№ 3856
гр.С., 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110123775 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТр.
Ищецът И. С. П. претендира от ответника “С.М.” АД сумата 5000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
настъпилата на 08.02.2020г. трудова злополука; сумата от 63лв. – имуществени вреди –
направени медицински разходи, както и сумата от 5400лв. – обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца за периода от 08.02.2023г. до 06.06.2023г. Върху
посочените суми се претендира законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът се е намирал в трудово правоотоншение с ответника на длъжност «***» по
от 01.08.2022г, като твърди, че на 08.12.2022г. е претърпял трудова злополука вследствие на
което е получил множество счупвания на десния крак. Излага твърдения за претърпените от
него болки и страдания по време на лечението вклюващо операция и последвалия
оздравителния процес, свъразн с провеждане на рехабитлитация. Поочва, че доколкото
трудовият му договор е бил с изпитателен срок, изтичащ на 31.01.2023г. е получил заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение на 08.02.2023г., като към заповедта не е била
приложена трудовата му книжка, с което обосновава и претенцията си по чл.226 КТ.
Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът «С.М. » АД дава становище за
неоснователност на предявените искове. Заявява, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е завишено. Отделно от това заявява, че претърпените от ищеза вреди
вследствие настъпилата трудова злополука са репарирани от полученото от «Д.З.»АД
застрахователно обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца
при настъпването на трудовата злополука. Отделно от това твърди, че следва да бъдат
приспаднати всички суми получени от ищеца при изплащане на видове песии и получени
от държавното обществено осигуряване обезщетения. Оспорена е и претенцията по чл.226 в
чл.350 КТ. Ответното дружество заявява, че не е задържал незаконно трудовата книжка на
ищеца, тъй като многократно го е канил да я получи, но той не се е явявал в отдел «***».
Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва от страните, а и от представения по делото трудов договор №***г., че
помежду им е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищецът е работел
на длъжност „***“, с място на работа фирма С.М. АД, Т.П., находящо се в ***. Посочено е,
че договорът се сключва за неопределено време, като на основание чл. 7 КТ е уговорен
шестмесечен срок на изпитване уговорен в ползва на работодателя.
Приет по делото като писмено доказателство е Трудов договор №***г. между ищеца
и „С.М." АД за длъжността „*** МСМ", с място на работа „Т.П.", считано при осигурени
здравословни и безопасни условия на труд-WI-03-05, както и длъжностна характеристика за
заеманата от ищеца длъжност.
Като писмена доказателство е приета Декларация за настъпила трудова злополука
че злополуката е станала в 01.00ч. на 08.12.2022г. през работната смяна от 22.00ч. до 06.00. в
цех „Т.П." на обичайното стационарно работно място. С помощта на телфер е поставял
навита на руло медна шина върху Стойката на линия преса 3150т. По т.26 „Отклонение от
нормалните действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение" е
записано: „Пострадалият не е осигурил безопасен захват между рулото и куката на телфера,
който да предотврати изпадане при повдигането и преместването на обекта.
Захвата/контактната точка е осъществена само с върха на куката, което е довело до
приплъзване на материала и последващо изпадане от куката." По т.27 „Начин на
увреждането и материален фактор, причинил увреждането" - фрактура на ходилото на
десния крак, в следствие на удар от падаща метална шина, навита на руло с тегло около
500кг." Увреждането е причинило временна неработоспособност.
Представено е и Разпореждане №29899/24.09.2020г. на ТП на НОИС., с което
претърпяната от ищеца злополука е призната за трудова. Разпореждането е въз основа на
Протокол №7/19.12.2022г. за разследване на злополуката от осигурителя и обясненията на
свидетелите на злополуката Д.С.Г. и С.И.Г., с които е установено, че злополуката е станала
през време и по повод извършваната работа - поставяне на медна шина, навита на руло
върху Стойката на линия преса 3150т. При повдигане и наместване на рулото, поставено на
Стойката на линията с върха на куката на телфера и вследствие на приплъзване на
материала и удара от падаща метална шина, навита на руло, с тегло около 500кг.,
пострадалият получил множествени счупвания на стъпалото на десния крак и е влязло в
сила на 15.10.2020г.
