползва от ответника
като транспортна алея, изградена от него, като ищецът също ще има право да я
ползва. С оглед посочените фактически констатации – промяна на предназначението
на имота и постигнато съгласие между страните за обособяването на транспортна
алея, съдът намира, че бетонирането на площта от имота не води до неговото
разрушаване или повреждане. Имотът е с предназначение „за автосервиз”, което
предполага същият да е с положена бетонова настилка, още повече, че
собственикът се е съгласил реалната част да се използва като транспортно трасе.
Поставянето на ограда също не води до разрушаването или повреждането на имота,
доколкото вещото лице даде заключение, че тя не е трайно прикрепена към земята,
от което следва, че отделянето й е възможно без съществено да се наруши
целостта, както на имота, така и на оградата.
По
отношение на задължението за заплащане на данъци и такса смет, следва да се има
предвид следното: Както в чл.57, ал.1 ЗС, така и в чл.11, ал.3 ЗМДТ, вр. чл.
64, ал.1 ЗМДТ, при учредено право на ползване по отношение на недвижим имот,
данъчно задължено лице е вещният ползвател. В хода на процеса се установи, че
ответното дружество е заплатило данъците и таксата битови отпадъци за реалната
част от имота за периода от 2014 г. до 2019 г. на дата 24.06.2019 г. Установи
се също така, че до 23.05.2019 г. учреденото право на ползване по отношение на
реалната част от парцела не е било декларирано от собственика в данъчната
служба. Бездействието на кредитора (собственика) е лишило от възможност вещния
ползвател да изпълнява задълженията си, доколкото в случая учреденото право на
ползване не е за целия имот, а за реална част от него, което налага и
преизчисляване на дължимите данъци и такси. Въпреки това, в кратък срок от
декларирането на имота, ответникът е изпълнил добросъвестно задължението по
заплащане на дължимите данъци. Това изпълнение следва да се вземе предвид от
съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Със заплащането на дължимите данъци и такси
съдът приема, че е удовлетворен кредиторовият интерес (на собственика), поради
което и ищецът няма основание да претендира прекратяване на правото на ползване
поради неизпълнение на това задължение.
Задължението
за застраховане на имота съгласно чл.57, ал.4 ЗС е едно от законово
регламентираните задължения на вещния ползвател, които са свързани със
запазването на имота във вида, в който е предоставен. Евентуалното неизпълнение
единствено на това задължение обаче, не обуславя безусловно извод за
застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване,
поради което, ако не е отправено предупреждение към ползвателя и ако е налице
изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, не може да се
направи извод за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на
недвижимия имот. Законодателят е установил комплекс от задължения в тежест на
ползвателя, гарантиращи запазването на собствеността, покриването на разходите
по поддръжката и в състояние годно за ползване. Установеното задължение за
сключване на имуществена застраховка в полза на собственика цели имуществена
компенсация при евентуалното настъпване на конкретно застрахователно събитие,
но само ако сключеният застрахователен договор покрива същия риск. В
разпоредбата на чл.57, ал.4 ЗС не е посочено кои рискове следа да покрива
застрахователната полица (пожар, земетресение, наводнение или друг такъв).
Предмет на застрахователния договор безспорно може да бъде правото на
суперфициарна собственост на обекти като жилища, ателиета, гаражи, складове и
др., както и/или терена, на който са изградени. За да може да се изисква
изпълнението на вмененото задължение по чл.57, ал.4 ЗС от ползвателя на
конкретен недвижим имот, собственикът следва да е уточнил параметрите на
искането си за застраховка, на рисковете, които желае да бъдат покрити от
същата и периода на действие. В този смисъл – решение № 70/ 25.06.2014 г.,
постановено по гр.д. № 31 по описа за 2014 г. на ВКС, II г.о.