Като писмени доказателства са приети Служебна бележка №108/01.08.2022г. за
проведен начален инструктаж, Страници (копие) от Книга за периодичен инструктаж през
периода 01.07 - 30.09.2022г- подпис на ищеца е положен под №25 за проведен периодичен
инструктаж; за периода 01.10 - 31.12.2022г. - под №7
Приета е Епикриза от првоведено лечения на ищеца от УМБАЛСМ” Н.И. П.”ЕАД -
грС., както и болнични листове за периода от 30.11.2019г. до 02.09.2020г. и от 31.01.2021г.
По делото е представена молба от «Д.З.»АД, по повод искане по чл.192 ГПК от
ответника, в която се заявява, че ищецът е застраховано лице по полица №0116220126000365
– Групова застраховка «Злополука и заболяване» със застраховащ «С.М.»АД и период на
покритие от 18.06.2022г. до 17.06.2023г. Във връзка с настъпилата на 18.12.2022г. трудова
злополука е предявена застрахователна претенция за която е образувана преписка
№*********, като на ищеца е изплатена сума в размер на 843,04лв.
Установява се от разпита на свидетелката Б.Б. И.а – живееща при условията на
фактическо съжителство с ищеца. Свидетелката посочва, че той е претърпял инцидент на
08.12.2022г., при който бил счупен крака му. Налагало се да бъде опериран, но операцията
била отложена за след седмица. Заявява, че кракът му бил подут, имало отоци, мехури и
синини. Той не е можел да го движи, както и да ходи без патерици. Посочва, че той е търпял
болки преди и след операцията, като самостоятелно е можел да ходи едва след 5-6 месеца.
Приемал везикаменти против съсирване на кръвта и болкоуспокояващи. Твърди, че ищецът е
ходил на рехабилитация, за да може да му се раздвижва крака след обездвижването.
2
Посочва, че и към момента има проблем със стъпването на крака, тъй като няма
чувствителност на стъпалото в предната му част. Стъпвайки, той не усеща къде стъпва.
Свидетелката заявява, че ищецът и към момента се оплаква, че изпитва болки в крака.
Инцидентът му се отразил психически и на самочувствието му. Не се чувствал пълноценен.
Свидетелят Д.Г. – служител на длъжност «***» в «С.М.»АД заявява, че познава
ищеца, тъй като са работили заедно. Посочва, че бил нощна смяна в деня на инцидента.
Твърди, че по време на инцидента бил заедно с ищеца и го предупредил да се пази. Посочва,
че рулото било поставено на куката, но не много добре, като при опит да го извади от нея то
паднало. Посочва, че преценка на оператора е колко и до къде да постави рулото на куката, с
оглед безопасността. Заявява, че при падането рулото не е паднало дирекно върху крака на
ищеца, а първо на земята и после върху крака му. Посочва, че са го закарали с такси и си
личало, че изпитва болки. Закарали го в окръжна болница, но след разговор с лекарите го
прибрали в дома му. Свидетелят дава подробни обяснения за механизма на работата
изпълнявана от ищеца, като заявява че оборудването е било изправно и към момента не е
подменено. Твърди, че на всеки три месеца се провеждат инструктажи.
Свидетеклакта М.Ч.Д. – служител в «С.М.»АД в отдел «***» заявява, че познава
ищеца и е работила по прекратяването на трудовото му правоотношение. Свидетелката
посочва, че трудовата му книжка била надлежно оформена и била при тях в архива на отдел
«***», като има декларация за съхраняването й. Свидетелката заявява, че болничните
листове на ищеца били получавани по курирер в дружеството, като при всеки един разговор
с ищеца му било обяснявано, че трудовата му книжка е оформена и може да я получи.
Свидетелката посочва, че той е заявявал, че ще дойде да си я получи, като след изтичането
на последния му болничен на 05-06 юни той дошъл да си я вземе, което е удостоверено с
неговия подпис.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е получил
«Многофрагментарна фрактура в диафизата на 1-ва метатарзална кост на дясно стъпало.
Фрактурна линия и е основата на същата кост. Субкапитална спираловидна фрактура на 2-ра
метатарзална кост. Вещото лице посочва, че В конкретния случай са налични
многофрагментна фрактура в диафизата и в основата на 1-ва метатарзална кост на дясното
ходило, както и субкапитална спираловидна фрактура на 2-ра метатарзална кост на същото
ходило, което напълно съответства на описания механизъм. Касае се за директен механизъм
на получаване на фрактурите, при който имаме притискане от твърд тъп предмет. е случая
падналата метална шина. Травматичното увреждане реализира медико-биологичния признак
трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период по голям от 30 дни.
Средния период на възстановяване при такъв тип фрактури, при липса на усложнения е
около 3.5-4 месеца. Отразено е в експертизата, че конкретния случай няма данни за
възникнали усложнения, както и за допуснати грешки в лечението.Посочва се, че при ищеца
има медииински документ доказваш непълно възстановяване 5 месеца след претърпяната
травма. Най-честата причина за по-продължителния срок на възстановяване от обичайния е
забавяне и недостатъчност на рехабилитаиията. Възникналите неврологични увреждания
през месец март 2024 г. нямат причинно-следствена връзка с получените увреждания при
трудовата злополука през декември 2022 г. ещото лице при разпита си в съдебно заседание
заявява, че причина за продължаващите оплаквания на ищеца е недостатъчната и късно
проведена рехабилитация. Посочва, че възникналите неврологични оплаквания нямат връзка
с трудовата злополука. Заявява, че хора с подобна на ищцовата травма търпят болки дълго
време след инцидента при разваляне на времето, като в съчетание с неврологичното
заболяване на ищеца е възможно да са по-силни.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се
установява,че по данни от регламентираните документи, свързани с разследването на
злополуката, писмените обяснения на свидетелите и снимковия материал се установи, че
злополуката е станала през време и по повод извършваната работа. С помощта на телфер
поставил на Стойката на линията медна шина със ширина ЮОмм., навита на руло, с тегло
3
около 500кг. Поставеното руло било в самия край на Стойката и той решил да го премести
по-навътре. С куката на телфера се опитал да повдигне рулото и да го премести, но тъй като
захватът (контактната точка) на рулото към куката бил в самия край, рулото се изплъзнало от
куката, паднало върху ходилото на десния му крак и причинило фрактура на 1-11
метатарзална кост на дясно стъпало с дислокация. Вещото лице посочва, че ищецът не е
спазил изискванията от раздел V. „Ред за безопасна работа на прикачваните" от
„Производствена инструкция за работа на прикачваните при осигурени здравословни и
безопасни условия на труд - WI-03-05". Не е осигурил безопасен захват с пренасяната медна
шина и не е стоял на безопасно отстояние, в случай че тя изпадане - да не бъде наранен.
Трудовата злополука е станала по време на договорения 6 месечен срок на изпитване -4
месеца, след като е постъпил на работа. През този кратък период няма изградени стереотип
и адаптация към трудовия процес и условията на труд. Случила се е при полагане на нощен
труд. Към делото няма писмени данни за проведен на ищеца инструктаж на работното
място.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице доктор Й. З. заявява, че ответното
дружество не е спазило всички нормативни изисквания във връзка с провеждането на
инструктажи, а именно, че не е провеждан инструктаж на работното място на ищеца, тъй
като не са открити доказателства за това. Заявява, че основна грешка за настъпването на
трудовата злополука е на ищеца, защото не е проявил достатъчно внимание при работата си.
Установява се от приетата справка от НОИ за изплатени обезщетения за периода
м.12.2023г.-06.2023г. че на ищеца са изплатени обезщетения в общ размер от 8402,36лв.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и
обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ
изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова
злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката
и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по
чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което
злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава
въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и
настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно
доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са
налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по
чл.200 КТ.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от
ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
4
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. В приложение
на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално шоково
състояние; извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по
естеството си представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца;
интензивните физически болки и страдания, настъпили към момента на злополуката и тези,
съпътствали периода на лечение и възстановяване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази: възрастта
на ищеца към момента на злополуката – 48 години; интензитета на търпените от ищеца
болки и страдания по време на инцидента, както и оздравителния период, периода на
временна неработоспособност на ищеца; наличието на трайни последици от претърпяната
злополука. Установи се по делото, че оздравителният период при ищеца е бил по-дълъг от
обичайния, но от друга страна търпените впоследствие болки от неврологичен характер и
увреждания на стъпалото свързани с липса на чувствителност не се дължат на трудовата
злополука, а на радикулопатия от която страда ищеца.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. декември 2022г. Налице е връзка между стандарта
на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е
израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на
живот, средно статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т.