В
случая, собственикът на имота, не е упоменал изрично в нотариалния акт за
учредяване на правото на ползване от какви застрахователни рискове да бъде
застрахована реалната част от парцела. Подобно уточнение липсва и в исковата
молба, която, както се изясни по-горе има ролята на изискуемото от закона
„предупреждение“, нито пък се заяви в хода на производството по делото. Именно
поради това, доколкото самият собственик не е поставил изрично изискванията си,
неизпълнението само на това законово задължение не може да доведе до прекратяване
на доброволно учреденото право на ползване. Установи се, че ответникът се грижи
за вещта с грижата на добър стопанин, изпълнил е задължението за заплащане на
дължимите данъци и такси, поради което искът на собственика за прекратяване на
правото на ползването е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
По
иска с правно основание чл.109 ЗС:
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл.109 ЗС, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както
следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право
на ищеца; 2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на
ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът
по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са
лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито
бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение
№ 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая, не е спорно между
страните, а и това се установи от представените по делото писмени
доказателства, че ответното дружество е изградило процесната ажурна ограда, с
която е „заградило“ реалната част от парцела, собственост на ответника, по
отношение на която е учредено процесното право на ползване. За разрешаването на
правния спор от значение е дали ответникът, в качеството си на вещен ползвател,
има право да изгради оградата, както и дали същата пречи на ищеца да упражнява
в пълен обем правото си на собственост или пък му създава пречки, по-големи от
обикновените. Учреденото право на ползване дава правната възможност на своя
носител да използва вещта. Това ползване е ограничено не само в границите, в
които е ограничен собственикът на вещта, доколкото вещният ползвател има право
да ползва вещта, значително по-тясно от правото на собственика. Ползвателят не
може да изменя същността на вещта, т.е. не може да извършва всякакви материални
промени, излизащи извън обикновеното управление. Построяване на ограда в
границите на имота, собственост на ищеца, е
именно действие, което излиза извън тези, които ползвателят има право да
извършва. Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към
съседни урегулирани поземлени имоти (чл.48, ал.1 ЗУТ), а не в пространствените
предели на самите тях. Учредяването на вещно право на ползване по отношение на
реална част от имота, която е по границата с имота, собственост на ответника,
не дава право на вещния ползвател да приобщи тази част към своя имот, а само да
я използва с уговореното между страните предназначение – за транспорно трасе. Няма
пречка ползвателят да постави ограда по имотните граници на своя имот, като пак
да ползва реалната част, по отношение на която е титуляр на ограниченото вещно
право, например чрез поставянето на врати в двата края на оградата. От
изложеното следва, че макар ответникът да притежава право на ползване по
отношение на процесната реална част, извън правомощията му на вещен ползвател е
поставянето на процесната ограда.
По делото се установи, че
оградата пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост по
отношение на изградената в парцела сграда. Както от заключението на вещото
лице, така и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел се
установи, че разстоянието между сградата и оградата е около 70 см. По този
начин не е възможно извършването на строително-монтажни дейности по отношение
на имота, нито пък отварянето на аварийната врата. С това на собственика се
създават пречки за ползването на собствения му имот, по-големи от обичайните. Отделно
от това, с плана за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № ****** (л.8
от делото) е предвидено застрояване на сгради в съседните парцели, като са
взети предвид изискванията за минимални отстояния. Взето предвид и учреденото
право на ползване, като същото по никакъв начин не променя имотните граници и
не налага поставянето на ограда, която материално да го отграничи.
Предвид изложените съображения,
предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да се уважи, като
ответникът бъде осъден да премахне процесната ажурна ограда, изградена в ПИ с
идентификатор № *****.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, поради което следва да се присъдят сумата от 81,08
лв. за ДТ, сумата от 122,50 лв. за депозити за вещи лица и 1250 лв. –
адвокатски хонорар, или общо 1453,58 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете –
за депозит за вещо лице 62,50 лв. и за адвокатско възнаграждение – 1200 лв.,
или общо 1262,50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 107 против „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“
№ 107 иск с правно основание чл.61 ЗС, за прекратяване на учреденото с нотариален
акт № ***** право на ползване по отношение на реално определена част с площ от 386,49 кв.м., опираща се в
северната гранична линия и разположена по цялата й дължина от 128,83 м., с
широчина от 3 м., измерена по източната и западната гранични линии на ПИ с
идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ******
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, местност *****, с площ от 3862 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ с идентификатори № ******, № ******,
№ ******, № ***** и № ******, както и за прекратяване на учреденото с нотариален акт № ****** право на ползване по отношение на реално определена част с площ от 167,48
кв.м., разположена на разстояние три метра от северната гранична линия на
имота, с дължина от 128,83 м. и с
широчина от 1,3 м., измерена по източната и западната гранични линии на ПИ с
идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № ******
на ИД на АГКК, находящ се в гр. Пловдив, местност *****, с площ от 3862 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), при съседи: ПИ с идентификатори № ******, № ******,
№ ******, № ***** и № ******9, поради неизпълнение на задълженията на
ползвателя по чл.57, ал.1 и ал.4 ЗС за заплащане на данъците за имота и такса смет, за
застраховане на имота за всички застрахователни рискове, както и поради застрашаване на вещта от разрушаване,
значителното й повреждане и промяна.
ОСЪЖДА „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 107, по предявения от „МУСТАНГ“ ООД, ЕИК: ********* иск с
правно основание чл.109 ЗС, да премахне ажурна ограда,
представляваща метална мрежа с височина 1,87 м., с метални колони – квадратна
тръба – 0,05/ 0,05 м., с височина 2,00 м. и бетонова основа с височина 0,30 м и
дължина на оградата 129 м., изградена в ПИ с идентификатор № *****, отразена
графично по букви Г-В на скица № 2 от заключението на СТЕ, която е неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „МУСТАНГ“ ООД,
ЕИК: ********* сумата от 1453,58 лв. (хиляда четиристотин
петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки) – съдебно деловодни разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „МУСТАНГ“ ООД,
ЕИК: ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „ЕЛАСТ-МЕТАЛ-ПЛОВДИВ“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 1262,50
лв. (хиляда двеста шестдесет и два
лева и петдесет стотинки) – съдебно деловодни разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.