д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 201, ал.
2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението
при трудова злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е положил дори
грижата, която и най-небрежният полага /виж Решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр. д. №
1446 / 2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС,
IV г. о., Определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020 г., ВКС, III г. о. и др./.
Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т. н.
В случая от приетата по делото СТЕ от вещо лице специалист по трудова
медицина/хигиена на труда и професионални болести е посочило, че ищецът не е спазил
изискванията от „Ред за безопасна работа на прикачваните" от „Производствена инструкция
за работа на прикачваните при осигурени здравословни и безопасни условия на труд - WI-03-
05". Не е осигурил безопасен захват с пренасяната медна шина и не е стоял на безопасно
отстояние, в случай че тя изпадане - да не бъде наранен. Чл. 200, ал. 2 КТ предвижда
намаляване на отговорността на работодателя в случай на проявена от работника груба
небрежност. С оглед на тази разпоредба, както и на изрично определения характер на
отговорността на работодателя като обективна, се налага изводът, че макар и при проявена
груба небрежност от работника за работодателя не е налице възможност да се екскулпира
напълно. В случая е налице само възможност да бъде намален размера на обезщетението,
като за да установи наличието на предпоставките за прилагане на тази възможност, е
5
необходимо работодателят да проведе пълно главно доказване на твърдението си, че
работникът е имал поведение представляващо груба небрежност и че съществува причинно-
следствена връзка между това поведение и настъпването на вредите. В практиката на ВКС е
прието, че следва да установи не просто, че работникът е допуснал нарушение на правилата
на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. С
оглед на това не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение. За да е налице груба небрежност, следва пострадалият
да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал,
че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати, като доказването на нарушението
на правилата вследствие на неполагане на грижата, която и най-небрежният би положил е в
тежест на работодателя - така Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.,
Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК. Разгледано в
тази светлина, поведението на ищеца не може да се квалифицира като груба небрежност.
Съгласно възприетото в ТР 1/2021г. на ОСГТК преценката на съда за справедливо
обезщетение не е обвързана от размера на претенцията, но съда не може да се произнесе в
размер над заявения от страната, с оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер. В случая съдът приема, че размерът на справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 10000лв.
Неоснователно е възражението и обезщетението не се намалява с полученото
обезщетение по общественото осигуряване - чл. 200, ал. 3 КТ. Установи се по делото, че
ищецът е получил обезщетение за временна неработоспособност в размер на 8402,36лева.На
съдебния състав е известна съществуващата съдебна практика по въпроса следва ли и
обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното
заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, по
повод на която е образувано т. д. № 1/2023 г., ОСГК на ВКС, но към момента няма
постановено решение. Вземайки предвид двете потивоположни становища, този съдебен
състав застъпва второто разбиране, което макар да не е предвидено в закона, се извежда от
характера на двете обезщетение, чието приспадане едно от друго се иска. По-конкретно,
хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване, е
конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, един от случаите
на което е получаването на плащане два пъти за едно и също нещо. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да
се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата
злополука и изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания,
а за имуществени вреди - направени разходи, т. е. намаляване на имуществото на
пострадалия. Тези обезщетения нямат връзка с обезщетението по общественото
осигуряване, което компенсира неполучаването на трудовото възнаграждение, т. е.
имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - по
чл. 200 КТ и от общественото осигуряване, в случая не води до неоснователно обогатяване,
а до пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди, поради което не е
налице основание за приспадането им.
Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Намаляване на дължимото обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в
случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука" за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от Закона за здравословни и
6
безопасни условия на труд. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на
застрахователното събитие (настъпването на трудовата злополука), е определена в
застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило застрахователно
събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото
обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което
законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената
парична сума по застрахователния договор. Когато разпорежда, че по посочения начин се
намалява "дължимото обезщетение", законът не предвижда намаляването да се извършва
само в случаите на предявени претенции само или и за имуществени вреди.
По делото се установява, че работодателят е сключил групова застраховка "Злополука
и заболяване" в интерес на работника или служителя за настъпило застрахователно събитие
при или по повод изпълнение на работата, валидна към датата на инцидента, От писмо от
трето неучастващо по делото лице – застрахователят „Д.З.“АД се установява, че на ищеца е
изплатена сума в размер на 843,04лева Плащането и представената полица дават основание
да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 4 КТ, поради което вземането
подлежи на приспадане от определението обезщетение. След извършеното припадане,
дължимо остава обезщетение в размер на 9156,96 лева.
Доколкото както беше поменато макар да определи обезщетение в завишен размер,
съдът е обвързан от заявената от ищцовата страна претенция, като в този смисъл същата се
явява основателна в пълния заявен размер от 5000лв.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК.
Ищецът претендира и сумата от 63лв. – имуществени вреди медицински разходи,
като по делото са представени множество фактури за медицински изделия ведно с фискални
бонове за заплащането им, като видно от съдържанието им се касае за разходи по повод
травматичното увредждане на ищеца, като с оглед размера на заявената претенция същата
следва да бъде уважена.
В забава по отношение на съдебно установените вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр
ответникът е изпаднал от деня на настъпване на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът претендира сумата от 5400 лв. обезщетение по чл.226 КТ.
За уважаване на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1)
съществуващо между страните трудово правоотношение; 2) прекратяване на трудовото
правоотношение; 3) размера на брутното трудово възнаграждение за месеца преди
прекратяването. В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка.
Според разясненията по т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. на
ВКС по тълк .дело № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да
предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на
трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или
служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента
на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в
забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 КТ от деня на предоставяне на
трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато
7
работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване
на необходимите данни и работодателят не я върнал незабавно. За работодателя възниква
задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и, ал. 3, изр. 2 КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и
от деня на предоставяне на трудовото книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от
работника или служителя. Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
В мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че след като
работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си чрез процедурата по чл. 6, ал. 3
от Наредбата, задържането на трудовата книжка поради неявяване на работника или
служителя, не е незаконно. Работодателят се освобождава от последиците на забавата,
когато на свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва
необходимото съдействие или неоправдано не приема предложеното изпълнение. За
избягване на спорове между страните по трудовото правоотношение относно
обстоятелството дали работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата
книжка, след вписване на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2, изр. 2 от
Наредбата изискването - датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на
работника или служителя да се отбележи в дневника за издаване на трудовите книжки по
приложение № 1. По този начин работодателят удостоверява изпълнението на задължението
си за незабавно предаване на трудовата книжка на работника или служителя след
прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички случаи е налице незаконно
задържане на трудовата книжка и работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ,
когато след направеното вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на
работника или служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но
книжката не му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза
попадат случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като
работодателят изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно
предаване на трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той
следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В
този случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно поканеният
работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си трудовата книжка да
бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е негова, а не на
работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата се
освобождава от задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и когато работникът
или служителят не е потърсил книжката, която е предал за оформяне на работодателя, не е
налице хипотеза на незаконното й задържане, която да е в причинна връзка с претърпените
вреди. Когато не е в забава относно задължението си за предаване на трудовата книжка по
чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ. Прието е също
така, че изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права. Съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 05.04.2006 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2005 г., ОСГТК,
„задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено,
е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между страните“.
Обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка. Работникът или
служителят не е длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди,
защото той е нормативно определен.
В разглеждания случай е безспорно, а и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено на 09.02.2023 г. Не е спорно също и обстоятелството, че
трудовата книжка е била съхранявана от ответника, като съгласно твърденията на
свидетелкта Миленка Чавдарова-Дионисиева тя е била оформена незабавно след
8
прекратяването на трудовото правоотношение. В случая на 09.02.2023 г. е възникнало
задължение за ответника да оформи и предаде трудовата книжка, като я изпрати на ищеца
по изрично посочения от него начин. Изложеното от страна на ответника в отговора на
исковата молба и в показанията на свидетелката, че ищецът е бил поканен да я получи,
поради което и не била изпратена съдът намира за неоснователно. Дори и при отчитане на
опасенията на ответника относно начина на изпращане на трудовата книжка, по делото не се
установява, а и не се твърди да е изпълнена процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, в частност
не се установява съобщаване на работника или служителя с писмо с обратна разписка, да се
яви, за да получи лично трудовата си книжка. Респ. съдът достига до извода, че през
процесния период ответникът е задържал незаконна трудовата книжка на ищеца.
Съдът обаче намира, че ищецът не установи настъпването на вреди, причинени
именно от тези действия/бездействия, както и наличието на причинна връзка между
незаконното задържане на книжката и вредите, като последните трябва да са
действителни. Нещо повече, ищецът дори не излага конкретни твърдения за настъпването
на конкретни вреди, като сочи, че същите се презюмират. Съгласно трайно установената
съдебна практика елемент от основателността на съдебно предявеното вземане е и
наличието на вреда от задържане на книжката, като чл. 226, ал. 3 КТ презюмира
единствено нейния размер, но не и настъпването й /в този смисъл Определение № 2804
от 06.06.2024 г., постановено по к.гр.д. 20238002103817 по описа на ВКС, 3-то ГО, 1-ви
състав/. Доколкото наличието на вреда е факт с положителен характер, от който ищецът
черпи своите права, то и с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК настъпването на вредата
и причинната връзка подлежат на доказване от ищеца. Такова доказване не беше проведено
в настоящото производство. Не се доказа ищецът да е претърпял каквито и да било вреди -
невъзможност да сключи нов трудов договор и т. н., настъпили съответно в резултат на
задържането на трудовата му книжка. Респ. в случая не са налице вреди, настъпили във
връзка с упражняването на осигурителните права на ищеца. Следва да се съобрази
обстоятелството, че през цялото време през което трудовата му книжка е била у
работодателя – ответник, ищецът е получавал обезщетения от НОИ за временна
неработоспособност.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 2, вр., ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5 900 лв.,
представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода от 09.02.2023 г. до 06.06.2023 г. – датата на връщането й, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е представляван от адвокат осъществил безплатна правна помощ. В тази
хипотеза съдът определя възнаграждението на адвоката като съобразява фактическата и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и осъществените процесуални
действия от страна на пълномощника. С оглед горното съдът определя възнаграждение в
размер на 1800лв., като съразмерно на уважената част от исковете ответникът дължи на
адвокат Р. Е. П. сумата от 871,01лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 2308лв. от които 1608лева адвокатски
хонорар, 700лева депозити за експретизи. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
ищецът дължи сумата от 1191,17лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
държавната такса, дължима за разглеждането на иска в уважената му част, както и
съразмерна част от разноските, направени от бюджета на съда за изслушаните по делото
експертизи – държавна такса в размер на 202,52лв. Съдът служебно е допуснал СМЕ която
касае искът за неимуществени и имуществени вреди вследствие на трудовата злополука
поради което и предвид уважаването му изцяло счита, че ответното дружество дължи
възнаграждението на вещото лице по допусната СМЕ в пълен размер от 400лева.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на И. С. П., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 200, ал. 1 от КТр сумата 5000
лв. в обезщетение на неимуществените вреди – болки и страдания, настъпили като резултат
от трудова злополука на 08.12.2022г., установена с №32365/21.12.2022г. на ТП на НОИС., с
ведно със законната лихва от 08.12.2022г. до изплащането на сумата, сумата от 63лв. –
имуществени вреди – разходи за медикаменти, ведно със законната лихва от 08.12.2022г.
ОТВХЪРЛЯ предявения от И. С. П., с ЕГН **********, с адрес: ***срещу „С.М.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал.2 вр.ал.3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5400 лева,
представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за
периода от 09.02.2023 г. до 06.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
дата на подаване на исковата молба 23.04.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „С.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл.78,ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗА на адвокат Р. Е. П., с адрес:*** на сумата от
871,01лева разноски по делото.
ОСЪЖДА И. С. П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „С.М.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
1191,17лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА„С.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от –202,52лв. –държавна такса върху уважения
размер на иска, както и сумата от 400в. – възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10